Към живота
Всичко човешко ти изпари.
Слънцето дори затъмни,
виж, вали!
Най-чистите души разруши,
наслаждаваш се, нали?
Сама съм и безсилна
пред твоята мощ
недостижима.
Мога единствено да страдам,
без да се предавам.
Душата ми в бурята
се отразява,
всеки гръм в нея се заковава.
В миг на надежда
светкавица проблясва
мисля си – Преминава!
Няма край съдбата тежка,
безсилието се усеща.
Остана само надежда светла
в бъдещето отразена.
П. А.
Моля, прочетете внимателно тази Политика за поверителност и защита на личните данни, преди да използвате този уеб сайт.
Моля, прочетете внимателно тези Условия за ползване на сайта, преди да използвате този уеб сайт.
С достъпа си до този сайт, Вие се съгласявате със следващите по-долу условия.
Списание „Съвременна лингвистика“
Факултет по славянски филологии
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. Цар Освободител №15, каб. 139А
София 1504
тел. 02 930 8393
editors@modern-linguistics.eu
www.modern-linguistics.eu
