Текстът, представен като самостоятелна статия за списание „Съвременна лингвистика“, е част от защитена магистърска теза, която изследва Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. (НСПЗГРБ) и прилежащите й документи – План за действие, Финансов план и Решение на МС, като неотменни части от Стратегията, разглеждана като програмен политически документ.
Мотивацията ми за тематичния избор на тази тема е детерминирана от два фактора. На първо място е професията ми – от 30 години съм психиатър, като съм натрупала опит във всички сфери и административни позиции в моята специалност – редови лекар, началник на отделение, директор на най-голямата психиатрична болница в София, амбулаторна практика над 20 години, съдебен експерт по психиатрия над 25 години. Имам многогодишен опит като Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз, а отскоро и като Председател на Националния съвет по психично здраве. Проблемите в тази сфера са ми познати в детайли.
Вторият фактор, детерминирал избора ми на тема за настоящата магистърска теза и представената от нея статия, е фактът, че съм член на експертната група, изработила този програмен документ и впоследствие активно участвах в неговото приемане, а вече – и първи стъпки в реализацията му.
Темата за психичното здраве на българите и състоянието на психично-здравната ни система е изключително актуален, засили се особено много след двугодишната пандемия от Ковид-19. Състоянието на менталното здраве в тази връзка беше приоритизирано и от СЗО чрез приемане на специална програма с такъв акцент след пандемията.
СЗО отделя огромно внимание на менталното здраве и неговото опазване. От 1949 г. на 11 април се отбелязва Световният ден за борба с шизофренията /в България – от 1998 г./, а от 1992 г. се отбелязва Световният ден на психичното здраве.
Актуалността и значимостта на тези проблеми е очевидна, защото „Няма здраве без психично здраве“ /мото на СЗО/. Така е, човекът е интегрално същество и функционира цялостно. Дисфункцията в някой орган или система се отразява на цялостния организъм, включително и в неговата социална част – личността. Неслучайно човекът е определян от Елиът Арансън като „социално животно“. Когато страда биологията на това „животно“, се развива соматичното заболяване, а когато боледува „социалната“ компонента – личността, се развива психичен дискомфорт, разстройство или болест.
Предмет на изследването е Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. /НСПЗДГРБ/, разглеждана като програмен политически документ.
Обект на проучване са специфичните реторически средства и експертната аргументация, анализирана като тези и аргументи, използвани в обосновка на представената Стратегия.
Етапните задачи включват:
- идентифициране на обекти на изследване – политически и нормативни документи, релевантни към НСПЗГРБ;
- идентификация на водещите експертни тези и подкрепящи ги аргументи
- Високо ниво на заболеваемост от невротични разстройства, зависимости /с риск от криминално поведение и високо ниво на насилие и агресия/, хранителни разстройства, повишен риск от самоубийства.
- Лошо състояние на системата за психично здравно обслужване – фрагментирана, незадоволително качество на услугите, лоши материално битови и трудови условия, липса на персонал /качество и количество/, липса на стандарт за остойностяване на специализираните дейности, включително психотерапия, липса на дейности по превенция на психичните разстройства сред деца и юноши, липса на единна информационна система в здравеопазването, липса на дългосрочно финансиране при недоброволно лечение, липса на унификация на финансирането в психиатрията, недостатъчност на социалните услуги за психично болни хора в общността, лошо комуникиране в медийното пространство на проблемите на психичната болест. Обичайно се говори за проблеми „с психично болни хора“, а не „за проблеми на психично болните хора“.
- Необходимост от незабавно започване работа по изпълнение на заложените в Стратегията и придружаващите я документи цели и задачи, както и пълноценно и навременно изпълняване на Плана за действие.
Акцентът в настоящата разработка обаче е насочен към реторическите средства в Стратегията, за да се представи в детайли мащабът на нейното действие и силата на внушенията, които трябва да постигне.
Реторически анализ по схемата на класическата триада оратор – реч – аудитория
Стратегията, поставена в класическата триада оратор – реч – аудитория, има своите специфики и особености. Тя е като една строга, но изящна дама, която очаква да бъде оценена по достойнство, защото отлично знае каква доказателствена тежест носи – на неоспоримите научни доказателства и статистически данни, поднесени от специалисти в областта на психичното здраве, носещи своя опит и авторитет. Те са ораторът в класическата триада.
Ораторът е колективен орган – работна група, съставена от експерти по психично здраве и представители на администрациите, които имат пряко отношение по темата – Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на правосъдието. Всички те работят по изготвянето на програмния документ от позициите, които заемат и на база експертността си в различни структури – медицински и административни. Финансовият план е изготвен от бюджетната дирекция на МЗ.
След създаването на Стратегията през юни 2019 г. тя не е представена за съгласуване на отделните министерства по неизвестни за мен причини. Това се осъществява през януари 2021 година и е приета от Министерски съвет с Решение № 388/23.04.21 г.
