В речта на новите поколения българи все по-масово навлизат думи и изрази от чужд произход. Влиянието на социалните мрежи и глобализацията водят до създаването на нов сленг от младежите, който въвежда употребата на универсална за връстниците лексика. Впечатление прави големият брой междуметия от чужди езици, които свидетелстват за тенденцията на влиянието на други езици върху българския. Кои езици са оказвали влияние върху нашия, има ли тенденция към по-рядка употреба на българските междуметия за сметка на чуждите и утвърждава ли се английският като лингва франка в съвременния свят – това са темите, разисквани в настоящия материал. Устната реч е динамична и трудна за проследяване, затова за изследване на речта на младежите настоящият труд се фокусира върху комиксите като вид четиво с вторична устност. Използван е методът на лингвистичния анализ. Конкретните задачи са: извличане на междуметията заемки от комиксите на български автори; разграничаване от междуметията чуждици; класифициране спрямо функциите и фонетичните особености. Емпиричният материал е извлечен от български авторски комикси от различни периоди. За изследване на българските междуметия от периода на социализма и първите години след демократичните промени е събран материал от първото българско детско списание с комикси „Дъга“. То съществува от 1979 година до 1993 г. и е единственото подобно списание не само в България, но и в целия социалистически лагер. За изследването на българските междуметия от последното десетилетие на XXI век е анализирана лексиката в безплатните ежемесечни издания с авторски комикси „Майна Town“ и „София Fantasy“.
Комикси и употребата на междуметия в тях
Комиксът е специфичен синкретичен жанр – той съчетава изобразително изкуство и вид литература. В комиксите рисунките изместват описанията на заобикалящата среда, героите и действията на персонажите. Заради специфичния формат на комиксите и неналичието на достатъчно място за поместване на повече текст речта на изобразяваните персонажи е силна редуцирана, вътрешните монолози почти липсват, а диалозите са сведени до минимум, за да се наблегне върху художествената страна.
Характерна черта на комиксовото слово е използването на конструкции от по-нисък регистър, най-вече от разговорната реч заради доближеността на този вид изкуство до по-масовия възприемател. В тази връзка използването на междуметия е широко разпространено. Междуметията са необходими за заместването на цели изречения, с помощта на които в литературна творба би се описала заобикалящата героя среда.
Рисунките в комиксите изместват употребата на пълнозначните думи в описанията, присъщи на литературните творби, и в тази връзка използването на междуметията е необходимо за подчертаване на звуците от заобикалящата персонажа среда. Чрез междуметията се дава пластичност на описанието, която засилва естетическите качества на комикса и дава на възприемателя възможност да усети по-добре средата, заобикаляща героя.
Графично междуметията за описание на звуковата среда са изнесени встрани от полетата с речта на героите. В самите полета обаче междуметия са използвани с друга, по-позната и от литературата своя функция – да подчертават емоционалното състояние на персонажа, да изразяват неговите чувства и спецификите на речта му и вътрешните му монолози, да дават яснота за отношенията между персонажите и на отделните герои към заобикалящата ги обстановка. В следващите части на текст ще разгледаме специфични примери, които да илюстрират специфичните употреби на междуметията.
При един по-съсредоточен преглед на българските комикси прави впечатление фактът, че в различните издания през годините наборът от използвани междуметия се различава. Освен стандартните за българския език междуметия присъстват и междуметия заемки. Руселина Ницолова коментира, че инвентарът на използваните междуметия в българските комикси за деца много се разширява (Ницолова, 2023: 481).
Термините „чуждица“ и „заемка“ и конкуренцията между тях. Дефиниция на езиковедския термин „лингва франка“
Българският езиковед проф. Руселина Ницолова дава следното определение за междуметията: „Междуметията са неизменяем клас думи, представляващи езикови жестове, които означават ментално състояние на говорещия, действие, отношение или реакция на дадена ситуация. (...) Те са в периферията на езика, областта, в която той е тясно свързан с други знакови системи като жестове и мимики“ (Ницолова, 2023:481).
