Медицинската терминология е всеобхватна и сложна система, която заимства названия от латински и старогръцки език. Това, от една страна, създава характерна устойчивост на елементния състав в различните езици, като проектира паралелен езиков израз на понятията за термините. От друга страна, произходът на езикови единици от мъртви и практически неупотребими езици като старогръцкия и латинския се оказва бариера за осмислянето на семантичния признак. Тази двойствено усложнена природа на медицинския термин го превръща в труден, но амбициозен обект на изследване. В следващите страници ще разгледаме примери за партитивната импликационна системност в медицинската терминология, като ще откроим нейния специфичен произход, акцентирайки над практическите употреби на анализираните езикови единици.
Обща теоретична постановка. Системата е съвкупност от елементи, между които възникват определени отношения. За да се търси системността на плоскостта на терминологията, е необходимо да се изследва определено количество емпиричен материал, като се проследят връзките, които възникват между отделните елементи. В медицинската терминология особено съществена е йерархичната съотнесеност между отделните елементи на системата. В този контекст структурите, които образуват термините, се съотнасят като част към цяло. Във връзка с обособеното твърдение ще предложим модел за анализ на разглежданите медицински термини, който почива на теорията за партитивната импликационна системност.
Според Мария Попова с партитивната импликационна системност се означават отношенията между цяло и негова част (Попова 2012, с. 544). В контекста на посочения вид системност в българската научна литература се откроява изследването „Системни отношения и терминология (въз основа на юридическата терминология) в наказателноправните науки“ на Деян Драганов, където авторът разглежда термините – продукт на партитивната импликационна системност – като вид синекдотично назоваване (Драганов 2025: 127). В приложното поле на медицинската терминология този вид системност е често срещан поради следните причини:
- Стремежът към прецизност налага възникването на многообразие от термини, които да характеризират в пълнота всички черти на дадено медицинско явление, тоест да назоват всички понятия, създаващи възможните хипотези на практическата терминологична реализация.
- Засилената нужда от конкретност и точност на термините влече след себе си създаването на единна, структурирана и йерархична организация, в която те да бъдат подредени. Тази организация съществува и е резултат от системната организация на самите понятия, т.е. този тип системност на термините като названия е резултат от понятийната системност в съответната научна област.
- Йерархичната организация на термините в медицината не е просто теоретичен модел, а практикоприложен компонент на терминологията с особена значимост, която спомага за гарантирането на здравето и физическия интегритет на отделния индивид.
В един такъв контекст неминуемо се налага анализ на значението на термина. Приемаме, че значението е обусловено от и базирано на понятието. Тук внасяме необходимата отличителна линия между думата (термина) и понятието, прокарана от Стоян Стоянов, според когото думата не е идентична с понятието. Понятието като форма на мисленето, при която се отразяват общите и съществените свойства на предметите, има универсален общочовешки характер (Стоянов 1979, с. 34). В медицинската терминология обаче често се наблюдава не само универсалност на понятието, но и на самия термин, който в общия случай е с чужд произход.
Както вече беше уточнено, в медицинската терминология точността и еднозначността на изразяване са от съществено значение за правилната комуникация. Точността и еднозначността прескачат националните граници на терминологичната система, защото термините, назоваващи анатомични посоки, позволяват прецизно описание на разположението на органи, тъкани и патологични изменения независимо от езика или специалността на лекаря. Това спомага създаването на единна координатна система, разположена върху човешкото тяло, която е универсална за целия свят. По този начин се прокарва тенденцията за утвърждаване на тъждественост между понятието като мисловна категория и термина – като думата, с която то се назовава.
За да аргументираме горепосоченото твърдение, представяме някои от основните зависимости в терминологията на медицината. Може да се приеме, че тялото условно се разделя на полюси, повърхности и равнини.
Полюсите на тялото са главов (cranialis) и опашен (caudalis), а за равнини служат сагиталната (sagitalis), минаваща надлъжно през полюсите, и челната (frontalis), която е успоредна на челото, и транзверзална (transversalis), която преминава напречно на тялото. Така се формират трите оси на човешката координатна система.
Като повърхности различаваме предна (ventralis) и задна (dorsalis), като двете повърхности нямат рязко разграничение помежду си (Каданов и др: 21).
В следващите редове ще бъдат изложени двойки термини, всички произлизащи от латинския език, с чиято помощ практикуващите лекари и медицински специалисти назовават разположението на части от тялото. Тези термини ще бъдат подведени под правилата на партитивната импликационна системност, която си служи с идеята за отношението между цялото и неговите части.
Anterior – Ventralis
Терминът anterior означава преден, разположен отпред, а ventralis – разположен на коремната повърхност (от venterкорем). Anterior се отнася за разположение по цялата предна част на тялото, ventralis свързваме с коремната област, която също се намира в предната част на тялото. Тоест, ако медицински проблем бъде локализиран ventralis, то той неминуемо е наличен и anterior. Обратното твърдение, разбира се, не е валидно. Създава се еднопосочна логическа верига, при която единият термин се характеризира с по-висока степен на конкретност. На понятийно равнище се откроява движението от цялото към частта. Налице е партитивна импликационна системност, тоест отношение на част към цяло: ventralis се отнася към anterior като част към цяло. Терминът съдържа еквивалент в понятието, а то от своя страна се характеризират с тъждественост за специалистите. Оразличителният признак се заключава в различната локализация на разглежданото от лекарите конкретно местоположение в координатната система на човешкото тяло.
