За превода на λαβίς с клѣщѧ

Гръцката дума λαβίς е засвидетелствана в текста на Септуагинта на следните места: Изход 37:23 (38:17), Числа 4:9, Исая 6:6 и 2-ра книга Паралипоменон (4:21), (Тов 2015: 308; Чембърлейн 2011: 104). В Елисаветинската библия тази дума се превежда на съответните места с щипцы, освен в Исая 6:6, където стои думата клеща: И по́сланъ бы́сть къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѿ серафі́мѡвъ, и͗ въ рꙋцѣ̀ свое́и꙼ и͗мѧше ѹгль горѧ́щь, є͗го́ же клеща́ ми въꙁѧ́тъ ѿ ѻ͗лтарѧ̀. И двете думи са редки за старобългарския език и не са посочени например в Старобългарския речник.

Думата λαβίς е дадена с две значения в речника на Лампе: 1. a pair of tongs и 2. а communion spoon (Лампе 1961: 789). Изглежда гръцката дума е служила за означаване на `метално тяло, което е имало две рамена и е служело за захващане на предмет`. Освен буквалното си значение на `клещи, щипци, маша`, λαβίς се е употребявала и преносно. В речника на Лампе са посочени метафорични интерпретации: spiritual apprehension of divine gifts and teaching; to signify altar’s sanctity; to convey Christ; to denote divine condescension; to contrast Isaiah’s call with Jeremiah’s. В речника Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods λαβίς е дадена със следните значения: 1. tongs, pincers, forceps: snuffers[1]; 2. fibula, clasp, pin; 3. a small silver spoon, with which the communion (sacramental elements), in both kinds, is delivered by the priest into the mouth of the people, all devoutly standing before the middle door of the inner sanctuary (Софоклес 1992: 702).

Мястото по Исая разказва как серафимите прославят Бога. Пророкът потреперва от мисълта, че ще погине от нечистотата на устата си[2]. Тогава един от ангелите му поднася разпален въглен. Допира го до устата му и така пророкът се очиства от греховете си. Ангелът държи въглена с нещо метално, за да не се изгори. Въгленът се тълкува като предобраз на Христос, който със своята жертва прави възможно опрощаването на грешниците, а в християнската екзегетика тези клещи се тълкуват като предобраз на Богородица, единствена способна, без да изгори, да побере в себе си Христос и неговия пламък.

Думата клѣща липсва в състава на Старобългарския речник. В SJS е посочена дума клѣщѧ, отново по Исая 6:6 и на още места, които перифразират или се позовават на това място (Курц 1967: 30). В речника на Срезневски думата е посочена в същия контекст (Срезневский т. 1, 1893: 1229). В Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum на Миклошич е посочена думата клѣшта с гръцко съответствие λαβίς и с латинско forceps (Миклошич 1865: 291). Той споменава и глагол клѣштити, -штѫ, -штиши. Глаголът е засвидетелстван и от Срезневски (Срезневский т.1, 1893: 1229), както и в Старобългарска читанка от Андрей Бояджиев със значение `притискам, стягам` и `приклещвам, притеснявам, измъчвам` (Бояджиев ч. 2, 2016: 326). Клеща е дадена в Речника на църковнославянския език на Бончев със значение `клещи, маша, железни щипци за жарава, дилаф`, където се посочва, че думата се среща на същото място в Исая 6:6 и в служба за 18 декември, 7 песен на канона (Бончев 2002: 233).

Думата клѣща в старобългарски е засвидетелствана най-вече в контекста на събитията, представени в Исая 6:6. Когато в текстовете се цитира това място, думата се запазва същата. В речника на Срезневски е показано, че мястото по Исая 6:6 е преведено като клѣща още в най-ранните текстове (Срезневский т.1, 1893: 1229).