Според Ницолова има два типа междуметия – първични и вторични. Първичните междуметия (още наричани същински) се употребяват само като междуметия – „Ах“, „Ох“, „Их“, „Е-е-е“ и др. Вторичните междуметия представляват пълнозначни думи и изрази с определено лексикално значение. Те могат да бъдат словосъчетания или дори цели изречения, отчасти десемантизирани – „Боже мой“, „Леле мале“, „Марш“, „Браво“ и др. Тъй като „междуметното“ им значение не е основно, Руселина Ницолова смята, че вторичните междуметия не би трябвало да се включват в състава на междуметията (Ницолова, 2023:482-483). За нуждите на настоящия труд обаче се абстрахираме от мнението на проф. Ницолова и се съсредоточаваме и върху двата типа междуметия.
Според Красимира Петрова[1] по произход междуметията биват изконни (домашни, собствено български) и заимствани. Употребата на междуметия от чужд произход отрязва междуезиковите и междукултурните контакти и взаимодействия, може да бъде маркер за възраст и пол или за принадлежност към дадена неформална група (Петрова, 2016:25–26). Така например речта на младежите от поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) се различава от тази на родителите им от поколението „бумъри“ (от англ. Boomers – социологическо обозначение за родените през периода 1946–1964 година) или поколението X (родените между 1965 и 1980 г.). Периодите, в които изброените поколения живеят, демографските особености, тенденциите в музиката, литературата, киното, облеклото и модерните професии, както и редица други извънезикови фактори, обуславят използването на лексика, в това число и междуметия, специфични главно за съответното поколение.
В българските комикси съществуват както междуметия от домашната лексика, така и такива, навлезли от други езици – заемки и чуждици. Редно е да се изведат разликите между тези два типа чужди думи. Заемките са напълно асимилирани и нямат нито формални, нито смислови отлики от изконно българските думи (Бояджиев, Т., 2022:169). До момента им на навлизане в българския език липсват лексеми за означаване на техния денотат, който обикновено е нов предмет или явление от извънезиковата реалност. С приобщаването си към лексикалната система на родния език заемките стават част от словното богатство на българския. Чуждиците са думи, които имат синоним в езика, но се употребяват наместо домашните думи, с които могат да се заместват (Бояджиев, Т., 2022:169). Отношението на носителите на езика към чуждиците обикновено е негативно, тъй като те изместват думите, които са изконно български или са навлезли в езика по-отдавна.
При съпоставка на броевете на сп. „Дъга“ от 80-те години на 20. век с тези на сп. „Майна Town“ от 20-те години на 21. век се забелязва използването на различни междуметия за изразяване на болка. В броевете на „Дъга“ героите възкликват „Ой!“, докато по страниците на „Майна Town“ и „София Fantasy“ се среща повече междуметието „Ауч!“. При съпоставка със съветския комикс „Мурзилка“ от 70-те години става ясно, че междуметието „Ой“ е от руски произход. То е навлязло в българската лексика по време на социалистическото управление (1944-1989) и засилените контакти между СССР и България чрез писмената комуникация, средствата за масова информация, киното, музиката и четивата. Любопитно е обаче, че по същото време в българските комикси се използва и домашното междуметие „Ох“ със същото значение. Следователно логично е да се смята, че „Ой“ е чуждица от руски произход. В разговорната реч днес все още се използва междуметието „Ой!“. Семантиката му обаче вече е различна – използва се като възклицание при миловидна гледка, която разговорно може да се определи като „сладка“. „Ой“ се използва и за изразяване на съчувствие, обикновено към малки деца. Десемантизирането може да се проследи в примери от сорта на: „Ой, каква сладка двойка са влюбените Иван и Ралица!“ и „Ой, ръчичката ли си удари? Боли ли те много?“ Междуметието „Ой!“ в значението си за изразяване на болка вече не се използва в българския език. Нови чуждици започват да изместват тази форма. Такъв пример е междуметието „Ауч“ (транслитерирано от английското „ouch“), което в разговорната реч се използва именно със значението си за изразяване на болка. В езика на по-младите поколения българи често се срещат възклицателни изречения от типа: „Ауч, защо ме ощипа така?!“ Масово това междуметие се използва в по-новите комикси – „Майна Town“ и „София Fantasy“. Любопитно е обаче, че в сп. „Дъга“ от 1985 г. в комиска „Явор, безстрашният ловец“ с текст и рисунки на Р. Чаушев се среща еднократно междуметието „Ауч!“, отново за изразяване на болка. Комиксът е от периода на така наречената „перестойка“ в СССР, която започва през 1985 година с управлението на Михаил Горбачов. Този период се характеризира с демократизирането на целия Източен блок и даването на по-голяма свобода на изразяване. Тогава в България частично навлизат „западни“ четива, от които е вероятно авторът да се е вдъхновил да използва междуметието „Ауч“ вместо популярното до този момент руско „Ой“. Етимологично „Ауч“ се свързва с английския език, а използването му още преди разпадането на СССР може да помогне за приблизителното датиране на началото на влияние на английския език върху българския. За конкуренция между чуждиците „Ой“ и „Ауч“ не може да се говори със сигурност заради твърде големия превес на използването на едното междуметие спрямо другото през различните периоди.
