Grypsera (от немски ез. – Grips – разговорно – разум) е език на полските криминални среди, вид арго. В настоящата работа функционира като заемка от полски език и се изписва на кирилица по следния начин: грипсера.
Най-вероятно названието възниква през XIX век в руската част, като за точно място се смята затворът „Геншувка“[1] във Варшава. В началото изпълнява функцията на таен език на престъпниците с дългогодишни присъди. От края на XIX век се използва също и извън тези предели. Грипсера е една от най-богатите социолекти на полския език в лексикално отношение. Не е възможно да се създаде пълният ѝ речник, тъй като тя еволюира непрекъснато. Поради херметизацията на центровете за развитие на затворническия говор, често едни и същи думи имат различно значение или различни думи имат едно и също значение (в зависимост от мястото им на използване).
От грипсера силно се интересува полската полиция в междувоенния период.
Клеменс Стемпняк представя грипсера като затворнически „диалект“, а също и като таен, непозволен начин за комуникация на осъдените (Rodasik, 2013: 120). Той е основан на общонационалния разговорен полски език, следователно в него се използват различни части на речта – частици, предлози, наречия, както и съществителни имена, прилагателни, глаголи и дори числително – dwupasmowiec (крадец без специалност). Основата в граматиката на грипсерата е полският език, въпреки това силно изразено в нея е влиянието на идиш, немски, английски, руски, украински и различни местни диалекти (пример – варшавския и лвовския диалект). В голяма степен е допринесла за формирането на съвременните младежки социолекти. По отношение на фонетиката грипсерата се доближава до варшавския диалект с определено произношение на ‘i’ както и на ‘y’ и изчезването на носовките.
Мачей Шашкевич разграничава три основни функции на грипсерата: образователна, диференциално интегрираща и конспиративна (Szaszkiewicz, 1997, стр. 19–35). Според автора образователната функция означава, че осъдените, прекарвайки своето време в затвора, обменят криминален опит и впоследствие на това придобиват нови умения. Разказването на истории от по-старите затворници (често много живописни) действа на младите затворници стимулиращо и те също искат да водят приключенски живот. Така грипсерата става носител на норми, стойности, цели и правила за функционирането на затворническата субкултура.
Втората функция – диференциално интегриране, се състои в използването на език, който трудно се разбира от трети лица. От една страна интегрира членовете на дадена група, от друга страна създава отделна група от останалите, които не използват грипсера. Оттук изниква силната необходимост да се използват методи за разграничаване „кой кой е“ в смисъл на принадлежност към дадена група, а също и в смисъл на заеманата позиция в йерархията.
Що се отнася до третата функция факт е, че грипсерата се счита за таен език. Създадена е така, че използващите грипсера да могат да общуват помежду си и в същото време да не бъдат разбрани от трети лица.
Затворническият език може да се раздели на т.нар. kminа (език на „git“ хората) също и на обикновен език – на т.нар. frajerzy – езикът на мухльовците/ смотаняци (frajer). Разбирането на грипсера позволява на затворника бързо да се адаптира към затвора. Налице са силни синдикални норми: нарушаването на задължителните обръщения към грипсиращите или назоваването на някои предмети, действия или черти, води до остри санкции, затворниците, които не използват грипсера са бити и преследвани от елита на затвора – gitowcy.
Бронислав Геремек (полски историк и политик) в своето проучване за тайните езици причислява грипсерата към жаргона и казва, че жаргонът е целенасочено създаден, за да се обособят затворени групи, странящи от глобалното общество (Geremek 1980:25). Смята, че жаргонът всъщност е контраезик. Не само заради това, че се създава и развива като отричане на езика на етническата общност, но също и в смисъл, че неговата цел е съзнателно прекъсване на езиковата комуникация между хората. Едновременно трябва да установи „интимна“ връзка за комуникация на членове в рамките на определена група.
