Екстралингвистични фактори, влияещи върху оформянето на нациите и националния език

Макар да се смята, че някои хора – владетели, политици, обществени дейци и др., могат да променят посоката на развитие на своето общество, произходът и развитието на човешките общества и култури зависи от природни фактори, които са далеч извън контрола дори и на най-влиятелния индивид на света. Ако приемем за даденост биологичната основа, как ще се оформи дадена култура, зависи от географията. В дългосрочен план при който и да е край на света се вижда дълбоката следа от това как се е живяло преди индустриализацията, дори и в най-развитите страни. Въпреки че навсякъде има разнообразни типове човешки характер, тенденциите са очевидни – например там, където климатът е топъл, хората са по-темпераментни и лекомислени, а на север, където е по-студен, хората са по-уравновесени и трудолюбиви. Когато обаче прибавим и всички вторични влияния, както и елемента на случайността, положението става многоизмерно и изключително трудно за анализ. Затова в началото ще обърнем внимание конкретно на това как една културна и политическа сила е зависима от природните и обществените условия на територията, на която се развива.

Как географията определя оформянето на дадена култура? Да обърнем внимание на климатичните зони. Етническият състав на всеки регион на земята пряко зависи от тях. Ако внимателно разгледаме климата, може да се каже, че в него се коренят причините Азия да бъде център на цивилизацията и на световната икономика през по-голямата част от древната и средновековната история, а Африка на юг от Сахара да изостане технологично от останалия свят. След появата на земеделието племеннородовият обществен строй престава да бъде най-рентабилен. Благодарение на възможността да се произвежда повече храна, отколкото може да се набави чрез лов, започват да се появяват цивилизации с надетнически строй. И макар новият робовладелски, а по-късно и феодален строй да не се базира на толкова стабилни естествени фактори, колкото родовия, той се оказва необходим за технологичния напредък, защото може да формира значително по-големи организации, отколкото родовите. Навсякъде в древния свят, където се появяват монархии, населението съвсем спонтанно се увеличава и става значително по-многобройно, отколкото в районите, където хората все още водят стария начин на живот. Монархиите възникват първо Близкия изток, след това в Египет, после в Източна Азия. Около златния период на Римската империя вече има няколко значими цивилизации, всяка от които със свои уникални открития. Защо обаче, в Южна и Източна Азия още тогава има толкова повече население, отколкото в останалите цивилизации? Според мнозина специалисти се дължи на култивирането на ориза. Макар нахутът, пшеницата и другите зърнени култури в Европа, Близкия изток и Северна Африка да са калорични и да поддържат сериозен приръст на населението, оризовите посеви са около 4 пъти по-ефективни в това отношение.

На пръв поглед разликата е в полза на пшеницата, защото в 100 г пшеница се съдържа енергия в размер на 1,368 кДж или 327 ккал, а в 100 г ориз – 540 нДж, т.е. 130 килокалории. Това становище обаче не взема предвид разликата в количеството, което се произвежда на единица земна площ. В действителност оризовите тераси успяват да произведат много повече калории на единица площ:

Пшеница: 2 788 000 калории на хектар
Ориз: 4 896 000 калории на хектар[1]

Като прибавим и гигантското количество обработваема земя на Индия (първо място в днешно време) и Китай (четвърто място), виждаме основателна причина там населението да се увеличи и да стане многократно повече, отколкото при другите тогавашни цивилизации. Персия и Римската империя, макар и добре развити, просто не са имали географията, която да им позволи същото.

Обратно на Югоизточна Азия протича развитието в Сибир. Цяла днешна Русия на изток от Урал всъщност е била относително лесна за завладяване от конкурентноспособната европейска военна сила, поради много рядката си населеност. Изключително суровият климат исторически довежда до много рядката му населеност. Макар там да има десетки различни народи, те не могат да се мерят по численост с народите от по-топлите климатични области и затова относително лесно биват подчинени от руснаците, когато те се появяват. Освен това няколко десетки народа разпределени на огромната територия (около 13 милиона квадратни километра) означават много рядка населеност в сравнение с Индия, където в днешно време има над двеста и петдесет различни етнически групи.

