Предлогът е неизменяема и несамостойна (служебна) дума, чиято функция е да изразява както смисловите, така и синтактичните отношения между управляващата и подчинената дума в словосъчетанието. От синтактична гледна точка като свързващ елемент той посочва синтактичната позиция на съставките в словосъчетанието, а от семантична – смисловите отношения, които се разгръщат между тях. (Константинова 1982: 5). На употребата му и наблюдаваните в разговорната реч тенденции, явления и специфични особености са посветени редица научни трудове (вж. Константинова 1982, Маринова 1994, Гаравалова 2015, Митринов 2021, Буров 2021, Мурдаров 2022 и др.). Част от изследователите на предлозите обръщат задълбочено внимание и на маркерите на разговорност при разглеждания клас думи, които могат да бъдат забелязани по време на устните речеви изказвания, които протичат спонтанно и без предварителна подготовка на говорещия, за разлика от писмената комуникация, която предполага едно по-задълбочено обосноваване (вж. по-подр. Тишева 2021). Сред маркерите се открояват: взаимната замяна на предлози вследствие на диалектни (вж. Константинова 1982: 98, Стойков 1993, Гаравалова 2015, Митринов 2021) и интерферентни влияния, елиптичността (Маринова 1994), проявяваща се в неповтарянето на вече изказан езиков елемент или в неизразяването му въпреки важността му за структурата на синтактичната конструкция (вж. Тишева 2021: 369), изпускането на предлога на като компонент от състава на непрякото допълнение (т.нар. na-drop) (вж. Тишева 2006: 283, Тишева 2021: 369), паронимията и др.
Обект на настоящия анализ са една група от „функционалните“ думи – предлозите (вж. Буров 2021: 30), като целта, залегнала в него, е да се онагледи емпирично реализацията им в българската разговорна реч. Задачите, които следва да се изпълнят, се отнасят до очертаване на тенденциите в устната комуникация на фона на теоретичните постановки за книжовната им употреба, до обясняване на причините за регистрираните лингвистични явления, до конкретизиране на вида предлози и изразяваните от тях отношения.
С помощта на материала, събран в рамките на проучването по проекта „Динамика в българската устна реч (корпусно проучване)“, проведено сред мъже и жени на възраст между 43 и 61 години от Южна България, живеещи на Южното Черноморие, се прави опит да се илюстрира и обясни специфичната за района употреба на предлози.
Тенденциите, регистрирани в хода на проучването, се изразяват в добавянето на предлози в безпредложни конструкции, тоест в съчетания, които се образуват „с нулева предложна връзка“ (вж. Буров 2021: 26), в изпускането им от или в смесването им в предложни конструкции. Причините за констатираните явления биха могли да се търсят например в непознаването на рекцията на управляващата дума в словосъчетанието, елиптичността, паронимията, интерферентните и диалектните влияния.
Първите два примера от приведения по-долу материал онагледяват включването на предлог в състава на безпредложна конструкция, като причината за това би могла да се обясни с обстоятелството, че говорещото лице не познава рекцията на главната дума, тоест свойството ѝ да присъединява към себе си друга дума с помощта на или без предлог (вж. Стоянов 1979: 121).
(1) ЗМ: Занапред ще имам за предвид това, което казваш.
вместо: Занапред ще имам предвид това, което казваш.
Интересното в пример (1) е употребата на лексемата предвид, която като част на речта се определя и като предлог, и като наречие. Във втория случай тя се среща само в съчетанията имам предвид, нямам предвид, вземам предвид (вж. Речник на българския език[1]). Посочените безпредложни конструкции се реализират чрез синтактичната подчинителна връзка прилагане и добавянето на какъвто и да е предлог е неприемливо за книжовната норма (вж. по-подр. Константинова 1982: 110, Мурдаров 2022: 103).
(2) ИН: Успя ли да видиш за отказаната резервация?
вместо: Успя ли да видиш отказаната резервация?
Пример (2) илюстрира включването на предлога за след изразяващия възприятие преходен глагол виждам, който управлява пряко допълнение (вж. Попов 1974: 166-167). Синтактичната подчинителна връзка между глагола и допълнението би следвало да е прилагане; глаголът изисква безпредложно въвеждане на подчинената дума. Може да се предположи, че предложната фраза е била пояснение към прякото допълнение, което в хода на речта е изпуснато. В разглежданата ситуация функция на пряко допълнение би могло да заеме съществителното име имейл, което се явява в семантично отношение опора на именна фраза и управлява предлога за със значение относно. След добавянето му изречението би звучало по следния начин: Успя ли да видиш имейла за отказаната резервация?
