В навечерието на един от най-светлите празници – 24 май, Денят на славянската писменост и българската просвета и култура – за тридесет и седма поредна година се проведоха Кирило-Методиевските четения, организирани от Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По традиция всяко подобно събитие е посветено на някой от образцовите изследователи в областта на старобългаристиката. Тазгодишното издание бе посветено на светлата памет на проф. дфн Донка Петканова. Това е показателно за приемствеността между поколенията в Катедрата по киролометодиевистика, важен елемент за запазването и продължението на една от най-добрите старобългаристични школи в България. Защото именно Софийският университет е мястото, в което са създадени азбучните изследвания в областта на средновековната българска култура, дело на проф. Йордан Иванов, проф. Донка Петканова, проф. Климентина Иванова, проф. Красимир Станчев, както и едни от най-добрите съвременни познавачи на старобългарския език – проф. Андрей Бояджиев, проф. Анна-Мария Тотоманова, проф. Татяна Славова и др.
В рамките на два дни в шест заседания бяха представени изследвания в областта на старобългаристиката – езикознание, литературознание и текстология. Сред докладите бяха „Из лексиката на новоизводните преводи“, представен от проф. Искра Христова-Шомова, „Преписи от групата на Панталеймоновия препис на „История славянобългарска“ от проф. Маргарет Димитрова и др. Освен доайените в съответните области участваха и представители на младото поколение учени, както и възпитаници на Катедрата. Сред тях са доц. Анета Димитрова с доклад, посветен на Словото „За спасението на душата“, д-р Гергана Ганева, която представи изследване, свързано с епистемичните употреби на бъдеще време в езика на Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак и Константин Костенечки и д-р Мария Тотоманова-Панева, която представи „Песента на Ана в Архивския хронограф“. От ключово значение за събитието бе изказването на модератора на първото заседание – проф. Красимир Станчев – свързано с кризата в хуманитарното знание. По думите му провеждането на това събитие за тридесет и седма поредна година е доказателство за активната борба с тази криза и възможността да бъде запазена светлата памет на създателите на българската палеославистика, както и да бъде продължено делото им.