Реч – Стратегията е писмен политически документ, който има програмен, нормативен и административен характер.
Целите на документа са на база анализ на актуалното състояние на психично здраве на популационно ниво и анализ на състоянието на психично-здравната мрежа у нас да се формулират задачите, определящи реформиране на системата и привеждането й в модерен и адекватен на условията на 21-ви век вид, с оглед подобряване нивото на индивидуалното и общественото психично здраве. Това ще се постигне чрез промяна на парадигмата от институционализация към лекуване в общността и повсеместно прилагане на биопсихосоциалния модел в лечението на психичните болести, превенция и профилактика на психичните разстройства.
Функциите на документа се определят от целите, които са поставени, а именно да очертае стратегическата линия на реформата, а чрез плана за действие и финансовия план да осигури изпълнението им за период от 9 години.
Използваният в Стратегията политически език е основно програмният. Той се отличава със своята проектно-прогнозна форма, има императивен характер, което е изводимо от характера на документите, в които се използва – стратегии, програми, платформи, прогнози. Намират приложение, разбира се, и техническият (специализирана медицинска лексика), административният, и юридическият политически език, като последният се разглежда като произхождащ от юридическия. Те се отличават с точни дефиниции и авторитарен тон. Стилът им посочва на аудиторията, че се очаква казаното на този вид политически език да се изпълнява от всички. Административният и юридическият език имат още един характерен белег – некомуникативност и императивност, но това не е слабост, а необходимост в името на целта, която трябва да бъде постигната.
При създаването на НСПЗГРБ е използвана една специфична реторическа техника, наречена атенциален дебрайаж. Тя се ползва, когато ораторът иска да се отдалечи от речта, да внуши истинност, безпристрастност, експертно отношение към темата и обективност. Атенциалният дебрайаж е с характеристиките на юридическа, научна или техническа лексика. В случая се цели у аудиторията, която на практика е цялото общество, да се създаде усещане за логическа обоснованост, защото хората трябва да повярват, че всичко, предвидено в психиатричната реформа ще бъде за добро. А това трябва да почива на доказателства – научни и статистически. Атенциалният дебрайаж, според Паола Дезидери (1999) е „функционален механизъм, на чиято база се обособява стиловата макрокатегория дидактична политическа реч“ (по Стефанова 2015: 43).
Стратегията е програмен документ, насочен към много широка и нееднородна аудитория – от една страна, частната аудитория на медицински специалисти и административно отговорни за извършване на конкретната реформа лица, от друга страна, съставната аудитория на политическите субекти, от които зависи нормативизацията на предложената Стратегия, и от трета страна, разнородната по множество показатели масова аудитория на цялото българско общество.
Понятието „аудитория“, което в този случай е ключово в анализа, поради факта, че темата на тази стратегия засяга пряко всеки един българин, е централно в творчеството на Хаим Перелман. То е ключово, защото на практика без аудитория, няма реторика. Убеждаващата комуникация има за цел да убеди някого – аудиторията (по Александрова 2013: 98). Ако разгледаме аудиторията от няколко ъгъла, можем да я класифицираме по различни критерии.
В този случай аудиторията може да бъде определена като експертна /частна/конкретна/, тъй като се обособява с конкретен повод и ясно формулирана цел, а именно създаване на програмен документ за осъществяване на психиатричната реформа. Той е насочен към аудиторията от професионалистите в тази сфера и администрацията, която ще я извършва. Следва да се има предвид, че е възможно оценките и реакциите на една частна аудитория да не съвпадат с тези на масовата аудитория, даже да влизат в противоречие. При създаването на Стратегията се установи, че даже вътре в частната аудитория има доста разминавания, в оценките на отделните професионалисти има разминавания до степен на отричане на необходимостта от промяна. Мотивите на отричащите са изцяло лични и проява на нежелание да се излезе от зоната на комфорт и, разбира се, навик да се работи в лоши условия, за чиято промяна се изискват твърде много лични усилия.
Аудиторията на този програмен документ е и масова – това е народът като цяло. Стратегията е насочена към всички, защото всеки човек има нужда от добро психиатрично обслужване и от грижа за психичното здраве на индивидуално и обществено ниво. Проблемите на психичното здраве и тяхното адекватно решаване засягат всеки индивид.
По критерий еднородност/разнородност аудиторията, пред която се представя Стратегията, се определя и като разнородна. Тя включва хора с различен произход, етнос, възраст, образователно ниво, пол, социално положение. Особена разновидност на разнородната аудитория е „формулираната от Хаим Перелман съставна аудитория, която представлява аудитория от аудитории. При нея разнородността не е на равнище участници, а аудитории, образуващи съставната. Класически пример е парламентарната аудитория, която включва аудиториите на отделно представените политически формации“ (по Стефанова 2015: 48).