Както Индия и Китай, освен държави представят и културни ареали, същото може да се каже и за Африка (има се предвид южно от Сахара, тъй като северна Африка, макар и част от африканския континент, от културна гледна точка принадлежи към арабския културен ареал в много по-голяма степен, отколкото към африканския). По отношение на формирането на етносите и народностите Африка има точно противоположно на Азия развитие. От географска гледна точка причина за това са климатичните зони. На първо място континентът е много разпокъсан. По най-северното си крайбрежие той има средиземноморски климат, на юг от него се преминава директно в пустинен, с изключение на териториите на днешно Мароко, Алжир и Тунис, където има преходна зона с полупустинен климат. На юг следва пустинята Сахара, която не само е третата по големина пустиня в света (след Арктика и Антарктика), но е и с почти същия размер като втората, третата и четвъртата по територия държави в света (Канада, САЩ и Китай) – около 9 200 000 квадратни километра. Това я прави по-голяма от цяла Европа, ако не броим европейските територии на Русия. Една от причините африканските народи технологично да изостанат от останалия свят е, че докато през последните хилядолетия евразийските цивилизации, както и северноафриканските, постоянно си обменят знания, а огромната и много трудна за прекосяване пустиня изолира африканския културен ареал от останалите цивилизации. На юг от Сахара се намира т.нар. Сахел (от арабски ساحل, бряг или граница на Сахара), който съдържа две преходни зони с дължина около 3900 км и свързва източното и западното крайбрежие на континента от днешните Мавритания и Сенегал до Судан и Еритрея. По-северната му част е полупустиня, а по-южната – степи. Ощепò на юг започва саваната, а след тях джунглите, а на изток, в района на Африканския рог източно от Етиопия се редуват планинска тундра, степи и полупустиня. На изток от централните джунгли също има няколко региона с планинска тундра, следвани на юг и на изток от още гористи савани. Като продължим на юг има още тревиста савана, на места полупустиня, като се стигне до Ботсвана и Намибия още степи, полупустиня и пустиня по западното крайбрежие, а на източното крайбрежие на юг от Сомалия – уникалната за континента гориста зона, характерна само за тази част от източното крайбрежие. В рамките на република южна Африка също се намират седем различни климатични зони, от всички изредени с изключение на пустиня, гориста савана и джунгла. И допълнително планински пасища, каквито няма другаде на континента.

Наличието на много на брой малки и средноголеми климатични зони, съчетани с ниско технологично развитие, исторически води до формиране на многобройни малки етноезикови групи. Затова континентът на юг от Сахара е един от най-богатите на племена и народи райони в света. В почти всяка съвременна Африканска държава има десетки различни етноси, които не се разбират един друг, ако не владеят официалния за страната език. В Азия също има многобройни народи със съвсем различни традиции, но там има няколко огромни климатични области, където исторически се формират многобройни народности или поне възниква социална търпимост. Тундрата и тайгата попадат в Русия, пустинята и степите остават при мюсюлманските народи, тропиците дават началото на Индия и по-малобройните народи на полуостров Индокитай, а в умерения климат се намира Китай. Това обяснява защо сино-тибетското езиково семейство има само четири големи групи, от китайската на мандарин говорят повече хора, отколкото от всички останали групи взети заедно (65.7%), докато при нигеро-конгоанското езиково семейство има 12 групи, от които банту има 88 подгрупи (Maho 2009).

Това, че културните ареали така изненадващо точно съвпадат с климатичните предлага обяснение за историческите завоевания на империите. Когато например Римската империя завладява значителна част от Европа, Близкия изток и Северна Африка, частите от света, където наистина успяват да задържат за дълго своето влияние, са около Средиземно море. Това не е случайно. Независимо дали говорим за асимилация или за търпимост, когато два народа населяват една и съща климатична област, има по-голям шанс доминантната култура да асимилира по-неустойчивата, тъй като хората, които водят сходен начин на живот, по-лесно могат да се разберат едни с други. Разбира се, върху това оказват влияние и природните граници като големи реки и планини, които могат да направят дадена страна по-лесна и по-трудна за завладяване от външни сили. Но ето че в Африка, въпреки че е имало няколко сравнително успешни опити за създаване на империя като Малийската империя или Зимбабвийското царство, в този ареал не успява да се формира една наистина голяма и доминантна цивилизация, която да устои на времето.

