Семиостилистични кодове и библейска символика в съвременния български роман: преображения на сакралното в романите на Мария Лалева „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“

Резюме. Тази статия разглежда библейската символика и нейната трансформация в романите на Мария Лалева „Животът в скалите“ („Животът в скалите“) и „Пасиансътът на архангелите“. Целта на статията е да представи някои от най-значимите библейски символи в романите на Мария Лалева и да проучи дали те се трансформират в нейната интерпретация.

Анализът обобщава някои от основните резултати от изследването на библейската символика в двата романа и подчертава тяхната роля в разкриването на символичните значения в романите, както и в изразяването на съвременни разбирания за духовността и човешкото съществуване. Фокусът е върху библейските символи като скалата, архангелите, водата и словото. Акцентът е поставен върху начина, по който Мария Лалева преосмисля тези символи, за да предаде важни духовни и екзистенциални послания.

Приложен е интердисциплинарен подход, съчетаващ семиотичния модел на Чарлз Пърс, корпусно-лингвистичен честотен анализ (чрез софтуера Voyant) и емпирично социологическо изследване на читателската рецепция.

Ключови думи: семиостилистика, библейска символика, честотен анализ, читателска рецепция, Мария Лалева, съвременна художествена литература

ВЪВЕДЕНИЕ

Феноменалният успех на Мария Лалева в съвременната българска литературна среда не е просто статистическо изключение, а индикатор за дълбоки тектонични промени в читателската рецепция и търсенето на нови форми на духовност в епохата на постмодерната фрагментация. Нейните романи „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ функционират като сложни знакови системи, в които библейската символика се преплита с интимната психология на съвременния човек, създавайки уникално семиотично пространство.

Настоящият изследователски доклад предлага изчерпателен семиостилистичен анализ на тези текстове, поставяйки ги в контекста на триадичния модел на знака на Чарлз С. Пърс и теорията за семиостилистиката като интердисциплинарно поле на познанието.

Теоретични хоризонти на семиостилистичния анализ

Разбирането на семиостилистиката изисква преосмисляне на традиционните граници между лингвистиката, литературознанието и науката за знаците. Тя не се възприема като съседна или подчинена дисциплина, а като специфичен тип мислене, който е невъзможен отвъд категорията на знаковостта и разбирането за семиозиса.

Семиостилистиката проверява своята ефективност чрез интерпретацията на текстови цялости, търсейки онова „свое“, което я отличава от генетичната или импресивната стилистика. В центъра на това изследване стои динамиката на знаковите възможности, преображенията на стила и функционирането на стилистичните кодове на различни езикови равнища.

Ограниченията на бинарния модел и революцията на Чарлз С. Пърс

Модерната семиотика традиционно се основава на модела на Фердинанд дьо Сосюр, който дефинира знака като бинарна структура от означаващо и означаемо. Макар и революционен, този модел се оказва концептуално ограничен при прилагането му върху художествен текст, тъй като литературата не се свежда до просто съотнасяне между форма и понятие.

Художественият знак в романите на Мария Лалева е многопластов; една дума като „скала“ или „море“ поражда различни значения в зависимост от контекста, културния хоризонт на читателя и индивидуалния му опит. Бинарната структура е твърде статична и не отчита динамиката на тълкуването, където смисълът никога не е окончателен.

Тук на преден план излиза триадичната концепция на Чарлз С. Пърс, която предлага динамична връзка между три елемента: знак (репрезентамен), обект и интерпретант. Именно интерпретантът е компонентът, който прави модела на Пърс изключително ценен за анализа на „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“.

При Пърс значението се ражда в процеса на интерпретация, който по същество е безкраен – процес, наречен неограничен семиозис. Това съответства на концепциите за текста като „отворена структура“, където смисълът е резултат от взаимодействието между текст, контекст и активен читател.

Интерпретантът като централна категория на смислообразуването

В триадичния модел интерпретантът не е просто субективна асоциация, а ефектът, който знакът произвежда в съзнанието на възприемащия.

