От „аз буки веди“ до „всеки сам си преценя“ българският език е преминал дълъг път на промени, укори и предателства. Раждайки се още през IX век, старобългарският език преобразява езиковата карта на Европа, като заема мястото си на свещен език редом с гръцкия и латинския. Двамата първоучители Кирил и Методий имат огромни заслуги за работата си в създаването на български книжовен език, като например успехът им да убедят папската институция да приеме този нов език като равностоен в християнското богослужение. Дванадесет века по-късно съвременният български книжовен език е изпълнен с колоритността на младежкия жаргон и неговото благозвучие. „Вслушал ли се е някой досега // в мелодьята на твойте звуци сладки?“ е питал някога Иван Вазов в творбата си „Българският език“. Ако живееше сега обаче, какво ли би се питал Патриархът на българската литература относно състоянието на неговия любим език…
Съвременната българска реч е далеч от книжовния български език и това е факт. През последните десетилетия все повече и повече млади хора, тийнейджъри и дори деца се заразяват с паразитни изрази. Днешният жаргон толкова се е внедрил в речника на младите поколения, че може да се определи като цял отделен език. Аз обаче, в качеството си на млад човек и грамотен българин, ще задам въпроса, на който всеки патриот би се противоположил: Толкова огромен проблем ли е целият този феномен за българското общество и култура?
Българският език днес не е само книжовен и официално-делови – той има украшенията на многото диалекти от цяла България, нахлулите чуждици, креативните и не толкова креативните ругатни и безобидните жаргонни думи и изрази. Всичко това представлява българския език и това е напълно нормално явление не само при нас, но и в останали държави. Да не би френският език да е само и единствено Юго и Бодлер или пък английският да е Шекспиров и до ден днешен? Отговорът е очевиден, затова и промените в българския език не би трябвало да бъдат шок и повод за отвращение на народа ни. Истинският проблем, който съществува и на който трябва да се обърне внимание, е изборът на младите да говорят по оварварен начин и да се отричат от книжовните норми и правила не само в ежедневни и разговорни ситуации.
Това, че един млад човек използва жаргон в неофициални ситуации, не означава, че той не е грамотен, интелигентен или възпитан. Забелязала съм, че в последните години и на голям, и на малък екран, както и в някои съвременни български романи се появява младежката реч. Разбира се, понякога тя е представена по един изключително банален и несъответстващ на реалността начин, но има и случаи, в които тя не е аксесоар за персонажа тийнейджър, а е част от същността му на подрастващ млад човек. Един български сериал, излязъл преди десет години – в разгара на развитието на българския жаргон, е идеален пример за цветния език, който юношите използват, но и който не ги определя като личности: Революция Z.
Хит из цялата страна и част от „втората вълна“ от български сериали в ефира на bTV, „Революция Z“ е синтез от драма, любов, хумор и най-вече – музика. Сериалът е изцяло вдъхновен от живота на младите хора в България с алтернативно и креативно мислене. Сюжетът проследява емоционално наситеното ежедневие на група ученици, които се сблъскват с купища предизвикателства и бариери в преследването на своята музикална мечта. Приятелство, любов, конкуренция, предразсъдъци, интриги, борба за надмощие, справедливост, секс, наркотици и музика – всичко това е част от живота на петнадесетгодишните мечтатели и бунтари, както и от пъстрото ежедневие на техните учители и родители.
В „Революция Z“ речта на младежите е наситена по естествен начин с жаргон и цензурирани за по-малките зрители ругатни. Това не означава обаче, че юношите в сериала познават само този тип говор, нито че са невъзпитани или „пропаднали“. Всъщност главните герои в сериала – Тино, Боби, Фипо и Ани, са млади хора с амбиции в музикалната сфера, които пишат смислени и задълбочени текстове. Чрез музиката си, те изразяват своето душевно състояние и своите мечти, както и умението неволно да подчертават красотата на българския език под формата на песен. Това е доказателството, че начинът на изразяване може да бъде многолик и че употребата на жаргон не се равнява на прост и неук човек. Българският език, както и всеки друг, е претърпявал и тепърва ще претърпява промени в хода на времето. Езиците не могат да останат константа и тяхната промяна е естествено и непреодолимо развитие. Човекът е този, който трябва да избере как да го използва и как иска да представя и него, и себе си. Младежите от „Революция Z“ са отлично отражение както на съвременната българска реч, така и на литературния български език. Това е един от сериалите, които може би несъзнателно опровергават предразсъдъците, че младите хора са такива и онакива, и показват равновесието между разговорната младежка реч и книжовния български език.
Марта Алексиева
ученичка в 12 клас в 35. СЕУ „Добри Войников“
В гимназията изучава френски и руски език. Владее добре и английски език. Желае да се занимава с кино и драматургия и проявява значителен интерес към музиката и литературата.