Резюме. Статията разглежда правописните колебания при употребата на главни и малки букви в названията на културно-исторически периоди, художествени направления и стилове в съвременния български език. Изходна точка е разграничението между наименования като Античност, Средновековие, Ренесанс и Просвещение, които при самостоятелна употреба се приемат за собствени имена и се изписват с главна буква, и названия като модернизъм, барок, класицизъм и сецесион, третирани като нарицателни и изписвани с малка буква.
Особено внимание е отделено на съчетания от типа виенски класицизъм и късен реализъм, при които липсата на достатъчно ясно и експлицитно правило поражда колебания в писмената практика. Представени са резултати от анкетно проучване сред гимназисти, студенти, журналисти и учители, които показват значително разминаване между нормативната логика и реалните езикови нагласи. Преобладаваща част от анкетираните предпочитат графично оформление, при което първият компонент започва с главна буква, въпреки че нормативно по-обосновано е изписването с малки букви.
Анализът показва, че колебанията се дължат на непълна кодификационна яснота, аналогии с други собствени имена и влияние на чужди езици. В заключение се поставя въпросът за необходимостта от по-прецизно формулиране и систематизиране на правилата, така че да се намали вариативността в писмената практика.
Ключови думи: главни и малки букви, правопис, книжовноезикова норма, кодификация, културно-исторически периоди, художествени стилове, езикова практика, езикови нагласи, български език
Изборът на заглавие на настоящата езикова бележка не е случаен. В писмената практика на съвременния българин му се струва лесна употребата на главни и малки букви. Има обаче моменти, в които се появяват пропуски при изписването на някои наименования, а социалната санкция, която се стоварва върху пишещия, ако се предполага, че е наясно с правописната норма, не закъснява.
Държа да отбележа, че този текст не е форма на протест срещу установените правила, а има за цел да изясни на какво се дължат свързаните с употребата на начална главна буква различия и проблеми, съществуващи при писането на културно-исторически периоди, направления и стилове в изкуството, както и да насочи вниманието на кодификатора към особени езикови ситуации.
Поставяме началото с преглед на правилото, според което с главна буква се пишат и се приемат за собствени имената на следните културно-исторически периоди: Античност, Средновековие, Ренесанс, Реформация, Просвещение, Романтизъм, Възраждане, когато са самостоятелно употребени. Важно е да се има предвид, че разглеждаме случаи, в които имената назовават единствено периода.
Когато са компоненти на съставно наименование, с главна буква се изписва само първият компонент – Немско просвещение. Правописната реформа на българския език от 1945 г. приема с комисия това правило, за да не бъдат натоварвани графично съставните собствени имена.
Правилата указват още, че с малка буква се пишат названията на всички останали исторически периоди като модернизъм, капитализъм, както и стиловете и направленията в изкуството и архитектурата – барок, кубизъм, сецесион, класицизъм и др. Те се приемат за нарицателни. Но попаднах на следната журналистическа публикация: „… съставът е един от първите, представящи музика от Барока и Класицизма на исторически инструменти“ („Йестин Дейвис изпълнява Бах“, bnrnews.bg, 28.05.2024 г.).
Още тук бях провокиран да направя свое анкетно проучване сред гимназисти, студенти, журналисти и учители по български език и литература. Чрез него реших да потърся принципа на разделение между културно-историческите периоди. Установих следните нагласи: 74% от анкетираните посочват, че не откриват причина наименованията да бъдат разделяни на „пишещи се с главна“ и „пишещи се с малка буква“. За тях всички периоди трябва да са подчинени на един правописен вариант – или с малка, или с главна буква.
Според останалите 26% причината се крие в значимостта на епохите и посочват за пример степента на влияние и времевия обхват на Средновековието, сравнявайки го с модернизма.
Но нещата стават по-интересни, когато езикът ни постави в ситуацията да изберем правилния подход при изписване на наименования от типа виенски класицизъм или късен реализъм. За част от съвременното ни общество некоректното им изписване не прави особено впечатление, а пропуски откриваме и в медийното пространство.
Преди да фокусираме погледа си върху една „находка“ на неправилна употреба, ще потърсим причините за грешката. Истината е, че липсва точна формулировка на конкретно правило. Тази липса веднага може да се превърне в обяснение на некоректността при изписването.
Втората част от проучването се фокусира върху обособяването на няколко възможни варианта за правописа на този тип имена и езиковата нагласа на съвременния българин.
Първият вариант следва логика, според която тези наименования се приемат за нарицателни и се изписват с две малки букви. Това се обяснява чрез правилото за самостоятелна употреба на историческия период или стил, заради която той се пише с начална малка буква. Тук се губи и основанието определението за етап или националност да започва с главна буква. Тази формулировка е най-съотносима с правописните правила, като езиковеди считат варианта за най-удачен в писмената практика. Безспорно би следвало да се ръководим от него, а само 19% от анкетираните го правят.
Вторият вариант се опира върху идеята, че наименованията могат да се разглеждат като съставни собствени. Тогава би следвало само първият компонент да бъде изписан с главна буква. Такова изписване предпочитат 77% от участниците в проучването. И не съм изненадан, че в подзаглавие на репортаж на bTV, публикуван на 1 септември 2015 г., откривам следната част от заглавие: „… 10-те сгради в центъра на бригадирския град (Димитровград), изградени в стила на Сталинския барок“.
Ситуации, в които имената биват изписвани с две главни букви, както и случаите на изписване на втория компонент с главна буква, поделящи си останалите 4% от анкетираните, значително се отдалечават от съществуващите норми, указващи правописа на тези особени названия.
Правилото е много разколебано, а повечето от пропуските се дължат на влиянието на чуждите езици. Маркерът за езикова грамотност тук са логическите разсъждения и връзките, които правим между установените правила, за да определим правописа на думите. Още колко дълго ще продължим да виждаме различните варианти в писмената реч – отговорът е неясен, което може би е повод за намеса от страна на кодификатора.
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
https://bnrnews.bg/main/post/46045/iestin-deivis-izpalnava-bah
https://btvnovinite.bg/video/news/dimitrovgrad-zashtiten-ot-yunesko.html
https://beron.mon.bg/rechnik/888
https://beron.mon.bg/rechnik/1000
https://beron.mon.bg/rechnik/1012