Фразеологизмът представлява социално осъзната и възпроизводима в речта езикова единица с разделно оформена структура и относително цялостна семантика, отличаваща се със задължителна образност и експресивност. (Зидарова / Zidarova 2009). Устойчивите словосъчетания представляват изрази, които обогатяват езика и играят важна роля при комуникацията, те са основните единици на фразеологията. Фразеологичното богатство на българския език в по-ново време привлича вниманието на все повече езиковеди и кръгът на изследователските интереси в тази област бързо се разширява. Това допринася да се открият връзките на фразеологията с останалите области на езика, да се разкрие по-пълно и задълбочено лексикалният му строеж (Бояджиев / Boyadzhiev, 2011). Според В. Радева структурата на фразеологизмите словосъчетания се подчинява на изискванията на синтактичните връзки на думите. За лексикалния им състав е характерно включването на пълнозначна дума като главна част, най-често съществително или глагол. Лингвистичният материал, върху който се правят наблюденията е екцерпиран от различни фразеологични речници: Нов фразеологичен речник на българския език (Анкова-Ничева 1993), Фразеологичен речник на българския език (Вътов 2019), Фразеологичен речник на българския език А – Я. Подбрано (Банова, Димова 2014). Посочените примери са използвани, както от политици, така и от публични личности, които нямат отношение с политиката. Анализът на фразеологичния материал е със структура глагол + съществително, (бия дузпата, бия тъпана), глагол + кратка форма на лично местоимение винителен падеж + съществително ( бие ме парата ), глагол + предлог + съществително (бия на очи ).
Много често в медиатекстовете иронията е представяна чрез фразеологизми. Това е така, защото авторите на тези текстове изразяват отношение, като използват образно-естетическата функция на езика, която има за цел да въздейства върху читателя. Целта и задачите на изследването е да се анализира мястото на фразеологизмите, функция им, тяхното значение и причини за използването им. За изпълнение на целта е необходимо да се посочат примери от фразеологични речници и тяхната семантика, както и да се посочат примери от публичната реч. В настоящата статия ще бъдат посочени примери, както и анализи към тях, с които ще се даде по-ясна конкретика защо и при какви условия се използва даден фразеологизъм.
Обект на внимание ще бъдат фразеологизми, които са оформени, с глаголен компонент на първо място: бия: бие ме парата, бия дузпата, бия на очи, бия тъпана.
В речниковата статия на БТР, София, 2018, глаголът бия е представен с десет значения по следния начин: несв. прх. 1. Удрям, шибам. 2. Нанасям побой. 3. Побеждавам в бой или състезание. 4. Стрелям с оръжие, убивам. 5. Удрям камбана, тъпан, звънец и под. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов. 6. нпрх. За камбана, тъпан, звънец и под. – издавам звук при удряне. Клепалото бие.7. нпрх. Тупам, чукам, пулсирам. Сърцето бие. 8. Преработвам мляко в специален съд, за да се получи масло; бутам. Бия мляко. 9. нпрх. разг. Клоня, изглеждам, соча. Това не бие на добро. 10. нпрх. разг. загатвам, правя намек за нещо. Разбрах накъде биеш. – се нпрх. Сражавам се. Ще се бием геройски с врага. Добавени са и ФЕ (фразеологични единици), в които присъства и глаголът бия:
Бия барабана. Бия си главата. Бия крак. Бия на очи. Бия път. Бия отбой.
Значението на фразеологизма бие ме парата представено в няколко източника по следния начин:
Във Фразеологичен речник на българския език А – Я на Банова и Димова фразеологизмът бие ме парата е със значение много съм богат, със същото значение е отразен и във Фразеологичен речник на българския език за ученици на Вътов, В , а в сайта https://frazite.com към първото значение се добавя и разполагам с много пари. Структурата на примерът е : глагол + кратка форма на местоимение + съществително, глаголът е представен в 3 л., ед.ч., (ме)- кратка форма на мене и членувано съществително от ж.р.
Посочените примери присъстват в заглавия на статии, както и в самите статии с най-различна тематика.
Не само аз и Златка сме жертва на такова насилие. Това с делата е насилие. Големите олигарси в България си мислят, че понеже парАта ги бие в джоба, могат да си правят каквото искат. (https://izpravise.bg). В тази статия М. Манолова използва този фразеологизъм, като ясно коментира състоянието на българските олигарси. Като тук той е малко променен, т.е използван е в 3 л., мн.ч., а от гледна точка на структурата, местата на глагола и съществителното са сменени, но фразеологизмът запазва речниковото си значение.
Вторият пример е използван в журналистически текст с речниковото си значение, което е доказателство, че авторите на статиите също прибягват до употребата на фразеологизми. Разликата е в това, че към фразеологизма е добавена кратката форма на винителен падеж в 3 л., ед.ч. Модното бижу се нарича „гола рокля“ и могат да си го позволят само суперстар като Ким Кардашиян и Дженифър Лопес. Провокативната брюнетка обаче явно я бие парата или е открила богат „спонсор“, коментират в светските среди. https://m.bgdnes.bg/bulgaria/.
