Въведение
Двадесет и първи век. Наричат го „век на информацията“ или „век на технологиите“. До каква степен обаче в контекста на този наш двадесет и първи век понятията „информация“ и „технологии“ са автономни и независими едно от друго?
Технологиите в съвременността безспорно оглавяват класациите за източници на информация, като тенденциите са, че радио, телевизия, вестници и списания са „безапелационно детронирани“ (както би се изразила някоя журналистическа статия на спортна тематика). Данните от социологическо проучване от 2020 г., проведено в световен мащаб, показват, че над 70% от възрастните участници от Кения, Южна Африка, Чили, Гърция, Аржентина и България са използвали социалните мрежи за новини, докато тези от Франция, Обединеното кралство, Нидерландия, Германия и Япония според статистиката са по-малко над 40%[1]. През 2019 г. изследователският център Pew установява, че над половината от американците (54%) четат новините „понякога“ или „често“ от социалните мрежи, а Facebook е най-популярната социална медия, от която възрастните американци се осведомяват за случващото се в света[2].
И въпреки добре познатата ни сентенция, гласяща, че книгите не бива да бъдат съдени по корицата, все пак „етикетът“ (бил той корица на книга, опаковка на стока или нещо съвсем различно) винаги изиграва важна роля относно влиянието върху бъдещия консуматор. А преди да „консумираме“ журналистическа статия, ние се сблъскваме с един-единствен етикет – нейното заглавие. Заглавието има няколко основни цели, като на първо място безспорно е тази да бъде „спечелен“ читателския интерес, да бъде накаран потенциалният „консуматор“ на журналистика да отдели няколко минутки от деня си, за да се запознае с цялостното съдържание на статията. Как обаче става това печелене на внимание и има ли общо синтаксисът?
Текущият текст цели посредством наблюдения върху синтактичните особености на журналистически заглавия от българските онлайн медии да анализира популярността и предпочитанието на едни синтактични конструкции пред други, както и да коментира влиянието на заглавията (и техния синтаксис) върху целевата им аудитория.
Заглавия от една дума
Трудностите, свързани с прекалено лаконичните заглавия, са налични и за журналист, и за читател. От страна на журналиста затрудненията са свързани с това, че безспорно е повече от сложна задача да бъде поставено подходящо заглавие, отразяващо наличните факти, позиции, в някои случаи дори чувства, в рамките на една-единствена дума. Именно затова такива заглавия на статии се срещат изключително рядко и биват поставяни най-вече на статии, представляващи лични мнения или коментари на създаващия ги журналист, като често такива статии са придружени от заглавен снимков материал, който да подскаже на читателя какво го очаква от гледна точка на съдържание.
Трудности възникват и от гледна точка на читателите. Наличието на по-детайлна и подробна информация в заглавието често е предпочитано от потенциалния читател, защото по заглавието той се ориентира би ли представлявало съдържанието на статията интерес за него или не. Затова в случаи на лаконични и нееднозначни в смислово отношение заглавия, каквито са тези от една дума, читателят е по-скоро разколебан дали да отдели внимание на статията, или да я подмине. В повечето случаи читателят подминава. Доказателство за това можем да видим като анализираме интереса към две статии – и двете на една и съща тема, публикувани на един и същи ден, в един и същи новинарски сайт. Първата носи заглавието Дехуманизиране (Дневник, 4 април 2022), а втората – Войната, ден 40: Германия и Франция гонят 75 руски дипломати, Москва съди свои за санкциите (Дневник, 4 април 2022). Първата има 11 795 читателски прегледа, а втората над осем пъти повече – 97 052. Изводите са очевидни – изчерпателността на заглавието и читателският интерес изглеждат правопропорционални.
Заглавия от еднородни части
Този тип заглавия се състоят от наслагване на еднородни части, като най-често тези поредици биват еднородни подлози, изразени чрез съществителни или прилагателни имена, но в някои случаи се срещат и поредици от еднородни допълнения. Типът на статиите, носещи подобни заглавия, най-често прилича на типа, наличен при статиите със заглавия от една дума – коментар относно актуални събития и личната позиция спрямо тях на пишещия журналист.
