Резюме. Статията разглежда емблематични български политици, някои от които министър-председатели, от последните 25 години, търсейки знаци на Спасителя в техния публичен образ и посланията, които те предават. Представя и размисли върху стратегии за печелене на популярност и гласове в контекста на електронните и социалните медии; и поставя хипотези защо стратегията на Спасителя е толкова успешна в българската политика.
Ключови думи: спасител, публичен образ, знаци, политика, България, министър-председател
Методология и теоретична рамка
Настоящото изследване прави опит да разсъждава върху публичния езиков образ на някои от най-емблематичните български политически лидери в последните 25 години през призмата на семиотиката. То съпоставя устойчиви модели, които новите спасители на народа възпроизвеждат пред обществото по отношение на външния вид и стил на поведение, а също на ниво езикови и невербални послания.
В контекста на семиотиката като наука за знаците и тяхната интерпретация в полето на комуникацията може да се направи извод, че осъзнато или интуитивно политиците навсякъде по света се възползват от възможността да отправят послания, които във времената на електронните и най-вече на социалните медии се мултиплицират сред различните аудитории, като така печелят повече симпатии и гласове, но в същото време и повече негативни оценки.
В рамките на изследването знаците на спасителя се тълкуват през призмата на традиционните представи за неговия образ. В голяма част от културите по света спасителят е избран, специален и различен от обикновените хора. Той извървява дълъг път на инициация, минава препятствия и дори катарзис, за да придобие нова, по-съвършена идентичност и да стане достоен за своята мисия и бъдещия си път. Често има способността да „преминава“ между различните светове, като говори на близък до хората език и изразява на глас техните скрити проблеми. В същото време избраният общува непосредствено с висшите сили, свежда до хората тяхната воля и повежда народа към светло бъдеще, охолен живот и спасение. Често спасителят си тръгва неразбран и обиден, като понякога дори бива изгонен и неоценен, но никога победен.
Българската политика обича спасителите – това са онези герои/юнаци, които идват „на бял кон“, побеждават злите сили, омайват народните маси, изненадващо за социолозите, печелят изборите с огромна преднина и вземат властта с мисията да „оправят България“. През последните 25 години политическата система у нас е видяла много месии – цар, двама генерали, бизнесмен, шоумен, „феномен“, и на този етап изглежда, че би могла да понесе почти всичко.
За целта на проучването политическите лидери са описани с определения, дадени от тях самите, от техни сподвижници и анализатори.
Ето някои примери.
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ЦАРЯТ ПРЕМИЕР
Може би една от най-неочакваните, категорични и бляскави появи на спасител в родната политика е тази на Симеон Сакскобургготски. През годините многократно е припомняна пресконференцията, след която той печели изборите, и думите му: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви“. И всичко това, съчетано с „нов морал в политиката“.
В духа на знаците Сакскобургготски е роден като държавен глава и всъщност никога не абдикира официално. Петдесет години живее в изгнание, далеч от родината си, и се завръща, за да „спаси“ България. В интервюта сам се шегува, че се е самопонижил като премиер, тъй като всъщност е цар.
Симеон Сакскобургготски, макар и за кратко, изцяло променя начина на говорене в българската политика, внасяйки в речта повече елитарност, чуждици, архаични форми, усложнени речеви конструкции и така остава неразбран от много избиратели. След поредица от скандали, спорове и дела за имоти отношението към спасителя цар е повече от амбивалентно.
БОЙКО БОРИСОВ – „НАЙ-ПОДГОТВЕНИЯТ ЗА ПРЕМИЕР“
Най-дълго управлявалият премиер на България започва кариерата си като пожарникар, състезател по карате и охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Както сам казва след това: „Тодор Живков и царят са ми като два университета“ („защото не всеки имаше тази възможност да слуша как разсъждава върхът на комунизма и на монархията“).
По традиция Борисов винаги и във всичко е първи – „няма по-подготвен за премиер“, „най-добрият пожарникар“, „най-големият сенсей“. Той е пряко напътстван от висшите сили – „каквото Началника каже“, „Три папи са ме галили по главата“ и дори разяснява на масите житието и словото Божие –
така Христовата кръстна смърт и Възкресение стават „Ту-тууу“. Гордее се, че е част от народа: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“. Той владее суперсили – рита футбол, вдига щанги, бие на тенис, реже ленти, жените го обожават, Мата Хари му брои златните кюлчета. Но има и нежна страна – свири на китара, рецитира поезия, „Аз ме е страх от инжекции… Винаги съм казвал, че жените са героини това да го изтърпят“ (за раждането). Вечно отдаден е на мисията да бъде спасител и в името на това жертва личното си щастие – официално е ерген и живее в Банкя „сам като куче“.
Към днешна дата се отказва да бъде премиер в името на стабилността, но никога не спестява съветите си към по-младите и по-неопитните, а Пеевски му напомня на „ранния Борисов“ заради своята „самонадеяност“.
