Иван Вазов е един от най-влиятелните български писатели. Освен с разнообразната по жанр литература, която оставя, той обогатява българския език и с множество фразеологизми, които влизат в употреба и стават част от националния дух на родината ни. В тази статия ще се разгледа употребата на фразеологизми в романа ,,Под игото“ и повестта ,,Чичовци“, като ще бъде обърнато особено внимание на техния произход, функция и значение в текста ( на фразеологизмите). В настоящата работа ще бъдат разгледани две от обособените фразеологични групи в произведението: Фразеологизми с компонент ‘животно’ и Фразелогизми с компонент ‘религия’.
Сами по себе си фразеологизмите са устойчиви изрази с преносно значение. Те обогатяват езика ни, правят го по-жив и интересен. При Иван Вазов те не функционират само като окраска, за да може текстът да изглежда по-красив и обемен, а са съществена чат от творчеството му. Чрез тях Патриархът на българската литература рисува сюжета, изгражда образите и показва характера на героите си. Така може да се обобщи, че той е един от най-големите ,,майстори на фразеология“ в българската литература.
С развитието на българския език, в устната и писмената реч постоянно се появяват нови фразеологизми, които обогатяват езика. И това е напълно в реда на нещата. Остарелите фразеологизми правят път на новопоявилите се в езика под една или друга форма и така се превръщат в архаични. И тъй като творбите, които са обект на внимание в дипломната работа, попадат в т.нар. възрожденски език, това ни води до една от причините Вазовите фразеологизми и Вазовият език като цяло, да бъдат трудни за разбиране от сегашните поколения. В устната реч и съвременната литература се наблюдава все по-малко използване на категорията фразеология, а тематиката на тази, която все пак я има , е коренно различна в масовите случаи от Вазовата. Затова и голяма част от неговата фразеология, дори да е разбираема, не би могла да бъде актуална днес.
Една от тенденциите в българския език е, че фразеологията изчезва от речта на съвременните поколения и от писмените източници на информация. Това до голяма степен се дължи на неразпознаването ѝ. Фактори за това могат да бъдат: грамотност, личен интерес, четене, семейна и заобикаляща среда и мн. др. Младото поколение пораства в различна среда и използва различни източници на информация и често в тях фразеологията не е употребявана.
Употреба на фразеологизми в романа ,,Под игото“
При анализ стана ясно, че авторът на „Под игото“ употребява фразеологизмите главно в пряката реч (речта на героите). Това е така, защото целта на писателя е, чрез употребата на фразеологизми от различен характер да засили емоционалността и да направи речта непринудена, жива и образна.
В творбата се срещат фразеологизми, които са част от народните поговорки и са описани във Фразеологичния речник на българския език, като например: Гладна мечка хоро не играе. Има обаче и фразеологизми, чиято употреба е характерна само за творчеството на Вазов: Вържи попа да е мирно селото и др.
Фразеологизми с компонент ‘животно’
Фразеологичните изрази, които включват в състава си животни, са интересен аспект на езиковата култура. Тези изрази отразяват способността на хората да се идентифицират с познатите обекти и същества около тях.
Зоофразеологизмите се основават на метафорична образност, като за оценяване на човека в неговата личностна, поведенческа, действена и социална характеристика се привличат асоциации от животинския свят. Тези фразеологизми са важен културен маркер и отразяват отношението на обществото към представителите на животинския свят.
В „Под игото“ Иван Вазов включва голям набор от зоофразеологизми, свързани с домашни и диви животни, птици и насекоми.
Учени гарги: Тази фраза се използва в романа за описание на хора, които се представят за интелигенти, но в действителност знанията им са повърхностни и далеч не толкова добри. В творбата изразът се използва с лека подигравка. Затова и във фразата присъстват гаргите. Те са символ на остроумие, но фразеологизмът се разбира иронично.
Гладна мечка хоро не играе: Значението на израза е: Гладен съм и не мога да работя. Когато човек е в нужда или страда от липса на нещо (като глад, пари, внимание и др.), той не може да се занимава с развлечения. Този фразеологизъм може да служи като напомняне, че основните нужди трябва да бъдат задоволени, преди да се заемем с други неща.
Всеки петел на купището си пее: Означава, че всеки човек се чувства най-уверен в собствената си среда.
Да спи куче под камък: Във Фразеологичния речник на българския език фразеологизмът е записан като Да спи зло под камък, което означава: Нека не се чуе, да не се разправя, да се премълчи. Изразът в „Под игото“ се използва, за да се подчертае, че нещо е опасно. Тук става дума за един и същ фразеологизъм, а заменената дума „Зло“ с думата „Куче“ идва от сопотския диалект. Във Фразеологичния речник на българския език изразът Да спи куче под камък е описан като диалектен фразеологизъм, произлизащ от израза Да спи зло под камък.