Днес нерядко се употребяват и междуметията „Ох“ и „Ау“ със същата семантика за болка. „Ох“ е българско междуметие – то се използва както в комиксите от сп. „Дъга“, така и в някои броеве на „Майна Town“ и „София Fantasy“. В по-новите списания обаче, както и в разговорната реч днес, се използва най-често „Ау“[2]. За българската разговорна реч е типично удължаването на последната гласна или проходна съгласна от междуметията с цел по-силна експресивност. Следователно „Ау“ би могло да бъде съкратен транслитериран вариант на „Ouch” („Ауч“), от който фонемата „Ч“ е изпаднала за по-удобен изговор в изречения от типа: „Ау-у-у каква хубава рокля имаш!“ Междуметията чуждици „Ау“, „Ауч“ и „Ой“ за изразяване на болка са значително по-слабо застъпени в българските комикси в сравнение с „Ох“. Поради факта, че междуметието „Ох“ е широко разпространено от началото на издаването на българските комикси до днес, на този етап нямаме основание да потвърдим хипотезата, че английският език оказва силно влияние върху българската лексикална система.
При анализ на междуметията, използвани за обозначаване на звук от изстрел в българските комикси, се наблюдават по-различни тенденции. В българската лексикална система звукоподражателно междуметие за изстрел липсва. Съответно в българските комикси през годините са били заемани от чужди езици редица различни междуметия, които да послужат за описване на звука, който се чува при изстрел. В комиксите от сп. „Дъга“ от 80-те години на миналия век най-често се среща „Бам“. Броевете, в които е използвано това междуметие, отново са от периода на „перестройката“. Съответно, по аналог с комиксите от „западния свят“, англицизмът „Бам“ – транслитериран вариант на „Bam!“ – е използван и в българските комикси. Това междуметие се е утвърдило в лексикалната система на българския език и се възприема като домашно. По следващите броеве на списание „Дъга“ от същото десетилетие обаче вече може да се съди за конкуренцията между заемката „Бам!“ с чуждицата „Банг!“ Масовата употреба на междуметието „Банг!“ – транслитериран вариант на английското „Bang!” – и неизползването на „Бам“ в броевете на „Майнa Town“ е доказателство за силното влияние на английския език върху българския. Хипотезата, че английският език се утвърждава като лингва франка в съвременния глобален свят и оказва силно влияние върху лексикалната система на по-малките езици като българския, е подкрепена от нов солиден аргумент.
Преди да преминем към подробното изследване на произхода да използваните в българските комикси междуметия, редно е да изясним значението на лингвистичния термин „лингва франка“. Като lingua franca (от италиански, буквално „език на франките“) се означава трети език, на който два народа общуват, и който е различен от официалните езици на общуващите страни. За българите и руснаците например английският език се утвърждава като лингва франка, тъй като се използва като средство за комуникация и много лексикални единици от него навлизат в двата славянски (съответно по-близки) езика.
