Проблеми при превода от английски на български в контекста на локализацията

Увод

Локализацията е един от най-големите отрасли в преводаческата индустрия (вж. Нимдзи 2023) и е част от така наречената GILT парадигма, която обхваща процесите на глобализация, интернационализация, локализация и превод. Това е цикълът, през който трябва да мине всяка една компания, предлагаща даден, най-често технологичен, продукт, която иска да стъпи на международния пазар, било то в една или в повече държави. Първата стъпка е глобализацията – да се направи план за това разрастване. Следващата стъпка, интернационализацията, означава продуктът или продуктите, които тази компания предлага, да бъдат проектирани по възможно най-гъвкав начин, за да са технологично податливи на адаптация за други културни и езикови контексти – например в дадено мобилно приложение да може да се използват различни азбуки. А самото адаптиране на продукта за новия контекст настъпва в етапа на локализация (Хименез-Креспо 2013: 24–27). Последен в този цикъл е преводът, като това често се отразява и на тежестта, която му се дава като важност. Макар и в основата на целия този процес, в контекста на бизнеса той остава на заден план, било то защото по-важна е комерсиалната перспектива или защото представителите на индустрията невинаги имат същото задълбочено разбиране за това какво е превод, каквото има Теорията на превода например. Много често преводът дори се свежда единствено и само до буквален пренос и „изкуствена еквивалентност“ (Пим 2004: 3–4).

Това подценяване на превода, а както Алкан отбелязва – и на преводача като участник в този процес (2017), неизбежно води до по-ниско качество на езиковите услуги в рамките на локализацията. Случва се текстовете в дигиталните продукти, локализирани на български език, да звучат тромаво или да са обективно грешни. Това са текстове, които се съдържат в приложенията и софтуерите, които ползваме в работата си например, и които като потребители ежедневно „консумираме“ на подсъзнателно ниво. Тези текстове са в основата на самия интерфейс и функционалностите на продуктите зависят от тях – може да бъдат навигационни бутони и линкове, заглавия на раздели, описания, съобщения за грешки и др. (Аустърмюл 2006: 80). Съответно, когато качеството на превода е ниско, продуктът и функционалностите му може да са объркващи или направо неизползваеми за потребителите. А за език като българския, който може да бъде определен като „малък“ в пазарен аспект, т.е. броят, а и покупателната способност, на потребителите, говорещи български език и използващи дигитални продукти и услуги на български език, е статистически пренебрежим на фона на международния пазар, последствията за него може да са доста по-дълбоки. В преводаческата индустрия, където процесите за поддържане на качеството така или иначе са доста размити и са тема на раздор, особено след навлизането на автоматизирането чрез преводачески инструменти и машинен превод като ключови елементи от преводния процес, за езиците с по-малка тежест на пазара това води до много по-големи рискове за качеството на крайните продукти. Още повече, Берент и Кралиш откриват, че потребителите на уеб услуги може да се разделят на „висша езикова класа“ и „ниска езикова класа“, където първите владеят английски като втори език и са по-критични към качеството на уеб съдържанието, заради което често използват дигиталните услуги на английски, дори и те да са локализирани на родния им език, докато вторите имат по-голяма нужда от локализирано съдържание (2009: 397). Така втората класа неизбежно става по-уязвима, що се отнася до ниското качество на превода и локализацията. Следва въпросът какви са типичните грешки и проблеми в текстовете, които средностатистическите потребители на локализирани продукти „консумират“, и как могат да се избегнат те.

Обзор на изследването

Познаването на проблемите при превода за локализация от английски на български език може да се използва както в обучението по превод с оглед преодоляването на тези проблеми, така и в сътрудничеството между изследователите в сферата на превода и практикуващите специалисти в преводаческата индустрия – като обратна връзка и обмен. Освен това, ако приемем локализацията за специализиран контекст, както я определя Европейската мрежа на магистърските програми по превод (EMПП 2017: 7–8), преводът за локализация следва да се преподава като специализиран превод с оглед на този контекст в измерението на конкретната езикова двойка и една такава рамка от проблеми би била неизменна част от съответните учебни материали.

С оглед на споделените дотук съображения провеждам изследване върху проблемите при превода за локализация от английски на български език с цел да отговоря на следните въпроси:

1. Какви проблеми и съответни решения се наблюдават при превода за локализация на продукти за дигитални услуги от английски на български?
2. Има ли проблеми, които са специфични за тази езикова двойка? А тези, които се смятат за универсални, добиват ли нови измерения в зависимост от целевия език, в частност българския?
3. Кои фактори водят до проблеми в превода за локализация от английски на български език?
4. Като се имат предвид резултатите от изследването, какви заключения и препоръки може да се направят, за да се повиши качеството на локализацията от английски на български език, особено с оглед на обучението по превод?