Така ни бие парата тия дни, че е смешно въобще да си говорим за бедност, нямане и други подобни медийни измислици. https://www.dunavmost.com/. В тази статия мнение изразява Б. Борисов, който заявява, че ние имаме 1, 2 милиарда за Ф-16.
Зарадваха ме, че и този международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод“ в навечерието на 24 май е преминал добре, но че имат и една лоша новина – че ПП ГЕРБ са създали друго ръководство на читалището и че дори в условията на вече пълен разпад на тази (не)политическа (не)партия, не се отказват да водят дело за сградата. Явно ги бие парата и се чудят за какво да ги харчат! https://duma.bg/ П. Ръсовски
Статията от „Дума“ също разяснява финансова ситуация.
От посочените примери става ясно, че фразеологизмите могат да търпят промени в структурно и морфологично гледище, дори могат да се променят и местата на компонентите, но значението им не се променя.
Речниковото значение на фразеологизма бия дузпата представено в няколко речника:
В Нов фразеологичен речник на българския език на Ничева, К., фразеологизмът бия дузпата е представен с две значения: Жарг. 1. Грубо. Отблъсквам, отхвърлям някого, с когото съм бил в близки връзки. 2. Изгонвам, изпъждам някого от работа, от служба. Преди първото значение се уточнява, че ФЕ може да бъде разгледан като жаргон, но с груб стилистичен оттенък.
Във Фразеологичен речник на българския език на Вътов, В. фразеологизмът е посочен също с две значения: 1. Наказвам някого. 2. Изгонвам някого.
Във https://frazite.com ФЕ бия дузпата е със значение: Изпъждам, прогонвам.
Фразеологизмът използван в публичната реч и в медиатекстовете.
„Пренебрежението не е добър тон за един политик – това е високомерие към тези 15 000 души, които дойдоха на площада, където имаше много хора, които са гласували за ГЕРБ, но са разочаровани от управлението. Няма как, ако не си излязъл на тепиха – на избори, да коментираш резултатите. Писна ни да ни бият дузпи и минаваме в атака“, коментира в предаването „Отпечатъци“ по БТВ Мая Манолова изказването на Борисов.
Интервюто е дадено за сайт Струма от Мая Манолова https://www.struma.com
Ексклузивно в ПИК! Задават се смени на министри! Първо бият дузпата на д-р Андреева и проф. Греков! ДПС настоява за още двама министри
На дузпата вече е заложен и проф. Герков. От него най-недоволен е човекът, който лобира за избирането му – Ахмед Доган. Макар и в сянка Сокола има тежката дума при важни назначения.
В посочената статия ФЕ е използвана както в заглавието, така и в статията, като тук много ясно се посочва промяната на министерските постове.
Държавно управление: „Бият дузпата на 6 министри“
„Стандарт“
6 министри може да опразнят кабинетите си. На дузпата ще бъдат поставени и две дузини заместници. Решението ще бъде обявено до дни. Ремонтът на кабинета идва веднага след изборите. Докато кметът Бойко Борисов празнуваше с победителя на ГЕРБ, червените редяха предстоящите промени.
Двете статии коментират една и съща ситуация, смяната на министри в кабинета, а функцията на използвания фразеологизъм е много ясна, акцентът пада върху това, че тези министри са изгонени, а техният пост ще бъде зает от други.
В самото видео група мъже, облечени с тениски с логото „Глас народен“, бият дузпата на окарикатурени Ахмед Доган, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Бойко Борисов и Волен Сидеров.
Това не е единственият предизборен клип на партията, в който се бият дузпи на опонентите. В първия, който формацията пусна в социалните мрежи, Витков сам вкарваше голове на опонентите, изброени горе.
https://clubz.bg 22 май 2014 г.
Във въпросната статия става дума за предизборен видеоклип на ПП Глас Народен, който БНТ отказва да излъчи в последния ден от официалната им кампания. Причина за отказа е, че в клипа се накърняват добрите нрави и име на другите кандидати. В примерите глаголите са използвани в мн.ч.
Значението на фразеологизмът бия на очи във фразеологичните речници:
Бия на очи – Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление, налагам се с вниманието. (Вътов. В., 2019).
Бия в (на) очи – Правя впечатление, отличавам се, изтъквам се, виден съм, личен съм, налагам се на вниманието на другите ( Банова, Димова, 2014).
Бия на очи – Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление (https://frazite.com).
И в трите източника значението на фразеологизма е еднакво, т.е. правя силно впечатление на някого.
Мястото на фразеологизмът в публичната реч:
Умните хора не са много видими – не бият на очи – Михаил ЛИТВАК
Емоционален ли е умният човек? Да, при това много. Но само, когато тия емоции са впрегнати в действие. Той прилича на плавателна река, която на повърхността си изглежда гладка и спокойна, но вътре е дълбока. Мощта на течението се чувства тогава, когато влезеш в реката. Ето защо умните хора не са много видими – не бият на очи.
https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/6229-umnite-hora-ne-sa-mnogovidimi-ne-biyat-na-ochi-mihail-litvak.html / 13 октомври, 2019
Фразеологичната единица е използвана в заглавието и в статията, която е интервю дадено от публична личност, който няма отношение към политиката – руския психотерапевт Михаил Литвак, в което той използва фразеологизма, но малко променен с отрицателната частица – не, но смисълът си остава същият, т.е. не прави впечатление.