Лексемата намираме в Слово за Сретение Господне в Германовия сборник[3]: ꙗко съ ѡлтарѣ го-/рѧщ ѫгль. рѫкама свома ꙗ-/ко клѣщам. емже сѧ коснѫвъ ста-/рецъ сѵмеѡнъ. ꙗка саа ѡсті / сѧ грⷯѣ своⷯ. (143а, Мирчева 2006: 539).

Подобен пример откриваме и в Осмогласен цикъл канони в чест на св. Иван Рилски от Георги Скилица[4]: ꙗ̑ко лѣ́-/ствца въꙁвед́ мѧ ̑ ꙋ̑твръ-/д̀• ꙗ̑ко же́ ꙁль ꙗ1ко клѧ́ща ѿ / ѻ1гнѣ ̑ꙁх́т мѧ• ꙗ̑ко кївѡⷮ҇ ́/ ѿ вѡⷣ ́ мнѡ́гь ̑ꙁбав́ мѧ• вѣ́-/дѧщаго тѧ̏ стннѫѧ бꙋ мтр (18а).

Лексемата клѣща е засвидетелствана и в Словото за Рождество на св. Йоан Кръстител, поместено във Владиславовия панигирик от 1479 г.[5]: и͗деже таи́ нныи ѹгль ле́ жить ⸱ є͗гоже клѣ́-/щами дх͠а серафі́ми прїемлюще радѝ слѹ́женїа сщ͠енни́ а, / ѻ͗цѣ́щенїе грѣ́хѡмь просе́ щомѹ да́ рꙋють . и͗ ꙗ͗ко въ си́хь ⷭ / жрь́тьвникь, слышѝ и͗саі́ю пррⷪка въꙁы́вающа • ꙁрѣ́хь, и͗ / се̏посла́нь бы́ ⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѿ серафі́мь ⸱ и͗ имѣаше ѹгль въ рѹ-/кꙋ̀ своею̀ ⸱ є͗гоже клѣ́щами въꙁе́ть ѿ ѻ͗лта́ра . и͗ко́снꙋсе ѹ͗-/стн̀амь мои́мь, и͗ ре́е ⸱ се̏ко́снѹсе си̏ ѹстн̀амь твои́мь . и͗ / ѿи͗меть беꙁа́ конїа тво̀а, и͗ грѣ́хы тво̀е ѻ͗цѣ́стить • (86r).

Подобен пример виждаме и в Панигирик на Мардарий Рилски от 1483 г[6]. в Слово за Рождество Богородично от Андрей Критски: клѣщѐ . и͗посла́нь быⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѹ сера-/фі̀мь . и͗ въ рѹ́цѣ своеѝ и͗мѣа́ ше ѹг҃ль . є͗гоⷤ клѣща̀ ми въꙁьⷨ́ / ѿ ѻ͗лта̄ра (14v).

В празничен миней от Синодалната сбирка в ГИМ № 895 от 1260 г. намираме: Ты ꙗко клещами руками свѣтиши мѧ, давъши ми ѥго же носиши Ба҃ (цит. по Срезневский т.1, 1893: 1229).

Думата е засвидетелствана в Тиквешкия сборник в Слово за Мелентий Пустинник[7]: атанас̑ вьꙁеть желѣ-/ꙁо ̑ꙁь ѡ1гн҄а . вел ражⷣежено [в рꙋкꙋ] / спѹст прⷣѣ мене . ̑ ре кь мн[ѣ] . / подажⷣь мнѣ желѣꙁо . аꙁь рѣхь како / да подамь тебѣ желѣꙁо беꙁь клещь . / сверѣпо ско атанас  вьꙁе гво-/ꙁд врꙋще вь рꙋкⷹ . ̑ трьпеше / сь дланама свома̑, (55r).

В речника на Миклошич откриваме и думата штипьць от м. р., която има за съответствие в латински forceps, но не е посочено гръцко съответствие (Миклошич 1865: 1135).

