Да „прочетем“ пътните знаци: практическо приложение на мултимодалния метод

Резюме. Това изследване разглежда пътните знаци като сложна мултимодална семиотична система чрез прилагане на мултимодален анализ, интегриращ визуални, езикови, акустични и символни режими. Пътните знаци се считат едновременно за обекти на семиотиката и лингвистиката, чието значение се конструира чрез взаимодействието на множество семиотични ресурси, което ги прави класически пример за мултимодална комуникация. Основната цел е да се демонстрира приложимостта на мултимодалния подход при изучаване на регулаторни и информационни знаци чрез анализ на текстови и визуални елементи, тяхната семантична кохерентност, разбираемост и позициониране. Заключенията подчертават значението на интегрираното възприятие на режимите за ефективна комуникация и безопасност на движението по пътищата и предоставят рамка за бъдещи изследвания, включително сравнителни, технологични, когнитивни и интердисциплинарни изследвания на пътните знаци.

Ключови думи: пътни знаци, мултимодалност, семиотика, лингвистика

Ролята на пътните знаци в системата за безопасност по пътищата

Пътните знаци функционират като част от активната безопасност, като пряко влияят върху настъпването на пътнотранспортни произшествия. В този смисъл те изпълняват ролята на ключов елемент в системата за безопасност по пътищата. Представляват специфична знакова система, чрез която се осъществява комуникация между пътната инфраструктура и участниците в движението. Пътните знаци не са само графични символи или технически средства, а сложни семиотични конструкции, които комбинират визуални, текстови и нормативни елементи и имат ясно изразена социална, комуникативна и регулативна функция. Пътните знаци информират, ориентират и насочват поведението на участниците в движението, като по този начин осигуряват безопасност и координация в рамките на цялата транспортна система.

Пътните знаци могат да бъдат разглеждани, от една страна, като обект на семиотичната наука, тъй като представляват система от знаци със строго определено значение и функция. От друга страна, част от тях съдържат и вербален елемент, който ги превръща в обект на лингвистично изследване. Съчетаването на различни семиотични ресурси – визуални, цветови, графични, пространствени и езикови – обуславя тяхната природа на комплексни комуникативни конструкции и ги прави логичен и продуктивен обект на мултимодален анализ.

Мястото на мултимодалния анализ в съвременните филологически изследвания. Мултимодалният анализ като лингвистичен инструмент

Мултимодалният подход разглежда комуникацията и представянето като нещо повече от език, свързвайки съвременността с миналото и черпейки от традициите в областта на социологията, семиотиката и лингвистиката. Той показва как различните модалности (жест, пространство, поглед, поза) се използват във времето и в различни технологии, като подчертава социалния, историческия и културния контекст. Мултимодалността не се ограничава до определени общества или до новите технологии – тя е част от всяка култура. Вместо да противопоставя визуалното и езиковото, подходът се фокусира върху начина, по който модалностите се конфигурират и използват за обществени цели, и върху това как могат да бъдат преработени (The Routledge handbook 2009: 4). Мултимодалните изследвания се базират силно на социални и културни теории за представяне и комуникация, като социалните, културните и историческите фактори влияят върху начина, по който модалностите се използват за създаване на смисъл (The Routledge handbook 2009: 5).

Цел на публикацията

Основната цел на настоящата публикация е да представи актуален и съвременен научен прочит на пътните знаци като специфична знакова система, съчетаваща различни ресурси за създаване на смисъл, и по този начин да допринесе към съвременния лингвистичен и семиотичен дискурс. Публикацията си поставя за задача да съобщи ново и интересно знание, като същевременно се придържа към утвърдените традиции и методологически принципи в лингвистиката и семиотиката, осигурявайки необходимата теоретична и референтна стойност на изследването.