Обратно на включването на предлози в състава на безпредложни конструкции в устната реч се наблюдава изпускането им от предложни конструкции. Причината би могла да се корени, от една страна, в непознаването на рекцията на управляващата дума, от друга, в обстоятелството, че те вече са били споменати в „предходни реплики“, както пише Й. Маринова, и смисълът се подразбира от контекста (вж. Маринова 1994: 60). В този случай е налице една от специфичните особености на устната реч – елиптичността, или, както сочи авторката, проявява се „действието на закона за икономия на изразните средства“ (пак там). В подкрепа на мнението на същата авторка за изпускането на често употребявани предлози за време като през и в е и пример (3), където в темпоралната конструкция липсва предлогът в:
(3) ИН: ... 03:50 фериботът е в последния остров.
вместо: В 03:50 фериботът е в последния остров.
Следващите две изречения илюстрират колебания в разбирането на смисъла на фразата вследствие на неизразяването на свързващия елемент, чрез който се предава конкретно синтактично и семантично отношение, или на непознаване на рекцията на главната дума.
(4) ИН: Това съм задал двама с кола.
вместо: Това съм задал за двама с кола.
В посочения по-горе пример (4) управляващата дума – глаголът задавам е употребен със значение на отбелязвам, посочвам, които като преходни глаголи въвеждат едно пряко допълнение. В анализирания случай опората на фразата – глаголът задавам изисква подчинената дума да бъде въведена с предлога за. Тъй като примерът е част от диалог по известна на събеседниците тема, би могло да се допусне за приемлив и безпредложният вариант, ако става въпрос за уточняване. Докато в писмената реч обособяването на фразата може да се осъществи с употребата на един от пунктуационните знаци – тире или двоеточие, в потока на речта обособяването се реализира с помощта на интонацията, изразена чрез низходяща пауза. В тази връзка предложната и безпредложната конструкции в (4) са неравностойни в семантично отношение и не би могло да се приемат за тъждествени.
Двусмисленост на фразата поради липсващ езиков елемент от словосъчетанието показва и пример (5). Биха могли да се предположат два варианта на предложни конструкции: с предлога с или с по. Тъй като в конкретния случай става въпрос за място – повърхност, върху която се извършва действието, би било приемливо да се включи изразител на пространственото отношение – локативният предлог по:
(5) ИН: Ръцете ще има шляп.
вместо: По ръцете ще има шляп.
Предлогът на – маркер на различни семантични отношения, е един от най-често изпусканите в устната реч. Като нетипично и интересно може да бъде посочено изпускането му в полипредложната конструкция като на. За контактно разположените предлози в граматичната литература се срещат различни термини: „съчетание от два предлога“ (вж. ГСБКЕ 1983, Т. 2 1983: 411), „предложни изрази“ (Бояджиев, ред. 1999: 356), „удвоена употреба на предлози“ (Пашов 2013: 247) и други (по-подробно за терминологичния апарат вж. Атанасов 2021: 258). От значение за анализа е да се поясни, че компонентите на този вид конструкции са натоварени с определена семантична функция. Например в коментирания по-долу случай – пример (6), първата съставка – предлогът като, е носител на основното семантично значение – сравнение, в смисъл на по подобие на. Втората съставка – предлогът на, пояснява следващата го дума – кино (вж. Бонджолова 1989), чиято неупотреба нарушава, от една страна, смисловата връзка между компонентите на двупредложната конструкция, от друга, изразяваното отношение за сравнение:
(6) СЯ: Всичко ми е като кино.
вместо: Всичко ми е като на кино.
Друг случай на изпускане на предлога на се наблюдава в разговорната устойчива фраза вземам се на сериозно. Синтактичната връзка между елементите на словосъчетанието от глагол и наречие и трябвало да е предложно свързване. Възвратният глагол вземам се изисква обстоятелственото пояснението за начин да бъде въведено с предлога на:
(7) СМ: Много сериозно се вземат.
вместо: Много на сериозно се вземат.