Примери можем да открием в множество новинарски и информационни сайтове, но особено предпочитание към този тип синтактична конструкция личи в онлайн платформата на 24 часа: Джаферович, Радославова и вълшебната дума „прошка“ (24 часа, 25 март 2021), Поклон, дълбок поклон и... анатема (24 часа, 28 декември 2020), За майките и за смисъла (24 часа, 25 октомври 2018), За Райна Княгиня и Божидар Димитров (24 часа, 13 октомври 2017), Плаценти, пациенти и прецеденти (24 часа, 5 юли 2017).
Заглавия от различни по състав изречения
Заглавия от прости изречения
В заглавията на онлайн журналистически статии безспорно доминират простите над сложните изречения (най-вече поради удобството, което тяхната лаконичност предлага), като можем да откроим три основни вида прости изречения – едносъставни именни (безглаголни), едносъставни глаголни (безподложни) и прости разширени.
Простите едносъставни именни изречения, наречени още безглаголни, понеже в тях липсва сказуемо, са широко разпространен похват в озаглавяването на журналистически статии. Популярността им се дължи най-вече на това, че са кратки, но въпреки това изчерпателни – не „заливат“ читателя с прекомерно много информация, а му предоставят точно толкова, че да му е достатъчно да разбере какво да очаква от статията и да прецени дали тя би си струвала четенето. Голямо количество примери биха могли да бъдат открити в почти всички онлайн платформи на най-големите медии у нас: 1698 нови случая на коронавирус у нас (БНТ, 30 март 2022), Първа публична поява на кралица Елизабет II от месеци (БТВ, 29 март 2022), Апарати за спешна помощ в метрото в София (БТВ, 28 март 2022), Голям благотворителен концерт в подкрепа на Украйна в центъра на София (БТВ, 27 март 2022), Напрежение в управляващата коалиция заради избора на управител на БНБ (Нова, 4 април 2022), Земетресение край Варна (Нова, 4 април 2022), Титла за България на европейското по класическа борба (Нова, 3 април 2022), Шест жертви при стрелба в Сакраменто (Нова, 3 април 2022), Серия от експлозии в Одеса (Нова, 3 април 2022).
Простите едносъставни глаголни изречения, наречени още безподложни заради липсата на изразен подлог, също присъстват в заглавията на онлайн журналистиката, като от тях безспорно най-разпространени са неопределено личните прости глаголни изречения. В тях липсва информация за подлога, а става ясно само действието, което се извършва, като така се поставя акцент не върху вършителя, а върху самото действие. Примери за такива безподложни изречения биха могли да бъдат открити в много различни медии от българското онлайн пространство: Публикуваха списък на използваемите бомбоубежища в страната (БНТ, 10 март 2022), Обявиха свободните места в детските градини и яслите в София (БНТ, 28 март 2022), Откриха мотосезон 2022 в София (БНТ, 26 март 2022), Дадоха ТОЛ системата на Прокуратурата (Нова, 22 март 2022), Превръщат бивша белодробна болница в Пловдив в център за бежанци (БТВ, 30 март 2022), Разбиха канал за трафик на марихуана от България към Турция (Днес, 28 март 2022), Откриха морска мина близо до Резово (БТВ, 28 март 2022), Спасиха бебе тюлен, скитащо по оживена магистрала в САЩ (Нова, 5 април 2022), Вдигат заплатите на учителите с 25% над средната за страната (Днес, 18 януари 2022), Застреляха мъж в София (News.bg, 25 март 2022).
Простите разширени изречения, които съдържат почти всички части на изречението, се срещат сравнително рядко в журналистическите заглавия, като причината се корени в това, че в озаглавяването на статии най-често с приоритет е лаконичността пред изчерпателността. Примери за прости разширени изречения присъстват в озаглавяването на новини, при които посочването на детайли още в заглавието е важно за контекста на самата новина: Пожар в защитена местност изпепели 3000 дка край с. Нова Черна (БНТ, 24 март 2022).
Наблюдават се и различни нетрадиционни синтактични конструкции в рамките на простите именни изречения, като те се срещат най-вече в медии, разчитащи на това чрез заглавията на статиите да предизвикат любопитство у читателя, за да може той да кликне и да прочете цялата статия: Ето го Плана ни за възстановяване и устойчивост на стойност над 13 млрд. лв. (Novini.bg, 6 април 2022), Ето го идеалният Отбор на 25-ия кръг в efbet Лига (Gong.bg, 5 април 2022), Ето го новият играч на пазара на имоти у нас (Стандарт, 28 март 2022).
