Колкото по-богат е езикът ни, толкова по-свободно и отговорно можем да общуваме. Езикът е сила, да я използваме за добро.
Резюме. Интервюто представя възгледите на журналистката Христина Христова за състоянието на съвременната българска реч, публичното говорене и професионалната отговорност на медиите. Според нея езиковата ситуация е динамична и противоречива, а разговорността и неформалността все по-често съжителстват с езикова небрежност, агресивен тон и загуба на яснота.
Особено внимание е отделено на ролята на журналиста като медиатор, наблюдател и коректив, както и на необходимостта той да противодейства на уклончивото говорене, речевата агресия и езика на омразата чрез точност, спокойствие и професионална дистанция. Подчертава се силното влияние на медиите върху езиковите нагласи на обществото и необходимостта от поддържане на висока култура на общуване.
В заключение езикът е представен като средство не само за комуникация, но и за мислене, обществена отговорност и изграждане на култура на диалог.
Ключови думи: Христина Христова, журналистика, медийна реч, публично говорене, езикова култура, език на омразата, журналистическа етика, комуникация, български език
Христина Христова е родена в Стара Загора. Завършва журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по продуцентство в телевизията. В началото на своето обучение във ФЖМК, още в първи курс, започва стаж към дирекция „Детски и младежки програми“ в БНТ, а година по-късно се присъединява към екипа на дирекция „Информация“ в Обществената телевизия. Започва своя професионален път като репортер с ресор „Социална политика“, впоследствие става водеща на емисиите новини „По света и у нас“. Автор е на документални филми със социална насоченост и в помощ на хората. От 2019 г. е водеща на сутрешния блок „Денят започва“ по БНТ 1, от 2022 г. си партнира със Симеон Иванов. От понеделник до петък между 5:55 и 9:20 ч. Христина Христова и Симеон Иванов споделят първи на зрителите важното от деня и коментират с политици, експерти и анализатори всички актуални теми от България и света. Има син – Александър.
Като журналист как оценявате състоянието на съвременната езикова ситуация в България?
Динамична и доста противоречива. От една страна, езикът се развива естествено и отразява обществените промени, а от друга – се наблюдава обедняване на речника, агресивен тон и все по-честа подмяна на смисъла с ефектност. Социалните мрежи също оказват сериозно влияние върху начина на изразяване.
Наблюдавате ли спад или трансформация в езиковата култура на публичното говорене?
По-скоро трансформация. Днес публичното говорене е по-бързо, по-емоционално и често по-неформално. Проблемът е, че понякога това преминава в езикова небрежност и липса на яснота. Добрата реч, богатият речник обаче остават разпознаваеми и ценени. Мисля, че това да можеш да привличаш внимание, да си увлекателен, добър оратор, винаги е на мода. А в днешно време е отличителна черта.
Има ли ситуации, които Ви притесняват в разговорите с Вашите събеседници в ефир? Например „кръженето“ около отговора?
Да ме притесняват – не, понякога се дразня на „нищоговоренето“. Намирам го за обидно за зрителите, на които гостът дължи отговори. И да, това е често срещано. Понякога събеседниците избягват директен отговор и заменят конкретиката с политически или публичен PR език. Това затруднява разговора и измества фокуса от същината. Задачата на журналиста е спокойно, но настойчиво да върне разговора към фактите.
Къде според Вас е границата между естествената разговорност и езиковата небрежност в журналистическата практика?
Разговорността прави комуникацията близка и човешка. Небрежността започва там, където се губят смисълът, точността и уважението към езика. Журналистът може да говори естествено, без да жертва грамотността и професионалния стандарт. В сутрешния блок, особено в първия един час, скъсяваме тази дистанция със зрителите, опитваме се да „събеседваме“ и с тях, обсъждайки най-важните или интересни теми от изминалия ден. В този смисъл тогава има повече разговорна реч в ефира, но никога не прекрачваме граници.
До каква степен медиите участват във формирането на езиковите тенденции днес?
В много голяма степен. Медийната реч се възприема всекидневно от огромна аудитория и неизбежно влияе върху начина, по който хората говорят. Затова отговорността на журналистите е сериозна – не само да информират, но и да поддържат култура на общуване.