Специфична особеност на устната реч е честото изпускане на маркера за „принадлежност, притежание“ – предлога на (ГСБКЕ, Т. 2 1983: 428). Този начин на изказ би могъл да се сравни и с телеграфната реч: смисълът се подразбира от контекста на разговора, въпреки липсващия релевантен за структурата езиков елемент (Тишева 2021: 369). Следващият пример илюстрира такъв случай:
(8) НС: Каната се намира в стая Мария.
вместо: Каната се намира в стаята на Мария.
При образуване на предложната конструкция лексемата стая подлежи на трансформация, изразена чрез добавянето на граматическия показател за определеност за женски род – определителния член -та – към основната й форма (Добрева 2004: 92). Употребата на думата с нулев член в конструкция за притежание не съответства на правилата за граматическа оформеност.
Друг пример, който привлича вниманието върху себе си поради своята неспецифичност, е свързан с изпускането на предлога от като показател за „партитивност“: „цяло, изразяващо съвкупност, от която се отделя определено количество“ (ГСБКЕ 1983, Т. 2 1983: 434):
(9) НС: Вземете още три друг модел.
вместо: Вземете още три от друг модел.
Онагледеното в примери (5), (6), (7) и (9) „съкращаване“ на предлози (Буров 2021: 30) би могло да се отнесе към телеграфната реч. Освен това прави впечатление, че представените елипси не са с висока честота в устната комуникация. Този вид съкращавания пораждат интерес като обект за бъдещ по-задълбочен количествен и качествен анализ.
Към тенденциите в употребата на предлози в устната реч се отнася и смесването им, чиято първопричина според В. Константинова би могла да се търси във възможността различни представители на този клас думи да изразяват сходни значения. Авторката отнася към разглеждания въпрос и влиянието на диалектните говори върху книжовната употреба на предлозите (вж. Константинова 1982: 98, подробен обзор за предложните конструкции в диалектните говори вж. Стойков 1993: 265-266). Една от взаимните замени на „диалектно равнище“ (вж. Гаравалова 2005) се наблюдава при пространствените предлози със статична и с финална функция в и на. За „смесването в употребата“ им С. Спасова-Михайлова пише, че анализираното явление „е характерно в много случаи както за старобългарски, така и за съвременния български език“ (Спасова-Михайлова 1968: 54). П. Асенова също разглежда „смесването на функциите“ на двата предлога, което „може да се проследи исторически“ (вж. Асенова 1989: 75). Съгласно С. Спасова-Михайлова „основното пространствено значение на предлога в (във) е да означава [...] при глаголи за състояние място вътре в нещо, където нещо се намира или се извършва, действие без определена посока“ (Константинова 1982: 55). Предлогът на също посочва мястото, „в чиито предели или върху чиято повърхност се проявява дадено действие“ (ГСБКЕ, Т. 2 1983: 429). Приведеният по-долу материал, събран при проучването, обръща внимание на употребата им, свързана с разграничаването на изразяваните от тях нюанси за пространствено отношение и акцентира върху важността за правилния избор на свързващия езиков елемент. Примери (10), (11) и (12) онагледяват употребата на локативния предлог в на мястото на пространствения предлог на.
(10) ИН: Тази лодка е като онази в пристанището.
вместо: Тази лодка е като онази на пристанището.
(11) СР: Аз в Самотраки хванах риба.
или: Аз на Самотраки хванах риба.
(12) ИН: ... 03:50 фериботът е в последния остров.
вместо: ... 03:50 фериботът е на последния остров.
В пример (10) предлогът в указва, че лодката е проникнала, се намира в границите на обекта – пристанището. (вж. Спасова-Михайлова 1968: 49, ГСКБЕ, Т. 2 1983: 416), а в пример (11), че действието се развива в града Самотраки. За целите на анализа е важно да се направи уточнението, че топонимът Самотраки назовава, от една страна, гръцки остров в Егейско море, а от друга, главния му град, носещ и името Хὸра. В случай че говорещото лице, изричайки Самотраки, е имало предвид острова като цяло, а не града, тогава изразител на локативното отношение е предлогът на. Изборът му е мотивиран както от изложената по-горе теория за семантиката на конкретната служебна дума, (пример: На кея чака малка навалица (Д. Димов) (ГСКБЕ, Т. 2 1983: 429)), така и от обстоятелството, че отношението за място, което се намира на вода, се предава с него по аналог на немския пространствен предлог „an“[2], [3] (примери: am (an dem) Hafen – на пристанището, an der Küste – на брега и др.). Следователно единствен ориентир за мястото на действието остава предлогът на, когато присъединяваната дума е пристанище – пример (10), остров – пример (12), топонимът Самотраки в значение остров – пример (11). От изложеното по-горе може да се заключи, че познаването на значенията на езиковите елементи е важно условие за правилната съчетаемост на думите в словосъчетанието, което води и до по-ясно, еднозначно изразяване.