По структура на приложената в Стратегията аргументация, последната категорично може да се определи като съчинителна аргументация. Водещата теза за необходимостта от спешно реформиране на системата и допълващите я микротези се обосновават с помощта на множество разностранни доводи, които съставят убедителна аргументация само когато са представени в тяхната съвкупност.
Анализ на реторическите средства
При реторическия анализ на Стратегията в нея намираме и трите класически средства за реторическо въздействие – етос, патос и логос.
„Етос“ означава нравствените качества на оратора, неговия авторитет, моралните му добродетели. Когато те са на висота, това внушава повече доверие у аудиторията и при някои обстоятелства може да бъдат решаващи фактори за убеждаване. Чрез „етос“ реториката се сродява с науката етика, занимаваща се с въпросите на морала във всичките му измерения.
Етосът в конкретния случай се изразява в професионализма на екипа, изготвил програмния документ. Психиатрите, участвали в работната група, са с голям клиничен и административен опит и се ползват с много добро име сред колегите си. Участващите представители на МЗ и МТСП са водещи експерти в своите области и се ползват с доверието на съответните министри, които носят отговорност за изготвяне на програмния документ.
„Патос“ е понятие, с което се обозначава комплексът от страсти, афекти и чувства, които поражда речта на оратора у аудиторията и влияят на нейното възприемане.
Експертите, изготвили Стратегията разчитат на своята убедителност, произхождаща от добрата аргументация в документа, за да предизвикат одобрение у аудиторията – политиците, от които зависи реализацията на заложените цели и задачи, както и цялото общество. Чувствата, които поражда този програмен документ са на съпричастност и убеденост у обществото, че е крайно време тази язва на общественото здравеопазване да започне да се лекува, тъй като в крайна сметка всеки човек иска и има нужда да бъде психически здрав. Много бавно, но все пак твърдо, нашето общество узрява за идеята, че психичното здраве е част от здравето на човека и то има нужда от същите грижи, както соматичното ни здраве. В помощ на патоса дойде всичко, което се случи с хората по време на пандемията, когато се отбеляза ръст на психичните разстройства в целия свят.
„Логос“ – най-важната група от „техническите“ средствата за убеждаване. Това са рационалните средства в убеждаващата комуникация, чрез които реториката се сродява с логиката, политиката, философията.
В Стратегията логос включва целия арсенал от аргументи и тези, които се развиват на тяхната база. Те са изложени надлежно в прегледен вид и подкрепени с много статистически данни, референции към документи на СЗО.
Политически и комуникационен контекст, свързан с ратификация, популяризиране и изпълнение на Стратегията
Политическият контекст, в който се реализира Стратегията не може да се определи като благоприятен, предвид твърде динамичната политическа обстановка у нас. Реализирането на всичко, заложено в този програмен документ изисква устойчивост във времето, което не е кратко – 10 години. Свидетели сме на политическа нестабилност – три парламентарни избора през миналата година, очертаващи се поредни предсрочни парламентарни избори, сериозна икономическа криза в европейски и световен мащаб, война в Европа, наскоро отминала двугодишна пандемия с всички произтичащи от това трудности. Основно заради пандемията здравните приоритети бяха променени и приемането на Стратегията се отложи с две години. Към настоящия момент отново има значителни затруднения, тъй като повече от половината пари, предвидени във финансовия план трябва да се осигурят от Плана за възстановяване и устойчивост, а останалите – от националния бюджет. Като съществен проблем се очертава липсата на отпуснати суми за тази година.
През м. юни 2022 г. при посещение на ръководството на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията е оповестен доклада от последната проверка в психиатрични лечебни заведения. Оповестяването е наказателна мярка срещу България, тъй като тя не е предприела почти никакви мерки след 25-годишен мониторинг и 16 доклада с десетки препоръки. В хода на срещата с министъра на здравеопазването ръководството на комитета уведоми всички присъстващи, че при неизпълнение на препоръките, дадени в последния доклад, предстои спиране на структурните фондове в сферата на здравеопазването. Изглежда, че отново натискът отвън може да доведе до реализиране на първите стъпки в Стратегията.