В този контекст публикацията се стреми да онагледи и приложи на практика аналитичните възможности на мултимодалния подход при изследването на пътните знаци, разглеждани като „знакова система от особен вид“ (Шашкова 2021: 252). Чрез конкретни примери се демонстрира как значението при пътните знаци се конструира не чрез единен код, а посредством взаимодействието на няколко семиотични модалности – визуална, цветова, графична, пространствена и езикова.

Допълнителна цел на публикацията е да покаже приложимостта на мултимодалния анализ извън традиционните обекти на лингвистично изследване, като по този начин разшири полето на филологическите анализи към практически значими комуникативни системи. Изследването се стреми да подчертае, че мултимодалният метод не само обогатява теоретичното разбиране за функционирането на знаковите системи, но и предлага ефективен инструмент за анализ на комуникацията в реална социална и институционална среда.

Главните задачи се свеждат до това да се:

1. обоснове теоретично приложимостта на мултимодалния анализ като лингвистичен и семиотичен метод при изследването на пътните знаци като специфична знакова система. Така автоматично са поставени в полето на семиотиката, а наличието (или отсъствието) на вербален елемент ги свързва и с лингвистиката. Следователно обектът изисква метод, който да отчита повече от един код за създаване на смисъл;
2. приложи на практика мултимодалният метод чрез анализ на подбран корпус от пътни знаци, с цел да се проследи как значението се конструира чрез взаимодействието на различни семиотични модалности. Мултимодалността принципно е създадена за анализ на такива обекти.

Обект на изследване – системата на пътните знаци като специфична знакова система

Пътните знаци функционират като институционално регламентирани комуникативни единици, които имат за цел да информират, ориентират и регулират поведението на участниците в движението. Те представляват сложни семиотични конструкции, в които смисълът се създава чрез взаимодействието на различни ресурси: визуални, цветови, графични, пространствени и езикови. Обектът включва както регулативния аспект на пътните знаци, така и социално-комуникативния контекст, в който те се възприемат и интерпретират.

Теоретична постановка

Пътните знаци представляват стандартизирана система от визуални символи, чрез които се предават важни правила и информация за безопасното движение по пътищата. Пътните знаци са форма на визуална комуникация, която съчетава образ, цвят и текст, за да предаде ясно и бързо послание на участниците в движението.

Съгласно основни водещи принципи, наложени в областта на семиотичната наука, чийто предмет на изследване са знаците, пътната сигнализация би могла да се разгледа от перспективата на модела на Чарлз Пърс.

Фиг. 1

1. Обект от действителността, който знакът замества;
2. Репрезентамен – форма, представяща знака;
3. Интерпретант – ментален образ или мисъл, възникваща в съзнанието на индивида интерпретатор;
4. Семиозис/знакова ситуация – процесът на функциониране на знакa (Димитрова 2009: 5);
5. Интерпретатор: човекът/субектът, включен във възприемането на съобщението (Беров 2008: 272) – това са всички участници в движението по пътищата.

Пътните знаци притежават отделни характеристики от гледна точка на формален, функционален, семантичен и еволюционен критерий. Формалният критерий е свързан с материалната субстанция на знака, образуваща неговата форма чрез цвят, контур и други особености на външния му вид. Използват се различни цветове, геометрични форми и контури. Цветовете и формите предопределят предназначението и функцията на знака. Функционалността на знака е свързана с неговата природа и многообразна употреба от обществото и отделния индивид като автоматизирани системи и като средства за предаване на определена информация, с регулаторни и репрезентативни функции, моно- и полифункционалност на знаковата система. Семантичният критерий разглежда типа на предаваното съдържание и степента на фиксираност – наличие или отсъствие на устойчива връзка между знака и неговия референт – и според Шашкова засяга знаците с постоянно или с променливо съдържание. Еволюционният критерий предопределя начина на възникване на знака – естествен или изкуствено създаден. Като развиваща се знакова система тя е подвластна на модернизация и нововъведения от страна на развиващото се общество. Следователно е изкуствено създадена и се обновява целенасочено предвид необходимостта от актуализация (Шашкова 2021: 252–255).

