Да пиша за Ники в минало време, ми е много трудно. Не само защото бе на възраст, близка до тази на моите деца, а и защото бе от хората, с които усещах особена връзка, включително и емоционално, при това без да сме имали възможност за по-непосредствено и неформално общуване, защото се случи така, че нейният випуск премина обучението си по Старобългарска литература почти изцяло дистанционно.
Срещнах Ники за пръв път в аудиторията. Тя бе от онези деца, които веднага се забелязват, защото имат любопитство към всичко около себе си, не се страхуват да питат, да търсят отговори, не ги плашат предизвикателствата на трудните знания, напротив - упорстват, докато не успеят. Това ми направи впечатление още от първите ни срещи. Когато влизам в час, след като поздравя студентите си, ги питам „Как сте?“ . На моя въпрос Ники винаги отговаряше с „Чудесно!“. Да, Ники бе едно чудесно, във всеки смисъл, създание с неповторимо излъчване - позитивна, открита и същевременно деликатна, умна, съобразителна, коректна и пунктуална. Тя бе от студентите, които ми дават усещане за смисъл. И за които знам, че дори и да не канализират интересите си в полето на старобългаристиката, тя ще е оставила диря у тях. Защото онова, което са успели да вземат и научат от съвместните ни срещи и работа, ще им е отворила ума и сетивата за невидими на пръв поглед връзки, благодарение на които светът около нас, включително съвременната ни култура, изкуство и действителност стават по-ясни и по-лесно разгадаеми.
Ники умееше да прозре невидимите нишки, неочакваните и понякога провокативни паралели, които правех в час. Затова ще завърша този свой текст с една история за св. Никола – нейния светец – която ми се иска да можех да ѝ разкажа, защото знам, че би ѝ харесала. За големия чудотворец св. Никола е добре известно, че е покровител на децата, на слабите и беззащитните, на изпадналите в беда, на търговците и на мореплавателите. Малко известно е обаче също и че той е застъпникът на човека пред Бога, онзи, който предава човешките души на Бог. За това свидетелстват някои варианти на „Деисис“ (от гръцкото δέησις, което означава „молитва“) – изображения на Божието милосърдие, представящи Христос и от двете му страни Богородица и Йоан Кръстител в молитвена поза като застъпници пред Бога на човешките души. Интересното е, че съществуват изображения на „Деисис“, в които на мястото на св. Йоан е изобразен св. Никола. Тази иконографска интерпретация на „Деисис“-а, в която основна фигура става св. Никола, вероятно е провокирана от разказите за него, включително и от най-рано появилия се (още през 4. в. вероятно) текст за светеца – Деянието на св. Никола, разказващ за чудотворното спасяване на трима несправедливо осъдени войни по времето на император Константин Велики. На този текст е посветена книгата ми „Реторика на историчното“ (2016), по повод на която моят син нарисува и ми подари една своя интерпретация на св. Никола. Включвам я тук, защото вярвам, че душата на Ники е в ръцете на този голям чудотворец и човешки застъпник пред Бога. И нейната млада душа има точно такъв млад спътник по пътя си към вечния живот.
Почивай в мир, обична Ники!
Диана Атанасова,
Доцент по старобългарска литература
СУ „Св. Климент Охридски“