Пърс разграничава три типа интерпретанти, които позволяват да се проследи дълбочината на символното разчитане в прозата на Мария Лалева. Този модел показва, че художественият текст на Мария Лалева функционира като поле, в което се реализират множество интерпретанти, а не само едно стабилно означаемо. Читателят се превръща в съавтор, който актуализира кодовете на текста според своя културен и личен контекст.

Библейската символика: преосмисляне и ресакрализация

Творчеството на Мария Лалева се отличава с умелото вплитане на библейски символи, които не са просто декоративни елементи, а носители на универсални истини за човешката същност. Анализът на тези символи през призмата на Речник на символите на Жан Шевалие разкрива как авторката ги трансформира от догматични категории в психологически и философски инструменти за самопознание.

Семиотика на скалата: вечност и вътрешна опора

Символът на скалата, заложен в заглавието на „Живот в скалите“, носи богата интертекстуална натовареност. В библейски контекст скалата е метафора за Бога като твърда основа и прибежище (Псалм 18:2). Мария Лалева обаче пренасочва този символ към вътрешната психична реалност на индивида. При нея скалата символизира не толкова божествената непоколебимост, колкото личната устойчивост, придобита чрез страдание и съзерцание. Героят Михаил живее „в скалите“, което е метафора за уединението като пространство за среща с истината. Скалата е едновременно физическо убежище и духовна бариера, която трябва да бъде преодоляна, за да се постигне вътрешна свобода.

Архангелите и пасиансът: космическият ред и човешката игра

В романа „Пасиансът на архангелите“ заглавието функционира като комплексен семиостилистичен маркер, обединяващ земното и трансцендентното. Архангелите в християнската традиция са посредници между Бога и хората, носители на висш ред. В художествения свят на Мария Лалева те са представени като вътрешни енергии и гласове на съвестта, които напътстват героите през техните кризи.

Пасиансът се превръща в огледало на човешкото съществуване, където всяко решение е акт на тълкуване в рамките на непредвидимостта. Героинята Юстина разиграва този пасианс не като форма на хазарт, а като духовна дисциплина за разкодиране на съдбовните връзки.

Светлина, мрак и вода: метаморфози на духа

Дуализмът на светлината и мрака при Мария Лалева следва библейския архетип, но го лишава от неговата морализаторска категоричност. Светлината е символ на духовното прозрение и истината, която „ни прави свободни“ (Йоан 8:32).

Мракът обаче не е окончателно зло, а необходимо състояние на преход, пространство за катарзис и вътрешно прераждане. Героите преминават през „тъмната нощ на душата“, за да достигнат до просветление.

Водата в текстовете функционира като символ на емоционално пречистване. Докато в Библията тя е свързана с ритуалното кръщение и обновление чрез Светия Дух, в романите на Мария Лалева водата е по-скоро символ на сълзите и пречистването чрез осъзнато страдание. Преходът през водата (морето в Созопол) е метафора за духовното новораждане, при което героят се освобождава от тежестта на миналото.

Количествени измерения на художествения свят: честотен анализ

Обективността на семиостилистичните изводи се подкрепя от данни, извлечени чрез честотен анализ на текстовия корпус на романите. Използван е комплексен метод, съчетаващ качествения литературен анализ с количествени методи на компютърната лингвистика. Корпусът включва романите „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“.

Честотен анализ и емпиричен подход

Синклер определя лингвистичния корпус като „колекция от парчета от език, които са избрани и подредени съгласно изрични лингвистични критерии, за да бъдат използвани като пример за езика“ (Синклер 1996). В тази дефиниция авторът посочва значението на реда и критериите за подбор на текстовете, съставляващи корпус, тъй като от тях се установяват разликите между лингвистичния корпус и всеки друг вид текстова колекция. Освен общите корпуси съществуват и специализирани. В случая става въпрос за специализиран корпус, съставен от едно произведение. Системата е извадила словоформите по честота.