Произход на междуметията в съвременния български език и употребата им в комикси
В различни политико-исторически периоди различни култури и езици се възприемат като престижни, което обуславя и промяната в тенденциите на заемане на междуметия в тези периоди. Например в първите български комикси – „Дъга“ от 1980-те години, се наблюдава влиянието на руската разговорна реч. През книгите, вестниците и списанията от СССР, навлезли на българска територия, през руското кино, а също и през контактите на българите с много руснаци в писмена и вербална форма в устната реч на българина навлизат много междуметия русизми. Примери за такива с по-обстойни коментари ще бъдат дадени в отделните части на настоящото изследване.
В следващите периоди от развитието на България, след 1989 година, когато страната вече има достъп до по-свободни контакти с различни държави и се осъществява икономическа, политическа и културна преориентация към Запада, в българската реч навлизат много междуметия с английски произход. В днешно време междуметия от разговорната реч на по-младите поколения американци и англичани навлиза в речниковия запас на много младежи поради влиянието на социалните мрежи. В последните години се наблюдава масова употреба, при това в световен мащаб, на вече унифицирани от поколението Z изрази. Тези младежи, родени между средата на 90-те години на ХХ век и първото десетилетие на XXI век използват набор от междуметия, които могат да се различават единствено фонетично и интонационно в зависимост от региона, който младите хора населяват, но семантиката на изразите е еднаква. Така през социалните мрежи редица изрази навлизат в писмената комуникация, разговорната реч и дори четивата – в това число и българските комикси от последните няколко години. Коментар и примери за потвърждение на това явление отново ще бъдат дадени в следващите части на текста.
Междуметия заемки от руски произход
Идентифицирането на междуметията заемки от английски произход в българския език може да се направи поетапно. За целта първо се фокусираме върху по-малкото по количество заемки, навлезли в българската междуметийна лексика от други езици. В социалистическото списание за деца „Мурзилка“ се откриват междуметията „Бах!“ и „Бабах!“ за изстрел, „Трах!“ за удар, „Тссс!“ за подканване за пазене на тишина, „Ей!“ за повикване, „Ой!“ за болка, „Чмок!“ за изпращане на въздушна целувка и т.н. В съпоставка с българските комикси „Дъга“ не се откриват много прилики. Родните комиксови творци от този период предпочитат „Дум!“ за изстрел, „Бум!“,„Бам!“ или „Тряс!“ за удар, „Шшшт!“ за подканване за пазене на тишина, „Ох!“ за болка. При съпоставка на междуметията „Ох!“ и „Ах!“ със семантика на болка, изненада, въздишка, страдание и др. техни варианти (с леки фонетични разлики в зависимост от езиковите закони) се срещат във всички славянски езици.
В комикса „Явор безстрашният ловец“ в брой на списание „Дъга“ от 1985 година се среща междуметието „Ав-ав“ като звукоподражателно на кучешки лай. В съветските комикси „Мурзилка“ и в днешните онлайн издания на руски език за изразяване на лай се използва „Гав-гав“. За българския език обаче това е чуждица, която замества домашното звукоподражателно междуметие „Бау-бау“, срещано както в „Дъга“, така и в днешните списания с комикси.
Може да се направи изводът, че междуметийните системи на руския и българския език имат съществени различия, и навлезлите в българските комикси междуметия от руски са чуждици, които на по-късен етап са изпаднали от специфичния комиксов език. Те са заменени от междуметия от английски произход, които ще бъдат разгледани в идните части на настоящия труд. Следователно хипотезата, че английският език се утвърждава като лингва франка в съвременния глобален свят може да бъде потвърдена.
Междуметия заемки от други езици и международна комиксова лексика
След като изведохме междуметията от руски произход в българските комикси, идва ред да разгледаме междуметията, навлезли през други европейски езици. В „Сопоставительное исследование междометий в русском и болгарском языках“ Красимира Петрова извежда междуметията, които са навлезли през други европейски езици в българския и руския – „Марш!“, „Браво!“ и „Ехо!“ (Петрова, 2016: 26). Те се срещат в комиксите от сп. „Дъга“ както от социалистическия период, така и в броевете след 1989 година. От междуметията заемки от турски език в българските комикси „Майна Town“ и „София Fantasy“ се срещат „Аман!“ и „Варда!“.
