Увод
Пластичната хирургия е хирургична специалност, включваща възстановяване, реконструкция или промяна на човешкото тяло. Тя си служи със специфична терминология, с която професионалистите в областта назовават обектите на своята дейност. Термините се образуват предимно от гръцки и латински основи с помощта на префикси, суфикси и по-разширени терминоелементи, като назовават понятията, формиращи облика на съвременната пластична хирургия. Процесът е известен в терминознанието като афиксация (с известни уговорки). Настоящата статия си поставя за цел да разгледа някои термини от пластичната хирургия с гръцки произход, образувани с характерните префикси, суфикси и други терминоелементи за медицинската наука. В този контекст ще бъдат използвани достиженията на теорията на терминологиятa[1].
Теоретични аспекти
Термините на пластичната хирургия са естествена част от общия процес на терминообразуване – доказателството за това твърдение извеждаме от изводите на Лилия Манолова, която разглежда използването на „елементи, думи и словообразувателни модели от класическите езици – гръцки и латински, като начин за създаване на българските научно-технически термини“[2].
В настоящата статия ще разгледаме термини от пластичната хирургия, образувани чрез афиксация от гръцки език. Тъй като гръцките префикси и суфикси, навлезли в българския език, носят точно определен смисъл, то неминуемо се налага частично да обърнем внимание както на ономасиологичните, така и на някои семасиологични признаци, защото в случая те са взаимно обусловени и обвързани. Тези признаци няма да бъдат разглеждани в съвкупност – ще бъдат използвани тези от тях, които в най-голяма степен служат за изграждането на смисловото и структурно единство на изложението.
За целите на анализа трябва да бъде изграден теоретичен модел, по който термините да бъдат разгледани. Ще бъде възприет частично елементният подход за изучаване на термините в контекста на теоретичната разработка, предложена от Мария Попова[3], като ще вземем под внимание три от характеристиките, които авторката предлага: външна форма на термина, значение и съотношение между формата и значението.
При разглеждането на външната форма най-съществено значение имат словообразувателните морфеми в състава на термините. В случая ще се съсредоточим над характерните гръцки префикси и суфикси. Тяхната употреба при образуването на термини в пластичната хирургия е резултат от смисъла, който носят, като създават неразривна връзка между неговата форма и значение. Самото значение според Мария Попова „се установява въз основа на дефиницията му, дадена от специалистите в съответната предметна област, или се извлича от текстовете, в които се употребява“[4]. съотношението между формата и значението на термина ще търсим във „възможността на езиковата форма на термина да насочва, тоест да ориентира в неговото значение“[5]. За нуждите на настоящото изследване ще използваме дефиниции от учебни пособия и речници от сферата на пластичната хирургия.
Основните гръцки префикси и суфикси, с помощта на които се извършва терминообразуването, са извлечени от учебника на Ирена Станкова и Мина Петрова „Латинска медицинска терминология“[6]. В посочения източник се въвежда и метатерминът „терминоелемент“, който авторките дефинират по следния начин: „корените и словообразувателните елементи, които имат устойчиво и общовъзприето значение в терминологията и влизат в състава на множество термини“. Лилия Манолова характеризира терминоелемента като „най-малката структурна единица, с която оперира науката за термините“[7]. Тя разглежда три вида терминоелементи: 1) изходни основи; 2) наставки и представки; 3) думи в състава на сложни термини и на терминологични словосъчетания. Тъй като терминоелементите „са значещите съставни части във формата на термина, когато е производна дума, сложна дума или словосъчетание“[8], то те също се явяват структурна цялост, която спомага терминообразуването. В този контекст ще приемем, че под „афиксация“ само и единствено за целите на настоящата статия ще се има предвид както употребата на префикси и суфикси за получаване на нови термини, така и транслитерирани гръцки думи, които влизат в състава на един сложен термин.
Въз основа на казаното дотук, формулираме следната задача: да се изследват термини от пластичната хирургия, образувани чрез афиксация, като за целите на анализа се използват външната форма на термина, неговото значение, както и съотношението между формата и значението.