Следващите примери илюстрират замяната на предлога в с предлога на. То е характерно за източните говори и там замяната се приема за „напълно редовна“ (Гаравалова 2005). Позовавайки се на цитираното по-горе за семантичната функция на двата предлога, при назоваване на селище, в чиито граници се намират субектите, с името му локативното отношение се предава с предлога в съгласно книжовната норма. Примери (13), (14) и (15) са аналогични по изразяваното с предлога на в глаголните конструкции пространствено отношение – субектите се намират в града/сградата, и подкрепят представеното по-горе за влиянието на диалектните (източни) говори върху избора на предлог в устната реч.
(13) ИН: Една вечер бяхме на Кайро.
(14) СД: Ние сме на хотела горе.
(15) ИН: Като излязох на Хургада на летището...
В пример (15) предложната конструкция на Хургада освен като обстоятелствено пояснение за място на сказуемото излязох би могла да се разглежда и като несъгласувано определение на летището, след преместване напред, пред опората, на предложната конструкция за притежание. Промяната на реда на думите в словосъчетанието води до разкъсване на смисловата връзка между тях. При правилен словоред изречението би било структурирано по следния начин:
Като излязох на летището на Хургада...
В устната реч се наблюдава замяна на предлозите в и у чрез смесването им в резултат на общата им способност да изразяват „близки или сродни значения“ (вж. Константинова 1982: 98). Предлогът у, както посочва Г. Митринов, „се употребява пред нарицателни или собствени съществителни имена, които назовават лица или колективи одушевени субекти като тим, отбор и под.“, докато мястото на предлога в е „пред съществителни имена, които означават предмети, животни или отвлечени понятия, за да се изрази място в пространството“ (Митринов 2021). За източните говори обаче е характерно изместването на предлога у от предлога в, както изтъква Ст. Младенов (Константинова 1982: 98), подкрепено и от записания при проучването пример (16):
(16) СР: Застраховката ми е в кака ти.
вместо: Застраховката ми е у кака ти.
Интересен е и случаят с примерите в (17):
(17) а. ИН: Бяхме на едно заведение.
б. Бяхме в едно заведение.
След глаголната форма бяхме, означаваща статичност, състояние или битийност, употребата на двата предлога би могла да се приеме за равностойна: за събеседника е разбираемо, че говорещото лице посочва както мястото, така и дейността, извършвана в него. Въпросите, които повдигат и двата примера, са дали употребата на неопределителен член пред имената запазва изразяваното от предлозите отношение и дали то се променя при изпускане на неопределителния член пред името по аналог на глаголите за движение и предложните съчетания, в чийто състав влиза или не влиза неопределителен член (вж. Ницолова 2008: 454). Тези хипотези биха могли да бъдат проверени в следващи проучвания върху по-богат емпиричен материал.
Друг интересен случай представлява паронимията при предлозите, което е рядко явление за тази част на речта, както пише Р. Русинов (Русинов 1979: 112). Пример (18) онагледява несъзнателна паронимна замяна (Русинов 1979: 111, 116) на темпоралния предлог преди с локативния пред поради близкия им звуков състав и ‘преплитането’ на изразяваните от тях значения. Вместо предлога пред, маркер за „непосредствена близост по място“ (ГСКБЕ, Т. 2 1983: 439), е употребен предлогът за време преди (Куцаров 2007: 143), указващ „разстояние от време, считано от дадения момент в посока към миналото“ (ГСКБЕ, Т. 2 1983: 439):
(18) ИН: Да те чакам на автогарата преди вас.
вместо: Да те чакам на автогарата пред вас.
