Не вярвам, че я няма!
Седмица, преди да си тръгне от този свят, говорихме с нея за плановете и за работата и като докторант по старобългарска литература. Не помня детайлите от разговора, но широката усмивка НИКОГА няма да забравя. Харизмата също. Благите думи. С тях тя сътворяваше света на доброто, извайваше образи и създаваше поезия.
Никога няма да забравя онзи буден поглед от аудиториите на Софийския университет и онази бликаща душевна красота, изписана на одухотвореното ѝ лице.
Ники ще си остане мечта! За дете, за студент, за момиче, за филолог, за учител, за Човек!
Светът без нея не е и не може да бъде същият!
Затова не вярвам, че я няма! Тук е и ЩЕ бъде тук. Докато ни има. А и след това!
С уважение и с обич,
доц. Владислав Миланов
Катедра по български език