КИРИЛ ПЕТКОВ – „ПЪРВИЯТ УСМИХНАТ ПРЕМИЕР“
Кирил Петков е продължител на традицията на юпитата в българската политика. Той е selfmade във всичко – постига успехи в бизнеса в далечна страна – създава компания от нищото и цял Холивуд си купува и рекламира продуктите му. Идва от далеч в името на родината, станал е милионер, баща е на три деца. В духа на съвременния политически PR Петков стои близко до хората – яде кроасани на улицата, поръчва си пица в Министерския съвет, танцува салса на „Витошка“. Той е „Човек без тайни“ (по Г. Лозанов), който „не е свързан с потайностите на прехода“. Обещава да промени България и знае как: „Аз съм Кирил Петков и не ме е страх“, „България е страна с много светло бъдеще“.
В традициите на спасителя появата му на политическата сцена беше изненадваща, а победата на партията му предизвика обрат на изборите. Приликите със Симеон Сакскобургготски могат да бъдат открити и на нивото на стила на изразяване. За Петков са характерни езикови „неравности“ и странен подбор на думи – „Хората усещат промяната с корема си“, „Русия прилича на бензиностанция с ракети“. Неразбран и неоценен, Кирил Петков напуска политиката, за да даде пример за нов морал и ценности.
СЛАВИ ТРИФОНОВ – ШОУМЕНЪТ НЕПОЛИТИК
Лошото момче на българския шоубизнес, любимец на народа, патриотар, хъш, Слави Трифонов извървява дълъг път на трансформация под ловкия поглед на камерите и телевизионните зрители. Въпреки отричането на подобна опция в продължение на години Трифонов все пак влиза в политиката. Афишира себе си като защитник и проводник на „българщината“ в съвременното „либерално“ общество, забравило ценностите на своя род. Има безспорен принос към „културата“ в музиката у нас като един от основоположниците на чалгата – любима музика на масовия вкус (съдейки по рейтингите на музикалните радиостанции в България). Яростен критик на управляващите в битието си на водещ, организатор на референдуми, опозиционер, който по-късно бива опитомен в новата си роля на подкрепящ властта политик и балансьор.
Личният му живот е забулен в мистерия, разказват се легенди за здравето и богатството му. А след като печели изборите, успява да изненада виделия почти всичко български избирател със заявката да изпрати в Космоса „мъж и жена, които да бъдат първите български астронавти в НАСА“. И добавя: „Ще направим всичко възможно към тях да се присъедини и един северномакедонски астронавт“. Какъв ще е пътят му оттук насетне, предстои да видим.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ – ФЕНОМЕНЪТ
Корпулентната, почти митична фигура на израслия пред очите ни „талантлив млад човек“ извървя дълъг и трънлив път, какъвто подхожда на автентичен спасител, посветил себе си на работа „за хората“. Около него в продължение на години се изграждат митологеми на неизвестност и страх – говори се, че разполага с огромна власт и „дърпа конците“ на всички в държавата. „Страхува“ опонентите си, дава тон на посланията на властта преди кабинета.
„Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика…“, казва соченият за негов „баща в политиката“ Ахмед Доган. И добавя: „Със своята хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи“. Години по-късно Доган ще произнесе на глас: „Твърде много се прекали от момчето“, „Това момче вече застрашава и демокрацията в страната, и държавността“. Пеевски обаче е „готвен за премиер“ (по думите на майка му Ирена Кръстева) и неговият възход може би не е изненадващ за мнозина анализатори. Отскоро вече не се притеснява да заяви открито, че е готов да управлява България, че правителството зависи от неговата подкрепа и че работи, за да създаде „държава с главно „Д“ в името на хората“. Делян Пеевски категорично опитва да влезе в ролята на спасител, използвайки всички познати от миналото средства. Дали това ще го направи следващия премиер – тази хипотеза вече не изглежда невъзможна.
РУМЕН РАДЕВ – ГЕНЕРАЛЪТ ПРЕЗИДЕНТ
В ситуация на поредица от избори и разочарования, в продължение на години много анализатори очакват на сцената да се появи още един спасител. И като най-вероятен такъв се сочи президентът Румен Радев. Той до голяма степен продължава и надгражда архетипа на спасителя в българската политика – натовски генерал, военен пилот, алфа-мъжкар: пилотира изтребител, гмурка се в морето, прави „коремно“ пред войниците, облечен в официален костюм.
Реториката на Радев забележително се втвърди с годините и ще бъде интересно да проследим до какво ще доведе това. За момента той е единственият спасител с положителен рейтинг, като социолозите са разделени за това доколко популярността му е лична и доколко идва от традиционно високия рейтинг на президентската институция у нас. Всички анализатори обаче очакват Радев да създаде собствен политически проект и дори да стане премиер на България.
Изводи
Изграденият образ като съвкупност от знаци и модели на поведение на всяка публична личност, но още повече на политическия лидер днес е гаранция за успех на полето на битките за власт. Харизмата на лидера, способността му да балансира между близостта до хората и усещането им, че той е специален и избран свише, създават предпоставки за дългогодишен успех на политическата сцена, колкото и невъзможен да изглежда той в България към днешна дата.
Познаването на знаците и изследването им в дълбочина биха дали възможност за тяхната целенасочена и осъзната употреба от страна на екипите, които съветват политиците, доколкото съвременните политици у нас изобщо са готови да слушат съвети.
Интересно е да проследим кой ще бъде следващият спасител. И още повече – как държавата би могла да се спаси в условия на липса на истински спасители.