„Критичен период“ е понятие, въведено от Ерик Ленеберг, което насочва научните изследвания към разглеждането на въпроса за съществуването на определен период в живота на човек, след който овладяването на втори или чужд език на равнището на първия е невъзможно за постигане. Прието е, че този период трае приблизително от 2-годишна възраст до пубертета. Хипотезата защитава мнението, че децата са по-добри в изучаването на чужд език от възрастните и че са способни да овладеят езика до съвършенство дори само чрез контакт с носителите му, докато за възрастните естественото овладяване на езика е много по-трудно, дори непосилно след периода на пубертета. Ленеберг застъпва крайното твърдение, че ако човек започне да овладява определен език след този „критичен период“, е на практика невъзможно да достигане оптималното равнище на усвояване на езикови компетентности и развиване на комуникативни умения – или поне не на нивото на родния си език.
Изследователят Ник Елис разглежда усвояването на първия език от деца. То според него е резултат от естествената комуникация с техните настойници, чрез която децата „автоматично усвояват сложното знание за структурата на родния си език“ (Елис, 2008: 1). Това знание Елис нарича „имплицитно“. Според него граматиката на първия език се усвоява, като се „извлича от опита на употреба, вместо от експлицитни правила“ (Елис, 2008: 2). Експлицитното учене включва съзнателно изучаване на правилата на езика. Усвояването на втория език при децата може да съчетава имплицитно и експлицитно учене, тъй като поне преди „критичния период“ се предполага, че са способни за непосредствено усвояване на втори или чужд език – дори и без непосредствен контакт с носители на езика. При възрастните обаче е напълно различно, и макар че би могло известно количество лингвистични знания и комуникативни умения да се усвоят имплицитно от комуникативния контекст, особено ако лицето живее на територията на носителите на езика, все пак е необходимо допълнително експлицитното изучаване, за да се постигне граматическа точност при изразяване на съответния чужд език.
Невъзможността да се достигне до пълна езикова компетентност след пубертета може да се разглежда и като резултат от факта, че определени мозъчни механизми престават да функционират в края на този „критичен период“. Възрастовият ефект се обяснява като резултат от промени в мозъчната пластичност, които оказват влияние върху езиковото усвояване.
Идеята, че децата имат специален талант за учене на езици, който рядко е постижим за по-възрастните, има голяма подкрепа. Някои изследователи възприемат мнението, че малките деца имат вродено предимство пред по-възрастните обучаеми, но тези дебати продължават, като се изследва какви са причините за това предимство, какви са възрастовите граници на този „критичен период“, какви аспекти на езиковото развитие засяга той.
Способността на децата да овладяват втори или чужд език по-резултатно е сякаш общоприета представа в съвременното ни общество. Наблюдава се тенденция в желанието на родителите да подтикнат своите наследници към усвояване на втори език от възможно най-ранна детска възраст, водени от амбицията да им осигурят възможност да бъдат конкурентно способни на своите връстници в своето израстване и по този начин за тях да бъдат отворени множество врати към по-добра реализация в личен и професионален план. Следвайки максимата, че всеки един овладян език е „богатство“, родителите ангажират времето и вниманието на подрастващите със занимания, които да предизвикат интереса им към чуждите езици, или директно ги записват на уроци при квалифицирани преподаватели, които да ускорят овладяването на втори или чужд език от детето. Това подготвя децата за кандидатстване в елитни учебни заведения с приоритет в изучаването на чужди езици, които са особено предпочитани в съвременния „отворен“ свят.
Заради широко разпространеното убеждение, че увеличаването на възрастта се отразява негативно върху овладяването на втори или чужд език, от ранна детска възраст родителите използват редица способи, които да подпомогнат ученето на чужди езици. Това включва различни дейности на основата на играта: детски песнички на избрания втори език, детски анимирани филми с възпитателен характер, които комбинират аудио-визуални стимули, които първоначално по асоциативен път предизвикват усвояването на отделни езикови елементи, но по-късно започват да възприемат цялостната информация, която им се представя, и да разбират съдържанието в пълнота.