Изброените междуметия са заети чрез транслитерация от латиница на кирилица. Междуметието „Марш!“ като еквивалент на българския израз „Махай се!“ е заето през немски език от френското „marche“ – „Върви! Напред!“. „Браво“ идва от италиански и се използва за изразяване на похвала като българското „Добра работа!“. „Ехо“ е от навлязло в българския език от старогръцки (от „ἠχώ“ (ēchō) – „отзвук“; от „ἦχος“ – „звук“) или латински („echo“) като възглас, използван за привличане на внимание. Междуметието „Аман“ в на български има еквивалентен израз от разговорната реч „Писна ми!“, а „Варда!“ (от италианското „guardare“ – „гледам“, навлязло в българския през турски) – „Пази се!“.
След тази етимологична справка може да се направи изводът, че междуметията заемки от езици, различни от руски и английски, са основно за вторични междуметия – такива, които представляват пълнозначни думи и изрази, означават реакцията на говорещия и са отчасти десемантизирани заради честата им употреба като несамостоятелни изрази (Ницолова, 2023: 482). Изброените междуметия заемки заместват пълнозначни домашни изрази, с които се изразява покана за начало на действие, опит за привличане на вниманието на събеседника и оценка на дадено действие. В българския език те са толкова разпространени като част от естествената тенденция към икономия на езика – използването на възможно най-олекотените от лексикално гледище конструкции за изразяване в устната реч. Нормален процес е значително по-кратките междуметия да се използват повече в сравнение с пълнозначните изрази с подобно значение в езика. В комиксите, където речта на героите е много близка до разговорната, се наблюдава същата тенденция. Там обаче трябва да се обърне внимание и на по-прагматичната страна за предпочитането на междуметията заемки спрямо пълнозначните изрази. Поради естеството на комиксите мястото за слагане на надписи и добавяне на пряка реч е силно ограничено, което налага редуцираната употреба на сложни изреченски конструкции и значително по-честото използване на кратки междуметийни форми. Междуметията заемки от други езици, които се срещат най-често в българските комикси, са значително малко на брой. От този факт може да се направи изводът, че останалите междуметия заемки, които предстои да се разгледат в следващата част на настоящето изследване, са от английски произход. По този начин хипотезата, че английският език се утвърждава като лингва франка и вземе превес над домашните лексеми в съвременния глобален свят следва да бъде потвърдена.
Преди да разгледаме междуметията заемки от английски език в българските комикси е редно да отбележим, че в комиксите на всички европейски езици присъстват междуметия с еднакво значение и подобен фонетичен състав (различен, естествено, спрямо действащите норми в съответния език езика). При сравнение на сп. „Дъга“ с детски издания от същия период – края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век – става ясно, че тогава се заформя международна комиксова лексика. Въвеждаме това понятие, за да назовем междуметията с еднаква семантика и подобен фонетичен състав, които се срещат в европейските комикси. В съпоставка с чуждестранни комикси (немски, испански и английски) се стига до извода, че междуметията от универсалната комиксова лексика се използват за изразяване на изненада („Ах!“/„Ahh!“), болка („Ох!“/„Oh!“), уплах („А-а-а!“), експлозия („Бум!“/ „Boom!“). Към междуметията от този тип се включват също пиратският възглас „Йо-хо-хо!“ („Yo-ho-ho!“) и магическото заклинание „Абракадабра“ („Abracadabra“). Тази лексика представлява набор от междуметия за изразяване на най-разпространените в комиксите действия и емоционални състояния. Тези междуметия се срещат най-често в комиксите на английски език, което свидетелства за разпространението им от английския в другите европейски езици. Обособяването на международната комиксова лексика е показателно за засиленото влияние на английския език още от последните десетилетия на миналия век и може да се използва за потвърждение на хипотезата, че английският се установява като лингва франка в съвременния глобален свят.
