Автори: Никол Христакиева, Люсияна Георгиева, Гергана Чонова, Мартина Балтаджиева, Мария Шошова,
Радина Стоянова, Виктория Стоичкова, Илиана Арсова, Надя Иванова, Жана Гошева
Изследването анализира синтаксиса и стила на басните в „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, с акцент върху използваните средства за предаване на образователни и морални послания. Петър Берон създава „Рибния буквар“ с цел образователно и нравствено възпитание на българското общество, като адаптира европейските идеи за просвещение към нуждите на времето.
Басните заемат важно място във възрожденската литература като жанр, базиран на нравствено-морализаторски принципи. Те се използват за предаване на морални поучения, наставления и „благонравие“, които са основна част от учебната книжнина. Д-р Петър Берон интегрира басните в българската училищна система, утвърждавайки античните традиции и черпейки от тяхната достъпност, които улесняват езиковото възприятие и ученето.
1. Типове изречения в басните на Петър Берон
В раздела „Басни“ чрез различните видове изречения и конструкцията им, д-р Петър Берон постига по-лесното разбиране на съдържанието и извеждане на поуката от страна на децата.
Например в „Като се понапънем, изобретяваме“, изречението: Една ожадняла врана намери едно гърне до половината пълно с вода. В текста на д-р Петър Берон няма употребена обособена част. В съвременния книжовен език изречението е: Една ожадняла врана намери едно гърне, наполовина пълно с вода. – простото изречение съдържа обособено определение. Въпреки това се приписват допълнителни признаци и характеристики на обекта, който се реализира, в случая гърнето. Постига се подчертаване и насочване на вниманието към него.
Във „Всеки смята себе си за нещо“, изречението: Една муха кацна върху бивол е обикновено просто изречение, което внася допълнителна информация за разбирането на съдържанието на текста. По този начин читателите навлизат в обстановката на баснята и могат да си представят написаното.
Повечето от простите изречения са съобщителни по цел на изказване. Тъй като това са кратки по обем текстове, тези изречения са особено подходящи да предадат основния замисъл на текста.
Сложните съчинени изречения са широко разпространени в басните на д-р Петър Берон. Още в първата басня откриваме изречението: Тя нити водата стигаше, нити гърнето да катурне можеше. Тук е използван сложния съчинителен съединителен съюз „нити -нити“. Използван е за съединяване на еднакви части в изречението, които се отричат – показва, че враната не може да стигне водата и не може да преобърне гърнето. Съюзът „нити“ е характерен за югозападните диалекти. Д-р Петър Берон е родом от Котел, където по-разпространена е употребата на „нито“, станала книжовна и в съвременния български език. Това се дължи на смесване на говорите.
Употребени са и изречения със заключителни съюзи, например: Тогази започна да взима камъчета и да ги пуска в гърнето. Те помагат да се направи извод след изложената информация. В случая „тогази“ е съюзът „тогава“, но под влияние на централните балкански говори. В северозападните говори се използва „ва“ и вариантите се конкурират. Друг пример е: Тай водата се издигна нагоре и тя пи от нея. Съюзът „тай“ е съвременният „така“ – също заключителен.
Изречението от „Не желай невъзможни неща“: Тя не го послуша, ами продължи да го моли., също е сложно съчинено със съпоставителен съюз „ами“. То изразява отношението на жабата към орела и нейното противопоставяне на неговия отказ да я научи да лети.
Въпросителните изречения са рядко срещани в басните. В „Приготви си навреме това, което ще ти потрябва“ се задава въпрос, с цел упрек или забележка. Например: Какво прави през лятото, че не си си събрал? Мравките отказват да дадат от житото си на щуреца, защото докато те са работили, той е бездействал.
Често въпросителни изречения са използвани вместо със въпросителен знак накрая с удивителен. Въпреки тази размяна на препинателните знаци, изреченията по цел на изказване си остават въпросителни. Например във „Всеки мърмори срещу неправдата“, вълкът пита: Какъв шум щеше да се вдигне, ако я ядях аз! Тук този въпрос действа като реторичен, защото отговорът му се подразбира. Ако вълкът ядеше овцата, щеше да вдигне много повече радостен шум от овчарите.