Като първа стъпка към намирането на отговорите на тези въпроси, въз основа на разработки от Биел (2018), Хименез-Креспо (2012, 2013), Де ла Кова (2016) и Ман Хин У (2017), достигам до една начална типология на проблемите при превода за локализация, като ги разделям на три групи (Фиг. 1).

Фиг. 1. Предварителна типология

Първата група са проблеми, свързани с жанровите конвенции – преводачите трябва да са запознати с конвенциите при различните типове текст в дигиталните продукти и да знаят какви са техните измерения в българския език. Важно е да се отбележи, че конвенциите в дигиталните жанрове в българския, и в „малките“ езици като цяло, до голяма степен са повлияни или дори заимствани от английския, защото в зората на ерата на информационните технологии огромен процент от съдържанието в онлайн пространството и в различните софтуери е било на английски език и в последствие се е локализирало (Еселинк 2000: 4). Така при липса на по-сериозна регулация трудно би могло да се наложи прескриптивна конвенция и е възможно да няма строго изразени конвенции.

Вторият тип проблеми се дължат на ограничения в суперструктурата и са свързани с нелинеарното и недвуизмерно естество на текстовете в дигиталните продукти. Текстовете в дигиталните продукти служат едновременно като последователен информативен текст и като навигация за потребителите, които чрез тях избират как да се придвижват през съответния уебсайт или приложение (Аскева & Нилсен 2005: 127–128). Освен това потребителите виждат тези текстове на повърхността в така наречения интерфейс, но за да е възможно това, тези текстове всъщност са интегрирани в една по-висока суперструктура – в самия код на продукта. И в зависимост от това как те са интегрирани в този код и до каква степен са интернационализирани, т.е. до каква степен е дадена възможност технически те да бъдат адаптирани към различни езикови парадигми, може да доведе до различни ограничения за самите преводачи.

Такъв проблем например е дадена суперструктура, която е нередактируема – с други думи, имаме текст, чийто превод е ограничен заради технологичния контекст, в който се намира, или пък изцяло невъзможен, защото текстът не е бил извлечен за превод например. Също така, ако имаме дадена променлива в текста и тази променлива не е включена в единицата за превод, е много възможно да не може да се избере най-удачният функционален преводен еквивалент. В информативен екранен текст като „2 minutes left“ например, където числото е променливата, ако то не е било включено в единицата за превод и тя е само „minutes left“, няма да може да се направи промяна в синтаксиса, за да се използва еквивалент като „остават 2 минути“. A понякога, дори и променливите да са включени в преводните единици, те самите не са гъвкави като елементи и не може да се променят морфологично – например не могат да се променят по число или определеност, когато това би било необходимо от контекста. Същото важи и за елементите, които трябва да са съгласувани с тях в изходния език. Във фраза като „Entire villa“, където „вила“ е променлива за всякакви видове места за настаняване (напр. бунгало, апартамент), прилагателното в българския еквивалент няма как да сменя рода си според променливата и да се получат различни решения като „цял апартамент“, „цяло бунгало“, ако то е фиксирано в преводната единица. На теория подобни вариации са възможни, ако за дадената променлива се заложат отделните категории от съответната парадигма с всички форми на съгласуваните елементи, а след това изходният код на дигиталния продукт се адаптира спрямо тези параметри. Ако си представим обаче, че подобно начинание би означавало този процес да се прилага за всяка такава асиметрия между английския като изходен език и който и да бил целеви език, ще разберем защо това не би било предпочитана практика в един производствен и по същество търговски процес.

Други такива суперструктурни ограничения са различните формати, обусловени от т.нар. „локал“ – единицата, включваща езиковите и културните характеристики на общността, говореща даден език. Такива формати може да се прилагат за времето, за датите, за изписването на валутите, мерните единици и други. Ако самият продукт не е създаден така, че да може да предлага различни формати освен оригиналните, независимо от местонахождението си потребителите ще виждат например часа и датата единствено по начина, по който хората в САЩ или в основната област, към която е бил насочен продукта, са свикнали да я виждат. Проблем може да възникне и при дадени специални символи, като амперсанд или българските кавички, които са по-необичайни, не съществуват във всички локали и може дори да бъдат символи с дадена функция в компютърния език, на който е написана самата програма. Заради това те могат да доведат до проблем с дадени функционалности, ако вместо като част от текста системата ги разпознае като част от програмния език. Последният проблем, свързан с ограниченията в суперструктурата, се дължи на връзката на текста не само със софтуерния код, но и със самия графичен дизайн. Ако определено пространство е било проектирано за оригиналния английски текст, а българският текст е 30% по-дълъг, както би се случило при избора на по-повърхностен еквивалент (Федотов 2022), текстът може да мине на следващия ред, да се скрие частично или изцяло, което отново би възпрепятствало потребителското изживяване.