Европа от своя страна успява да стане политически толкова силна и да създаде доминиращата култура на света, благодарение на вътрешната конкуренция. За разлика от Китай, който е бил доминиращата култура в региона си в течение на 2500 г., в Европа след падането на Римската империя успяват да се формират различни държави, от които никоя не успява за дълго време да завладее съседните. Поради твърде силната конкуренция и относителната бедност на природни ресурси, западноевропейските държави се превръщат в колониални империи, които като стигат до Африка и Америка, се оказват толкова по-силни от местните народи, че успяват без много сериозни усилия напълно да ги подчинят. В епохата на великите географски открития започват да се наслагват още много фактори, които многократно усложняват причините за поведението на даден народ. Когато западноевропейците колонизират две трети от света останалите култури постепенно се обръщат към европеизация. Като се добавят социолингвистичните фактори и появата на национализма през XIX век, въздействията вече не са само географски и религиозни и за пръв път стават неочаквано многоизмерни.

През XIX в. с огромния индустриален скок се оформят и различни видове културни влияния, които макар все още да зависят от военната сила, не се изчерпват с очевидното. Вече формираните от географията народи и култури най-общо се разделят на два вида – доминантни и подчинени. Този период се характеризира с големи войни, които решават чия култура да доминира. От XV–XIX в. няколко държави се превръщат в империи с невиждани до този момент размери. Това е първият период от историята, в който наистина една държава има физическата възможност да погълне целия свят и по съответния път една култура да погълне всички останали. Първата световна война е свидетелство за това, че равновесието на силите, довеждащо до стратегически патови ситуации, в които великите сили не могат да бъдат победени, определя границите на културната глобализация. И в днешно време виждаме, че страните, които са били империи през последните пет века, успяват да създадат култури, които да са относително самодостатъчни. Много добър пример за това са испаноезичните народи, които най-успешно от всички западни цивилизации се противопоставят на хегемонията на английския език. Дори в САЩ, единствената актуална суперсила, чийто език е на път да измести немалка част от останалите езици по света, има големи общности от носители на испанския език, които не знаят английски и не чувстват нужда да го учат. Това значи, че Испания, макар и вече около два века да не е суперсила, в епохата на възхода си е успяла да създаде култура, която няма нужда от външна намеса и е от най-слабо повлияните.

Хиляди народи по света, включително българите не могат да се похвалят с нещо такова. Виждаме как България при своето покръстване възприема известен брой езикови средства от Византия в епохата, в която променя политическата си ориентация към християнството. Важно е да се спомене и от тази гледна точка, че политическата ориентация е едно от най-силните културни влияния с отражение върху езика. Ако изходим от принципа, че езикът не е култура сам по себе си, но е нейно отражение, можем оттук нататък вместо за култура да говорим за език, не само като средство за общуване, но и като отражение на културната идентичност. В периода от средата на IX в. в българския език навлиза известен брой езикови средства от гръцкия език, който по това време е голямата регионална културна сила. Това прави българската култура не напълно самостоятелна, но въпреки това държавата по това време също е регионална сила, която оказва своето влияние не върху гръцката, но върху другите народи на Балканите и в Средна и Североизточна Европа, чиито култури са с по-нисък статус. Ярка следа от българското културно влияние през Ранното Средновековие и днес са многото старобългаризми в унгарския език (напр. szerda ‘сряда’, csütörtök ‘четвъртък’, péntek ‘петък’ и мн. др.). Когато идва Османската империя ориентацията се променя, българската култура постепенно губи своя престиж и турското влияние се усеща във всички аспекти. Освен лексикално, българският език придобива нови граматически особености, като преизказното наклонение, което е характерно за тюркските езици.