За целите на настоящото изследване текстовете от романите на Мария Лалева се приемат за корпус от думи, които функционират като част от стилистични кодове. Целта е да се определи тяхната честотата на употреба, за да бъдат представени тези от тях, които се срещат най-често и се отразяват най-силно на семиостилистичния план. Корпусът е изграден от реални лингвистични данни. Отразени са някои езикови разновидности. Единицата за вземане на проби е от съществено значение за насочване на уместността на корпуса и неговата функционалност, тъй като гарантира неговата значимост. Примерната единица – дума, която е заложена в този тип изследване, определя полезността на корпуса. Тя е положена в концепцията на целия текст, за да може корпусът да се използва при анализа на лингвистичните нива на езика на сеомистилистично равнище.

Честотният анализ позволява да се определят ключовите лексеми, които формират идейно-тематичния център на романите на Мария Лалева „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“. Мотивацията е да се докаже чрез статистически данни, че понятия като „скали“ и „архангели“ не са епизодични елементи, а системно заложени кодове. Чрез изчисляване на честотата на употреба на библейска символика изследването ще покаже степента на наситеност на текстовете с присъствието на християнския код.

Семиотичният анализ, направен досега, често се възприема като субективна интерпретация, затова и мотивацията за прилагане и на този честотен анализ е да се постави стабилна емпирична основа под теоретичните разсъждения. Когато даден символ (напр. „скала“) се появи с висока честота в определено контекстуално обкръжение, неговата роля като семиотичен възел в структурата на текста става неоспорима. Освен това честата употреба на определени части на речта в контекста на библейската символика би помогнала да се дефинира стилистичният профил на Мария Лалева и би позволила да се направи разлика между нейния индивидуален стил и традиционния богословски изказ.

Основната цел на настоящия анализ е да проследи кои думи са най-често използвани в двата романа, защото всяка от тях може да бъде разглеждана като част от семиостилистичен код. Резултатите доказват хипотезата и могат да служат като своеобразно обобщение на представените данни. За целите на анализа е използвана програмата Voyant.

Честотен анализ на романа „Живот в скалите“

Романът е разделен на 5 части, носещи имената на героите: Павел, Михаил, Марина, Демир, Луиза. Съответно сред най-честите съдържателни думи в текста са именно личните имена: Павел, Михаил, Марина, Демир, Луиза, както и Настасия (баба Настасия) и топонимът Созопол/Стария Созопол. Това са типични ономастични върхове в честотния списък: имена на герои + мястото.

Романът „Живот в скалите“ се споменава в научни текстове за стилизация на архаизацията заедно с романа „Възвишение“ („Семиостилистични кодове в романа „Възвишение“ на Милен Русков в културен контекст“, Мария-Лия Борисова, 2020) и други романи с подчертана диалектност. Това подсказва високата честота на диалектни/архаични форми в речта на персонажи като баба Настасия и Демир.

Чрез програмата Voyant се анализират всички думи (токени): общо 97 386. Най-чести съдържателни думи (без стоп думи). Могат да бъдат разграничени няколко тематични повтарящи се думи и понятия в романа според повторенията в него:

1. Любов – любов, любовта, обичам, обича, обич, влюбен: среща се общо 608 пъти. Така може да се направи изводът, че любовта е една от водещите теми и на ниво чиста статистика.
2. Живот и смърт – живот, живота, живея, живеем, живеят, живя, смърт, умира, умря, умре, умрял: срещат се съответно живот общо 313 пъти, смърт – 103 пъти. Може да направим извод, че думата „живот“ се споменава приблизително 3 пъти по-често от смъртта, което кореспондира с посланието в заглавието за „живот в скалите“, а не „смърт в скалите“.
3. Душа, Бог, море, самота, страх – душа, душата, души, душите: общо около 237 пъти.
4. Бог/Дявол – бог, боже, дядо, Аллах, дявол, дявола, дяволи: общо 730 употреби (включително около 88 пъти „Дядо Боже“).
5. Море и скали – море, морето, вълна, вълни, скала, скали, скалите, залив, залез: общо 435 пъти.

Извод: какво ни казва честотният профил?