От друга страна, Станислав Грабиас (Grabias 1997) третира езика на крадеца като професионален диалект, често силно експресивен. Напр. за полицаите, към които има негативно отношение, съществуват серии от синоними: blacharz, blaszak, chadrak, dreptak, dzięcioł, menciarz, menta, niebieski pająk, pies, pierwotniak, kanar или разширена серия от сферата на еротичния речник – названия на женски гърди: bufory, baniaki, granatniki, teleskopy, zderzaki, cytryny, bułki, bliźniaki. При грипсерата не само термините, които са свързани пряко с наказателното производство са отделени от разговорните, но също и названията, отнасящи се към явления, които не изискват тайна.
„Грипсерата е научен термин, който описва тайния език, използван от затворниците“ – обяснява в интервю за www.dziennik.pl проф. Ян Миодек[2]. Според него също думите от всекидневния език, които са разбираеми от всички, се заместват със съответните еквиваленти, които са разбираеми само за грипсиращите. Той потвърждава, както е и по-горе е описано, че грипсерата използва чуждици от руски, немски, английски и т.н.. Миодек казва, че това е жив език, който се променя, еволюира и е в крак с реалността.
В настоящата статия са представени лексемите, назоваващи вършителите на престъпления, следователно ги отнасяме към nomina agentis. Емпиричният материал е ексцерпиран от речника на Кл. Стемпняк Słownik tajemnych gwar przestępczych[3].
Според средствата, използвани в номинацията, се разграничават:
- първична номинация – словообразуване. При първичната номинация за даден представител на клас денотати се създава словесен знак – пълнозначна дума с форма и първоначално съдържание.
- вторична номинация – при нея се използва готово име, което се пренася като название на друг обект.
1. Първична номинация в грипсера
Анализът и подредбата на събраната лексика се основават на структурно-граматичната класификация, извършена през 1957 г. от Ст. Роспонд (Роспонд 1957). Тя е създадена конкретно за топонимите, но успешно може да се приложи при затворническата лексика. Роспонд различава:
1) примарни (първични) названия;
2) секундарни названия (производни думи / деривати);
3) сложни названия.
1.1. Първични названия
Групата на първичните названия е най-малобройна. Към тях можем да отнесем следните думи: git, bajbuz, cwel, szpenio. Извън групата на номина агентис такива примери са jaga (дъска от затворническия нар), kociuma (свърталище), szamać (ям), glik (късмет, успех), както и самата grypsera. Произходът им може да се установи само в резултат на етимологичен анализ, но дори и той не винаги е успешен. Има предположения, че думата git произхожда от идиш, а cwel – от немското schwul, но няма достатъчно доказателства за това.
Тези думи могат да се смятат като напълно криптирани. Създадени са специално, за да не може никой да разбере или се досети за извършваната кражба, действие или специализация на крадеца.
Още примери: ciuma – джебчия, който краде с 2 пръста; ka-ka – крадец на домашни птици; kakerman – крадец на коли; praweż – крадец, ограбващ каси; pacant – джебчия; smano – джебчия; stomgiel – автокрадец.
1.2. Секундарни названия (производни думи)
Създадени са предимно от съществителни имена, по-рядко се срещат от глаголи и прилагателни имена. Могат да са мотивирани от мястото на действие, инструмента на извършеното действие, специализацията на дадения престъпник или дори само от даден предмет от ежедневието, примери: chatnik – крадец, който краде от домове, kościelnik – крадец на скъпоценности, schodkarz – крадец, ограбващ мазета, а също така от извършеното действие, например: obczyszczacz – джебчия (букв. този, който чисти).
1.2.1. Деривати от съществително име
Отименните деривати са създадени с помощта на суфиксите –arz , –acz, –icz, –owiec, –nik, –ak, –ec, –ek и –ara за женски род, напр. doliniara – джебчийка, szopenfeldziarka – крадла в магазините през деня и др.. Най-голяма е групата с формант -arz, която наброява 68 деривата:
а) деривати с формант -arz: cynkciarz (крадец на скъпоценности) от cynk – цинк; chołociarz (крадец на коне) от chołota – тълпа; kibiciarz (крадец на коли) от kibic – поддръжник, фен; koksiarz (крадец, ограбващ мазета) от koks – вид въглища; kompociarz (крадец, ограбващ мазета) от kompot – компот; obrączkarz (крадец на скъпоценности) от obrączka – халка; sitkarz (крадец на предмети с ниска стойност) от sito – сито; skarbonkarz (крадец на каси), от skarbonka – касичка и др.