Пет века по-късно европейските провинции на османската империя започват една по една да обявяват независимост и тогава отново се променя политическата представа за света. Този път България става про-западноевропейска и антитурска и много български интелектуалци и обществени дейци се стремят към „изчистване“ на българския език от турцизми (Стаменов 2011). Тази ориентация силно повлиява естетическата оценка на езиковите явления. Френските, немските и руските думи стават в очите на народа и политическите дейци хубави, благозвучни и свързани със светлото бъдеще на новата европейска България, а турската реч, както и цялата култура се превръщат в мрачно минало, към което в никакъв случай не трябва да се връщаме. Това затваря стари и отваря нови хоризонти, а редица турски заемки остават в ниския стилистичен пласт. Както ще видим по-нататък, процесът на формиране на съвременната книжовна норма на българския език е много сложен и комплексен процес, включващ система от редица политически, социални и естетически компоненти.

В началото на ХХ в., в епохата, когато България е съюзник на централните сили, според някои сателитна държава, а според други – самостоятелна държава в доброволен съюз с Германия и Австро-Унгария, си проличават и различни видове културно влияние. Различни са например влиянията на германските и романските народи. От ХIХ век досега и едните, и другите имат много голям престиж и международно влияние. Германският престиж, обаче, е специфичен– хората, които наричаме германофили, по-скоро питаят дълбоко уважение към немските постижения в науката и техниката и към техния прагматизъм. В този период от историята много български инженери учат в Германия и Австрия, което обяснява наличието в българския език на технически термини като шмиргел, шлосер, щайга, шалтер, щепсел, винкел, лагер, щафета, виц, цех, шнола, цип, райбер, курорт и др. Съвсем логично е те да дойдат от немски, тъй като много от тези инструменти и механизми са изобретени от немци. Немците имат и громен принос във философията, но хората масово обръщат внимание техническите им постижения. За контраст хората, които изключително много харесват френската, италианската и испанската култура, ги харесват по различен начин. Романските народи имат големи световни приноси в изкуството и философията, но повечето техни почитатели ги харесват поради много по-повърхностна причина – техните култури просто са първосигнално чаровни. Начините им на готвене и сервиране, чувството им за естетика и мелодиката на техните езици. Безброй хора от цял свят са запленени по същия начин от тях. Дори английски интелектуалци в периода, в който Англия е най-влиятелната страна в света, са казвали, че английският език не е така благозвучен като италианския(Цанков 1986). Трудно е да се установи до каква степен това е въпрос на политически и културни отношения и до каква степен някои езици звучат обективно по-добре за човешкото ухо от други. Границите между обективната и субективната оценка са неясни.

През следващата епоха – от 1945 до 1989г. най-силно става руското влияние, поради проруската политическа ориентация, която има своите корени в Предосвобожденска България (включително приемането на руския стандартен шрифт),и пряката зависимост на България от Съветския съюз. През този период българският език приема много думи от руски, както и нов правопис, повлиян от реформирания след Първата световна война руски правопис. Като пълен контраст на това след разпадането на Съветския съюз и влизането на България в НАТО, политическата ориентация отново се променя и с това, че Русия става „новото зло“, а Америка – „новото добро“ и езикът е точно отражение на тази обществена нагласа. Например думата татуировчик според повечето млади хора е грозна, докато нейният американски вариант – татуист – е красива. Отново се наблюдава естетическа оценка, аналогична на тази след Освобождението.

Изненадващо за много хора е това, че през XX и XXI в. престижът на езиковия код, въпреки че зависи до някаква степен и от икономическото влияние, почти изцяло съвпада с разположението на армиите. Всичките страни-членки на НАТО след падането на Съветския съюз американизират своите езици многократно по-бързо и интензивно и все по-масово младите хора не харесват собствените си медии, филми и др., но харесват изключително американските. Естетическата оценка много варира според региона, но като цяло тенденцията е масова. В другия край на американската сфера на влияние, източна Азия, се наблюдава подобно явление. Там няма колективна международна организация като НАТО, но САЩ има индивидуални съюзи с Япония, Южна Корея, Тайван, Филипините, Австралия и Нова Зеландия. Тъй като целта на тези съюзи е САЩ да запази своите сфери на влияние и да контрира нарастващото влияние на Китайската народна република, това също е отличен пример за факта, че страната, чиито войски се намират там, има дълбоко влияние върху местната култура, дори и тя да е на политически съюзник, а не на противник. Япония например, след като губи Втората световна война, САЩ разполага своите военни бази и гарнизони в страната. Три поколения по-късно, т.е. в наши дни, те продължават да са там и японският език за това време възприема множество заемки от американския английски – напр.:

バス [basu][2]– от английското bus (автобус)
デート [dēto] – от английското date (среща)
チーズ [chīzu] – от английското cheese (сирене)
ガラス [garasu] – от английското glass (стъкло)
ネックレス [nekkuresu] – от английското necklace (огърлица)
スプーン [supūn] – от английското spoon (лъжица)
ウェイトレス [ueitoresu] – от английското waitress (сервитьорка)

... И много други. Около 10% от всички съвременни думи в японския език са от английски.

Корейският език е разделен на две части, аналогично на територията на държавата. Северна Корея има антиамериканска политика и отново това се отразява на речта, тъй като в него няма никаква американска лексика. Южна Корея, също като повечето страни членки на НАТО, се намира в положението на пряка зависимост от САЩ, както икономическа, така и военна. Десетките американски военни бази са разположени в страната, за да дадат гаранция, че тя няма да влезе в директен военен сблъсък със Северната си съседка. Резултатът от тази политическа зависимост е налице – също като Япония, в южния вариант на корейския език се наблюдава гигантско количество американизми:

컵 (keop)[3]– от cup (чаша)
포크 (pokeu) – от fork (вилица)
샌드위치 (saendeuwichi) – от sandwich (сандвич)
주스 (juseu) – от juice (сок)
샤워 (syawo) – от shower (душ)

Тайван, макар и съюзник на САЩ, е много различен от Япония и Корея. Двете горепосочени народности са формирани като дъщерни култури на Китай, а в последния век са откъснати от това влияние и клонят към американизация, те нямат чувство за самодостатъчност и нямат „инстинкт“ да си превеждат новите понятия, а ги вземат директно от доминиращата култура. В Тайван това не е така, защото той е наследник на китайската култура. За разлика от Китайската народна република, Тайван е силно демократичен и проамерикански, но въпреки че неговата зависимост от Америка е почти същата като на Южна Корея, на културно ниво държавата им е по-скоро аналогична на Гърция. Лоялен съюзник, но с много стара култура, съответно и много силно културно самосъзнание. Допълнително Тайван принадлежи към китайския ареал не само културно, но и неговото правителство е наследник на правителството на Чан Кайшъ, политическият опонент на Мао Дзедун. Затова политическата позиция, която Тайван защитава е, че макар да са изгубили физическия си контрол над континентален Китай, те са истинското правителство на Китай и пълноправните наследници на династия Цин. Този исторически контекст на Тайван формира далеч по-силно културно съзнание, което допуска много по-слабо езиково влияние от външни сили, дори от културен и икономически титан като съвременните Съединени Американски Щати.

При Хонконг и провинция Гуандун в южен Китай се наблюдава подобен, но не толкова силен контраст като при Северна и Южна Корея. Разликата е, че Хонконг също исторически принадлежи към доминантната китайска култура и различията се появяват чак през XIX век, когато Британската империя го завзема. През 1898г се подписва договор, официално даващ право на англичаните да задържат властта си над града деветдесет и девет години, за което време в този административен регион кантонският диалект е лексикално повлиян от британския английски. От другата страна на границата се говори на същият диалект, само че повечето от тези англицизми отсъстват. Да вземем за пример разликите между някои лексеми от градовете Хонконг и Гуанджоу, областния център на провинция Гуандун:

При народи, които нямат самостоятелна национална държава, но имат отделен език и етническо самосъзнание, политиката на държавата и доминиращата култура, на чиято територия се намират, може да окаже също толкова силно влияние, а понякога дори по-силно върху техния език. По същия начин, република Северна Македония още от момента, в който приема статуса на отделна нация (1934 г.), въз основа на местният говор се прави нов книжовен език, който започва да отдалечава македонските говори на територията на страната от книжовния български език, включително се създава и нов правопис. Понякога обаче, е трудно това да бъде анализирано обективно, защото в много случаи цялата етническа група се намира в рамките на една държава. Затова е по-лесно да се гледа разликата, когато дадена племенна територия е разделена между две или повече държави.