Гарван гарвану око не вади : Във Фразеологичния речник на българския език като значение на фразеологизма е посочено: „Себеподобните си пазят гърба дори и да са направили грешка“. В контекста на романа „Под игото“изразът „гарван гарвану око не вади“ има символично значение. Той се използва, за да покаже, че хората, които са властни или са на влиятелни позиции, често се покриват и защитават един друг, дори и когато са извършили грешки или несправедливости. Този фразеологизъм подчертава социалните и политически неравенства в обществото и тежестта на „Игото“, което героите от творбата носят.
Вълкът яде и броено: Този фразеологизъм се използва в творбата, за да подчертае, че хората често се представят за нещо различно от действителността си. В живота не всичко е такова, каквото изглежда.
Мечката спи, ама ухото ѝ шава: Значението на фразеологизма е, че преструващият се на незаинтересован всъщност се интересува и следи за всякакви подробности. В случая, мечката спи, но ухото ѝ е наострено, което е аналогия към хората, които се преструват на разсеяни, но внимателно следят ситуацията около тях. Така е и в романа. Преструващият се, че чете и нищо не вижда, всъщност наблюдава всичко.
На пътника път, на жабата локва: Този израз би могъл да означава, в контекста на романа, че всеки човек има своя път и съдба. ,,Пътникът“ в този смисъл може да бъде символ на свободата: ходещия, отиващия към свободата, докато жабата, символ на ограничения. Така фразеологизмът подчертава индивидуалните пътища и съдби на хората, като препраща към мотива за робство и свобода.
Който се бои от птичките, просо не сее: В контекста на романа този израз би могъл да ни даде значение, подобно на фразеологизъма „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“, а неговото речниково значение е, че трябва да рискуваш, въпреки трудностите и неприятностите, с които можеш да се сблъскаш. Базирайки се на това значение, изразът, употребен в „Под игото“, може да се тълкува като: който се страхува от малки неща (птички), няма да постигне големи цели. Изразът призовава към смелост, преодоляване на страхове и решителност. В контекста на основното сюжетно действие фразеологизмът би могъл да призовава към смелост и решителност в националната кауза.
Покрито мляко котки го не лочат: Значението на този израз е, че ако си предпазлив и браниш своето, няма да станеш жертва на измама, кражба или злоупотреба. В преносен смисъл изразът подчертава важността да се грижим за своите притежания и да ги пазим от възможни опасности. В контекста на романа изразът се използва, за да призове за предпазливост и дискретност. Той подчертава, че героите трябва да бъдат внимателни и да прикриват своите намерения и действия, за да не привлекат внимание и да не бъдат изложени на опасност.
Сухо дупе риба не яде: Речниковото значение на израза е, че не можеш да извършиш нещо съществено, без да положиш някакъв, дори и минимален, труд. В буквален смисъл това означава, че за да се хване риба, човек трябва да се намокри, т.е. да влезе във водата и да се труди. В преносен смисъл поговорката подчертава, че без да се положат нужните усилия и без да се поемат рискове, не може да се очаква награда или успех. В този контекст изразът служи за мотивиране и подчертава необходимостта от усилия и саможертва в името на националната кауза.
Аз, който муха не бях убивал: Речниковото значение на фразеологизма е: ,,Много съм кротък, не търся конфликти.“ В контекста на израза мухата е представена като нещо малко и незначително, а „Не бях убивал“ подчертава, че дори това малко нещо не е направено. В романа този фразеологизъм се използва, за да засили емоционалността в Бойчовото разкритие пред любимата Рада.
Отиде и тям да бръмчи тоз бръмбар в главите: Във Фразеологичния речник на българския език е посочен фразеологизмът „Главата ми е пълна с бръмбари“. Като значение е посочено: ,,Глупав, лекомислен, несериозен“. Базирайки се на този фразеологизъм и значението му, би могло да се обясни горепосочената фраза като: човек, който отива да „размъти“ главата на здравомислещия, да наведе мислите му в някаква посока, обикновено не правилна.
Като на куче ще ти заздрави: Основният израз, посочен в речника, е „Ще ми мине като на куче“, а значението му е: ,,много лесно, много бърже ми минава“. Вазовата версия на фразеологизма отговаря напълно на епохата на времето, като за целта използва даилектологизма „Заздрави“ вместо „Заздравее“ или „Мине“.
Да ни избият като кучета: Фразеологизмът се използва, за да изрази ужас, че някой ще ни нанесе силно нараняване или ще ни причини голямо зло, дори смърт. Този израз подчертава насилието и безмилостността, с която някой може да ни нападне, в случая турците към въстаниците.
Свободен като вълк в гората: Този фразеологизъм Вазов използва, за да изрази абсолютната свобода, която Бойчо Огнянов получава, бягайки от Бяла черква с хитрост. В случая Огнянов е сравнен с вълк, хищник, който е трудно да бъде заловен или убит. Той се движи свободно в гората (обитаваната от него територия) и ще бъде в безопасност.