Междуметия заемки от английски език
Вече уточнихме, че междуметията заемки от английски произход навлизат широко в българските комикси след демократичните промени от 1989 година и идните десетилетия. През този период по аналог на американските издания, които вече навлизат в България свободно, в сп. „Дъга“ се появяват повече екшън комикси. За да добие читателят представа за обстановката, която заобикаля персонажите, естеството на комиксите налага употребата на междуметия. Тъй като описаните ситуации са нови за българската комиксова действителност, в лексикалната система на езика няма междуметия, с които да се опишат съответните нови ситуации. Така се налага да се заемат междуметия от комиксите на английски език.
Новите междуметия се използват най-вече за описване на заобикалящата комиксовите персонажи среда. Те се употребяват предимно за предаване на звуците от използването на различни видове оръжия и средства за масово унищожение (взривове; фантастични уреди за унищожение и др.), за изразяване на реакции на персонажите и за звуци, издавани от измислени създания. От изследвания емпиричен материал най-много междуметия заемки от английски произход се срещат в списание „Над дъгата“ от 2012 г. (редактор Сотир Гелев). В него са събрани комикси на най-изявените автори от сп. „Дъга“ от първия му брой, издаден през 1979 година, до последния, издаден през 1992 година преди затварянето на издателство „Септември“. Събраните в „Над дъгата“ комикси са публикувани без упомената година. От естеството на темите – фантастика и ужаси – и при сравнение с лексиката от отделните броеве на „Дъга“ от 80-те години (преобладаващото използване на междуметия чуждици от руски произход) може да се направи изводът, че в изданието са включени основно комикси от периода след 1989 година. Тогава, както вече стана ясно, е разцветът на българските и преводните екшън комикси. Заемките междуметия в тях биват три вида – транслитерирани от латиница на кирилица, директно заети с английския им правопис на латиница и побългарени за по-лесно произнасяне от носителите на българския език. Към първия вид междуметия спадат „Бранг!“ (от „Brang!“) за взрив, „Вр-р-о-о-у-ум!“/„Вр-аа-у-ум!“/„Вру-у-ум!“ („Wroom!“) за използване на електрическа енергия за унищожение, за взрив и за смесване на различни субстанции, „Зо-о-о-у-ум!“ за свиване на унищожаваща гривна около китка, „Аа-аргх!“ („Argh!“) за стенание на умиращо чудовище и за уплаха (като чуждица, заменила българското „А-а-а!“). Среща се и „Банг!“ за звън от гонг или голяма камбана, който българското междуметие „Дзън!“, използвано като звукоподражателно за по-малки видове камбани или звънчета, не може да „възпроизведе“ напълно.
Към втория тип междуметия – директно заети от английски език и оставени с оригиналния си правопис на латиница – спадат междуметия като „Clack!“ – звук от настройване на часовник, „Shuck!“ – звук от забиване на меч в човешка плът, и „Yes!“ за изразяване на радост. Трудността при транслитерирането на „Clack!“ вероятно е породена от факта, че английската фонема „L“ се различава по произношение от българското „Л“. На английски латералният апроксимант се произнася по-меко – [L’]. Следователно междуметието би се транслитерирало като [кл‘а̀к], което носителите на българския език биха асоциирали с глагола [кл‘а̀кəм] с напълно различно значение от това, което междуметието „Clack!“ изразява. В междуметието „Yes!“, използвано за изразяване на радост, се наблюдава десемантизация на частицата за изразяване на положително отношение в английския език – „Да“ в превод на български.
Към третия тип междуметия заемки – побългарените – спадат например „Джанг!“ – удар на мечове (срещано в английски като „Clang!“) и „Буа!“ („Bwa!“)[3] за плач. Употребата на тези две междуметия е твърде рядка – срещат се по единично в изследваните комикси и не може да се направи извод за предпочитането им вместо директната транслитерация или употребата в автентичен вид.
