Резюме. Текстът представя лекцията „Български маршрути в Италия“ на гост лектор проф. Красимир Станчев, изнесена пред студенти от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Лекцията проследява българските културно-исторически следи в Италия и по-специално местата, свързани с Кирило-Методиевата традиция и пребиваването на светите братя Кирил и Методий в Рим.
Особено внимание е отделено на сведенията за ранни български заселвания в Италия, запазени в топонимията и фамилните имена, както и на римските базилики и храмове, свързани с мисията на Кирил и Методий: „Санта Мария Маджоре“, „Сан Паоло фуори ле Мура“, „Санта Праседе“ и „Сан Клементе“. Акцент е поставен върху гроба на св. Кирил и върху постепенното превръщане на това място в общославянски център на памет и почит.
Лекцията показва как историческата, религиозната и културната памет се наслагват в конкретни пространства и паметници и как тези места продължават да поддържат интереса към българското и славянското културно наследство.
Ключови думи: Красимир Станчев, Кирил и Методий, старобългаристика, кирилометодиевистика, Рим; Италия, културна памет, български следи, славянско културно наследство
В навечерието на годишнината от успението на първоучителя Методий на 1 април 2026 г. гост лектор в часа по старобългарска литература на доц. д-р Диана Атанасова в специалност „Българска филология“ на Факултета по славянски филологии бе проф. Красимир Станчев от Рим – един от доайените на старобългаристиката, учен от световна величина, който е и сред основателите на Катедрата по кирилометодиевистика.
Проф. Станчев изнесе лекция на тема „Български маршрути в Италия“. Своеобразната виртуална разходка пренесе студентите в Италия, а професорът ги разходи из местата, свързани с България и със светите братя Кирил и Методий в страната и по-конкретно в Рим.
Той се фокусира върху документирани заселвания на (пра)българите в Италия, отразени в названията на местности и в имената на стари фамилии. През Средновековието много често фамилията означава произхода на дадено лице, място или имение (напр. de Bulgari – „на българите“). Сведенията насочват към Северна Италия, където се намира селището Булгаро (дн. Борго Верчели). До днес в центъра на градчето се издига замъкът на фамилията Булгари – Castello Bulgaro, a малката уличка край него е наречена Via Castello Bulgaro. Освен това жителите на Борго Верчели се наслаждават и на спортен риболов край езерото, което нарекли Laghetto Bulgaro (Българско езерце).
Своеобразно продължение на пътуването бе представянето на местата, пазещи паметта за пребиваването на светите братя Кирил и Методий във Вечния град.
Началото бе поставено с папската базилика „Санта Мария Маджоре“, която пази великолепни мозайки от V в., а под главния олтар се съхранява най-ценната ѝ реликва – парченце от яслата, в която е бил поставен Исус Христос след раждането си. Според житието на св. Кирил именно там папа Адриан II благославя славянските книги, донесени в Рим от св. св. Кирил и Методий. Върху олтара през 60-те години на миналия век е поставена паметна плоча в баптистерия на базиликата от името на признателния български народ. По-късно около нея се появяват плочи и от други славянски народи.
Житийният разказ споменава и за богослужения на славянски език в няколко римски църкви. Първата от тях е „Св. Петър“ – старата ватиканска базилика, където след провъзгласяването през 1980 г. на Кирил и Методий заедно със св. Бенедикт Нурсийски за съпокровители на Европа е оборудвана капела, посветена на тримата, в която те са изобразени на бронзов релеф. След нея се пренасяме в две ротонди. Първата е на св. Петронила, където първоначално са погребвани императори, а после е превърната в църква, в която се намират мощите на св. Петронила, вероятно следовница на св. Петър, в Средновековието считана за негова дъщеря, която е била на особена почит сред франките. Другата ротонда е на св. Андрей – тя е била античен мавзолей, впоследствие превърнат в църква.
Особено значение има църквата на св. Петронила, защото мисията на Кирил и Методий е насочена именно към земи, свързани с политическото и църковното влияние на Каролингите.
Разказът насочи вниманието на студентите и към базиликата „Сан Паоло фуори ле Мура“ („Св. Павел извън градските стени“). Според Кириловото пространно житие там светите братя и учениците им извършват бдение и литургия над гроба на апостол Павел.
Сред местата, пазещи паметта за славянските първоучители, е и базиликата „Санта Праседе“. В сегашния си вид е от времето на папа Паскал І (817–824), който разпорежда към нея да бъде изграден манастир за гръцки монаси, избягали от преследвания по време на иконоборството. След възстановяването на иконопочитанието във Византия (843) манастирът остава да служи като резиденция на пратениците на източните църкви, пристигнали в Рим. Няма сигурни исторически доказателства, че Кирил и Методий са живели в манастира към тази базилика, но през XX в. се оформя хипотеза, че те може да са пребивавали там, а по-късно е поставена и паметна плоча.
Едно от най-светите и най-важни места остава базиликата „Сан Клементе“, която е сред най-старите храмове в Рим. Там е погребан св. Кирил след смъртта си през 869 г. Според житийния разказ той е положен в гроб от дясната страна на олтара в църквата на св. Климент, а над него била изписана икона. По-късно старата базилика е разрушена и затрупана, а върху нея е изградена нова църква.
След разкопките през XIX в. предполагаемото място на Кириловия гроб отново привлича вниманието на изследователите и поклонниците. През 1929 г. българските творци Любомир Далчев и Нено Ямантиев поставят над предполагаемия гроб мозаечна икона с надпис от името на българския народ. Поставена е по случай 1060-годишнината от кончината на Константин-Кирил Философ в Рим.
През следващите десетилетия пространството около гроба се изпълва с нови паметни знаци – олтарна плоча, мозайки, надписи и дарения от различни славянски народи. След 1988 г. това място окончателно се оформя като общославянски център на почит към св. Кирил.
Освен местата, свързани с реалното пребиваване на Кирил и Методий в Рим, проф. Станчев обърна внимание и на други пространства във Вечния град. Те не са пряко засвидетелствани в житието на св. Кирил, но пазят една по-късна, идеална и интелектуална памет за Солунските братя. Тя се изразява в техни монументални изображения или в посвещения на институции.
Лекцията привлече студенти от различни специалности и курсове на Факултета по славянски филологии – „Българска филология“, „Балканистика“, „Български език и литература и история“, и провокира интереса към тази проблематика, като породи много въпроси, които студентите имаха възможност да зададат на проф. Станчев след лекцията. А поради засиления интерес той посети студентите и на 3 юни в последната лекция по старобългарска литература за този семестър. Професорът продължи своя разказ за българската следа в италианските паметници и писмени извори.