Термини, образувани с гръцкия префикс syn-
Префиксът syn- (sym-) означава свързване, съединяване, тоест употребата му предполага формирането на термин, който назовава понятие, кореспондиращо с обединяване на компоненти. За да бъде изпълнена вече възприетата теоретична рамка, трябва да анализираме външната форма, значението и връзката между двете.
Пример за употребата на префикса syn- е терминът синмастия (synmastia). Значението му извличаме от неговата дефиниция: състояние на анормална комуникация на гърдите, което може да бъде вродено, но обикновено е резултат от технически усложнения по време на операция за уголемяване на гърдите[9]. Свързването е основен смислов и езиков компонент при образуването на термина – анормалната комуникация предполага допир, съединяване. При проучването на съотношението между формата и значението е видно, че те се намират във връзка на взаимна обусловеност.
Друг пример е терминът синдактилия (syndactylia). Нека проследим дали връзката между формата и значението отново е налице. Терминът назовава понятие, свързано със компонента сливане: синдактилията е една от най-честите наследствени малформации на крайниците, изобразяваща сливането на определени пръсти на ръцете и/или на краката[10]. Значението отговаря на основното смислово внушение, което носи префиксът syn- – свързването. Следователно е изпълнено условието за взаимна обусловеност на значението и външната форма – чисто морфологичният облик и смисълът на неговите компоненти е определящ за значението.
Термини, образувани с гръцките суфикси -osis и -oma
Освен с префикси термини могат да бъдат образувани и с помощта на други словообразувателни морфеми – суфикси. Суфиксите от гръцки при образуването на медицинска терминология са многобройни. В случая ще се спрем на два от тях, за да представим три термина от пластичната хирургия -osis и -oma.
Според вече цитирания учебник „Латинска медицинска терминология“ суфиксът -osis може да се използва за образуване на термини с разнообразно значение – за процес или състояние, за болестен процес или състояние, за образуване, увеличаване или разрастване, за инфекция, паразитна инвазия, паразитоза, за невъзпалителен дегенеративен процес или дегенеративно състояние[11]. Можем да приемем, че суфиксът сам по себе си е морфологичен белег, насочващ към значението.
Терминът, който ще разгледаме като представител на пластичната хирургия, е фиброза (fibrosis). Фиброзата е заместване на функционалната тъканна архитектура с излишна фиброзна съединителна тъкан, което води до намаляване на функцията на органа[12]. В случая значението съвпада с една от употребите на суфикса -osis – образуване, следователно той се подвежда под проявлението на елементния подход – налице е взаимна обусловеност между външна форма и значение.
Друг суфикс, който намира приложение в пластичната хирургия, е -oma. Използва се за назоваване на тумори – в повечето случаи доброкачествени (но не винаги)[13]. Примерът, който привеждаме, е терминът меланом (melanoma), означаващ понятие за най-смъртоносния вид рак на кожата[14]. Като термин, назоваващ доброкачествен тумор, ще посочим липом (lipoma), който носи значението на доброкачествен (нераков) тумор, изграден от мастни клетки[15].
И двата термина се използват в сферата на пластичната хирургия, като значенията им са обусловени от външната форма на термина чрез употребата на суфикса -oma. Налице е връзка между значещия компонент на употребения суфикс и общото значение, което двата термина носят за науката.
Термини, образувани чрез терминоелементи с гръцки произход
Първият терминоелемент, който ще разгледаме, е graphia, който носи значението на метод на изследване. Пример за сложен термин, образуван с терминоелемент graphia, е терминът мамография (mammographia), който се използва в сферата на пластичната хирургия. Съдържанието на терминоелемента graphia във външната форма на термина подсказва, че той назовава вид изследване. Това твърдение се потвърждава от значението на термина мамография – рентгеново изследване на гърдата[16].
Гръцки терминоелемент за образуване на термини със значение патологични процеси и състояния е ptosis. Като пример за термин, образуван с помощта на посочения терминоелемент, можем да предложим блеферопластика (blopharoptosis) – състояние, при което краят на горния клепач е разположен три или повече милиметра по-ниско от обикновено и покрива горната част на ириса (или краят на горния клепач закрива част от зеницата)[17]. Значението на термина отново кореспондира с външната форма.