Тук трябва да направим едно важно метатерминологично уточнение: говорейки за партитивна импикационна системност, нямаме предвид съотнесеност от типа част към цяло между обекти, а съотнесеност на две отделни местоположения едно спрямо друго. В този аспект се проявява една характерна черта на медицинската терминология: нейната езикова универсалност е натоварена и с особения смислов заряд на назованото понятие – ориентирането в анатомичните структури на човека е от изключителна важност за правилното поставяне на диагнози и за адекватното лечение. Специфика е също и назоваването посредством два термина, които се допълват в отношението част – цяло. Синекдотичният терминообразуващ контекст е ненатрапчив и естествен – създаден изцяло за практикоприложните аспекти на науката.
Posterior – Dorsalis
Терминът posterior означава заден, разположен отзад, докато dorsalis – насочен/намиращ се на гърба (от dorsumгръб). Аналогично на предходната терминологична двойка posterior се отнася за цялата задна повърхност на тялото, докато говорейки за dorsalis се подразбира частта от задната повърхност на тялото, обхващаща гърба. В анатомичен контекст обаче dorsalis има разширено приложение и може да обозначава не само гърба на човека, но и други повърхности, аналогични по ориентация – като гърба на ръката (dorsum manus) и гърба на ходилото(dorsum pedis) – това обаче са други термини. По този начин терминът надхвърля своята първоначална топографска ограниченост и придобива по-широка функционална употреба в медицинската номенклатура. Общият семантичен признак на двата термина е разположеността „отзад“ – тоест отново е налице съотнасяне към две отделни местоположения, докато оразличителният признак се състои в различната конкретизация на локализацията. Медицинската терминология демонстрира висока степен на системност и логическа подреденост: всеки термин се включва в по-широка мрежа от значения, чиито граници се определят от топографската и функционална специфика на назованите анатомични структури.
От логическа гледна точка връзката между двата термина е еднопосочна: всяко разположение dorsalis се включва в понятието posterior, но не всяко разположение posterior може да бъде определено като dorsalis. Това създава йерархична зависимост между понятията, при която dorsalis функционира като част от posterior, а двойката е типичен пример за партитивна импликационна системност.
Superior – Cranialis
Терминът superior означава горен, разположен по-нагоре, докато cranialis – отнасящ се към черепа (от cranium – череп). И двата термина обозначават пространствено отношение по сагиталната ос на човешкото тяло, но в различна степен на конкретизация и с различна семантична насоченост.
Терминът superior е по-общ и се използва за означаване на разположение на структури в позиция по-висока спрямо дадена анатомична отправна точка. Той има обобщаващ характер и може да се прилага за части на тялото, които са разположени по-нагоре от друга част без ограничение до конкретна област. От своя страна cranialis се отнася към горната част на тялото, като конкретно назовава посока към черепа. По този начин cranialis се разглежда като по-тесен, специализиран термин, който конкретизира разположение в по-горна част на тялото единствено в контекста на осевата анатомия на човека.
Логическата връзка между двата термина следва същия еднопосочен модел, изложен по-горе: всяко разположение cranialis може да се определи като superior, но не всяко разположение superior непременно е cranialis – налице е типичен пример за партитивна импликационна системност.
Inferior – Caudalis
Терминът inferior означава долен, разположен по-ниско, докато caudalis – опашен, насочен към опашния край на тялото (от cauda – опашка). И двата термина назовават пространствено отношение по сагиталната ос на човешкото тяло, но те се различават по степен на конкретност и по сфера на приложимост в анатомичната номенклатура.
Терминът inferior има по-широк, генерализиран характер. Той служи за означаване на разположение на структури в по-ниска позиция спрямо дадена отправна точка или анатомичен елемент. От своя страна caudalis конкретизира разположение в посока към долния край на тялото, отнасяйки се към каудалния (опашния) му полюс. По този начин caudalis е по-специфичен термин, чиято употреба е ограничена предимно до осевата анатомия.
Логическото отношение между двата термина е еднопосочно: всеки каудално разположен елемент може да бъде определен като инфериорно, но не всяка структура, намираща се inferior е непременно caudalis. От понятийна гледна точка inferior и caudalis споделят общ семантичен признак – разположен надолу, но се различават по своето понятийно ядро: inferior отразява относителна позиция, докато caudalis обозначава посока към определен анатомичен край – опашния (долен) полюс.
Заключение. Медицинската терминология представлява системно подредена и логически последователна езикова структура, в която латинските и гръцките термини осигуряват международна точност и устойчивост. Анализът на терминологичните двойки показва, че между тях съществува тенденция за формирането на партитивна импликационна системност. Разглеждането на системността като езиково явление е от ключово значение за правилното и целенасочено организиране на знанието в дадена научна област, което неминуемо отразява големия принос на терминознанието като наднаука, която подпомага всички останали науки.
ЛИТЕРАТУРА
Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. Велико Търново: ИК „Знак 94“.
Стоянов, С. Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. Публикация в: Помагало по българска лексикология. С.: Наука и изкуство, 1979.
Каданов, Д. и кол. Анатомия на човека. Том 1. С.: Медицина и физкултура, 1983.
Драганов 2025: Драганов, Д. Системни отношения и терминология (въз основа на юридическата терминология) в наказателноправните науки. Дисертационен труд за присъждане на ОНС „доктор“, СУ „Св. Климент Охридски“, 2025.