Заглавия от сложни изречения
Сложните изречения се срещат не толкова често в заглавия на журналистически статии, но това далеч не означава, че отсъстват напълно. В тях сравнително подробно се описва какво, с кого и кога се е случило, като това предполага и по-голям обем на самото заглавие. А в контекста на онлайн журналистиката това би могло да представлява проблем особено в рамките на социалните мрежи като Facebook и Twitter – там заглавията трябва да бъдат съобразени с възможността на самата социална мрежа, като в случай, че заглавието надвишава определен лимит от символи, част от него бива невъзможно да бъде показана и така читателят остава с половин заглавие на разположение, по което трябва да се ориентира относно съдържанието на статията. И въпреки трудностите пред поставянето на обширни заглавия, сложни изречения все пак се срещат. Характерното в типа заглавия, съставени от сложни изречения е, че те са изключително удобни за тези читатели, които четат новини само чрез заглавията и се ориентират за съдържанието на статията без дори да я отворят. Това „лениво“ информиране обаче в някои случаи би могло да доведе до точно обратното – дезинформация – защото доста от новинарските заглавия са манипулативно конструирани, подвеждащи и неточно изразяващи истината около това, което реално се е случило. Тези заглавия биват съставени от три основни вида изречения – сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени изречения.
Сложните съчинени изречения се срещат не толкова често, но все пак присъстват в случаите, когато целта е с едно заглавие по-подробно да бъдат разказани няколко аспекта от една новина или да се изтъкнат последици или резултати от нейното случване. Примери присъстват както в политическите и световните новини, така и в спортната журналистика: „Байерн“ се подигра с „Барселона“ и крачи смело към трофея в Шампионската лига (БТВ, 14 август 2020), Отменя се протестът на „Автомагистрали – Черно море“, ще се срещнат с регионалния министър (БНТ, 30 март 2022), Пилотите във Формула 1 приветстват Лас Вегас, но искат запазване на традициите (Дневник, 8 април 2022).
Сложните съставни изречения (може би изненадващо) се срещат в заглавия доста по-често от сложните съчинени. Те са перфектен начин да бъде изобразена подробно и ясно същината на цялата новина, като не е нужно читателят да се запознава със съдържанието на цялата статия, за да бъде наясно със случилото се. Наблюдават се примери за сложни съставни изречения с различни по вид подчинени изречения в техните рамки – с подчинени определителни: Ликвидиран е нападателят от Тел Авив, който уби двама души и рани множество в центъра на града (БНТ, 8 април 2022), Фотографът Макс Левин, който отразява войната в Украйна, е в неизвестност (24 часа, 22 март 2022); с подчинени обстоятелствени: Нормално е да има напрежение, когато управляват 4 партии (БНР, 8 април 2022), Холанд отказал на Юнайтед, защото клубът не отговаря на амбициите му (Sportal, 8 април 2022); с подчинени допълнителни: ДБ поиска кандидатурите за шеф на БНБ да бъдат оттеглени (Сега, 8 април 2022), Прокуратурата прозря, че магистралите и пътищата са с лоша маркировка и объркани знаци (OFFNews, 8 април 2022), Турски шофьор се оплака, че е шамаросан от български полицай след отказан подкуп (Дневник, 7 април 2022).
Сложни смесени изречения се срещат съвсем рядко в журналистически заглавия – те са големи по обем, често прекалено обширни, като така предлагат резюмирано съдържанието на статията, така че читателят да може да се запознае със същината на новината без да се налага да чете дългите пасажи, последвали след заглавието. Примерите са сравнително малко, но все пак са налични, като се срещат най-вече в новинарски сайтове извън най-популярните масови медии в България: Министър Атанасов призна, че хич го няма, а културата го пита с какво се друса (Флагман, 9 април 2022), „По принцип съм за мир, но всеки, който смята, че това са лъжи, заслужава плесник през лицето“ (Webcafe, 7 април 2022), Болниците в Краматорск изнемогват, Зеленски призна, че е използвана ракета „Точка-У“ (Dir.bg, 8 април 2022).