При устната неподготвена комуникация участникът изразява своите мисли спонтанно, в резултат на което изборът на езикови средства може да бъде повлиян от редица фактори, единият от които е владеенето на чужд език. В случая може да се говори за интерференция, за което У. Вайнрайх дава следната дефиниция: „Отклоненията от нормата на единия от езиците, които се срещат в речта на билингвите в резултат от владеенето на повече от един език, т.е. в резултат от езиков контакт, се наричат прояви на интерференция.“ (цит. по. Крейчова 2017: 315). Според учения за интерференция се говори, „когато индивидът билингва идентифицира елементите на втория език с елементите на първия и ги репродуцира“ (пак там). Пример (19) илюстрира влиянието на немската езикова система върху българската в частта за предлозите (за пренасянето на чужди влияния вж. по-подробно Константинова 1982: 98, 105, Крейчова 2017):
(19) СЯ: Дъщеря ми беше в Брюксел на командировка.
вместо: Дъщеря ми беше в Брюксел в командировка.
В анализираното изречение става въпрос за немскоезично интерферентно влияние от фразите auf Dienstreise (в превод: в командировка) и auf Besuch (в превод: на посещение). В двете предложни конструкции на немски е употребен един и същ предлог auf[4], чиито преводни еквиваленти на български в посочените изрази са в и на. Фразата в командировка изисква предлога в, посочващ мястото на работа, а при фразата на посещение предлогът на изразява отношението цел (на посещение = посещавам).
Колебания в избор на предлог представя и следващият записан материал:
(20) а. Отивам за риба.
б. Отивам на риба.
Предлозите за и на са употребени като изразители на финално-целно отношение (вж. Асенова 1989: 73, Спасова-Михайлова 1968: 49). В пример (20а) предложната конструкция е приемлива в семантично отношение, тъй като едно от изразяваните от предлога за отношения е цел и въвежда „имена, които означават целта, към която се стреми глаголният субект“ (ГСКБЕ, Т. 2 1983: 423) в смисъл на отивам, за да хвана/купя риба (да придобия). За правилна се приема и фразата в пример (20б) Отивам на риба, в чийто състав влизат глаголът за движение отивам (вж. Ницолова 2008: 454) и предлогът на, изразяващ целно отношение (вж. ГСКБЕ, Т. 2 1983: 429), като в случая е необходимо да се направи и уточнението, че както при анализирания израз, така и при изрази като Отивам на фризьор и пр., при които името след предлога е с нулев член, „обектът не се схваща пространствено“ (пак там), а фокусът е върху „чистата“ цел на придвижването – отиването на място, където нещо може да бъде правено, някаква дейност ще върши или субектът, както е с ловенето на риба, или някой друг, но с участието на субекта, както е при фризьора.
Въз основа на извършения анализ биха могли да се направят следните изводи:
• Тенденциите в употребата на предлози в устната реч се изразяват във включването на предлози в състава на безпредложни конструкции, в изпускането им от предложни конструкции, както и в тяхното смесване. Потвърждават се наблюденията и изводите, направени в предходни изследвания по темата, което говори за устойчивост в реализирането на посочените тенденции.
• Причините за изпускането на предлози от словосъчетанията или за смесването им могат да бъдат обяснени с непознаването на рекцията на думата. Като други причини за взаимната замяна на предлози биха могли да се посочат влиянието от диалектите, паронимията, непознаването на значението на лексикалните елементи от фразата, интерференти влияния, както и обстоятелството, че различни предлози могат да изразяват сходни значения.
• От гледна точка на видовете предлози, разгледаните лингвистични явления се регистрират при прости (едносъставни) предлози – в, за, на, от, по, у, сложни (вторични) предлози – пред, преди и съчетание от два предлога – като на, а от гледна точка на изразяваните от тях отношения – при предлози за място: в, на, по, у, време: в, преди; цел: за, на; сравнение: като на, притежание: на и партитивност: от.
• Макар изследването да не е насочено към количествени анализи, интересно е да се посочат и някои данни за честотата на употребяваните предлози. С най-висока честотност се откроява предлогът на – 8 примера (част от които е и полипредложната конструкция като на), последван от предлога в – 5 примера, предлога за – 4 примера и предлозите пред(и), от, по, представени с по един пример.
