Вечност…

Вечност…

Защото ти виждаше в хората това, което другите не успяваха.

В думата една откриваме утеха –
тя изразява наште страхове,
Съдбата тежка е, боли ужасно,
но вечността дарява ни с покой.

Тази вечност в нашите сърца е,
живее тя с твоя лик,
чуваме гласа ти звънък,
виждаме лицето ти за миг.

Животът продължава, знаем,
но знаем още нещо ний,
тази дума нас ни окрилява –
вечност …
тоест ти.

Мартина Златинова