Последната, трета група проблеми е свързана с липсата на контекст. Това предизвикателство отново се дължи на факта, че текстът не съществува сам по себе си, а е част от едно по-голямо мултимодално цяло. Ако преводачът получи текст за превод, но не знае в какъв контекст се намира – в коя функционалност, дали е заглавие, бутон, известие и т.н., всяка една многозначност на изходния текст може да доведе до грешка при превода, защото няма да е ясно към какво се отнася (Фиг 2).

Фиг. 2. Грешка в превода на уебсайта на Reserved, дължаща се на многозначност[1]

Както видяхме по-рано при споменаването на морфологичните вариации, освен с естеството на текстовете в дигиталните продукти, на едно следващо ниво тези проблеми неизбежно са свързани с различни езикови фактори, било то морфологични асиметрии, семантична многозначност или други. И именно в тези обстоятелства, свързани с конкретната езикова двойка, би следвало да се търсят решенията на проблемите, приложими за нея. Затова, започвайки от разгледаната начална типология на проблемите, аз добавям хипотезата, че всеки един от тези проблеми има свои по-специфични за контекста проявления в зависимост от това какви междуезикови асиметрии съществуват в съответната езикова двойка и посока, в нашия случай от английски на български език. В първия тип проблеми това биха могли да бъдат разлики, свързани с езиковите проявления на съответните конвенции. Във втория случай може да са разликите в дадени езикови категории, налагащи технологична гъвкавост. В третия случай с липсата на контекст обективният фактор, довел до грешка, не може да бъде свързан с езика, но въпреки това би могло да се идентифицират дадени езикови индикатори за преводача, че е необходим допълнителен, често извънезиков, контекст.

За да мога да добавя това второ ниво на категоризация към типологията и да постигна една завършена рамка от проблеми с предложения за съответни решения, провеждам проучване на грешките, срещащи се в продукти, локализирани от английски на български език. Така бих могла да определя какви езикови фактори може да са повлияли за допускането им в комбинация с факторите, определени в първоначалната типология на проблемите при превода за локализация. Целта на този анализ е да се доразвие, а ако е нужно и промени, типологията така, че да отговаря на езиковата двойка английски-български. Като втори етап на проучването с цел допълване на рамката търся решенията, с които разполага преводачът, за да преодолее различните видове проблеми. Някои от тези решения може да бъдат изведени директно от езиковите фактори, довели до тях, чрез прилагането на познати преводни трансформации. За проблемите, свързани с жанровите конвенции, ще търся отговори чрез количествени изследвания относно конвенциите, приложени в набор от вече локализирани продукти. Възможно е да се окаже, че има случаи, преодолими само чрез прилагането на извънезикови стратегии и компетентности, като се допуска, че ще има проблеми, които не са преодолими в рамките на компетентностите и отговорностите на преводача като участник процеса по локализация.

Предварителни резултати и заключения

В проучването дотук съм идентифицирала 135 грешки, срещащи се в 39 продукта, доказуемо локализирани от английски на български език – т.е. съществува информация за проекти за локализирането им или има пропуски в превода, където текстове са останали на изходния, английски език. Чрез откритите досега грешки и анализа на езиковите фактори, довели до тях, на първо време може да се определят различни подкатегории, допълващи първоначалната типология.

В първата категория, на проблемите, свързани с жанра, дотук се откриват две подкатегории: проблеми, свързани с регистъра и с призоваващите към действие текстове за навигация. При проблемите, свързани с регистъра, се наблюдава асиметрия между изразяването на учтивост в глаголите в заповедна форма и употребата на местоимението „you“ както в единствено, така и в множествено число. Любопитното тук е, че при допълващото количествено изследване на конвенцията при превода на тези елементи в локализирани дигитални продукти се оказва, че при над 50% от изследваната извадка дигитални продукти преводачите са използвали неграматична за българския език форма, наподобяваща учтивата, но различаваща се от нея по употребата на местоимения, изписвани с малка буква дори когато адресатът е индивидуален потребител („профила ви“), както и по употребата на прилагателни и минали страдателни причастия в множествено число, за да се избегне употребата на род при неизвестен индивидуален потребител („Сигурни ли сте…“ за „Are you sure…“). Предстои подобно изследване и по отношение на конвенциите при призоваващите към действие навигационни текстове.