Ще ни изколят като пилци: Във фразеологичния речник е посочено значението: ,,Много лесно, без съпротива изколване, т.е. убийство“. В романа този фразеологизъм е употребен, за да покаже страха на героите от такава лесна смърт.
Още не седнал на магаре, замахал с крака: Основният фразеологизъм, посочен във Фразеологичния речник на българския език, е: ,,Още не седнал на кон, замахал с крака“. В романа „Под игото“ Вазов заема смисловото значение на израза, но заменя животинския компонент кон с магаре. Така той постига по-голяма образност в творбата си и разширява българската фразеология. Във Фразеологичния речник като значение и на двата израза, е посочено: ,,Когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това“.
Мечешка услуга: Речниковото значение на фразеологизъма е: ,,Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна“. Изразът се използва, за да опише ситуация, в която някой близък човек като роднина, приятел, и т.н., постъпва несериозно, като повече вреди, отколкото помага. В присъствието на фразеологизъма в творбата няма нищо необичайно или нехарактерно. Не се появяват изменения в структурата на израза.
Той стъпка Стефчова като червей: Тази фраза в българския език обикновено се използва преносно. Значението й в романа е, че към Стефчов са се отнесли грубо, наранили са го емоционално и безмилостно. Присъствието на думата ,,Червей“ засилва емоционалното въздействие върху читателя и също така дава по-голяма образност на понятието ,,Стъпкване“.
Мишката в клопката: На този фразеологизъм би могло да се даде определението: разобличен е за извършеното от него непочтено дело или престъпление. ,,Падам в клопката“ е основният фразеологизъм, посочен във Фразеологичния речник. Замяната с думата ,,Мишка“ вероятно идва от естеството на мишката да се крие. В творбата престъпникът от Диарбекир се крие в Бяла черква под името Бойчо Огнянов. Следователно мислещият се за скрит, попада в клопката и е разобличен.
Аз пуснах тая муха: Речниковото значение на фразеологизъма е: ,,Втълпявам някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която да занимава и безпокои непрестанно някой. Значението на фразата в романа напълно съответства на речниковото му значение.
Кучета ще ги ядат: Речниковото значение е: ,,За тях не ме е грижа, да става нещо лошо с тях“. Използва се обикновено при негативно възклицание, но може да послужи и като клетва. В повечето случаи става дума за неприятел, враг, а в контекста на Вазовата творба за поробителите (турците).
Който отива да убие тигъра, презира червяка: Фразеологизмът би могъл да значи, че занимаващите се с големи и важни дела (задачи) не трябва да пренебрегва малките и незначителни детайли (червяка). Двата вида животни са контрастни: тигърът е голям, ловък, бърз и опасен хищник, докато червея е малък, бавен и безобиден представител на животинския свят. В случая и двата индивида са от животински произход и въпреки тяхната контрастност не бива да се подценява по-незначителния. Чрез употребата на този израз Вазов се опитва да напомни, че не бива да пренебрегваме дребните неща, когато се занимаваме с големи цели.
Хитра лисица е той: Значението на фразеологиъзма е: ,,Хитра и коварна личност е някой“. В народните песни и приказки лисицата често се описва като хитро и умно животно. Така лисицата се превръща в символ на измама, лукавост и хитрост, което води до възникването на този и още подобни фразеологизми.
Това са заешки тупурдии: Във фразеологичния речник на българския език е посочено значението: ,,Несериозни действия, които не заслужават внимание, не будят тревога“. В контекста на Вазовия роман, фразеологизмът се използва, за да подчертае пренебрежителното подсмиване на горделивите господари. Този фразеологизъм се употребява както от Вазов в романа „Под игото“, така и в ,,Записки по българските въстания“ на З. Стоянов.
Изпи ни кукувицата ума: Във фразеологичния речник е посочен фразеологизмът ,,Кукувица ми е изпила ума“, а значението е: ,,Съвсем съм оглупял, останал съм без разум“. Използва се при укор, когато се извършва нещо неразумно. Във Вазовия роман глаголът ,,изпи“ заема начална позиция, за да засили чувството на отнемане, а използването на мн. ч. допълнително засилва ефекта, като показва, че потърпевшият не е само един.
Дърти магарета : В творбата изразът се използва за да назове, че някой прави нещо, за което е прекалено възрастен. Вдетинява се и поведението му не е присъщо за годините му. Обикновено тази постъпка е глупава и детинска.
Фразеологизми с компонент ‘религия’
В романа „Под игото“ най-много фразеологизми бяха открити с компонент религия. Една от възможните причини за това през годините на владичество е запазването на българското самосъзнание чрез християнската религия и ревностното й защитаване. В сравнение с днес по онова време хората са били по-религиозни и това, разбира се, е било изразено и в техния език. Особеното при тази група е, че в състава си е разделена на две подгрупи. В началото на групата са описани изрази, много от които произлизат от библейски текстове, но не принадлежат към нито една от подгрупите. Разгледаните по-долу подгрупи са две: Клетви и Благословии и молитви. В първата подгрупа (Клетви) са разгледани и описани фразеологизмите, които Вазов използва в романа с цел неблагопожелание, проклятие и пр. Във втората подгрупа пък са разгледани употребите на добропожелания, молитви и благословии. Много от откритите и описани фразеологизми тук се повтарят на различни места в романа, което е доказателство, че фразеологизмите от религиозен тип са най-масово използвани в творбата.