Заглавия от различни по цел на изказване изречения
Заглавия от съобщителни изречения
В съобщителните изречения информацията бива представена стегнато, ясно, с отсъствие на отчетлив емоционален заряд, без изразено или намекнато отношение на автора относно представяните събития. Такъв тип изречения (повечето от тях прости) са разпространени изключително широко като заглавия в журналистическото онлайн пространство, като примерите са многобройни: Винетките поевтиняват от януари 2023 г. (БТВ, 28 март 2022), 40% е скокът на цените на имотите в някои квартали на София (БНТ, 30 март 2022), НС отмени окончателно „златните паспорти“ (Нова, 24 март 2022).
Заглавия от възклицателни изречения
В заглавията, съставени от възклицателни изречения, личи емоционален заряд, намекнато мнение или позиция на пишещия. Често такъв тип конструкции имат за цел да породят сходен емоционален заряд, мнение или позиция и у четящия: Вън Русия от ООН! (ФАКТИ.БГ, 7 април 2022). В други случаи възклицателните изречения са употребени, за да предизвикат любопитство в читателите, като често е налице преувеличение: Сензационна новина от Виена за COVID ваксина, която ще преобърне света! (БЛИЦ, 9 април 2022), Случка с възрастна жена на касата на хипермаркет разплака мрежата! (БЛИЦ, 9 април 2022). Възклицателни изречения са характерни и за спортната журналистика: „Байерн“ Мюнхен покори Европа за шести път! (БТВ, 23 август 2020), Макс Верстапен е световен шампион след луда драма с Люис Хамилтън в Абу Даби! (Gong.bg, 12 декември 2021).
Заглавия от въпросителни изречения
При употребата на въпросителни изречения в заглавията на журналистически статии се създава се впечатлението, че пишещият или пита някого (понякога дори изглежда, че въпросът е отправен към читателя, като така активно се въвлича четящия в журналистическия дискурс), или пита сам себе си: Накъде вървиш, Българийо? (24 часа, 7 април 2022), Какво следва след задържането и разпита на Бойко Борисов? (БТВ, 29 март 2022), Как изглежда пазарът на труда в България? (БТВ, 27 март 2022).
При множество от заглавията от въпросителни изречения в края е изпуснат въпросителният знак: Колко ще ни струва великденската кошница в магазина (Нова, 31 март 2022), Кои мерки отпадат и кои остават след края на извънредната епидемична обстановка (Нова, 30 март 2022), Може ли да отнемат „Оскара“ на Уил Смит (Нова, 28 март 2022).
Отново интересно би било сравнението между две заглавия на статии, отново и двете на една и съща тема, публикувани в един и същи новинарски сайт, за да направим изводи дали употребата на въпросително изречение в заглавието има позитивно или негативно влияние върху зрителския интерес. Първата статия е озаглавена Пети пакет санкции: ЕС се отказва от руски въглища, кораби и водка (Дневник, 5 април 2022), а втората – Въглища, водка, роднини: Какво има в петия пакет от санкции на ЕС (Дневник, 8 април 2022). Първата статия се радва на 21 088 прегледа, а втората на над двойно по-малко – 8460. Съобщителното изречение, което наглед не представлява стратегия за набиране на кликове, иронично събира повече такива от въпросителното изречение, което на пръв поглед би трябвало да представлява тактика за набиране на зрителско внимание.
Заглавия от подбудителни изречения
Такъв тип заглавия се обръщат пряко към читателя, като главната им стратегия в повечето случаи е да си спечелят вниманието му, предизвиквайки у него любопитство: Вижте астрономическия договор, който ПСЖ предлага на Мбапе (24 часа, 9 април 2022), Вижте невероятното светлинно 3D шоу с дронове на Илон Мъск, което изуми феновете в Тексас (HICOMM, 8 април 2022), Вижте какви проекти ще получат милиони по Плана за възстановяване (БТВ, 6 април 2022), Вижте кой футболист Румениге препоръча на Байерн (Sportal, 8 декември 2021).