От приведените примери се вижда, че разглежданото съществително е в pluralia tantum, което е характерно за думи, които означават предмети със симетрия: ꙗсли, гѫсли, врата и др. В повечето случаи формата показва съществително от jа-основи (напр. от формата в тв. пад. мн. ч. клэщами), така че може да се възстанови основната форма на съществителното като клэща или по-точно като клэщ в мн. ч.

Етимологията на думата се извежда от праслав. *klěstjā ед. ч. произв. от *klěstъ същ. от глагола *klěstiti в старобългарски съклѣстити, -клѣщѫ, -клѣстиши със значение `притискам, стягам, стискам`, посочено в Супрасълския сборник. Като значение на думата е посочено `железни щипци, с които се вадят гвоздеи, зъби, хващат се въглени и др.; щипци на рак, на насекомо` (Български етимологичен речник 1979: 446). В Этимологический словарь славянских языков е отбелязано, че има звукоподражание между треска и клеща (Трубачов 1983: 20).

Както споменах по-горе, клѣща се използва като метафорично название на Богородица. Това ясно се вижда в следния пример в Словото за Рождество Богородично, което също беше цитирано по-горе по Мардариевия панигирик: клѣщѐ . и͗ посла́нь быⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѹ сера-/фі̀мь . и͗ въ рѹ́цѣ своеѝ и͗мѣа́ше ѹг҃ль . є͗гоⷤ клѣща̀ми въꙁь́ⷨ / ѿ ѻ͗лта̄ра , и͗ ко́снꙋ се ѹстоⷨ моиⷨ и͗ реʹⷱ . се̏ ко́снꙋ се се̏ ѹстнаⷨ / твоиⷨ . и͗ ѹи́меⷮ беꙁа́конїа твоа̀ и͗ грѣхы̀ твоѐ ѻ͗цѣ́стить (14v).

Тук клѣща е използвано като едно от названията, които авторът използва като обръщения към Богородица. Назоваването на Девата по този начин не е единично явление. Клещите съдържат в себе си въглена, както Богородица Исус.

Така е и в примера, даден от Срезневски, който беше приведен по-горе: Ты ꙗко клещами руками свѣтиши мѧ, давъши ми ѥго же носиши Ба҃ (цит. по Срезневский т.1, 1893: 1229).

В по-новите източници, например в Речник на българския език на Найден Геров, клещи е посочена така – `Клѣщи, с. ж. мн. 1) Справа отъ желѣзо за защипванѥ нѣчто да ся изтягли; клещи. Доклѣ Циганинъ-тъ има клѣщи, не си гори рѫцѣ-ты. Дѣ подкова запращи, тамъ щѫть хлопать и клѣщи. 2) Щипалкы на ракъ, на насѣкомо; клешня. Дѣто конь съ копыто-то, тамъ и ракъ съ клѣщи-ты`. А освен това има и друга дума – `клѣщакъ, щаци, с. м. Два плода врастнѫлися наедно; двойчатка` (Геров 1976: 376).

Вероятно клещи има общо с англ. claw и с нем. Klaue, тъй като това е думата, която се използва за щипци на рак например.

В съвременния руски език клещ означава `кърлеж` – `дребно ракообразно животно, което се забива в кожата на добитъка и смуче кръв` или `паразит` (определението е по Български тълковен речник 2006: 404).

В съвременния български език клещи има значение `железен уред, инструмент, който служи за залавяне на предмети, изтегляне на гвоздеи и др.` и се използва само в множествено число (Български тълковен речник 2006: 362). Това определение не включва двете рамена на инструмента, въпреки че всички познати ни днес видове клещи имат точно две рамене – нито повече, нито по-малко.