Горчива чаша: Във Фразеологичния речник на българския език, като обяснение на този фразеологизъм е посочено: Тежко изпитание, страдание, мъка. В културен контекст употребата на този израз е много характерен, освен за художествената литература, и в текстовете с религиозна тематика. Първата асоциация, която той буди, е за Христовата молитва в гетсиманската градина.
Поиска да изгони Луцифера чрез Велзевула: Във Фразеологичния речник подобен фразеологизъм не е описан. Той е плод на авторовото въображение. Чрез него Вазов иска да изрази абсурд, който не може да бъде реализиран. В християнската традиция Луцифер и Велзевул са същества, противници на Бога, идеята за изгонването на единия демон чрез другия е абсурдна и невъзможна. Добавянето на „А“ в края на личните имена е характерна особеност за архаичност и диалектност.
Втелява се като отче Йеротея, казваме за някого си: Това е фразеологизъм, който не е посочен и описан във Фразеологичния речник. Фигурата на отец Йеротей е използвана за сравнение поради неговата популярност в художествената литература и фолклор. Изразът се използва в романа, за да опише някого, който се опитва да подражава на отец Йеротей.
За какъв дявол ме викате: Във Фразеологичния речник на българския език срещу фразеологизма „За какъв дявол“ е посочено значението: Възклицание за изразяване на недоволство, досада, недоумение и раздразнение от нещо, което съществува или се извършва съвсем, без нужда, безполезно и безсмислено. Към глагола „Викате“, Вазов добавя израза, за да може той да изрази негативното възклицание.
Кой дявол иде пак: Фразеологизмът, посочен във Фразеологичния речник, е: „Кой дявол“, и е описан със значението: ,,Какво (за усилване на експресивността на зададения въпрос)“. Именно това цели и Вазов чрез употребата му..
И аз съм дявол: Значението на този фразеологизъм е: И аз съм хитър. В контекста на творбата, в този фразеологизъм няма граматични изменения.
Не беше ли те грехота от Бога: Този фразеологизъм произлиза от фолклора. В него се забелязва архаичност, идваща от няколко фактора. „Грехота“ е постар вариант на думата „Грях“. Личната форма „Те“ във винителен падеж е използвана в конструкция, която звучи неестествено на съвременния български език, но е типична за по-старите форми на езика. В съвременния български език изразът би трябвало да бъде: Не те ли беше грях пред Бога.
Вържи попа, да е мирно селото: Във фразеологичния речник на българския език, към този фразеологизъм е посочено значението: ,,Употребява се като съвет или напомняне към някого да се справи с най-главния виновник, за да избегне неприятности“. В този фразеологизъм са интересни лексикалните особености. В този контекст глаголът „Вържи“ има по-широко значение – да контролираш или държиш под контрол. Думата „Поп“, като разговорна за свещеник, подчертава близостта на израза до ежедневната реч. „Мирно“ подчертава липсата на конфликти.
Така било писано: Значението на този фразеологизъм, посочено във Фразеологичния речник на българския език, е: ,,Така е предопределено от съдбата“. В контекста на „Под игото“, фразеологизмът изразява приемане и разбиране на събитията като част от по-голям ред. В някои случаи изразът може да служи за утеха, като напомня, че не всичко е в човешките ръце и има по-голяма сила, която ръководи живота.
Ако те плеснат от едната страна, дай и другата: Този фразеологизъм има дълбоки корени в християнската етика и носи послания за смирение и ненасилие. Тези думи са на Исус Христос и се срещат в Новия Завет. В контекста на християнството изразът насърчава мирното съвместно съществуване и разрешаването на конфликти чрез диалог, а не чрез насилие. В „Под игото“ изразът се използва като препратка към християнството.
За какъв дявол ме викате: Във Фразеологичния речник е описан фразеологизмът „За какъв дявол“, като негово значение е посочено:, , Като изразяване на недоволство, досада или недоумение и раздразнение от нещо, което съществува или се извършва, без да има нужда“. В контекста на сюжетното действие в романа изразът е употребен, за да изрази недоволство и раздразнение от повикването.
Дяволът ще си скъса цървулите най-после: Този фразеологизъм не е открит във Фразеологичния речник на българския език, но употребата му в произведението ни дава основание да разбираме значението му като опит да се опише ситуация, в която нещо, което е продължило много дълго време, най-накрая ще приключи. Присъствието на „Дяволът“ във фразеологизма е прототип на присъствието на турското зло в робския живот.