Има много примери за случаи, в които деца научават основни езикови конструкции само от гледането на детски филмчета и слушането на детски песнички. Децата не могат да обяснят това знание, тъй като то не е продукт на целенасочено и съзнателно изучаване на новите за тях езикови структури – L2[1]. При тези случаи екстралингвистичните фактори се оказват ключови в овладяването на втория/чуждия език. Пеенето на песни и рецитирането на кратки стихчета са ефективен метод за въвеждането на новия език в ежедневието на децата. От своя страна, илюстрациите и анимациите са нагледни материали, които помагат на децата да се ориентират в дискурса и стимулират развитието на паметта им. Децата трябва да чуят песента няколко пъти, след което започват да пригласят и много скоро сами запяват на съответния език. Текстовете на детските песни задължително съдържат думи и цели изрази, които са основополагащи за усвояването на езика, тъй като съдържат информация, която се предполага, че децата вече познават на първия си език, тоест разпознават визуалните символи, изведени в анимираните клипове, и могат да се ориентират коя чужда дума съответства на познатото за тях изображение. Това в комбинация с музикалния съпровод подтиква към желание за самообучение. Не е необходимо настояване от страна на родителите, тъй като детето проявява интерес към представените му аудио-визуални материали и ги запаметява, без да влага целенасочено усилие. Ще бъдат приведени няколко примера за песни с различно образователно съдържание, подкрепящи идеята за влиянието, което те оказват върху началните етапи на овладяване на втори/ чужд език – като стъпка от имплицитното учене на децата.
Чрез песните неусетно се въвеждат всекидневно употребявани думи и словосъчетания под формата на игриво и увлекателно изпълнение. Например песента “Hello, Hello”[2]: чрез цветна анимация и подканящи жестове децата запомнят основния поздрав в английския език. Същото важи и за песента “Hello”[3], която съдържа фразата “How are you?” като поздрав и също така чрез примерни отговори въвежда думи за изразяването на чувства и емоции: “I’m good” (добре); “I’m great!” (чудесно); “I’m wonderful!” (прекрасно); “I’m tired” (уморен); “I’m hungry” (гладен); “I’m not so good“ (не много добре), съпроводени от мимики и жестове от страна на анимираните герои, които помагат на децата да разпознаят съответната емоция.
Друга предпочитана от детската аудитория тема е тази за животните. Популярни са песните: “Old McDonald had a farm”[4], “I have a pet”[5] и особено “Baby Shark”[6]. Първите две помагат на детската аудитория да научи за домашните животни и звуците, които издават. Мелодията е пълна с многократни повторения на едни и същи лексикални единици, което позволява на децата да запаметят новите изрази и да упражняват вече запомнените. Забавната песен за „Бебе Акула“ има множество почитатели сред малките ученици. Освен, че е занимателна, песничката въвежда и думите, които описват родовите взаимоотношения (майка, баща, баба, дядо).
Любима игра, чрез която се учат названията на различните цветове, е „Виждам с малкото се оченце нещо синьо, жълто, червено и т.н.“ Песничката „I see something blue”[7] помага на децата да усвоят включената англоезична лексика.
Важно място в имплицитното обучение на децата заемат песните, които включват усвояването на умението за разпознаване на числата и броенето. Такива песни разчитат на многократно повторение на текста и някаква история, която малките деца да проследят с интерес. Примери за такива песни са: „Five Little Ducks”[8], “Five Little Monkeys“[9], “1, 2, 3, 4, 5 Once I Caught a Fish Alive”[10] – те помагат на децата да се научат да броят до 10 на втория език, което е едно от базовите знания, с което се започва изучаването на който и да е език. Могат да бъдат включени и песни за азбуката, както и такива за научаването на различни глаголни форми на чуждия език чрез представянето на различни действия, песни за усвояване на лексиката, която назовава частите на тялото, и т.н. Тези песни могат да бъдат комбинирани с упражнения на фината моторика на децата (броене на пръсти) и за увеличаване на физическата им активност, като ги карат да повтарят представените в анимациите дейности.
Към детските песни бихме могли да добавим и голямото разнообразие от образователни анимационни филми и предавания. Някои телевизионни програми, ориентирани към детската аудитория, съдържат специално подбрани предавания с образователно съдържание, включително на чужди езици (предимно на английски език), и също могат да окажат влияние върху овладяването на втория/чуждия език в домашна обстановка и без натиска на систематизираното езиково обучение, т.е. на експлицитното учене. Това са програми като „Ekids“, където срещаме предавания като „Арт дъга“ (детска образователна поредица), „Светът и всичко в него“, но и „Маша и Мечока“; програмата „Nick Jr“[11] с „Прасенцето Пепа“ и „Мечето Многознайко“; „BabyTV“; „Дора изследователката“ и др.