Проведеният количествен анализ чрез инструмента Voyant Tools (върху корпус от 97 386 токена) позволява прехода от емпирично-статистическо описание към дълбочинен семиостилистичен разрез. Честотният профил на текста разкрива специфична йерархия, в която ономастичните върхове и концептуалните доминанти функционират не просто като тематични маркери, а като знакови единици (знаци индекси и знаци символи), структуриращи специфично притчово пространство.

Полифоничната структура на романа, разделен на пет части, носещи имената на главните персонажи, намира своето пряко статистическо потвърждение в разпределението на собствените имена – Демир (289), Михаил (270), Луиза (238), Павел (228) и Марина (202). От семиотична гледна точка фактът, че личното име Демир заема първо място сред съдържателните думи, е показателен за неговата функция на ценностен и философски център в текста.

Особено ярък семиостилистичен маркер е присъствието на диалектната частица „ке“ (215 повторения) на изключително високото пето място в общия честотен списък. В парадигмата на изследванията върху стилизацията на архаизацията в съвременната ни литература (напр. М.-Л. Борисова, 2020) този факт свидетелства за съзнателно търсен дискурсивен трансфер. Частицата „ке“, предимно в речта на баба Настасия, престава да бъде просто локален диалектизъм и се издига до степента на стилистичен код.

Честотен анализ на романа „Пасиансът на архангелите“

Чрез програмата Voyant се анализират всички думи (токени): общо 115 985. Най-чести съдържателни думи (без стоп думи). След премахване на често срещани предлози, съюзи, местоимения и т.н. най-често се срещат:

• Антропологично-социално семиотично ядро – думата „човек“ заема абсолютния честотен пик, функционирайки като архисема (главното смислово ядро) в текста. Тя е знакът, в който се извършва цялото художествено действие. Около нея са разположени родовите и фамилните знаци (майка, дете, жена). От семиотична гледна точка стилът тук умишлено избягва конкретната социална стратификация (професии, статуси) и се концентрира върху екзистенциалния статус на индивида.
• Сакрално-метафизично и езотерично поле (теосемиотика) – това е концептуалното сърце на Мария Лалева. Стилистичното приравняване в сходна честота на думи като „Бог“ и „душа“ с думи като „карта“ и „пасианс“ създава специфичен линеен синтагматичен ред. Архангелският пасианс престава да бъде знак за хазарт или битово гадаене, а се превръща в семиотичен инструмент за превод на божествения промисъл на човешки език. Използването на лексемата „карта“ е метафоричен знак за отпечатъка на съдбата, кодирана вселена. Честото повторение на тези думи придава на текста медитативен, почти литургичен ритъм.
• Епистемични знаци – високата честота на перцептивните и менталните глаголи (знам, виждам, разбирам) доказва, че текстът е устроен като процес на посвещение и проявление. Знаците на познанието доминират над знаците на физическото действие. Стилистичният маркер „дума“ се натоварва с библейска конотация.
• Афективно-соматичен семиотичен код (енергия на емпатията) – взаимодействието между знаците на абстрактните категории (живот, любов, енергия, прошка) и соматичните знаци (ръка, сърце) материализира емоциите. Сърцето и ръката в стилистиката на Мария Лалева не са анатомични понятия, а проводници на енергията. „Ръката“ е знакът, който реди пасианса и докосва съдбата, а „сърцето“ и „прошката“ са езиковите знаци за катарзис. Стилистичната фигура на повторението на „любов“ и „прошка“ действа като терапевтичен текстови код, утвърждаващ живота.
• Темпорално-пространствена хронотопна рамка – честотният анализ показва, че пространството е митологизирано. „Път“ се явява не географско понятие, а индивидуален житейски и духовен маршрут на душата. Знаците „време“ и „минало“ носят тежестта на съдбовността и неотменимостта на греха и разплатата, а „вода“ функционира като архетипен стилистичен символ за пречистване, отмиване и преходност.
• Рефлексивният и тотален код – присъствието на обобщителното местоимение „всичко“ и възвратното „себе си“ на пределните позиции в топ 30 затваря семиотичния кръг на текста. Те служат като езикови маркери за абсолютна рефлексия – героят се вглежда в „себе си“, за да обхване „всичко“, което е проява на Твореца.