Което си е речено от Бога, то ще стане: Този фразеологизъм е неописан във Фразеологичния речник на българския език. Той означава, че това, което е предопределено или решено от Бог, неизбежно ще се случи. Това е начин да се изрази вярата в божественото предопределение и съдба, при което събитията и действията в живота на хората се считат за ръководени от Божия воля. Употребата на израза в ,,Под игото“ подчертава вярата и идеята за предопределеността на събитията. Фразата насочва към доверие в предопределеното от Бога.
Бог високо, цар далеко : Във Фразеологичния речник на българския език към този фразеологизъм е пояснено значението: ,,Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне на някого, който е изпаднал в тежко положение“. В романа си „Под игото“ Вазов озаглавява една цяла глава с този фразеологизъм. Най-общо може да се каже, че фразеологизмът напълно отговаря на сюжетното действие в главата.
*КЛЕТВИ
Да ги порази Господ: Във фразеологичния речник е посочен изразът ,,Господ да го порази“, а като значение е описано: Изразяване на омраза и ненавист към някого. Речниковият израз е в първо лице единствено число, докато формата, използвана от Вазов, е в трето лице множествено число. Другата разлика между двете форми е в словореда им.
Да ги запали огън небесни: Най-общо изразът може да се определи като недобропожелание, изразяване на омраза и ненавист. В контекста на творбата, този фразеологизъм може да се тълкува като проява на Божие наказание за зли хора. Огънят от небесата символизира Божието гневно вмешателство, което ще порази злодеите за техните деяния.
Кой нам зло мисли, Господ да го очисти: Особеността при употребата на този фразеологизъм в романа е употребата на ,,Нам“ – дателния падеж на личното местоимение ,,Ние“.
Кой нас мрази, по корем да се татрази : Този фразеологизъм се използва, за да изрази пренебрежителност към онези, които ни мразят. В превод фразата би означавала нещо като ,,Този, който ни мрази, нека изпита болка или бъде засегнат“. Изразът ,,По корем да се татрази“ обикновено се интерпретира като пожелание за болка или наказание. Думата ,,татрази“ произлиза от турски и означава ,,Удар“ или ,,поразяване“. Тя е взета от турския „tartmak“, което значи ,,Да удрям“ или ,,Да поразявам“.
Бесът да ги вземе: Фразеологизмът е използван в контекст на изразяване на негативни чувства. ,,Бесът“ е символ на злото, демона, а ,,Да ги вземе“ означава да ги нападне или да ги отвлече.
Да ги убие Господ: Значението на фразеологизъма ,,Господ да те убие“, описано във Фразеологичния речник, е клетва: ,, Да ти се случи нещастие, да умреш“. При Вазовия вариант е изразена употребата на местоимението „Ги“ в трето лице множествено число. Друга особеност е словоредът. Глаголът ,,Убие“ е поставен пред подлога ,,Господ“, което е по-характерно за езика ни в молитвени или пожелателни изрази. В речниковия вариант, пък, наблюдаваме местоимението „Те“ във второ лице единствено число.
Господ да го убие: По значение този фразеологизъм напълно се припокрива с горепосочения. Единствената граматична разлика е в местоименията. В този случай е употребено „Те“ – форма за второ лице единствено число. Това означава, че (действието) на убиването е насочено към лицето, с което се говори.
Дявол ще ни вземе, Да ни вземат дяволите, Дявол да го вземе: Тези три фразеологизъми ще бъдат разгледани заедно, тъй като носят едно и също значение, въпреки граматичните си разлики. Според Фразеологичния речник на българския език ,,Дявол да го вземе“ означава: ,,1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд, без да е отправено конкретно към някого или нещо. 2. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение, изненада или удивление, възхищение.“ Граматичната разлика между изразите се състои в използването на глаголите, подлозите и формите на личните местоимения. В ,,Да ни вземат дяволите“ подлогът (дяволите) е в мн. ч., ,,Да вземат“ е подчинителна форма, 3л. мн. ч., употребено е лично местоимение ,,Ни“ за 1л. ед. ч. При ,,Дявол да го вземе“ подлогът е в ед. ч., ,,Да вземе“ е сегашно време, 3л. ед. ч., ,,Го“ е лично местоимение за 3л. ед. ч. В ,,Дявол ще ни вземе“ подлогът отново е в ед. ч., ,,Ще вземе“ е бъдещо време, 3л. ед. ч., ,,Ни“ е лично местоимение за 1л. мн. ч.
Ще вземат дяволите тоя султан: Значението на фразеологизъма се припокрива с гореописаното. Граматичните промени, които авторът прави тук, са: подлог в мн. ч., сказуемото е в бъдещо време. В израза присъства и допълнението ,,Тоя султан“ – лицето, което ще бъде взето от дяволите.