За да преценим дали подобна тактика за привличане на читателското любопитство работи, е време да направим още едно сравнение – този път статиите са от два различни сайта, като те са използвали две различни стратегии за озаглавяване на статиите си, отразяващи една и съща случка от спортния новинарски пейзаж. Първата носи заглавието Фен на Уест Хем нахлу на терена и спря обещаваща контраатака на „чуковете“ (Sportlive, 8 април 2022), а втората – Вижте „идиота“, който попречи на Уест Хам срещу Лион (Sportal, 8 април 2022). Първата има скромните 506 прегледа, а втората – цели 8980. Безспорно роля в привличането на зрителското внимание изиграва и по-експресивната лексика в заглавието на втората статия, но прикриването на подробности от информацията в комбинация с повелителното „вижте“ изглежда е основната причина Sportal да спечели по-голям зрителски интерес в случая.
Заглавия от две синтактични конструкции
Заглавия от две изречения
По-обширните заглавия, състоящи се от повече от едно изречение, представляват миниатюрен текст, имащ за цел да представи най-важното в по-големи детайли: И проф. Аргирова иска нова ваксина срещу Омикрон – може ли обаче? Идват и нови лекарства срещу Ковид (Actualno.com, 7 април 2022), Русия санкционира президента на САЩ. Премиерите на Чехия, Полша и Словения отиват в обсадения Киев (Капитал, 15 март 2022).
Подобни конструкции се срещат и в спортни заглавия, като там целта по-скоро не е да се постигне максимална изчерпателност, а да се предаде еуфоричният заряд на дадено спортно събитие: Хегемонът е един! Байерн е шампион за осми пореден сезон! (Gong.bg, 16 юни 2021), Ален екстаз на „Монца“! Льоклер засенчи и Мерцедес, и Фетел (Gong.bg, 8 септември 2019).
Заглавия от съчетание дума + изречение
Съчетанията от дума и последвало изречение имат за цел най-вече да привлекат любопитството на читателя. Това се случва като най-често в началото бива използвана шокираща или грабваща вниманието дума, а след това следва изречение, което разкрива същността на реално случващата се новина: Шокиращо: Откриха разфасовани делфини в контейнер в Бургас (Bulgaria ON AIR, 7 април 2022), Истерия: Огромни опашки за олио се извиха пред магазините от ранни зори (Actualno.com, 12 март 2022), Прогнози: Войната в Украйна ще свърши до май, задава се жесток глад по света (DW.com, 15 март 2022).
Заглавия от съчетание словосъчетание + изречение
Съчетанията от словосъчетание и последвало изречение имат характерна стъпаловидна структура, която цели по специфичен начин да привлече вниманието на читателя – основният акцент е изнесен „пред скоби“, за да може да привлече зрителското любопитство, а след това в рамките на изречение (в повечето случаи просто) са разкрити подробностите, отнасящи се към съответната тема, изтъкната преди изречението: Минималната заплата: Синдикати искат тя да стане 760 лева (БТВ, 22 март 2022), Бягството от Мариупол: Историята на жител на един от най-засегнатите градове от войната (БТВ, 30 март 2022), Четвъртата доза: Европейската агенция по лекарствата я препоръчва за хора над 80 г. (БТВ, 8 април 2022), Мирни разговори: Армения и Азербайджан ще обсъждат определянето на границите (БТВ, 7 април 2022).
Заглавия цитати
Заглавията, които наричаме цитати, често се състоят от сбито резюме на нечие изказване, дадено интервю, изявление или дори отворено писмо. В началото на заглавието се конкретизира името на автора, а след това стегнато и кратко се извежда основното послание от даденото изказване, като почти винаги цитатът не е дословен, а представлява по-скоро сбит преразказ на казаното от оригиналния автор на изказването: Илияна Йотова: Няма пропукване в коалицията (БНТ, 26 март 2022), Антон Тонев: От 1 април маските няма да са задължителни (БТВ, 29 март 2022), Рашков: Обсъждаме структурни промени в МВР (Нова, 31 март 2022).
В доста от случаите на такива структури в заглавията „авторът“ на изказването не е конкретна личност, а цяла институция: НСО: Кадрите от протестите са предадени в деня на изискването им от МВР (ФАКТИ.БГ, 7 април 2022), КЕВР: Природният газ няма да скочи до 180 лева (Нова, 15 март 2022).
В други случаи на такива заглавия пък цитатът представлява обобщено мнение на определена група хора: Младежката организация на ГЕРБ с ирония: Ние предизвикахме и кризата с тока (Bulgaria ON AIR, 4 март 2022), Фенове на „Черно море“: Егото ли струва повече от здравето на хората? (24 часа, 7 април 2022).