Знаците в пътното движение са създадени изкуствено, чрез предварително договаряне още с първите приети международни конвенции (Женевска и Виенска). Групирани са в няколко типа. Например Приложение 1 към Виенската конвенция за пътните знаци и сигнали (1968), която към 30 юни 2004 г. е подписана от 52 страни, определя осем категории знаци, които чрез своите конкретни форми и цветове трябва да се използват с утвърдени значения.

Разделението на пътните знаци според тяхната функционалност е залегнало в нормативното им определяне като набор от правила и механизъм за контрол на движението по пътищата. Съгласно нормативната уредба пътната сигнализация се подразделя на: пътни знаци, в т.ч. и пътни знаци с променящи се съобщения (ПЗПС), и други средства за сигнализиране на пътищата, както и пътна маркировка (Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци). Различават се вертикално и хоризонтално разположени пътни знаци, пътната маркировка, информационни табели, електронни табла и знаци с променливо съдържание, електронни и навигационни системи в автомобилите, автономни превозни средства, използващи сензори (изкуствен интелект, навигационни системи, камери, радари). Класическият образ на пътен знак – метална пластина с цветен кант и определена форма, закрепена на метален стълб – с течение на времето и навлизането на иновативни технологични въведения променя значително своя лик и придобива все по-различен материален израз.

Следвайки теоретичните концепции за класификация на видовете знаци и знакови системи (Москов 2000: 90–92), пътните знаци се определят като:

• създадени изкуствено, чрез предварително договаряне;
• хетерогенна система, тъй като нейните елементи са невербални изображения и форми, но заедно с тях се наблюдават и словесни елементи, които спомагат основните групи знаци с цел по-ясното и допълнително подсилено послание да достигне до реципиентите;
• узуални (общоприети, обичайни) – например пътен знак Стоп, знак за пешеходна пътека, ограничение на скоростта, и оказионални – знак за извършване на временни ремонтни дейности, временен обход на пътя, аварийно поставяне на конуси, спиране на движението с регулировчик с палка поради инцидент или събитие;
• атомарни (прости, неделими, неразложими, не са съставени от други знаци); суперзнак (сложен, делим, разложим, съставен от други знаци, комплексен знак); прости и сложни. От своя страна сложните знаци биха могли да бъдат хомогенни (състоящи се от еднородни елементи) и хетерогенни (разнородни по състав знаци, наричат ги и свръхзнаци) (Миленкова-Киен 1999: 48–49);
• според плана на изразяване и различната проява във вид на материя, енергия или движение: звуков – клаксон на превозно средство, звуков сигнал на светофара за указване пресичане на незрящи хора; графичен (писмен знак) – наличие на информационни табла или указателни табели, текст като допълнително пояснение към изображението; кинетичен (двигателен знак) – протягане на ръка на велосипедист при завой; светлинен – светофарната уредба, подаване на мигач или светлинен стоп на автомобила; хроматичен – различните цветове на светофара указват различни действия; предметен – стоп палка на контролиращ движението; соматичен (проява на тялото) – изпотяване по време на движение означава стрес или влошено здравословно състояние; термичен – нагряването на пътната настилка, което влияе на сцеплението, забелязва се видимо; климатичен – указания за хлъзгав път или заледен участък, т.нар. черен лед; нулев знак (липсва материален обект, който да играе ролята на обозначаващо) – в случаите, когато липсват знаци (Москов 2000: 90–92).

Пътните знаци представляват смислово-материални цялости, изградени от визуални елементи като форма, цвят и изображение, които предават основното регулативно или информативно послание. Често те включват и текстови компоненти, които допълват и конкретизират визуалния код, осигурявайки по-еднозначно възприемане на информацията. Така пътният знак функционира като мултимодална комуникативна единица, в която взаимодействието между визуални и вербални ресурси гарантира ефективно предаване на посланието към участниците в движението.