Жив да го порази Господ: Този фразеологизъм се използва като проклятие в контекста на творбата. Неговото значение е, че човекът, който го изрича, желае на Бог да накаже обекта, докато той е все още жив, като му се случи нещо много лошо, като поразяване.
Да ти опустеят заркелите: Този фразеологизъм не е описан във Фразеологичния речник на българския език. За да може да се обясни значението му в контекста на творбата, първо трябва да се изяснят значението на употребените думи. ,,Заркели“ е диалектна дума и означава очи. В контекста на романа, ,,Да ти опустеят заркелите“ значи, че се пожелава очите на човек да станат безжизнени или празни.
*БЛАГОСЛОВИИ И МОЛИТВИ
Бог да те поживи: Във фразеологичния речник е посочено: 'За изразяване на благодарност.‘ Употребата на израза в ,,Под игото“ напълно съответства с речниковото значение.
Бог да те благослови и награди: Благопожелание, което изразява положителни чувства и желание за добро към някого. В контекста на романа ,,да те благослови“ означава: ,,Да ти даде благословия, т.е. Божията благодат и защита, да те дари с добро, здраве, щастие и успех.“ ,,И награди“ означава: ,,дД ти даде награда, т.е. Божието възнаграждение за добрите дела“.
Да си жив, синко: Във Фразеологичния речник срещу фразеологизъма ,,Жив да си“ е посочено значението: ,,1. За подсилване на някаква молба, някакво желание. 2. За изразяване на благодарност“. В контекста на Вазовия роман, ..Да си жив, синко“ би могъл да се разглежда като синоним по значение на ,,Бог да те поживи“, тъй като и двата фразеологизъма изразяват благодарност.
Сохрани, Боже: е молба за защита и запазване от Бог. Думата ,,Сохрани“ произлиза от църковнославянския и старобългарския език и означава: запази, защити, съхрани. Тя е форма на глагола,,Съхранявам“, която означава да запазиш или да защитиш нещо или някого.
Слава Богу: Във Фразеологичния речник на българския език срещу този фразеологизъм е пояснено: възклицание за изразяване на задоволство от нещо. В контекста на Вазовото произведение изразът напълно съответства на речниковия такъв.
Пази Боже: Във Фразеологичния речник на българския език срещу този фразеологизъм са посочени няколко значения: ,,1. За изразяване на нещо лошо или нежелано; дано не стане. 2. За уверяване, че нещо е противоположно на очакваното или пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. 3. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого.“ Вазов употребява този фразеологизъм на доста места в романа си, като използва и трите му значения, без да се ограничава в употребата му.
Бог да ме прости: Фразеологизмът е молба за прошка, насочена към Бога. Вазов го употребява с абсолютно същото значение, без да го видоизменя.
Избави Боже: Този фразеологизъм в романа ,,Под игото“ се използва, когато хората искат да изразят надежда или молба към Бога да ги предпази от нещо лошо или нежелано.
Да си жива, Райно: Този фразеологизъм е същият като горепосоченият ,,Да си жив, синко“. В случая служи за израз на благодарност. Единствената разлика е в употребения женски род.
Кой що желае Господ да му даде: е фразеологизъм, който означава, че човекът трябва да получи това, което желае, ако е по Божията воля. Изразът има архаичен характер, за което свидетелстват формата ,,Що“ (в съвременния български език заменена с ,,Каквото“) и граматическата конструкция. Структурата на израза звучи по-архаично от съвременния език.
Вервай Бога: е фразеологизъм с архаична форма, която в съвременния език е „вярвай в Бог“. Зад преобразуването на вече архаичното ,,Вервай“ във ,,Вярвай“ стоят фонетичните промени, при които звукът ,,е“ е преминал в ,,я“ в определени позиции.
Да не ти са уроки : Във Фразеологичния речник на българския език е посочено значението ,,Дано не ти се случи нещо лошо“. Употребява се с изказване за похвала към или за някого. В романа си Вазов запазва израза, без да го изменя.
Господ да те благослови: Този фразеологизъм може да се разгледа като синоним на гореописания ,,Бог да те благослови и награди“. Разликата между тях е, че думата ,,Бог“ в единия случай е заменена с ,,Господ“ в другия.
Каквото дал Господ: Във Фразеологичния речник е посочен фразеологизмът ,,Каквото Господ дал“, а като значение е посочено ,Каквото имаме, с каквото разполагаме“. Във варианта, който Вазов използва, за разлика от речниковия, е използвана инверсия, при която глаголът ,Дал“ предхожда подлога ,,Господ“. Тази структура е по-характерна за архаичния стил на изразяване.
Пазил ме Бог: Този фразеологизъм също приспада към архаичните. В него се използва инверсия, където глаголът ,,Пазил“ предхожда подлога ,,Бог“.
Бог да прости: Във фразеологичния речник е посочено значението ,,При споменаване на покойник – за изразяване на почит и уважение“. При употребата на фразеологизъма в творбата не се срещат промени.