Друг такъв пример е индоарийският език пенджаби. През 1947 г. британските власти се оттеглят от Индия и назначават юриста Сирил Радклиф да начертае новите граници в района. Британска Индия бива разделена на две нови държави – Индия и Пакистан. Границата между двете нови държави разделя географската област Пенджаб между техните територии и политики. Затова и езикът на пенджабиезичните хора от страната на Пакистан ползва писмената система Шахмукхи (на пенджаби: شاہ مُکھی, букв. от устата на Шаха), азбука, производна на персийската арабица, пригодена за езика. Тъй като Пакистан е отделен от останалата част на индийската цивилизация, поради мнозинството мюсюлмани сред населението, културата и държавната политика предпочитат арабското писмо, тъй като то е пряко обвързано с исляма. От страната на Индия мнозинството от населението са хиндуисти, а хиндуизмът като религия пази много стари традиции, някои отпреди новата ера, десетки стари писмености се ползват официално в страната. Затова носителите на пенджаби от източната страна на границата ползват Гурмукхи (на пенджаби: ਗੁੁਰਮੁੁਖੀੀ, от устата на гуруто), пенджабският вариант на азбуката деванагари. Освен графичните разлики, границата изостря и диалектните. Примерни думи:

Важно е да се отбележи, че в която и да било социолингвистична ситуация не можем да посочим само един-единствен фактор, на който да припишем заслугата. Всяка ситуация е уникална и природните, обществени, политически и културни екстралингвистични фактори са толкова много, че дори и най-добрият изследовател не може да обхване всички от тях. За сравнение, при техническите науки за изработката например на компютър са необходими не просто екип от хардуерни и софтуерни специалисти, а за всяка част от компютъра има стотици подспециалисти, а микрочиповете вече имат над милиард елементи в себе си, което означава, че няма човек, който да разбира как работи целия механизъм. Той е толкова сложен и многоизмерен, че никой не знае как работи целият механизъм, тъй като той е толкова голям, че един живот не е достатъчен, за да го изучим целия. При хуманитаристиката, и особено при човешките общества, се наблюдава същото. Няма един-единствен човек, който да разбира напълно целия механизъм на културата и обществото, независимо дали е историк, географ, социолог, психолог, икономист, езиковен, културолог и т.н. За всеки аспект има цяла отделна наука. В случая първичните фактори се крият в географията, най-вече климат и релеф, но като се влязат в действие и всички вторични фактори, които с хилядолетията се наслагват, цивилизацията става невъобразимо сложна. Можем, все пак, да гледаме резултатите от тези фактори и въз основа тях да си вадим изводи.

БИБЛИОГРАФИЯ

Grigg 1974: Grigg, D. B. Agricultural systems of the world, An evolutionary approach. Cambridge: Cambridge University Press, 1974.

Kwaan 2006: Kwaan, C. W. English-Cantonese Dictionary / 英粵詞典. Hong Kong: The Chinese University Press, 2006.

Maho 2009: Maho, J. F. „The online version of the New Updated Guthrie List.“ 2009.

Singh, Joshi, Gill, Singh, Kapur, Preet 2018: Singh, G., S. S. Joshi, M. S. Gill, M. Singh, K. Kapur, и S. Preet. English-Punjabi dictionary. Patiala: Publication Bureau, Punjabi University, 2018.

Иванов 2008: Иванов, Б. Българско-японски речник / ブルガリア語-日本語辞典. София: Изток-Запад, 2008.

Ким, Куон 2023: Ким, С. Й., Д. Ч. Куон. Корейско-български речник / 한국어-불가리 아어사전. София: Изток-Запад, 2023.

Стаменов 2011: Стаменов, М. Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура. София: Изток-Запад, 2011.

Цанков 1986: „Следи от копитата на дявола.“ От Готически романи, от Георги Цанков. София: Народна Култура, 1986.