Текстовият елемент в пътните знаци, в смисъл на вербализирана структура, „словесен строеж“ (Речник на българския език – онлайн), изпълнява уточняваща и насочваща функция, като конкретизира смисъла на визуалния код и подпомага правилното разбиране на посланието. Той структурира информацията така, че интерпретаторът да може бързо и еднозначно да реагира, а съвместното му функциониране с изображението създава координирано и ефективно мултимодално послание, което осигурява регулативната и информационната цел на знака.

Необходимостта от съвместно функциониране на различни изразни средства като вербални и невербални елементи, съчетаващи текст и изображение в един образ, се отчита като съществена в съвременния свят на динамично развитие на познанията. Наблюдава се как съобщения, които всъщност могат да бъдат изразени с изображения, се изразяват с текст.

Текстът и картината могат да се допълват взаимно, за да създадат смисъл в комбинация (Bartłomiejczyk 2013: 123). Съгласно таксономичната подреденост степента на йерархичност между текст и изображение може да бъде различна (фиг. 2 а), б), в):

Фиг. 2. Източник: Bartłomiejczyk 2013

• Доминиращ текст – когато текстът е основен за разбирането на знака (напр. американски предупреждаващи знаци) – фиг. 2 а).
• Доминиращо изображение – когато формата и цветовете сами по себе си изразяват смисъла (напр. англ. Stop и Give way) – фиг. 2 б).
• Равностойно съществуване – текстът и изображението се допълват и едното не може да замени другото (напр. немски забранителни знаци) – фиг. 2 в) (Bartłomiejczyk 2013: 120–123).

При всички видове пътни знаци изключително значение има езикът, на който са изписани вербалните елементи. Предвид международните стандарти основата е положена, но има и примери, които свидетелстват за запазване на езиковата принадлежност.

В райони с многоезично или двуезично население се наблюдава изписване на информацията на няколко езика. В системите, в които фигурират знаци, изписани на местния говорим език, би могло да се допусне схващането, че именно там поведението на пътя е с висок приоритет и социална отговорност. Тези знаци насочват вниманието към конкретен семиозис с цел по-ясното му възприемане и прилагане от адресатите. При отбелязване на обекти с висок приоритет и силен обществен интерес се наблюдава използването на двукомпонентни структури – от словесен текст и изображение, които подчертават важността на обекта и предполагат внимателно и предпазливо поведение на пътя. Но това би създало трудности при разбирането на съобщението за носител на различен език и налага притежаването на съответните езикови компетентности (вж. фиг. 3–7 – съответно немски, полски, сръбски, гръцки и японски език).

Фиг. 3. Източник: Agrarheute, 2021
Фиг. 4. Източник: ISAP, 2019
Фиг. 5. Източник: Правно-информациони систем Републике Србије, 2025
Фиг. 6. Източник: ERT News, 2025
Фиг. 7. Източник: Traffic Bureau, 2023

• Припокрива ли семантиката основното значение на пътния знак?

При анализа на текстовите елементи в пътните знаци е важно да се оцени доколко вербалният компонент съответства на основното значение на знака. Следва те да са хомогенни на семантично ниво, за да се избегнат противоречия и полисемантичност. В някои случаи текстът повтаря визуалното послание и подпомага бързото му разпознаване, докато в други служи за пояснение или разширение на смисъла, когато символът сам по себе си не е достатъчно еднозначен, както е в примера от фиг. 8. В английската система участъкът с изкуствени неравности е указан с графично изображение, в допълнение с текст Humps for 100 yards (ʻнеравности в участък от 100 ярдаʼ):

Фиг. 8. Източник: Инстаграм, 2025

• Дължината на фразата

Дължината на текстовия елемент влияе директно върху четимостта и времето за възприемане на информацията. Кратки надписи, съставени от една или две думи, се възприемат бързо и ефективно, което е особено важно при движение с висока скорост. По-дългите фрази могат да осигурят по-пълна информация, но увеличават времето за прочит и концентрация. При текст, комбиниран с изображения, четенето става нелинейно и интерпретативно. Това означава, че визуалните елементи играят активна роля във възприемането на инструкции също както при пътните знаци, където позицията, цветът и символите оформят „пътя на четене“ на посланието (Kress 2009: 1–5).