Комуникационният контекст също не благоприятен, което се обуславя от силната обществен стигма към психичната болест у нас. Досега не са реализирани сериозни и продължителни кампании за подобряване информираността на обществото за естеството на психичните заболявания и необходимостта от сериозни реформи в тази сфера. Все още фокусът на обществото и медиите е към проблемите, които „създават“ психично болните, а не към проблемите, които те имат. Много бавно и трудно се променят и медийните нагласи за отразяване на специфична тема, все още се търси сензацията, а не се подхожда към човешката страна на страдащите от психични разстройства, използват се неподходящи думи като „въдворяване“, „изселване“, „затваряне“, „луд“, „лудница“ и др. За съжаление, огромен проблем представлява и негативното отношение към психично болните, проявявано от други медицински специалисти. Ежедневно се сблъскваме с откази за хоспитализация на психиатрични пациенти с други заболявания в общите болници, особено когато са в обострена фаза на психичното си разстройство. Системно те получават отказ и за социално подпомагане /не финансово/ с мотив, че социалните работници нямат капацитет, изпитват страх и т.н.
Влошената комуникационна среда не на последно място, а според мен даже на първо, е такава заради крайните противоречия в съсловието и активната съпротива срещу реформите, което „улеснява“ администрацията да не провежда реформи. Липсва обществения натиск и от силни пациентски организации, което е съществена трудност. А такива липсват отново поради стигмата – срамно е да се заявиш като родител или близък на болен с психично заболяване, защото ще бъдеш подложен на подигравка или съжаление, даже изолация. У нас е социално по-приемливо да имаш болно от епилепсия дете, но не и от шизофрения.
В резултат на направения анализ на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България се достигна до потвърждаване на водещата теза в разработката, а именно – моделът на психиатрична помощ у нас е неефективен и непригоден за условията на двадесет и първи век, морално остарял, с много дефицити във всички аспекти на психично-здравното обслужване на пациентите и условията за работа на здравните професионалисти. Това налага спешно да започне изпълнението на заложените цели и задачи в програмния документ, съгласно Плана за изпълнението на Стратегията и финансовия план, които са неотменима част от нея.
Аргументацията в Стратегията почива на логос – задълбочен анализ на състоянието на системата за психично-здравна помощ и проблемите на психичното здраве на българите, облечени в показатели – болестност, заболеваемост, лечение и профилактика на всички видове психични разстройства – тежки и чести.
В аргументацията са ползвани и другите два основни метода – етос и патос. Етос се формализира от факта, че този документ е изготвен от екип, състоящ се от професионалисти в сферата на психиатрията с многогодишен опит, както и администратори от МЗ и МТСП, които институции ще бъдат пряко отговорни за ръководенето и изпълнението на заложените в документа програмни задачи.
Изпълнението на НСПЗГРБ 2021-2030 ще осигури на българските граждани висококачествена, навременна и модерна психиатрична помощ, основана на биопсихосоциалния модел на лечение на психичните болести, ще даде възможност за превенция и профилактика, които са първостепенно условие за подобряване на индивидуалното и общественото психично здраве. Това ще е съществена стъпка по посока постигане на пълно физическо, психическо и социално благополучие, както е дефинирано ЗДРАВЕТО, според СЗО.
РАБОТНИ ПОНЯТИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В РАЗРАБОТКАТА
НСПЗГРБ – Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България
ДПБ – Държавна психиатрична болница
ЕС – Европейски съюз
МЗ – Министерство на здравеопазването
МБАЛ – Многопрофилна болница за активно лечение
НЗОК – Национална здравноосигурителна каса
НЦОЗА – Национален център по обществено здраве и анализи
СЗО – Световна здравна организация
УМБАЛ – Университетска многопрофилна болница за активно лечение
ФРЗ – Факторите на риска за здравето
ЦПЗ – Център за психично здраве
ESPAD – European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs
ОБЕКТИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г., PDF файл, 816,7 KB, качен на 02.11.2021.
План за действие към Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г., XLS файл, 63,5 KB, качен на 02.11.2021.
Решение № 388 от 23 април 2021 г. за приемане на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г. PDF файл, 286,7 KB, качен на 02.11.2021.
Финансов план към Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г., XLS файл, 118,5 KB, качен на 02.11.2021.
Национална здравна стратегия 2020, PDF файл, 2,9 MB, качен на 12.09.2016.
ЛИТЕРАТУРА
1. Александрова, Д. (2008). Основи на реториката. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
2. Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката през ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
3. Стефанова, Н. (2017). Политическа реторика, Съвременни тенденции. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
4. Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
5. Руменчев, В. (2018). Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване. София, изд. Софи-Р.
6. Блок, Ж.Р, (1969). Очерки за по-добро разбиране на моето време. Във: Григоров, М., К. Кацаров (съст.). Блясъци но остроумието (с. 27). София: Изд. НСОФ.
7. Ricoeur, P., `1978~. The role of methaphor, London: Henley.
8. Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България, PDF файл, 286,7 KB, качен на 02.11.2021, последно посещение 19.06.2022 г.
9. Националная енциклопедическая служба, Encyclica, http://therme.ru, последно посещение на 12.06.2022 г.
10. Lord Palmerston, Britannica, https://www.britannica.com/, последно посещение на 20.06.2022 г.