Грешките на Роси все повече бият на очи
Милен Стаменов
25. 09. 2017, 23:50
Всъщност треньорските грешки се набиват все повече на очи от мач на мач и какъвто и специалист да е Роси, вече е време да понесе и някои критики.
В тази статия ФЕ е малко променена, глаголът бия е заменен с набива.
https://webcafe.bg/avantage/739603313-greshkite-na-rosi-vse-poveche-biyatna-ochi.html
Гафовете по „Графа“ бият на очи ден преди края на ремонта
Перките не са сменени, по новите плочки има ръжда, а новите ярки улуци стоят открити
28 май 2019 СВЕТОСЛАВ СПАСОВ
https://www.segabg.com/category-economy/gafovete-po-grafa-biyat-na-ochiden-predi-kraya-na-remonta
Някак вяло, без настървение партиите поемат към избори. Премиерът призовава избирателите да оформят сигурен резултат на 4 април, че да не се изложим пред инвеститорите. Което предполага силна гражданска енергия, каквато тенденция не бие на очи.
https://trud.bg/a/articles/шарени-мераклии-напират-да-гилат-по-царо
Значението на фразеологизмът бия тъпана / бия барабана във фразеологичните речници:
Бия тъпана – правя нещо достояние за много хора, разгласявам, разтръбявам, раздрънквам нещо ( Вътов. В, 2019).
Във Фразеологичния речник от А-Я на Банова и Димова, фразеологизмът е посочен като бия барабана , но със същото значение, което посочва Вътов в своя речник.
Тошко Йорданов: Трябваше да се опитам по-рано да бия тъпана, че нещата не вървят добре в тази коалиция. https://trud.bg/a/articles/тошко-йорданов-трябваше-да-се-опитам-по-рано-да-бия-тъпана-че-нещата-не-вървят-добре-в-таз
Когато свърши септември, кризата ще се върне по същия начин, по който си тръгна с края на парафилията, наречена 47-мо НС. Пари в държавата няма, повечето експерти по темата финанси бият тъпана, че сме се засилили към пропастта, газ за зимата няма, горивата, електричеството и цените на стоки и услуги се надпреварват в лудешки бяг. https://trud.bg
Хора от бранша казват, че когато възникне подобна ситуация в отношенията между две държави, и двете страни гледат да уредят нещата кротко и тихо и без да бият тъпана на площада. https://trud.bg
Аз не много често бия барабана за моята професия. Това казва в своята статия Саймън Дженкинс, а текстът за в. Труд превежда Павел Павлов https://trud.bg/a/articles/вестниците-по-популярни-в-интернет-н
Не бия камбаната нито в единия, нито в другия случай. (https://trud.bg/a/articles/тони-димитрова-търсим-си-причини-да-мр). В това интервю дадено за в. „Труд“, пък е използван подобен на по-горните примери с компонент бия, но тук е използвано друго съществително, но значението на фразеологизма не е променено.
Заключение
В заключение може да кажем, че приведените примери доказват, че речевата ситуация предполага възприемането и употребата на даден фразеологизъм в публичната реч много естествено. Посочените примери свидетелстват, че са предпочитано изразно средство от популярните хора и от журналистите, като тяхната употреба освен в битово-разговорната реч, се наблюдава с висока фреквенция и в публичната реч.
БИБЛИОГРАФИЯ
Анкова-Ничева/Ankova-Nicheva. 1993: Нов фразеологичен речник на българския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. [Ankova-Nicheva. Nov frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, 1993.]
Банова, Димова/Banova, Dimova 2014: С. Фразеологичен речник на българския език А – Я. Подбрано. София: Бан Мар, 2014. [Banova. M, Dimova. S. Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik А-Ya. Podbrano. Sofia: Ban Mar, 2014.]
Бояджиев/Boyadzhiev 2011: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. [Boyadzhiev, T. Balgarska leksikologiya. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2011.]
БТР 2005: БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК. Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст.Илчев, Н. Николов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, 4-то издание, допълнено и преработено от Д. Попов. София: „Наука и изкуство“, 2005. [BALGARSKI TALKOVEN RECHNIK. Andreychin, L., L. Georgiev, St. Ilchev, N. Nikolov, Iv. Lekov, St. Stoykov, Tsv. Todorov, 4-to izdanie, dopalneno I preraboteno ot D. Popov. Sofia: “Nauka I izkustvo”, 2005]
Вътов, В./Vatov, V 2019: Фразеологичен речник на българския език, С. 2019. [Vatov. V Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik, 2019.]
Зидарова, В/Zidarova, V 2009: Лексикология на съвременния български език, 2009. [Zidarova. V Leksikologiya na savremenniyat balgarski ezik, 2009.]
Радева, В/Radeva, V 2017: Българска лексикология и лексикография . София „Изток – Запад“ 2017 [Radeva, V Balgarska leksikologiya I leksikografiya, 2017.]
Електронен източник
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/