б) деривати с формант -owiec: salonowiec (крадец, който краде от апартаменти), от salon – салон; rączkowiec (джебчия) от rączka – ръка; skokowiec (крадец, който краде обикновено през отворен прозорец на дома или през деня, когато го няма собственика); wystawowiec (крадец, ограбващ магазини) от wystawa – изложба и др.
в) деривати с формант -nik. Словообразувателната основа на повечето деривати с този суфикс се отнася към физически обект или работно място: chatnik (крадец, който краде от домове) от chata – горска вила/къщичка; kościelnik (крадец, който краде скъпоценности) от kościół – католическа църква; widocznik (крадец, който влиза в домовете през прозореца) от widok – гледка и др.
г) деривати с формант -acz: pułkacz (крадец, ограбваш магазини) от pułka – етажерка.
д) деривати с формант -icz: chabirowicz (крадец, който краде от апартаменти); działkowicz (крадец на авотомобили) от działka – парцел.
е) деривати с формант -ak, -ec, -ek, -er, -ty, -yk: badylak (крадец, който краде дребни неща) от badyl – тънко стебло; obrotek (икономически престъпник) от obrót –въртене/оборот и др.
1.2.2. Деривати от прилагателно име: ciemnik (крадец, който краде през нощта) от прилагателното име ciemny – тъмен; ciemniarz (крадец, ограбващ мазета), също от прилагателното име ciemny – тъмен, но е със суфикс -arz; młodzik (крадец, крадящ вещи с ниска стойност) от прилагателното име młody – млад и др.
1.2.3. Отглаголни деривати: obrabiacz (джебчия) от obrabiać – обработвам; wykolejniec (крадец, ограбващ мазета) от wykoleić się – излизам от релсите; pasowczyk взломаджия, който напасва ключовете към бравите) от pasować – напасвам и др.
1.2.4. Деривати, създадени с помощта на префикси
Примерите на думи, създадени с помощта на префикси са много малко. Префиксите са ob-, od-, po-, za- и wy-: obśmieć (крадец на неща с малка стойност) от śmieć – боклук; pogwiezdny (дилър на наркотици) от gwiaza – звезда; wytrasowiec (крадец, който краде по определен маршрут), от trasa – път, маршрут и др.
1.2.5. Деривати, създадени с помощта на префикси и суфикси: przyblokowiec (помощник джебчия) от думата blok – блок; wyskokowiec (джебчия, който краде в магазините) от skok – скок, zaszałek (крадец на коли) от szał – ярост; zaświniacz (крадец на прасета) от świnia – прасе и др..
На базата на събраните примери може да се направи заключението, че най-продуктивен е формантът -arz, следват -owiec и -nik, а най-слабо продуктивни са -ak, -ec,-ek, -er, -ty, -yk.
При анализа на събраните думи се обособи още една група. Тя включва:
- производни думи, които са създадени от първични названия, характерни само за грипсера, напр. jaga, kociuma, kuszer, szałko, szamać, tyca: jagaciarz – крадец на гъски; kociumiarz – крадец, ограбващ мазета; kuszernik – крадец на скъпоценности; szałkarz – автокрадец; szamawiec – крадец, ограбващ хранителни магазини; tycerz – помощник джебчия
- и думи, които имат структура на производни, но в общоупотребимата лексика и речника на Стемпняк липсват думи, които биха могли да бъдат произвеждаща основа, напр. hanrarz (крадец, ограбващ домове); malwidzer (крадец на скъпоценности); mitwarz / mitwiarz (крадец, ограбващ мазета); mletkarz (крадец на скъпоценности); mojtca (крадец, ограбващ домове); mykwiarz (крадец, ограбващ мазета).