Извод: какво ни казва честотният анализ?

Честотният профил на топ 30 на думите в „Пасиансът на архангелите“ дефинира стила на Мария Лалева като мистико-реалистичен и изповеден. Текстът съзнателно изоставя денотативните (буквални) значения на думите и ги натоварва с конотативни (символни) функции. Количествената доминация на думи, свързани с човека, Бога, душата, пасианса и прошката, превръща романа в силно ритмизиран, сугестивен езиков свят, където стилистиката имитира свещенодействие.

Честотният анализ на думите в текста доказва хипотезата, че те успешно функционират като семиостилистични кодове, които изграждат специфичната кодираност на текста, която създава цялостната представа за него в контекста на стилизацията на архаизацията. Употребата на специфична лексика подпомага цялостното възприемане на текста като художествено произведение, което въздейства на читателя с помощта на семиостилистичните кодове на лингвистично равнище.

Интертекстуални връзки и стилова стилизация

Мария Лалева не съществува в изолиран литературен вакуум. Нейното творчество се вписва в актуална тенденция в съвременната българска проза – търсенето на „изгубеното знание“ чрез езикова стилизация и архаизация.

Стилизацията на архаизиране на речта в българските романи не е нов похват, но в последните годините употребата му се увеличава. Все повече български автори обръщат поглед назад към спецификите на една реч, която носи белезите на отминалото време. За целите на изследването понятието „архаизиране“ се използва като сбор от остаряла лексика и диалектни особености, чиято актуалност не е потвърдена. Приложени са семиостилистични похвати при разглеждането на текстовете, в които е отразена по-висока честота на употреба на архаизирана реч. Романите, които са разгледани, са „Живот в скалите“ на Мария Лалева и „Възвишение“ на Милен Русков.

„Възвишение“ е високо оценен от критиците още през 2011 г., но придобива по-широка популярност след появата на екранизираната му версия. Другият започва своя живот в социалните мрежи, като авторката споделя само откъси от текстовете.

„Живот в скалите“ излиза на книжния пазар в началото на месец октомври 2018 г. Тиражът е изчерпан за броени часове.

В началото на изследването е важно да бъде изяснено кои са маркерите, които изграждат усещането за архаичност в текстовете. Отговорът се крие основно в образите на героите и в тяхната реч. Не трябва да бъде подценявана и ролята на заглавията, функциониращи приемливо и с възможност за адекватно разчитане само в полето на текстовете. Те са успешни метафори, които се реализират като кодове на историчността. Механизмите, които действат в текстовете, са подчинени пряко на модела на Чарлз Пърс за знака като триадична връзка, изградена от репрезентамен, обект и интерпретант.

В основата на теорията му седи интерпретантът, чрез който знакът бива разчетен, като интерпретантът се превръща в нов репрезентамен, който се отнася към нов интерпретант и така до безкрайност. Пърс отделя три вида интерпретанти: непосредствен – този, който е представен в самия знак, динамичен – въздействието, което оказва върху разума, краен или нормален – свързването на репрезентамента с обекта на база опита.

Триадичният модел успешно функционира и в трите текста, в които архаичният знак въздейства на читателя, като го кара да прави динамични връзки, които го водят до някакъв тип разчитане, което от своя страна поражда други връзки. Може да се твърди, че цялата тази игра със знака, в която четящият влиза чрез текстовете, е пряко свързана с нивото на интерес, с което ще бъде продължена работата с тях.