Образователната анимация в обучението по чужд език стимулира интереса на малките деца към изучаването му, тъй като представлява по своята същност учене чрез забавление и преживяване, което има силен мотивиращ ефект върху обучаващите се. Включването на педагогическата анимация в чуждоезиковото обучение по време на началния етап на запознаването на детето с новия за него език, разкрива възможности за развитие на комуникативни умения и е предпоставка за провокиране на желанието и любопитството на децата за преминаване към следваща стъпка в изучаването му.
За малките деца, в най-ранна възраст, е необходимо привличането на тяхното внимание чрез множество стимули – мелодия, многоцветни изображения, динамична анимирана история, за да започнат несъзнателно да овладяват базисни знания за втория/чуждия език. Обаче за по-големите деца, които се намират във възраст с по-висока степен на осъзнатост, овладяването на езикови единици става съзнателно и целенасочено. Визират се отново ресурси, които спомагат за усвояване на имплицитно знание, тъй като не става въпрос за учене на граматични правила и поставяне на акцент върху формирането на езиковите конструкции, а по-скоро за дейности, които децата и младежите избират да извършват поради интерес към тях, а не за да упражняват новия език, т.е. усвояването на втория/чуждия език не е основната цел на заниманията им, а е по-скоро средство, което използват, за да се запознаят с темата и да получат информация за дейността, която ги вълнува.
Пример за такава дейност, която изисква знания на чуждия език, за да се постигне достатъчно висока степен на разбиране на дискурса за успешна реализация на целите, е така нареченият „гейминг“. Играта като понятие е представена като „необходима или поне полезна функция в живота“[12] в книгата на Й. Хьойзинха, в която той изяснява значението на играта и присъствието ѝ в битието на човека от зората на цивилизацията. Играта носи удовлетворение от възможността да се напусне „действителността“, посредством преминаване в някаква нейна алтернатива, позволяваща на играчите да преобразят себе си чрез някакво алтер его, което да запълни някаква празнота у играещите, като им даде облика, за който бленуват. Освен като средство за постигане на удоволствие, играта може да бъде осмислена и прагматично от модерния цивилизован човек и нейните характеристики могат да бъдат насочени към усъвършенстването на когнитивните възможности и артистичния потенциал на обучаемите в различните учебни дисциплини, а по-конкретно би била особено полезна в изучаването на втори/чужд език.
От гледна точка на родителите съществуват множество аргументи срещу компютърните игри, защото смятат, че: губят времето на децата; увреждат зрението и се отразяват на психиката им; предизвикват прояви на агресия и влияят негативно върху развитието на способността за социална интеракция. Но биха могли да се приведат и примери за благотворното влияние на компютърните игри като средство за развиването на езиковите умения по чужд език. Видеоигрите могат да направят овладяването на езика вълнуващо и забавно поради причината, че не е целенасочено. Децата не се стремят към това, да научат съответния език, а да спечелят в играта. Активира се „спортната злоба“, особено ако имат конкуренция от други играчи, което провокира желанието да стават все по-добри, а за да го постигнат, трябва да разбират всеки елемент на играта. Естествено, без стабилната основа на граматиката и лексиката, осигурена от традиционните програми за обучение, няма как да се научи втори/чужд език само с игри, но не може да се отрече и фактът, че игрите подпомагат подобряването на езиковото и когнитивното развитие на децата. Видеоигрите подкрепят езиковите способности за четене, слушане, говорене и писане. Подрастващите разбират повече, когато им е необходимо да използват информация на втория/чуждия език, макар и във виртуалните реалности на игрите. Можем да направим съпоставка със ситуация, в която детето живее в чужбина и е принудено да общува с хора на нов за него език – то трябва да се „потопи“ в езика и културата на чуждата страна. Във виртуалното пространство също е необходимо такова „потапяне“ в контекста на игровата реалност. Също така много често в онлайн игрите децата комуникират с играчи от цял свят – това е възможност за децата да упражняват езиковите си умения с носители на езика, с които имат общи интереси. При този вид общуване, посредством игровата реалност, има възможност за анонимност, което може да бъде полезно за по-притеснителните деца, като премахва тревогата от възможността за допускане на грешки и така учениците могат свободно да правят опити да практикуват езика и да развиват допълнително своите способности. В крайна сметка резултатът ще бъде усвояването на известен обем от нова лексика и някои готови езикови конструкции, които могат да положат основата за по-нататъшното системно учене на езика.