Заглавия с многоточие
В определени случаи журналистически заглавия (обикновено в медии, разчитащи на сензация, шок и понякога дори така наречените фалшиви новини) често са пропуснати думи и е поставено многоточие, най-вече в края на заглавието, с цел читателят да кликне (обикновено подобни сайтове разчитат на кликове и читателски прегледи, понеже съответните прегледи са източник на печалба) и да прочете подробностите вътре в статията: Шок! Маскирани и въоръжени свиха 50 бона от перничанин, докато той... (БЛИЦ, 5 април 2022), Атанасова: Шокирани сме от 3 неща, които станаха в НС, трябва да... (БЛИЦ, 8 април 2022).
Тук отново е подходящо да направим сравнение между две заглавия на статии по вече познатия ни начин – и двете на една и съща тема, публикувани на един и същи ден, в един и същи новинарски сайт, и да сравним читателските прегледи, за да коментираме дали тактиката с използването на многоточие работи. Първата статия е със заглавие Песков каза кога ще завърши войната в Украйна (БЛИЦ, 8 април 2022), а втората – Проф. Витанов: Изходът на войната ще се реши при този град, а сандвич тактиката на Украйна свърши идеална работа за... (БЛИЦ, 8 април 2022). Въпреки че и двете не дават пълна информация за същината на въпроса и идентично се изисква читателят да кликне и да прочете статията, за да се запознае с изказването на личностите, разликата в публичното внимание е огромна. Първата има 5389 прочита, а втората – 45 914. Очевидно стратегията да бъде привлечено читателското внимание, а след това интригуваща подробност да бъде пропусната и заместена от многоточие работи.
Обобщение
В нашия технологичен век на информацията да си набавим новини за случващото се в света е по-лесно от всякога. Лесно, но не винаги безопасно. Иронията е там, че във века на информацията сякаш по-силно от всякога вилнее чудовището на дезинформацията, а социалните мрежи и онлайн сайтовете за съжаление се превръщат в негово оръжие.
След едно по-задълбочено вглеждане в синтактичните особености на заглавията в българските онлайн медии и новинарски издания, ни прави впечатление, че повечето конструкции са стратегии за привличане на внимание, за осигуряване на поредния клик, поредния преглед, поредния читател в статистиката.
Често в името на тези цели на съвременната българска онлайн журналистика се прибягва до манипулативност, дезинформация, фалшиви новини и за тяхна сметка биват пожертвани истината и коректността. Именно затова е от изключителна важност читателят, набавящ си новини от онлайн пространството, да подбира внимателно източниците си на информация.
Изводите, които бихме могли да направим от текущия анализ на журналистически онлайн заглавия са много, но най-важният е само един – езикът е оръжие, което трябва добре да познаваме, за да не може то да бъде използвано срещу самите нас.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 1994: Брезински, С. Синтаксис и стилистика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994.
Войнова 2018: Войнова, К. Агресивната лексика в онлайн медиите, // Българска реч, № 1, с. 86-91, София, 2018.
Войнова 2019: Войнова, К. Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите, Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен ,,доктор“, София, 2019.
Войнова 2017 a: Войнова, К. Механизми за привличане на читатели в онлайн медиите, // Българска реч, № 2, с. 20–24, София 2017.
Войнова 2017 b: Войнова, К. Ролята на заглавията в онлайн медиите, // Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната научна конференция на Факултета по славянски филологии 24–25 април 2017 г.: Т. 2. Езиковедски четения, с. 444-450, състав. Екатерина Търпоманова, Красимира Алексова, София, 2017.
Дачева 2013 a: Дачева, Г. Стилистични ефекти на заглавията в българската и френската преса, 2013, установен достъп от онлайн страницата на сп. „Реторика и комуникации“.
Дачева 2013 b: Дачева, Г. Стилистични ефекти на заглавието в някои български и френски вестници – 2 част, 2013, установен достъп от онлайн страницата на сп. „Реторика и комуникации“.
Shearer, Grieco, 2019: Shearer E., Grieco, E. Americans Are Wary of the Role Social Media Sites Play in Delivering the News, Pew Research Center, 2019.
Statista 2020: Usage of social media as a news source worldwide, 2020.