1.2.6. Сложни названия
Групата е слабо продуктива. В нея се забелязват следните видове:
а) думи оформени чрез композиция със съединителна гласна, напр.: torbochwat (крадец на вещи с ниска стойност) oт същ.име torba – чанта и глагола chwycić – хващам; noworyży (крадец на бижута), от двете прилагателни nowy – нов и ryży – рижав; kurokrad (крадец на домашни птици), от съществителното kurа – кокошка и глагола kraść – крада; obszczywęgiel (крадецът на вещи с ниска стойност) от глагола obszczać – в опикавам и съществителното węgiel – въглен.
б) думи оформени чрез композиция и суфикс: dwupasmowiec (крадец без специализация), от числителното dwa – две, съществителното име pas – лента и суфикс –owiec; cichodajec – крадец, на моторни превозни средства.
1.2.7. Деривати от абревиатури
Групата е слабо продуктивна: emkaesiarz (джебчия), съкращение от MKS – градски публичен транспорт; ufolak / ufulek / ufolog (крадец на летището или в самолета), съкращение от анг. UFO Unidentified flying object – НЛО.
Всички разгледани производни думи са от мутационен тип.
2. Вторична номинация в грипсера
Анализът на емпиричния материал показва, че голяма част от названията на вършителите на престъпления са резултат от вторична номинация, тоест използват се вече съществуващи думи, но с ново значение. В общоупотребимата лексика думите за кражба не са много, докато в езика на престъпниците кражбите са уточнени, напр. по място, време или обект на кражбата: hiena (бълг. хиена) – крадец, който краде на гробищата, hades – крадец, ограбваш мазета; kot (бълг. котка) – крадец, който краде нощем; rekin (бълг. акула), biżuter (бълг. бижутер) – крадец на скъпоценности.
Според значението на изходната дума вторичните номинанти могат да бъдат разпределени в няколко семантични групи. Лексемите от всяка група допълнително са поделени на такива, с ясен мотивиращ признак и такива, с неясен мотивиращ признак:
2.1. Названия на животни
Тази група се състои от 38 думи в речника, сред тях названия на хищници и жертви, на силни и слаби, на малки и големи, на сухоземни и летящи, домашни животни и диви животни. Затворниците използват названия на малки животни или насекоми, за да нарекат нещо малко, неважно и недоходоносно. Например dudek (бълг. папуняк) крадец, който краде неща с малка стойност. Разбира се има и думи, чрез които се назвоват големите кражби – rekin (бълг. акула) – крадец на скъпоценности. Има и думи, за които е трудно да се разбере кое е мотивирало новото им значение, като например bizon (бълг. бизон) – джебчия, както и bocian (бълг. щъркел) – престъпник, който работи с органите на реда. Друга дума, която много лесно може да бъде разбрана е hiena (бълг. хиена) – крадец от гробищата, като в речника хиената е хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.
а) с прозрачна мотивация: gnida (бълг. гнида)– крадец на предмети с ниска стойност; hiena (бълг.) – крадец, който краде на гробищата; karaluch (хлебарка) – крадец, който краде в хотелите; rekin (бълг. акула) – крадец на скъпоценности; sroka (сврака) – крадец на скъпоценности; struś (щраус) – крадец на домашни птици и др.
б) с непрозрачна мотивация: biedronka (бълг. калинка) – джебчия; bizon (бълг. бизон) – джебчия; bocian (щъркел) – престъпник, който работи заедно с полицията; borsuk (борсук) – крадец, ограбващ мазета; jastrząb (ястреб) – крадец на предмети с ниска стойност; sowa (сова) – помощник джебчия и др.
2.2. Названия на народности – осем на брой са изброени в речника
а) с предполагаема прозрачна мотивация: аfrykaniec (бълг. африканец) – крадец, ограбващ мазета. Известна мотивираност на думата можем да видим във факта, че в мазетата е тъмно, а африканците имат тъмен цвят на кожата.