Боже, опази: Речниковото значение на фразеологизъма, описано във Фразеологичния речник, е: ,, Опасение от нещо лошо или нежелано; дано не стане“. При употребата на израза в романа няма открити разлики от речниковия вариант.
Употреба на фразеологизми в повестта ,,Чичовци“
В тази част ще бъдат разгледани, описани и анализирани всички фразеологизми от посочените групи, като тези от тях, които се срещат и в ,,Под игото“ ще бъдат сравнени по употреба.
Фразеологизми с компонент ‘животно’
И в повестта ,,Чичовци, подобно на романа ,,Под игото“, се използват фразеологизми с този компонент. Броя на изразите обаче е значително по-малък от употребените в ,,Под игото“, но фактор за това е и по-малкият обем на творбата.
Поганска работа: Този фразеологизъм не беше открит във Фразеологичния речник на българския език, но преносното значение на думата „Поганец“ е: ,,1. Пренебр. езичник, друговерец, нехристиянин. 2. Разг. лош, отвратителен човек.“ Базирайки се на тези значения и контекста на употреба на израза, фразеологизмът „поганска работа“ би могъл да се използва, за да опише нещо лошо, неприятно, отвратително.
Ще му разтворя магарешките уши: Фразеологизмът, който беше открит във Фразеологичния речник на българския език, е: „Имам дълги уши“, а значението му е: ,,Осведомен съм за това, което се говори от някого, за някакъв слух, мълва.“ В романа „Под игото“ също беше открит подобен фразеологизъм: „Ще ти отпоря дългите уши“, чието значение беше дефинирано, базирайки се на речниковото значение и контекста на употреба. Разликата между фразеологизма, употребен в „Чичовци“, и този в „Под игото“ е изразена в употребата на синонимните думи: „Разтворя“ и „Отпоря“, и „Магарешките“ и „Дългите“, на които също би могло да се гледа като на синоними. Следователно на фразеологизма „Ще му разтворя магарешките уши“ може да се даде значение: вид закана за насилие поради това, че има „Магарешки уши“, че е осведомен и знае слуховете и мълвите.
Изпила ми кукувица ума: Този фразеологизъм се среща в подобен вариант и в другата разгледана творба, обект на научното изследване: „Под игото“. Употребата там е „Изпи ни кукувицата ума“. При употребата на фразеологизма в „Чичовци“, той много повече се доближава до речниковия вариант: „Кукувица ми е изпила ума“. Основната разлика между употребата в „Чичовци“ и речниковия вариант е времевата форма на глагола и позицията на местоимението преди него. Значението и на двата варианта, употребени от Вазов в творбите му, напълно съвпада с речниковото значение.
Змия да ти влезе в пазухата, зло да ти не влезе в къщата: Този фразеологизъм не беше открит във Фразеологичния речник на българския език, но би могло да се дефинира значението му, базирайки се на следното: „Змия да ти влезе в пазухата“ символизира нещо неприятно или опасно, което засяга лично човека, но е ограничено по своите последици, докато „Зло да ти не влезе в къщата“ означава да се избегне по-голямо нещастие или беда, което може да засегне цялото семейство или дом. Така фразеологизмът изразява желанието да се понесе по-малкото зло лично, за да се избегне по-голямото зло, което би засегнало повече хора или би имало по-тежки последици. Особеното в израза е употребата на думата „пазуха“, която е архаична и се среща рядко, единствено в някои диалекти. В съвременната реч обикновено се използва думата „Пазва“, която е синоним на „Пазуха“
Магария българска: Във Фразеологичния речник не беше открит този или подобен фразеологизъм, но би могло да се даде значение на израза, базирайки се на употребата му в контекста на сюжетното действие и употребата на „Магария“ в разговорната реч. Думата „Магария“ има преносно значение и означава нещо, което е направено с инат или глупост, неразумно поведение или постъпка, често с нотка на пакостливост. Така „Магария българска“ изтъква особеностите на поведение, които са възприемани като типично български в негативен контекст. Това може да включва упоритост, правене на нещо напук, инат, несъобразителност и др.
Фразеологизми с компонент ‘религия’
Подобно на „Под игото“, и тук в „Чичовци“ са открити най-голям брой фразеологизми в групата с компонент религия. Отново са обособени две подгрупи и са озаглавени по същия начин.
Целование с Юда: Във Фразеологичния речник беше открит фразеологизмът „Целувка с Юда“, на който може да се гледа като синоним на „Целование с Юда“. Значението, което е посочено, е: ,,Целувката на предателство“. Този фразеологизъм произлиза от библейската история за Юда Искариотски, който продава Исус за тридесет сребърника, а знакът за разпознаване на Исус е целувка. Така тази целувка се превръща в символ на предателството. Затова и фразеологизмът означава акт на предателство или измама, извършен под прикритието на приятелство. Употребената в „Чичовци“ дума „целование“ е архаична и стилово по-висока. Тя се среща по-често в религиозни или старинни текстове.