Междуметията заемки от английски език са присъщи основно на екшън комиксите. В емпиричния материал голяма част от примерите са от списания „Майна Town“ и „София Fantasy“. Те са безплатни ежемесечни издания, които се финансират чрез рекламирането на своите спонсори. Този факт обуславя социално-битовата тематика на поместените вътре комикси. За да се доближат до езика на младите хора, които колекционират списанието, авторите на комиксите си служат предимно с междуметия чуждици от английски език. Под влиянието на социалните мрежи в речниковия запас на младежите навлизат междуметия, които имат своя български еквивалент, но поради различни фактори от извънезиковата действителност са предпочитаното средство за изразяване на емоциите, гледната точка и желанията на индивидите. Междуметия чуждици от английски произход в съвременните български комикси са „Гр-р-р-рх!“ за ръмжене на животно вместо българското „Р-р-р-р!“, „Дринг!“ за звук от звънец вместо „Дзън!“, „Уау!“ за удивление вместо „Иха!“/“Еха!“. Среща се и вокативът „бро“ при обръщение между приятели мъже като съкратена форма на английското „brother“ („bro“) вместо „братле“ или „брат“/„брате“. Други често срещани чуждици са „Holy shit!“ и „Фак“ с български еквиваленти от разговорната реч „Стига бе!“ и „Мамка му!“. Според езиковеда Красимира Петрова междуметията от чужд произход могат да се използват като своеобразни евфемизми за инвективна лексика (2016:34). Инвективна е тази лексика, която унижава честта и достойнството на друго лице, изразява се в неприлична форма и нарушава обществените норми. Замяната на „Мамка му!“ с „Фак“ и „Holy shit!“ може да се възприеме като евфемистична, тъй като английските изрази в съзнанието на младия българин са десемантизирани и се използват като възклицания с лека пейоративна конотация. При желание да се оскърби събеседникът българският младеж би използвал българските еквиваленти на изразите.
Прегледът на междуметията от английски произход в българските комикси дава основание да се твърди, че в списанията след 1989 година влиянието на английския език рязко се засилва. Независимо от факта, че междуметията чуждици са повече от заемките, важно е да се изтъкне, че английският език оказва своето сериозно влияние върху българската лексикална система. Замяната на домашни думи и междуметия с английските им еквиваленти от младите поколения българи свидетелства за установяването на английския език като лингва франка в днешния глобален свят и потвърждава хипотезата.
Българските авторски комикси имат сравнително кратка история, в която може да се проследи влиянието на различните езици върху българската лексикална система и конкретно върху българските междуметия. След обстойното изследване на емпиричния материал чрез метода на лингвистичния анализ се прави заключението, че междуметията чуждици преобладават в български език. Междуметията заемки се използват най-разпространено основно в българските екшън комикси от годините след демократичните промени в България. В тези комикси обаче междуметията са изцяло заети от английски език, което е солидно доказателство за установяването на английския език като лингва франка. Втори неоспорим аргумент е масовото използване на чуждици от английски произход в комиксите от 21. век. Комиксите са едни от четивата, в които се среща т.нар. „вторична устност“ – в тях героите се изразяват така, както биха се изразили съвременните носители на българския език в устната разговорна реч. Масовото използване на социалните мрежи обуславя проникването на нови изрази от английски произход в речта на младежите и съответно в комиксите, стремящи се да наподобяват тази реч. Следователно установяването на английския език като лингва франка в съвременния глобален свят се потвърждава и хипотезата се приема успешно.
ЛИТЕРАТУРА
Бояджиев, Тодор. Българска лексикология, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2022.
Гелев, Сотир. Списание „Над дъгата“, Сдружение „Проектът ДЪГА“, София, 2012.
Ницолова, Руселина. Българска граматика. Морфология, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2023.
Петрова, Красимира. Сопоставительное исследование междометий в русском и болгарском языках, Международно социолингвистическо дружество, София, 2016.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Комикси „Дъга“, 1985–1992 г.
Комикски „Майна town“ и „София Fantasy“, 2019–2022 г.
Статията „Дъга (списание)“ в Уикипедия.
Статията за „Bwa“ в сайта https://knowyourmeme.com/