Фиг. 9. Снимка: личен архив, 2025

• Местоположението на знака и текста спрямо него

Тъй като се използва писмено слово и то се предава визуално, за разлика от устната реч, при поставянето на подобни съобщения мястото и пространствените характеристики на носителя на информация са особено важни. В пространствено и темпорално измерение се проектира така, че да достигне възможно най-ефективно до адресата. Може да се интерпретира само като се позиционира читателят във времето по три различни времеви скàли – часа на деня, деня от седмицата и работния ден – празничен годишен календар (Scollon, Scollon 2003: 40). В други случаи (като посочения на фиг. 10) се стеснява полето на действие на изображението до конкретна ситуация (знаков семиозис) – Sauf service nettoiement ʻосвен за почистванеʼ, в допълнение с различна табела Sauf ʻс изключение наʼ:

Фиг. 10. Снимка: личен архив, 2025

• Има ли необходимост да се пояснява значението на изображението – да, когато не е достатъчно ясно и е объркващо

Ползата от комбинирането на текст и образ е многопластова. Комбинацията увеличава въздействието върху аудиторията, като прави съобщението по-ясно и по-запомнящо се. Тя позволява предаване на сложни идеи, които само текст или само изображение не могат да обяснят. Освен това комбинирането подчертава социални и културни значения, ценности и идеологии, като създава възможности за различни интерпретации и емоционален ефект. В резюме, в мултимодалния подход на Крес и Ван Льовен текстът и образът не се конкурират, а се допълват, създавайки богат, социално обусловен и ефективен смисъл (Kress, Van Leeuwen 2006: 16–20).

Описанието на езиковата структура и семантичната функция на текстовите компоненти в пътните знаци показва, че текстът изпълнява не само пояснителна, но и регулативна функция, като допринася за еднозначното тълкуване на посланието и за намаляване на когнитивното натоварване в условията на динамична пътна среда. Взаимодействието между езиковите и визуалните елементи – текстове, символи, цветове, форми и изображения – се явява ключов фактор за ефективната комуникация, при която различните кодове се допълват и взаимно усилват. Електронните и интерактивни знаци откриват нови възможности за комбиниране на вербални и невербални средства. В този смисъл следва да се търси комплексен подход в съчетаването на двете форми на изразяване: вербална и визуална, с оглед на постигане на баланс и ефективност на системата.

Прилагане на мултимодален метод на изследване

Използването на мултидисциплинарен подход при конституирането на елементи от пътната сигнализация, главно в дизайна на пътните знаци, би могло да допринесе за постигане на по-добра възприемчивост на знаците с цел подобряване безопасността на движението.

Мултимодалността се разглежда като теория, перспектива, изследователско поле или методологическо приложение, което обсъжда как модусите (изображение, писане, оформление, музика, жест, реч и движещо се изображение, но дори предмети като мебели, облекло или храна могат да имат значение в определен контекст) и семиотичните ресурси се използват в различни подходи и как това влияе върху видовете данни и въпроси, които могат да се изследват. Мултимодалността изследва комуникацията като повече от език и се фокусира върху разнообразните модуси – образ, жест, поглед, пози, звук и тяхното взаимодействие, което предполага, че стъпва на теоретичните основи на социалната семиотика и лингвистиката.

Терминът мултимодалност възниква основно в трудовете на Гюнтер Крес и Тео ван Льовен, които съчетават лингвистика и семиотика, за да предложат нов и отличителен аналитичен подход. На основата на техните теоретични схващания мултимодалността се развива като самостоятелна научна област. Приносът им е особено значим за дисциплини, фокусирани върху езика, където визуалното възприятие дълго време е било пренебрегвано. Те подчертават, че смисълът не се създава само чрез езика, а чрез взаимодействието между различни модуси – например в рекламите, където се комбинират езикови и визуални елементи.