Как съвременният журналист трябва да реагира на речева агресия, език на омразата или словесно напрежение в ефир?
Със спокойствие и професионална дистанция. Журналистът не трябва да допуска езикът на омразата да се нормализира, но и не бива да влиза в ролята на участник в конфликта. Важно е да поставя ясни граници и да връща разговора към аргументите и фактите. И все пак е нужно да отбележа, че в Обществената телевизия подобни ситуации са по-скоро изключение, това е институция, която всички трябва да уважават.
Каква е ролята на журналиста – медиатор, коректив или наблюдател?
И трите. Журналистът е наблюдател на процесите, медиатор между институциите и обществото и коректив, когато има злоупотреба с власт, манипулация или липса на прозрачност.
Налагало ли Ви се е съзнателно да „коригирате“ речта на Ваш събеседник в ефир?
По-скоро се опитвам да преформулирам казаното, когато има неяснота. В ефир е важно разговорът да остане уважителен и разбираем за зрителите. Ако трябва да съм напълно честна, понякога поправям деликатно. Например при неправилната употреба на „експертност“ и „експертиза“.
Какво от ученическите и от студентските Ви години най-силно повлия върху отношението Ви към българския език?
Срещата с добри учители и с литературата. Именно те ме научиха, че езикът не е просто средство за комуникация, а израз на култура, мислене и отношение към света.
Кои личности бихте определили като свои учители в журналистиката и какво научихте от тях?
Уважавам журналисти, които умеят да задават важни и трудни въпроси спокойно и аргументирано. От добрите професионалисти съм научила, че от най-голямо значение са подготовката, точността и уважението към събеседника и аудиторията. Много научих от Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Валя Крушкина… Ще спра с изброяването дотук, защото наистина не са малко хората, които ми помогнаха и ми помагат по пътя. Шансът в професията ми даде възможност много големи имена да нарека свои ментори. И им благодаря от сърце!
Остава ли Ви време за четене извън професионалните ангажименти? Каква литература харесвате?
Опитвам се да намирам време за четене, макар и не толкова, колкото ми се иска. Харесвам публицистика, историческа литература и книги, които помагат да се разберат по-добре обществото и човешките реакции. Обичам добре разказаните истории, които провокират въображението ми.
Има ли определени думи и изрази, чиято употреба съзнателно избягвате?
Избягвам крайни квалификации, обобщения, определения и думи, които създават излишно напрежение. Смятам, че журналистиката трябва да търси яснота, а не сензация на всяка цена. Иначе всеки се бори с някакви паразити в речта си. Моите се променят.
Спомняте ли си интересни лапсуси и езикови грешки, които сте правили по време на ефир?
Разбира се, живият ефир винаги крие подобни моменти. Важното е човек да запази самоирония и концентрация, защото телевизията е преди всичко работа в реално време. Даже сама се поправям, Симеон ме поправя. Нямам усещането за безпогрешност, в никакъв случай. Последното, за което се сещам, е „напрежонка“ – просто изстрелях разговорната дума вместо „напрежение“.
Има ли практика да коментирате езикови казуси след предаванията и какви случаи са обект на дискусия?
Да, често обсъждаме както формулировки и акценти, така и начина, по който е бил воден конкретен разговор. Най-често внимание се обръща на точността, баланса и яснотата на изразяване, на задаване на въпросите.
Имате ли любима дума на български език и какво значение носи тя за Вас?
Няколко са. Например думата „достойнство“. Тя съчетава уважение към себе си, към другите и към професията. Обожавам и „споделяне“, както казва Мария Лалева в „Живот в скалите“, тя обединява „дава“, „доверявам се“ и „обичам“.
Коя дума според Вас най-точно описва съвременното общество?
„Поляризация“. Все по-често виждаме разделение и трудност в това хората да чуват различното мнение.
Какво послание бихте отправили към студентите българисти и към младите хора, които тепърва изграждат отношението си към езика?
Да пазят любопитството си към езика и към книгите. Езикът е не само средство за изразяване, но и начин на мислене. Колкото по-богат е езикът ни, толкова по-свободно и отговорно можем да общуваме. Езикът е сила, да я използваме за добро.
Въпросите зададе д-р Антоанета Начева