б) останалите думи от списъка са с напълно непрозрачна мотивация: Chińczyk (бълг. китаец) – млад крадец; Europejczyk (бълг. европеец) – крадец, крадящ в хотелите; Gruzin (в превод грузинец) – крадец, който краде вещи с ниска стойност; Holender (бълг. холандец) – крадец, крадящ в хотелите; Japoniec (бълг. японец) – млад престъпник; Szkot (бълг. шотландец) – крадец, крадящ в хотелите и др.
2.3. Названия на професии
Тази група е втора по големина със своите 66 думи. Ще разгледам една част от тях. Тук попадат названия на различни професии, някои от тях често срещани в ежедневието, други по-рядко използвани и дори леко позабравени, като например wagoniarz (работник в жп завод) – крадец, който краде във вагоните на влака.
а) думи, в чието значение може да се открие мотивиращ признак: bankier (бълг. банкер) – крадец, който краде в банките; ambassador (бълг. посланик) крадец, който краде в хотелите; burmistrz (бълг. кмет) – престъпник, който обира апартаменти под прикритието на извършване на официални дейности; farmaceuta (бълг. фармацевт) – крадец, който обира аптеки; gołębiarz (бълг. гълъбар) – крадец, който краде от таванските помещения и др.
б) думи с непрозрачна мотивация: fryzjer (бълг. фризьор) – джебчия; powstaniec (бълг. бунтовник) – крадец на вещи с ниска стойност; kontroler (бълг. контрольор) – крадец, който обира апартаменти; marynarz (бълг. моряк) – крадец, който обира банки; tapicer (бълг. тапицер) – в крадец, който краде в хотели и др.
2.4. Названия на предмети
Тази група е най-многобройна – 85 думи. И тук, както и при предходните групи, има единици с прозрачна и непрозрачна мотивация:
а) с прозрачна мотивация: budzik (бълг. будилник) – крадец който краде рано сутрин; puszka (бълг. консерва) – крадец, който краде неща с малка стойност; rzep (бълг. лепка) – джебчия; tarcza (бълг. щит) – помощник джебчия и др.
б) с непрозрачна мотивация: ciagnik (бълг. трактор) – млад престъпник; knot (бълг. фитил) – крадец, който краде неща с ниска стойност; woreczek (бълг.чувалче) – джебчия; żeton (бълг. жетон) – помощник джебчия и др.
2.5. Названия на части на тялото (соматизми)
Соматизмите също са подложени на вторична номинация: pazur (бълг. нокът) – джебчия, който краде с помощта на бръснарско ножче; rączka (бълг. дръжка) – крадец на жп гарите, крадяш куфарите на пътниците; ucho (бълг. ухо) – помощник джебчия; ręka (бълг. ръка) – помощник джебчия и др.
2.6. Названия на божества и титулувани особи
Речникът регистрира пет на брой подобни единици: faraon (бълг. фараон) – крадец, който обира банки; Hades (Хадес) – крадец, който обира мазета; markiz (бълг. маркиз) – крадец, който краде от апартаментите; mason (бълг. масон) – крадец, който краде от апартаментите; graf (бълг. граф) – крадец, който краде от домовете.
2.7. Названия на планети
Jupiter – тази група е най-малка, състои се само от една дума и е доста трудно да се определи мотивиращият признак от наша гледна точка. В основата на назоваването може да стои названието на магазин за бижута или марка бижута, но това в случая е неизвестно.
Jupiter означава крадец, който краде скъпоценности
2.8. Собствени имена
В тази група названията са пет на брой. Възможно е в основата на номинацията да стоят имената на конкретни лица, напр. на легендарни или други крадци, но от съвременна гледна точка това трудно може да се установи. Можем само да констатираме, че помощниците, т.е. крадците с по-нисък ранг, носят женски имена: Agata – помощник джебчия; Kuba – извършител на кражби от бронирани каси; Marek – крадец, който краде през нощта; Wojtuś – крадец, който краде вещи с ниска стойност; Zuzia (умал. от Зузана) – помощник джебчия.