Лингвистиката не изучава само структурата на езика като система от правила и форми, а основно неговата функция – как чрез езика хората създават смисъл, взаимодействат и се вписват в социалния свят. С други думи: езикът е средство за комуникация, социализация и участие в обществото, а лингвистиката ни позволява да разберем тези процеси. Мултимодалният анализ показва, че езикът (в широкия смисъл – включително визуални и символни езици) е социален инструмент, който създава общи правила, ориентация и взаимодействие между хората.

Като научен метод мултимодалният анализ разполага със свой собствен инструментариум и аналитичен апарат. Тази роля се изпълнява от понятията модус (режим), семиотичен ресурс и афорданс.

За да предаде дадено послание, човек избира определен модус или режим (напр. изображение), използвайки специфични ресурси в него (цветове, форми, композиция), защото техният афорданс (способността им да въздействат емоционално чрез визуален контраст) е най-подходящ за целта. Модусът е формата, ресурсът е средството, а афордансът е капацитетът (какво може и какво не може да се постигне с тях). Комуникацията се осъществява чрез социални и културни изразни средства, наречени семиотични ресурси, които хората избират и комбинират според контекста, за да създадат значение (смислов потенциал). Концепциите за модус, материалност, смислов потенциал, афорданси на модуса и интерсемиотични отношения са важни и ключови, защото описват как протича процесът на взаимодействие и как поотделно всеки елемент допринася за цялостното значение (Kress 2009: 54–58).

В широки области на хуманитарните науки, социалните науки, изкуствата, образованието, накратко, където и да е въпросът за смисъла, понятията за модус и мултимодалност бързо придобиват значение. Крес описва модуса като социално оформен и културно даден ресурс за създаване на смисъл. Образ, писане, оформление, музика, жест, реч, движещо се изображение, саундтрак са примери за модуси, използвани в представянето и комуникацията. Явленията, които са продукт на социална и културна работа, имат значение в своята среда. Тъй като основната им функция не е тази на представяне и комуникация, възниква въпросът дали те трябва да се разглеждат като модуси, въпреки че могат да се използват за създаване на смисъл и за комуникация (Kress 2009: 54).

Всеки модус има свои афорданси – възможности и ограничения, произтичащи от материалността му. От мултимодална гледна точка става трудно да се определи какви принципи на близост и общи насоки биха могли да се обединят в различни модуси. Мултимодалният подход подчертава, че значението се създава чрез взаимодействието на различни модуси, а не само чрез езика.

Теоретичната концепция за съдържанието на мултимодалния анализ разширява перспективата на изследване на езика, който функционира съвместно с други семиотични системи – визуални, графични, звукови и пространствени. В различните комуникативни практики тези модуси се комбинират и взаимно се допълват, формирайки интегрирани мултимодални ансамбли, в които значенията се конструират чрез синхронното и последователното им използване. Това позволява систематично наблюдение и анализ на взаимодействието между езиковите и нематериалните модуси в конкретни културни и социални контексти и подчертава мултимодалния характер на езика във взаимодействие с други семиотични системи. Системата на пътната сигнализация представлява класически пример за мултимодална комуникация, в която значение се създава чрез взаимодействието на няколко семиотични кода: визуален, лингвистичен, акустичен, символичен (вж. фиг. 11).

Фиг. 11

Визуалният модус включва всички графични и цветови елементи, които се възприемат лесно с един поглед. Това са формата на знака, цветовата схема, пиктограмите и контрастът. Типичен пример е характерната форма на осмоъгълника за знак Стоп в международните правила и червеният му цвят. Той се различава от японския знак, който приема формата на обърнат червен триъгълник.