По всичко личи, че думата клэщ е означавала метален предмет с две рамене, който е служел за захващане на нещо горещо. Подбраните места, които приведох, се отнасят най-вече за въглен, но в един от тях се говори за нагорещено желязо. Именно затова може да се направи извод, че клещите, не са служели само като маша. Примерите показват и употребата на думата, когато се говори за олтар, т. е. може да се предположи, че клѣщ е било названието на щипците, с които се е потапял хлябът във виното за светото причастие, както е посочено в гръцките речници по-горе[8]. Названието не се е заменяло с щипьци и точно е съответствало на гръцката дума λαβίς в това ù значение в този контекст. Местата, на които Богородица е наречена клѣщ, кореспондират с Исая 6:6 и не се наблюдава друг превод на гръцката дума. Вероятно старобългарските книжовници са разграничавали двете основни значения на λαβίς и когато тя е назовавала Богородица или се е имало предвид мястото по Исая 6:6, са предпочитали клѣщ пред други думи, а щипьци е останало като превод на λαβίς в останалите контексти. Вероятно разликата между клещи и щипци в първичните им значения се е дължала и на принадлежността, а не само на употребата им. Клещи се е отнасяло и за раци и насекоми, а също така и за растения, т. е. за живи същества. Следователно изглежда логично клѣщ да служи за назовава на Богородица като живите клещи.

Значенията на клещи и щипци са претърпели известни промени и днес, в съвременния български език, когато се говори за раци, вече казваме щипки, а не клещи. Клещи е останало основно за назоваване на инструменти.

ЛИТЕРАТУРА

Бончев 2002: Бончев А. Речник на църковнославянския език. Т. 1: А-О. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2002.

Бояджиев 2016: Бояджиев, А. Старобългарска читанка. Част 2. Речник. // Littera et Lingua Series Dissertationes, 11. 2016.

Български етимологичен речник 1979: Георгиев, В. И., Заимов, Й., Илчев, Ст., Чалъков, М., Иванов, Й., Михайлова, Д., Анастасов, В., Дукова, У., Рачева, М., Тодоров, Т. Български етимологичен речник. Т. 2. Участвали в обсъждането: Бернар, Р., Риков, Г., Машалова, Е., Димитрова, Л. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979. 2006: Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков. Ст., Тодоров, Цв. Български тълковен речник. Четвърто издание. Допълнено и преработено от Д. Попов. София: Наука и изкуство, 2006.

Геров 1976: Геров, Н. Речник на българския език. Т. 2 Е-К. София: Български писател, 1976.

Илиева, Петков, Перчеклийски 2010: Илиева, Л., Петков, П., Перчеклийски., Л. Средновековни български новели. Тиквешки сборник. Текст и изследвания. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010.

Курц 1967: Kurz, J. Slovník jazyka staroslovenského, Praha: Academia, 1967.

Лампе 1961: Lampe, G. A Patristic Greek Lexicon. Oxford: Clarendon Press, 1961.

Миклошич 1865: Miklosich, F. Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum. Vindobonae: Braumüller, 1865.

Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София: Издателство Валентин Траянов, 2006.

Софоклес 1992: Sophocles, E. Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods: (From B. C. 146 to A. D. 1100). Hildesheim-Zürich-New York: Georg Olms, 1992.

Срезневский 1893: Срезневский, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Т. І. Санкт Петербург: Типография императорской академии наук, 1893.

Тов 2015: Tov, E. The Septuagint Translation of the Torah as a Source and Resource for the Post-Pentateuchal Translators // Die Sprache der Septuaginta, vol. 3 of Handbuch zur Septuaginta (LXX.H) Edited by E. Bons and J. Joosten; Gütersloh: Gütersloher Verlagshaus, 2016. 303–315.

Трубачов 1983: Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Выпуск 10. Под редакцией О. Н. Трубачёв. Москва: Наука, 1983.

Фасмер 1986: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. 2. Москва: Прогресс, 1986.

Чембърлейн 2011: Chamberlain, G. The Greek of the Septuagint. A Supplement Lexicon. Peabody, Massachusetts, USA: Hendrickson Publishers, 2011.