Във „Всеки смята себе си за нещо“ една муха задава въпрос на бивол: Ако много ти тежа, да отлитам; Тук в края на реторичния въпрос е поставен препинателен знак – точка и запетая. Въпреки това смисълът е ясен, защото една малка муха не може да попречи по никакъв начин на един голям бивол. В случая това поражда леко комична ситуация и може да възникне момент на смях при този, който чете.
Друг пример е изречението от „На безумните много им минава през главата, докато се научат“: Ако искаш да се сдобрим и занапред да не се караме, дай ми кучетата и ще разбереш, че не те лъжа: двете точки са на мястото на въпросителен знак, но целта на изречението е да отправи въпрос, който да разреши възникнал проблем.
Възклицателни изречения има употребени и с повелителни глаголни фирми като в „Който прави зло, търси повод за него“: Не ми размътвай водата; т.е. Недей да ми мътиш водата! Отново препинателния знак е точка и запетая, но изречението изразява забрана и предупреждение. Друг пример е: Говори каквото искаш, аз ще те изям. Точката тук действа като удивителен знак, но семантиката идва от самото изречение. Вълкът прави предупреждение, че каквото и да се случва, ще изяде агнето.
2. Подчинени изречения в басните
След подробен анализ открихме, че в басните на Петър Берон подчинените изречения имат важно значение, защото не само помагат за развитието на случващото се в текста, но и за по-ясно представяне на основните поуки. Те извеждат причинно-следствените връзки, породени от действията на героите, техните мотиви и последиците от постъпките им и правят текста по-достъпен и убедителен.
При анализа забелязахме еднакво наличие на прости и сложни изречения, но преден план ще изведем най-често срещаните подчинени изречения – допълнителните и обстоятелствените.
2.1. Подчинени допълнителни изречения – допълват смисъла на сказуемото в главното изречение, като дават информация за мислите и действията на героите.
„Стомахът им се присмя на безумието и каза, че като си вземе храната, не я държи за себе си.“
Допълнителното подчинено изречение „че като си вземе храната, не я държи за себе си“ подчертава важната идея за взаимозависимостта и сътрудничеството между отделните части на едно цяло. Стомахът, като образен символ, обяснява на другите герои, че неговата роля не е егоистична, а служи за общото благо. Това изречение насочва читателя към основната поука – че хармонията и успехът зависят от съвместната работа и взаимното разбиране, а не от изолацията или раздора. Чрез този израз авторът показва, че дори привидно пасивните участници имат съществен принос за общото благоденствие.
„Нито съм усетил кога си дошла, нито съм забелязал, че седиш на гърба ми.“
Допълнителното подчинено изречение „че седиш на гърба ми“ разкрива не само липсата на внимание у героя, но и неговата самонадеяност и невнимание към детайлите. Това подчертава основната поука – често най-големите заплахи или изненади идват от места, които подценяваме или игнорираме. Чрез тази конструкция авторът подчертава иронията в ситуацията, като насочва читателя към извод, че самоувереността без внимателно наблюдение на обстоятелствата може да доведе до неочаквани последствия.
2.2 Подчинени обстоятелствени изречения – Тези изречения преобладават основно и поясняват обстоятелствата, при които се случва действието – причината за него, времето, условията или целта.
- За цел:
„Враната грабна една бучка сирене и кацна на едно дърво да го яде“ – Подчиненото обстоятелствено изречение „да го яде“ разкрива непосредствената цел на действията на враната и същевременно служи за подчертаване на нейната алчност и уязвимост. То насочва вниманието към мотивите ѝ, които я правят лесна жертва на ласкателството в следващите събития. Поуката тук е, че прекомерната съсредоточеност върху лична изгода може да направи човек (или герой) уязвим. Берон използва това подчинено изречение, за да изгради основата на конфликта, водещ до моралния извод, че суетата често носи загуба.