3. Заемки, използвани в езика на затворниците
Емпиричния материал съдържа и заемки, които се използват от грипсиращите. Заемките биват цели думи и такива, които изпълняват функцията на словообразувателна основа със съответния полски суфикс. Могат да се обособят в две отделни групи – чисти заемки, например gangster (крадец, обиращ банки) и заемки със съответния полски суфикс. При някои думи се наблюдава графична адаптация, напр. немската съгласна sch (ш) e заменена с полската съгласна sz (ш). Броят на ексцерпираните заемките е 22.
а) чисти заемки: geroj (от руски език) – крадец, който краде вещи с ниска стойност; gringo (от английски език) – неопитен престъпник; banszutz (от немски език bahnschutz – железопътна сигурност) крадец, който краде от касите; szafior (от френски език chauffeur – шофьор) – крадец на автомобили; szpilman (немска фамилия) – джебчия и др.
б) заемки със съответния полски суфикс: arbajtowiec / arbajtownik (от немски език arbait – работа) – крадец, който краде от работно си място; oberlufciarz (от немски език – oberluft – горна част на прозореца) – крадец, който влиза в дома именно през горната част на прозореца; zaczarterowany – крадец, който краде на летищата и в самолетите (заемка от английски език charter, графично адаптирана) и др.
4. Класификация на крадците според опита и мястото им в затворническата йерархия
От тази гледна точка крадците се делят главно на опитни и такива, които прохождат или са помощници. Mного малко са на брой думите, назоваващи крадците с опит. Колкото е по-голям опитът, толкова и крадците са на по-високо стъпало в йерархията: например fachowy, fachura, rekin. Младите престъпници, помощници и тези с малко опит са наречени с названия на птици: bażant, sowa; животни: zając cielak, hiena, народности: Chińczyk, Japoniec, извършвана дейност или професия: wartownik, части на човешкото тяло: ręka, ucho, лични имена – главно женски: Agata, Zuzia, предмети: chusteczkarz, ciągnik, drewniany, tarcza, zasłaniacz, żeton.
Изводи
- Анализът на емпиричния материал показва, че езикът на полските затворници, т.нар. грипсера притежава всички черти на социолектите. Не обхваща всички езикови равнища, а главно лексикално-фразеологичното, като използва граматичната система на книжовния език. Притежава белези на професиолект, а също и всички белези на арго – отговаря на критерия тайност, използва новосъздадени свои думи или общоупотребими думи с ново значение. Не подлежи на норма и стандартизация.
- Процесите на номинация в грипсера са напълно идентични с тези в книжовния език.
- Попълването на речниковия фонд на грипсера става и с помощта на заемки от чужди езици. Те функционират най-често с пригоден към полските норми правопис. Могат да служат и като произвеждаща основа, към която се добавя роден суфикс.
- Анализът на обектите на назоваване – различните видове престъпници води до създаването на езикова картина на престъпния свят, от който научаваме, че той е строго йерархизиран и специализиран. Най-честият вид престъпление е кражбата.
- Речникът на Клеменс Стемпняк показва, че голям процент от думите са все още актуални, ползват се в ежедневието на престъпниците и дори проникват в младежкия жаргон.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бартмински 2001, Bartmiński J., Współczesny język polski. Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej, Lublin, 2001.
Вилкон 2000, Wilkon А., Typologia odmian językowych współczesnej polszczyzny. Wydawnictwo Uniwersystetu Śląskiego, Katowice, 2000.
Геремек 1980, Geremek B., O językach tajemnych. – Teksty, Nr. 2, 1980
Грабиас 1997, Grabias S. Język w zachowaniach społecznych, Lublin, 1997
Родашик 2013, Rodasik R. Język podkultury więziennej – gwara, język migowy, tatuaż, 2013, стр. 116–120.
Роспонд 1957, Rospond S., Klasyfikacja strukturalno-gramatyczna słowiańskich nazw geograficznych, PWN, Wrocław 1957.
Стемпняк 1993, Stępniak K., Słownik tajemnych gwar przestępczych, Puls Publications Ltd, London, 1993
Шашкиевич 1997, Szaszkiewicz M. Tajemnice grypserki, Wydawnictwo Instytutu Ekspertyz Sądowych, Kraków, 1997.