За назоваване на понятия за хирургически операции и интервенции термините се образуват чрез два основни терминоелемента – ectomia (със значение изрязване, отстраняване) и plastica (със значение пластична операция, оперативно възстановяване).
За да илюстрираме употребата на терминоелемнта ectomia, ще подложим на частичен елементен анализ термина бишектомия (bichectomia), който е интраорална хирургична процедура, която представлява изрязване на мастната подложка на Bichat, за да се направи лицето на пациента по-слабо[18]. Значението на терминоелемнта е напълно възприето за целите на цитираната хирургична процедура.
Терминоелементът plastica е широко използван в пластичната хирургия и това не е случайно, защото, както упоменахме по-горе, той е структурна част за образуване на термини, назоваващи понятия за пластични операции и оперативно възстановяване – което е и основният предмет на тази медицинска специалност. Нека разгледаме няколко примера.
Термин, образуван с помощта на терминоелемнта plastica, e мамопластика (mammoplastica) – пластична операция на млечната жлеза, която се изразява в промяна на нейната форма и/или промяна на размера на млечната железа (увеличение или намаляване)[19]. Друг пример е терминът аурикулопластика (аuriculoplastica) със значение хирургични промени във формата или позицията на ухото[20]. Интересно е, че при него и при термина отопластика (otoplastica) се наблюдава едно от неблагоприятните явления в терминологията – терминологична дублетност, която според Лилия Манолова представлява двойки (тройки и в редица случаи четворки думи), които назовават един и същ научно-технически обект или явление[21]. Отопластика също покрива критериите за съответствие между значение и външна форма.
С терминоелемента melan се назовават понятия със смисъл, който съдържа черен цвят. Този терминоелемент влиза в състава на терминологичното словостъчетание злокачествен меланом (melanoma) – най-смъртоносната форма на рак на кожата[22]. Назоваването е резултат от характерния цвят, който причинява заболяването. Налице е явна връзка между значението на гръцкия терминоелемент и значението на термина.
Терминоелементът macro е гръцки терминоелемент за количество, който назовава понятие, характеризиращо се с уголемяване. Пример за употребата на този терминоелемент е терминът макромастия (macromastia), чието значение е състояние на необичайно уголемяване на гръдната тъкан над нормалната пропорция[23]. Значението на термина възприема изцяло смисъла на терминоелемента, което отново води до съответствие между външната форма и смисъла на назованото понятие.
От гръцките терминоелементи за течности често приложим е haemat, който означава кръв. Като пример за термин, образуван с помощта на посочения терминоелемент, ще посочим хематом (haemathoma). Значението на термина е следното: резервоар от предимно съсирена кръв, който се образува в орган, тъкан или пространство на тялото, като обикновено се причинява от спукан кръвоносен съд, увреден от операция или нараняване[24]. И в този случай е видимо съответствието между смислово внушение, носено от терминоелемента, и общото значение на термина хематом.
Заключение
Терминологията, с която си служи пластичната хирургия, има неразривна връзка с другите медицински науки, защото тя е научна област, възникнала в по-късен етап. Голяма част от термините все още се срещат предимно в чуждоезикова учебна литература и не са придружени с български еквиваленти.
Елементният анализ спомага за логичното обяснение на превода, за правилното възприемане и усвояване на терминологията от българските специализанти. Поетапното проучване на значението на термина, анализът на понятието, което той назовава, търсенето на смисъла на външната форма, изразявана с помощта на префиксите, суфиксите и терминоелементите с гръцки произход, и анализирането на съотношението между формата и значението спомага за изграждането на стройна терминологична система на пластичната хирургия. Тази система се развива прогресивно в световен мащаб, а за българската наука нейното успешно конструиране е още по-голямо предизвикателство, защото българската езикова реалност трябва едновременно да създава система, която непрекъснато се обогатява. Въпрос на време е да разберем дали ще се справим с това предизвикателство, но едно е сигурно – несъмнено коректните и научно аргументирани научни изследвания в сферата на терминологията биха спомогнали за това.