„Тогава враната, за да покаже, че има глас, заграчи и сиренето падна долу“ – Подчиненото обстоятелствено изречение „за да покаже, че има глас“ разкрива мотивите на враната и подчертава нейната суета и наивност. То осветлява ключов момент от историята, в който желанието за признание и одобрение надделява над разума и предпазливостта. Това изречение води читателя към основната поука – че прекомерната суетност и жажда за похвала могат да доведат до загуба. - За причина:
„И така всички те умряха заедно със стомаха, защото не го хранеха.“ – Изречението „защото не го хранеха“ ясно показва причинно-следствената връзка между действията на героите и техния трагичен край. То обяснява, че пренебрегването на важна част от общото цяло – в случая стомаха – води до вреда за всички. Поуката е, че когато липсва сътрудничество и взаимопомощ, всички страдат заедно. Берон използва тази ситуация, за да напомни, че успехът и оцеляването зависят от грижата и подкрепата между членовете на едно общество или група.
„Те желаеха да преминат през реката, но не можеха, защото единият нямаше очи, а другият – крака“ – Изречението „защото единият нямаше очи, а другият – крака“ подчертава взаимната зависимост между героите. Всеки от тях има свой недостатък, който го прави неспособен да преодолее препятствието сам, но заедно могат да намерят решение. Поуката е ясна – слабостите на отделните индивиди могат да бъдат преодолени чрез сътрудничество и обединение.
„След малко, като се изправи, то усети, че му е олекнало, тъй като солта му се е разтопила във водата“ – Изречението „тъй като солта му се е разтопила във водата“ обяснява причината за облекчението на магарето след изпитанието. То подчертава важността на променените обстоятелства, които водят до неочаквано облекчение. Поуката е, че понякога трудностите и препятствията, които изглеждат тежки, могат да доведат до благоприятен резултат, стига да се подходи с упоритост и търпение. Авторът използва този момент, за да покаже, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и че всяко изпитание може да има своята положителна страна. - За начин:
„Друг път то беше натоварено с вълна и като минаваше през реката, легна пак.“ – Изречението „като минаваше през реката, легна пак“ показва, че магарето се опитва да повтори предишната си успешна стратегия, без да осъзнава разликата в обстоятелствата. Това подчертава важната поука – че механичното прилагане на един и същ подход, без да се вземат предвид новите условия, може да доведе до неуспех. Авторът използва тази ситуация, за да покаже, че мъдростта не е в сляпото следване на стари решения, а в способността да се адаптираме към различни ситуации и да мислим преди да действаме.
Заключение: Подчинените допълнителни и обстоятелствени изречения са важна част от басните в „Рибния буквар“, защото правят историите по-разбираеми и поучителни. Допълнителните изречения помагат да се разкрият мислите и намеренията на героите, като показват защо те постъпват по определен начин. Така те улесняват читателя да види връзката между действията на героите и поуките в края на басните. Обстоятелствените изречения добавят контекст и поясняват кога, как и защо се случват събитията. Те показват условията и причините за действията, което помага на читателя да разбере по-добре самата история и нейните послания. Чрез тях басните стават по-живи и логични. И двата вида изречения обогатяват текста и го правят по-въздействащ. Те помагат на читателите не само да следят действието, но и да размишляват върху житейските уроци, които басните предават. Това прави историите не просто забавни, а полезни и значими.
Използва редукция в съюза „че“ затова на места го виждаме като „чи“.
3. Подредба на членовете в изреченията
В българския език основната подредба на членовете в изречението е субект + предикат + допълнение (подлог + сказуемо + допълнение), като подлогът е обикновено на първо място, а сказуемото на второ.
При басните на Берон в по-голямата част от изреченията тази подредба се спазва, но срещаме и такива, в които предикатът е пред субекта, тоест използвана е инверсия.
В 7-ма басня откриваме: „Согласиха се мишките да прикачат звънче на котката, за да я чуват кога дойде“.
В 8-ма басня „Но подир малко начена да реве и тогази го познаха и се притекоха човеците та го уловиха и го биха“.
Допълнения
Обичайната позиция на допълненията е след сказуемото
„На пътят намери една кожа лъвска“ ( в този пример определението е след съществителното)
Но срещаме и примери, в които допълнението стои пред сказуемото.