Лингвистичният модус се проявява чрез текстовите елементи, които конкретизират значението на визуалния код и намаляват възможността за неправилна интерпретация. Той позволява ясно и еднозначно предаване на инструкции. В повечето случаи се комбинира с визуален модус – в примера за японския знак Стоп: червен триъгълник и текст 止まれ ʻсприʼ, съчетани в една мултимодална комуникационна единица (вж. фиг. 7).

Акустичният модус включва звукови сигнали и индикации, които допълват визуалната и текстовата информация, особено когато зрителното възприятие е ограничено. Той се използва главно при пешеходни пътеки, кръстовища и сигнализация за безопасност, както и аудитивни указания за незрящи и уязвими участници в движението.

Символичен модус се изразява чрез културно обусловени или нормативни знаци, които имат условен, но ясно разпознаваем смисъл. Той позволява бързо идентифициране и интерпретация на правилата независимо от езика на водача. Такива изображения са символът за медицински пункт във формата на кръст в червен цвят, кръгъл знак с пресечен правоъгълник в бял цвят като знак за забрана за движение, стрелки, индексиращи посока за движение и др.

Тъй като системата е отворена и гъвкава, винаги биха могли да се добавят и нови модуси съгласно конкретните комуникативни нужди и контекст на пътната среда. По този начин се гарантира адаптивност и ефективност на предаването на информацията към различните участници в движението.

В широкоспектърен формат на изследване на системата на пътните знаци, наблюдавайки различните аспекти на функционирането ѝ, се цели да се анализират взаимодействията между визуални, текстови и пространствени елементи, да се оцени ефективността на комуникацията към участниците в движението и да се осигури цялостен и репрезентативен поглед върху тяхната семиотична и регулативна функция. Модусите на пътните знаци – визуален, текстов, графичен и пространствен – си взаимодействат, като съвместно конструират смисъл и осигуряват ефективната комуникация на посланието към участниците в движението.

Приносът на изследването към филологическите мултимодални анализи

• Разширяване на приложното поле на мултимодалния анализ

Настоящото изследване показва, че мултимодалният подход може да се прилага не само към класически езиковедски и медиен текст, но и към практически значими комуникативни системи като пътните знаци. Това демонстрира универсалността на метода и неговата способност да анализира различни семиотични модалности – визуални, лингвистични, акустични, символични и пространствени – в една интегрирана комуникативна среда.

• Теоретично обосноваване на взаимодействието между модусите

Изследването акцентира върху това как визуалните, текстовите и символните елементи в пътните знаци съвместно конструират смисъл. Това предоставя емпирични и аналитични доказателства за теорията на мултимодалността, показвайки конкретно взаимодействие между различни семиотични ресурси и тяхната роля за постигане на еднозначна и ефективна комуникация.

• Обогатяване на семиотично-лингвистичния дискурс

Чрез анализа на вербалните елементи в контекста на пътните знаци се демонстрира връзката между език и визуални кодове, което дава конкретен пример за приложението на филологическите концепции за текст, дискурс и смисъл в мултимодални практики. По този начин изследването допринася за по-дълбоко разбиране на взаимодействието между езиковата и визуалната комуникация.

• Практическа приложимост

Освен теоретичен принос публикацията предлага практически изводи за дизайн, разположение и вербализация на пътните знаци, които могат да бъдат използвани за оптимизация на комуникацията в реални условия на движение и за повишаване на безопасността на пътя.

Основните изводи от настоящото изследване показват, че пътните знаци представляват класически пример за мултимодална комуникация, при която смисълът се конструира чрез взаимодействието на няколко семиотични модалности – визуална, текстова, акустична и символична. В тази система текстът играе ролята на уточняващ и конкретизиращ елемент, който допълва визуалните и символичните компоненти, като улеснява еднозначното възприемане на посланието и намалява риска от неправилна интерпретация.

Анализът показва, че ефективността на пътните знаци не зависи единствено от отделните елементи, а от тяхното съвместно функциониране в мултимодален ансамбъл. Комбинацията от форма, цвят, изображение, текст и пространствено разположение създава пълноценно и лесно възприемаемо комуникативно послание.