• Описаните тенденции в употребата на предлози в устната реч се наблюдават при следните изразявани от тях отношения:
– Предлог на като маркер за пространствено отношение (4 примера) и като маркер за притежание (1 пример);
– Предлог в като локативен предлог (4 примера) и като темпорален предлог (1 пример);
– Предлог за, като изразител на отношение между обекти (2 примера) и за цел (1 пример);
– Предлог преди като темпорален предлог вместо локативен предлог пред (1 пример);
– Предлог от като маркер за партитивност (1 пример);
– Предлог по като пространствен предлог (1 пример);
– Полипредложна конструкция за сравнение като на (1 пример).
• Най-често смесваните предлози са в и на в качеството им на изразители на пространствени отношения.
В заключение може да се обобщи, че тенденциите, регистрираните в рамките на проучването за употребата на предлози в българската устна реч (добавяне, изпускане или смесване на предлози като резултат от непознаване на рекцията на управляващата дума, диалектни и интерференти влияния и пр.), се наблюдават при прости, сложни предлози и полипредложни конструкции най-често за темпорални, пространствени или целеви отношения. Проучването има пилотен характер и не претендира за изчерпателност, тъй като целите му са ограничени само до проверката на някои първоначални хипотези за употребата на предлозите. Въпросът за актуалната употреба на предлозите както в устната, така и в писмената реч е обширен сам по себе си и би могъл да бъде тема на следващи проучвания върху по-богата база данни.
БИБЛИОГРАФИЯ
Асенова 1989: Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. София: Наука и изкуство, 1989.
Атанасов 2022: Атанасов, Ат. Полипредложни конструкции в предикативна позиция. // Български език, Приложение 69 (2022), 257–273.
Бонджолова 1989: Бонджолова, В. Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език // Език и литература, № 2, 1989, 59–63.
Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1999: Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София: ИК „Петър Берон“, 1999.
Гаравалова 2005: Гаравалова, И. Една (не)обичайна замяна на предлога в с предлога на. // Български език, № 2, 2005.
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2, Морфология. София: БАН, 1983.
Добрева 2004: Добрева, Ел. Увод в общото езикознание. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2004.
Константинова 1982: Константинова В. Предлозите в българската граматична литература. София: БАН, 1982.
Крейчова 2017: Крейчова, Е. Трансфер и интерференция при изучаването на български език като чужд от славяни. // Български език и литература, Т. 59, № 3, 2017, 313–320.
Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.
Маринова 1994: Маринова, Й. За някои особености на предлозите в българската книжовно-разговорна реч. // Проблеми на българската разговорна реч, Т. 2. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 1994, 57-66.
Митринов 2021: Митринов, Г. За една неправилна употреба на предлога в. // Аз-буки, № 28, 2021.
Мурдаров 2022: Мурдаров, Вл. Различни съвети за предлозите. София: Black Flamingo Publishing, 2022.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008.
Пашов 2013: Пашов. П. Българска граматика. Пловдив: ИК „Хермес“, 2013.
Попов 1974: Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. София: Наука и изкуство, 1974.
Русинов 1979: Русинов, Р. Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. В: Помагало по българска лексикология. Под ред. Т. Бояджиев. София: Наука и изкуство, 1979, 108–116.
Спасова-Михайлова 1968: Спасова-Михайлова, С. За финалната функция на предлозите в български и в някои други славянски езици. В: Славистичен сборник. Под ред. Л. Андрейчин, Ст. Стойков. София: БАН, 1968, 43–62.
Стоянов 1979: Стоянов. Ст. За съчетаемостта на думите в българския език. В: Помагало по български синтаксис. Под ред. М. Виденов. София: Наука и изкуство, 1979, 120–134.
Стойков 1993: Стойков, Ст. Българска диалектология. София: БАН, 1993.
Тишева 2006: Тишева, Й. Българската разговорна реч в интернет. В: Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Т. 44, кн. 1, сб. А, 2006 – Филология, 2006, 277–288.
Тишева 2021: Тишева, Й. Наблюдения върху изразяването на подлога в българската устна реч. // Studia philologica, Т. 40, №1, 2021. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, с. 367–378.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият текст е резултат от изпълнението на научната програма на проекта „Динамика в българската устна реч (корпусно проучване)“, финансиран от НИД на СУ (Договор № 80-10-179/27.05.2022 г.). Изказвам благодарност на Фонда за предоставената подкрепа.