Проблемите, принадлежащи към първоначално определената втора категория на ограничения в суперструктурата, може да се разделят на три подкатегории – една обединена за променливите и нередактируемата суперструктура, една за ограниченията в обема и една за конвенциите по отношение на различни формати. Не са открити грешки, свързани с употребата на специални символи. На свой ред първата подкатегория може да се обвърже с асиметрии в употребата на предлози (напр. вариациите на с/със и в/във), в употребата на мн.ч. в м.р. (напр. изборът между „отговори“ или „отговора“ като превод на преводната единица „answers“, когато преводачът не знае дали в оригинал има предхождащо числително бройно), в родовете (напр. при прилагателните, които в английски не приемат род, а на български ще трябва да се съгласуват с дадена променлива, чийто род също варира), в словореда (когато дадена променлива трябва да заеме различна позиция в преведения текст спрямо единицата, налична за превод) и в пунктуацията (когато дадена променлива изисква запетая, като обръщенията например) и последен вид разни.

При третата група проблеми – тези, свързани с липсата на контекст, освен първоначално очакваните проблеми, свързани с многозначност в изходния текст, беше установена втора, близка по честота група, при която отново играят роля различни езикови асиметрии между английския и българския като наблюдаваните по-рано при проблемите с променливите. Освен асиметриите в категориите род и число на прилагателните имена тук се откриват и грешки, свързани в асиметрии в определеността на съществителните и категорията лице при глаголните форми. Предстои да се установи дали е възможно липсата на контекст да е обвързана и с някои от проблемите във втората група – например ограниченията в обема или от нередактируемата суперструктура. Това евентуално би довело до обединяването им под общата шапка или до преразпределянето на категориите в рамките на типологията.

След като настоящият етап на допълнителна категоризация бъде завършен, ще се пристъпи към предлагане на решения на установените проблеми на база на откритите грешки. В заключение може да се каже, че по постигнатите дотук открития може да се съди, че значителна част от срещаните грешки в превода за локализация от английски на български освен от дигиталното естество на продуктите, съдържащи текстовете за превод, зависят и от редица междуезикови асиметрии. Систематизирането им и идентифицирането на стратегии за преодоляването им би било от помощ при подготовката на преводачи в сферата на локализацията или на материали за проверка на качеството в рамките на процесите по локализация.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алкан 2017: Alkan, S.C. Position of the translator as an agent in website localization: The case of Turkey. Journal of Language and Linguistic Studies, 13(2), 510–525.

Аустермюл 2006: Austermühl, F. Training translators to localize. In: Pym, Antony, Perekrestenko, Alexander, Starink, Bram. (ed.) Translation Technology and its Teaching (with much mention of localization), 60–81. Tarragona: Servei de Publicacions.

Аскева & Нилсен 2005: Askehave, Inger & Nielsen, Anne Ellerup. Digital Genres: A Challenge to Traditional Genre Theory. Information Technology and People, 2005, 18(2), 120–141.

Берент & Кралиш 2009: Berendt, Bettina & Kralisch, Anett. A user-centric approach to identifying best deployment strategies for language tools: the impact of content and access language on Web user behaviour and attitudes. Information Retrieval, 12(3), 380–399.

Биел 2018: Biel, Łucja. Genre analysis and translation. In: Kirsten Malmkjoer (ed.) The Routledge Handbook of Translation Studies. London and New York: Routledge, 151–164.

Де ла Кова 2016: De la Cova, Elena. Translation Challenges in the Localization of Web Applications. In: Sendebar, Nº 27, 235–266.

ЕМПП 2017: European Masters of Translation Competence Framework 2017. Accessed on 27 September 2021. https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/emt_competence_fwk_2017_en_web.pdf.

Еселинк 2000: Esselink, Bert. A Practical Guide to Localization. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing.

Ман Хин У 2017: Man Hin Wu, Frances. Airline e-commerce globalization competitiveness: Localization error analysis of 23 American and European airline websites. Master’s Thesis. University of Limerick.

Нимдзи 2023: Nimdzi. The 2023 Nimdzi 100: the Ranking of the Top 100 Largest Language Service Providers. Accessed on 22 June 2023. https://www.nimdzi.com/nimdzi-100-top-lsp/.

Пим 2004: Pym, Anthony. Localization from the Perspective of Translation Studies: Overlaps in the Digital Divide?. Paper presented to the conference Crossing the Digital Divide. Shaping Technologies to Meet Human Needs. Kathmandu, Nepal, 5–7 January 2004. Accessed on 5 November 2021. https://www.researchgate.net/publication/250363090.

Федотов 2022: Fedotov, Kirill. Multilingual Desktop Publishing: Tips & Tricks #3. In: InText Blog. Accessed on 23 August 2022. https://intext.eu/blog/dtp_3.html.

Хименез-Креспо 2012: Jimenez-Crespo, Miguel A. 'Loss' or 'lost in translation: a contrastive genre based study of original and localized US non-profit websites. In: Jostrans: The Journal of Specialized Translation. 17(1). 136–163.

Хименез-Креспо 2013: Jimenez-Crespo, Miguel A. Translation and Web Localization. London and New York: Routledge.