„Тя нито водата стигаше, нито гърнето да притури можеше“.
За да акцентира и да усили посланието на текста в някои изречения вместо след допълненията, Берон поставя обстоятелственото пояснение в началото на изречението.
В 17-та басня: „Кога си помагат человеците, избавят се“.
„Тогаз мъдро се съгласиха, хромият да възседне слепият, ачи да му казва где да стъпва, и тъй невредно преминаха.“
В 5-та басня: „Подир това тия намериха по голямо зло, защо господарката им не знаеше веки кое време е, и ги дигаше често йоще от вчера“.
В последния пример виждаме използвани и двете позиции на обстоятелствени пояснения.
В 15-та басня „Подир смъртта му отидоха та прекопаха лозето пет, шест пъти и не намериха нищо, но лозето дади много гроздие, та го продадоха и зеха много пари и тогази познаха умните бащини си хоратий“.
Често в заглавията на басните Берон си служи с подчинени изречения със съюза връзка „който“, употребени „предпозитивно“
„Който зло мисли, зло намира“
„Който струва зло, напразно дири добра причина“
„Който ище много, загубва и малкото“
4. Употреба на повелителни форми
Повелителната форма в басните се откриват в последните поучителни думи, изрази, които се използват за по-дълбоко въздействие.
Пример – „спри, недей да ми лъжеш“,
„Щом си пял тогава, сега пък танцувай!“
„Недей да ми мътиш водата“.
В края е обръщението към читателя и силният съвет от думи. Думите въздействат на децата, затова е важно и какво четат. В басните е важно да се открояват теми за морал. Учат се на доброта, на искреност, на честност и много други позитивни качества, които са важни за изграждането им като характер.
Например: „Не прави зло, за да не ти се връща“.
Повелителната форма е силно въздействаща. Чрез нея се засилва моралния ефект. Чрез реакциите на героите се показват онези добри и лоши черти в характерите на хората.
Важното от басните е да се извлече най-доброто, за да го покаже като пример към читателя.
5. Лексико-синтактична връзка
Можем да разглеждаме басните и през лексико-синтактичната им призма. Както вече казахме, „Буквар с различни поучения‘‘ е най-широко разпространената и най-преиздаваната книга през Възраждането. Освен изданието от 1824 година, той претърпява още пет издания, като петото съдържа най-значителни промени, но те засягат преди всичко съдържанието и само отчасти езика. Речниковите промени в басните се отнасят главно до замяната на една дума с друга – с цел да се предаде мисълта по – точно или да се постигне по – добра стилистична еднородност на езиковия материал.
Например :
- Когато си пял тогази, сега играй – щом си пял тогава, сега пък танцувай;
- Но като начена да я храни – но като започна да я храни
- Една жена имаше храниници (хизмикерки) – една жена имаше ратайкини;
- Една жаба се примоли на един орел да я научи да фарка – една жаба се примоли на един орел да я научи да лети.
Тъй като букварът е създаден началото на 19-ти век, езикът на Берон е доста близък до ранния новобългарски, като със сигурност можем да кажем, че басните съдържат редица архаизми и остарели форми, които често повлияват синтактичната позицията на думите – техният ред се различава от този в съвременния език. Като ясен пример бих посочила инверсията в следното изречение:
Тогази сичките человеци и добитаци бегаха като го видяха. – Всичките хора и животни, като го видяха такова, се разбягаха.
Наблюдаваме преминаване от человеци – хора, добитаци – животни, бегаха – разбягаха, а относно структурата на изречението:
Очевидна е промяната в позицията на подчиненото обстоятелствено изречение за време – в първия вариант то се намира непосредствено след главното, а във втория ( съвременния) – го разкъсва.
Въпреки речниковите и структурните изменения, лексиката в басните винаги е определяна по един и същи начин – кратка, ясна, полезна и изключително достъпна.
ЛИТЕРАТУРА
История на новобългарския книжовен език. София: Издателство БАН, 1989 г.
Андриана Спасова. „Античните басни и параболи във възрожденската учебникарска книжнина“.