Дяволът си няма работа: Във Фразеологичния речник на този фразеологизъм е дадено значението: ..Изразяване на опасение, че може да се случи беда или нещастие“. В контекста на сюжетното действие значението, с което Вазов употребява фразеологизъма, напълно съвпада с посоченото в речника. Граматически особености също не се срещат.
*КЛЕТВИ
Да те порази Господ: Този фразеологизъм беше използван в подобна форма и в другото произведение на Вазов, обект на дипломната работа – „Под игото“. Там авторът пише „Да ги порази Господ“. Разликата между двата израза е: „Да ги порази Господ“ е насочен към група хора, следователно е употребено мн. ч., докато в „Да те порази Господ“ е насочен към един човек, ед. ч.
Дано да пукнеш: Във Фразеологичния речник посоченото значение на този фразеологизъм е: ,,Да умреш, пожелание за смърт“. Обикновено фразеологизмът се употребява, за да изрази голяма омраза към този, към когото е насочен. Употребата му в „Чичовци“ не прави изключение.
Дявол да го вземе; Дявол да те вземе; Ще те вземат дяволите: И тук, подобно на „Под игото“, тези три фразеологизъма ще бъдат разгледани заедно, тъй като носят едно и също значение, въпреки граматическите си разлики. Фразеологизмът, посочен във Фразеологичния речник на българския език, е „Дявол да го вземе“, а значението му е разгледано в предходната глава. Различията във всеки фразеологизъм са: различията във време, наклонение, подлог и допълнение за всеки израз. В „Дявол да го вземе“ подлогът е в ед.ч., а глаголът „Вземе“ е в 3 л., ед.ч., сегашно време, условно наклонение. Допълнението „Го“ е във винителен падеж. При „Дявол да те вземе“ формите на подлога и глагола съвпадат с предния описан израз, но допълнението „Го“ тук е заменено с „Те“. В „Ще те вземат дяволите“ подлогът е в мн. ч., а глаголът „вземат“ е в 3 л., мн. ч., бъдеще време, изявително наклонение.
Убил го Господ; Бог го убил: Употребата на тези два фразеологизъма също ще бъде разгледана заедно поради синонимното им значение и разликата им в граматичното устройство. В ,,Убил го Господ“ подлогът „Господ“ стои след глагола. Стилистичната структура на този израз е по-разговорна. В ,,Бог го убил“ подлогът стои в началото на изречението. Тази структура е по-стандартна, като поставя (Бог) в началото на изречението, което е присъщо за книжовната норма на българския език.
*БЛАГОСЛОВИИ И МОЛИТВИ
Дал Бог добро: Значението на този фразеологизъм, посочено във Фразеологичния речник, е: ,,Отговор на поздрав при среща“. В контекста на сюжетното действие в „Чичовци“, употребата на фразеологизъма напълно съответства с речниковото обяснение, като не се наблюдават никакви граматични промени..
Пази Боже: Във Фразеологичния речник на българския език посочените значения на този фразеологизъм са: ,,Възклицание, което се употребява: 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано 2. Обикновено иронично, за уверяване, че нещо е противоположно на очакването, или за пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не 3. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого.“ В повестта този израз се среща на няколко места. Контекстът на употреба е различен и чрез употребата на фразеологизъма се изразяват различните му значения.
Да пази Господ: Значението на фразеологизъма, посочено във Фразеологичния речник, е: ,,Да не се случва“. В употребата на фразеологизъма в ,,Чичовци“ не са изразени граматични промени и значението се запазва.
Слава Богу: Във Фразеологичния речник срещу този фразеологизъм е посочено значението: ,,Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата“. По такъв начин е употребен и изразът в „Чичовци“ – ,,Чисти сме, Слава Богу“.
Бог да го прости: Този фразеологизъм вече бе описан във втората глава на научния труд. Употребата му в повестта не се отличава по нищо от тази в ,,Под игото“.
Да те пази Господ: Във Фразеологичния речник бе открит фразеологизмът ,,Господ да те пази“, а описаното значение е: Предупреждение да не ти се случи нещо лошо. Граматичните разлики между изразите се състоят главно в словореда, като значението се запазва еднакво.
При употребата на фразеологизми от Иван Вазов в творбите му ,,Под игото“ и ,,Чичовци“ се забелязва значителна употреба на фразеологични конструкции.
Разгледана по-подробно, в системата се виждат промени спрямо класическия вариант, обобщени във Фразеологичния речник промени в лицето, числото и други граматически характеристики.; употреба на диалектизми, турцизми, архаизми; замяна на дума с неин синоним, инверсия и др.
Фразеологията в разгледаното произведение се употребява основно в пряката реч и обогатява изказа на героите.
Една от причините Вазовият език да бъде определян като труден, архаичен, неразбираем се дължи именно на употребените фразеологизми, които той изменя по форма, но отразява значението им, което по-късно е отразено във фразеологичните речници.