Системата на пътните знаци е гъвкава и отворена към включването на нови модуси в зависимост от конкретните комуникативни нужди и контекст на пътната среда. Това гарантира адаптивност и ефективност на предаването на информацията към различни участници в движението, като осигурява по-висока безопасност и по-добра координация на пътния поток.

В заключение, пътните знаци и тяхната мултимодална структура могат да служат като ценен пример за изучаване на взаимодействието между различните семиотични ресурси и за развитие на мултимодалния метод в рамките на филологическите и семиотичните изследвания. Препоръчва се бъдещите проучвания да разширят корпуса и да включат сравнителни анализи на пътни знаци в различни страни и културни контексти, да се фокусират върху цифрови и интерактивни технологии, да интегрират психолингвистичен и когнитивен подход за оптимизиране на възприемането. Прилагането на интердисциплинарни методи: мултимодален, семиотичен, когнитивен и социален анализ, способства за постигане на цялостно разбиране на пътната сигнализация като комуникативна практика и инструмент за безопасност.

БИБЛИОГРАФИЯ

Беров 2008: Беров, Т. Речник по семиотика. Варна: Зограф.

Димитрова 2009: Димитрова, Ст. Лингвистична прагматика. София: Велес.

Миленкова-Киен 1999: Миленкова-Киен, Р. Увод в семиотиката. София: Санра.

Москов 2000: Москов, М. Език и езикознание: Ч. 1. София: Сиела.

Правно-информациони систем Републике Србије. Pravilnik o saobraćajnoj signalizaciji, 2024, https://pravno-informacioni-sistem.rs/eli/rep/sgrs/ministarstva/pravilnik/2017/85/1

Речник на българския език (онлайн), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/надпис

Шашкова 2021: Шашкова, В. Н. Знаки дорожного движения как знаковая система особого рода. – В: Современый ученый, Учредители: ИП Клюева М.М, № 3, 252–256, https://www.elibrary.ru/download/elibrary_45755898_85651528.pdf

Agrarheute. Wie Aquaplaning entsteht – und wie es sich verhindern lässt, 2021, https://www.agrarheute.com/management/aquaplaning-entsteht-verhindern-laesst-583424

Bartłomiejczyk 2013: Bartłomiejczyk, M. Text and image in traffic signs. – Linguistica Silesiana, 34, 111–131, https://journals.pan.pl/publication/103135/edition/89148/linguistica-silesiana-2013-vol-34-text-and-image-in-traffic-signs-bartlomiejczyk-magdalena?language=en

ERT News. Θεσσαλονίκη: Άγρια ζώα στον αστικό ιστό- Άμεσες λύσεις για την απομάκρυνσή τους ζητούν δήμοι, https://www.ertnews.gr/video/thessaloniki-agria-zoa-ston-astiko-isto-ameses-lyseis-gia-tin-apomakrynsi-tous-zitoun-dimoi/

ISAP: Internetowy System Aktów Prawnych. Strona główna Sejmu Rzeczypospolitej Polskiej. Obwieszczenie Ministra Infrastruktury oraz Ministra Spraw Wewnętrznych i Administracji w sprawie znaków i sygnałów drogowych, 2019, https://isap.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU20190002310

Kress 2009: Kress, G. What is mode? – In: The Routledge handbook of multimodal analysis. C. Jewit (еd.). London, New York: Routledge, 54–67.

Kress, Van Leeuwen 2006: Kress, G. & T. van Leeuwen. Reading Images: The Grammar of Visual Design (2nd ed.). London and New York: Routledge.

Scollon, Scollon 2003: Scollon, R., S. W. Scollon. Discourses in Place: Language in the Material World. London: Routledge.

Traffic Bureau. Traffic Lights and Road Signs, 2023, https://www.npa.go.jp/english/bureau/traffic/traffic-light_english.pdf