По отношение на възрастта, в която децата се превръщат в тийнейджъри, може да се добави и силното влияние на попкултурата. Световноизвестните личности, на които подрастващите имат силното желание да подражават, мотивират подрастващите да се запознаят по-отблизо с културната принадлежност на техния идол, което включва и неговия език. Най-силно е влиянието на американската култура, но като примери могат да бъдат включени и: сериалът “La casa de papel“, който в последните години провокира множество хора да започнат изучаването на испанския език, за да могат да го гледат в оригинал, или италианската група Måneskin, която чрез музиката си печели почитатели от цял свят, като провокира и интереса им към италианския език. За да бъдат „в крак с модата“, младежите сами поемат инициативата за овладяване и усъвършенстване на езиковите си умения, като може да достигнат до едно задоволително ниво на владеене на езика.
Настоящата работа не твърди, че по-възрастните, вече преминали „критичния период“, не могат да се възползват от горепосочените благоприятни обстоятелства, но както и Ленеберг подчертава в теорията си, овладяването на езиковите умения за тях е по-трудно и достигането на равнището на първия език е почти невъзможно. При възрастните мотивацията за овладяване на даден език е по-различна – обикновено е свързана с желание за професионално развитие или е средство за ориентиране в чуждоезиковата среда, в която са се озовали поради някаква причина. Тоест, в повечето случаи представлява по-скоро задължение, а не е провокирано от любопитство, интерес или средство за постигане на удоволствие, както е при децата.
Маринова-Тод и кол. са пример за изследователи, които подлагат на критика твърдението за неспособността на възрастните да овладеят напълно втори/ чужд език. Авторите посочват „три типа неправилни виждания“, добили популярност между теоретиците: първо, че децата овладяват втория езика бързо и ефикасно; второ, че успехът в овладяването на езика е свързан с функционирането на главния мозък; трето, че честите неуспехи от страна на възрастните да постигнат максимална лингвистична компетенция на втория език означават невъзможност да се постигне такава компетенция“ (вж. коментарите на Стоянова 2014: 66), като съответно извеждат контрааргументи: „първо, децата всъщност овладяват езика бавно и с усилия; второ, авторите имат нужда от по-конкретни и детайлни доказателства за връзката между овладяването и функционирането на мозъка; трето, Маринова и кол. обръщат внимание на факта, че мнозина от възрастните достигат до ниво на владеене на втория език, близко до това на носителите на езика“ (Стоянова 2014: 67), но причината да не постигнат оптимална лингвистична компетенция е недостатъчна мотивация, липса на време и енергия или подкрепа.
Определено съществува граница, обусловена от възрастта на индивида, която се отразява на начина, по който протича процесът на учене на чужд език. Децата имат по-голяма предразположеност към несъзнателно възприемане на информацията, към имплицитно учене, което е особено ефективно в доучилищния период; недостигът на (мета)лингвистични знания при подрастващите представлява преодолимо препятствие, особено когато усвояването протича в съответната езикова среда. Възрастните, от своя страна, разчитат на експлицитния тип учене – усвояват правилата и нормите на езика, но често срещат трудности с практическото им прилагане поради различни причини. Независимо от възрастта, мотивацията е ключов фактор, който стои в основата на овладяването на втория/чуждия език на възможно най-високо ниво. Необходими са повече изследвания по темата, за да се даде достатъчно надежден отговор дали и при какви условия различните възрастови групи са способни да постигнат завидни резултати в овладяването на втори/ чужд език на ниво, близко до това на първия.
БИБЛИОГРАФИЯ
Стоянова, Юлияна 2014. Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката В: Littera et Lingua Series Dissertationes 6, 2014, 60 – 67.
Хьойзинха, Й. Homo Ludens, 28-29, С., 2000.
Harley, B. 1986: Age in second language acquisition. Clevedon, Avon: Multilingual Matters, 1986.
Ellis, N., (2008). Implicit and explicit knowledge about language. In J. Cenoz and N. H. Hornberger (Eds), Encyclopaedia of language and education, 2nd Edition, Volume 6: Knowledge about language, pp. 1–13.
ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ
https://www.xn----8sbafg9clhjcp.bg/tv/nick-jr/
https://learnenglishkids.britishcouncil.org/listen-watch/songs/old-macdonald-had-farm
https://supersimple.com/song/i-have-a-pet/
https://supersimple.com/article/baby-shark/
https://supersimple.com/song/i-see-something-blue/
https://supersimple.com/song/five-little-ducks/
https://supersimple.com/song/five-little-monkeys/
http://www.nurserytracks.com/Counting_songs.htm
https://supersimple.com/song/hello-hello/
https://supersimple.com/song/hello/