Всичко, написано до този момент, може да бъде проследено в следните примери:

1. Въпреки сравнително скорошната си поява романите на Мария Лалева вече привличат вниманието на литературоведи и изследователи. Налице са примери за академични анализи, които използват тези текстове за семантични и тематични наблюдения. Например в сборник с научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“ (2023) „Живот в скалите“ е разгледан като своеобразна „ландшафтна утопия“ на дистанциране от нормалността. Изследователят описва как неизлечимо болна майка и синът ѝ се оттеглят от градския живот сред „скалите“ край морето, където малка група особняци (аутсайдери) са създали своя общност извън общоприетите норми.
2. Участие в езикови корпуси и дигитални проекти – в сферата на корпусната лингвистика включването на цели художествени произведения подлежи на ограничения, свързани най-вече с авторските права. Към момента няма публични данни тези два романа да са включени в големите национални корпуси. Например Българският национален референтен корпус и семантично анотираният му подкорпус (BulSemCor) съдържат подбрани текстове от художествения жанр, но те са базирани на извадки до началото на XXI в. Въпреки липсата на директно включване ехото от тези романи присъства в дигиталното пространство. Цитати и откъси от „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ се разпространяват широко из социалните мрежи и онлайн платформи, което означава, че техният език косвено попада в уеб корпуси и големи езикови модели (напр. чрез уеб скрапинг). Това отваря възможност текстовете им да бъдат използвани в бъдещи проекти по автоматично разбиране на българския език – например за задачи като разпознаване на метафори, анализ на сентимента (предвид емоционалния заряд на текстовете) или идентифициране на тематични ядра.
3. Приложение в образованието, културата и дигиталните инициативи – популярността и семантичното богатство на „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ обуславят и техния потенциал за приложение извън чисто литературния контекст. На първо място, в образователен план тези романи могат да се използват за насърчаване на четенето и за дискусии по етични и философски теми. Макар да не са част от задължителната училищна програма, те често попадат в списъци с препоръчителни четива и са обсъждани в литературни клубове. Поради достъпния си език и близките до читателите проблематики откъси от тях биха били подходящи в часовете по литература за провокиране на размисъл относно ценностите, емпатията и житейските избори на героите.

Заключителни изводи от семиостилистичното изследване

Романите на Мария Лалева, в които духовното, философското и психологическото се преплитат в органична цялост, представляват уникално явление в съвременната българска литература. В „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ писателката изгражда свят, в който библейските символи не просто присъстват като културен фон, а са подложени на дълбоко преосмисляне. Те са изведени извън рамките на догматичното християнство и са трансформирани в лични, емоционални и философски категории, което им придава нова семантична стойност.

Целта на настоящата статия е да анализира как Мария Лалева използва, обръща и осъвременява библейската символика, за да създаде ново, хуманистично тълкуване на духовността.

Обогатяване на изследванията върху стилизацията на архаизацията е направено чрез съпоставителен анализ между езиковия модел на Мария Лалева и този на Милен Русков във „Възвишение“, указващ как употребата на остаряла реч функционира като код на историчността и катализатор на читателския интерес.

Създаване на специализиран изследователски корпус: използването на софтуерни инструменти за честотен анализ на словоформите превръща изследването в точна база данни за бъдещи NLP проекти (автоматична обработка на естествен език), насочени към разпознаването на метафори, анализ на емоционалния сентимент и извличане на тематични ядра в съвременната българска проза.

БИБЛИОГРАФИЯ

Дачева 2001: Дачева, Г. Семиостилистика. София: Център за семиотични и културни изследвания.

Дачева 2001: Дачева, Г. Семиостилистиката: знаковост и текстовост. София: Център за семиотични и културни изследвания.

Дачева 2002: Дачева, Г. Стилистични кодове на комичното. София: Център за семиотични и културни изследвания.

Пърс, Сосюр 2006: Пърс, Ч., Ф. дьо Сосюр. Теория и практика на знака, I част: Опит за съпоставка, I глава, https://semkata.net/?p=78.

Шевалие, Геербрант 1996: Шевалие, Ж., А. Геербрант. Речник на символите. Т. 1: А–Л. София: Петриков.

Шевалие, Геербрант 1996: Шевалие, Ж., А. Геербрант. Речник на символите. Т. 2: Митове, сънища, обичаи, ритуали, форми, фигури, цветове, числа и др. София: Петриков.