Следвоенната обстановка в обществения живот у нас несъмнено оказва влияние върху изграждането ми като личност и учен.
В семейството си израснах заедно със своята сестра, родена година и няколко месеца преди мен, но по-малка на ръст. Майка ми използва това и ни изпрати заедно на училище в първи клас, въпреки че бях само на пет години.
Справях се отлично и продължих в следващите начални класове. Не ми беше трудно, тъй като много лесно запомнях всичко, което веднъж ми беше обяснено.
Идеята за близначките, която майка ни обличаше в еднакви, ушити от нея дрехи, вече не вършеше работа, но затова пък по-късно станах най-малката ученичка с най-висок успех в Педагогическото училище за начални учители в Русе. Там имах много добре подготвени учители, като вече си бях харесала часовете по български език с фонетика, морфология, синтаксис. Имахме отделни учители – един по език, друг по литература, който изискваше да учим наизуст стихове на Ботев, Смирненски, Вапцаров. Това внасяше друга атмосфера в обучението. Още тогава си оформих мнението, че е по-съществено учителят да има знания, а методиката на преподаване идва с практиката и не бива да определя какъв и колко да бъде преподаваният материал.
По-късно, вече в Университета, определено се насочих към езиковедските дисциплини. Харесах фонетиката заради крайния брой звукове, който позволява да изградят система по определени признаци. Привлече ме обаче лексикологията, която разкрива интересни отношения и връзки. Избрах селскостопанската лексика, свързана с основната дейност и отношения в селото. За да събера съпоставим материал, приготвих въпросник, с който посетих определени селища на централния балкански говор. Материалът ми разкри интересни отношения и връзки – например мястото, където се подреждат съдовете за вода, не е само водник, а котленик, бакърник, а също и стомник и пр. Като основна задача се оформи разкриването на системния характер на лексиката – връзките и взаимоотношенията между думите в лексико-семантичната система на езика, както и на семантичната структура на отделната дума. В кандидатската си дисертация използвах методологията и теориите на семантичните микрополета, за лексико-семантичния вариант на думата, както и компонентния анализ на отделното значение, за да определя системата от значения при функционирането ѝ в синтагматичен план.
Интересуваше ме понятийната определеност на думите – предмет, качество, отношение. Това ме насочи към избора на мотив за създаване на думите, в което се отразява обстановката, където живеят носителите на диалектна лексика.
Първата ми среща с проф. Стойко Стойков бе на изпита по диалектология, на който ми се падна банатският говор, подробно изучен и описан в самостоятелен труд.
Той остана видимо доволен и ме покани в работна група, която всеки вторник разпределяше фишовете по части на речта и ги подреждаше по азбучен ред. В тази група работеше и Максим Младенов, който се отнасяше към Ст. Стойков като към свой учител.
Това бе време, когато между Катедрата по български език към Филологическия факултет и Секцията по диалектология в Института за български език имаше тясно сътрудничество. В кръжока по диалектология, ръководен от Ст. Стойков, присъстваха студенти и научни сътрудници.
В събирането на материал за Българския диалектен атлас също участваха студенти и научни сътрудници. Като студентка в по-горните курсове редовно ръководих студентски групи. В селата ни посрещаха с радост, приемаха ни в домовете си и ни разказваха за своята младост.
Явих се на изпит за аспирантура по диалектология, но останах на втора позиция, тъй като бе избран мъж, който може да ходи на теренни проучвания (според по-късно признание на Ст. Стойков). Следващата година Ст. Стойков ме покани за специалист филолог в катедрата, за да подготвям словник за речник, който да включва диалектната лексика на идеографски принцип. Словникът да бъде изграден от книжовни думи, а речниковите статии да включват диалектните названия със същото значение. Диалектната лексика бе групирана по части на речта и подредена по азбучен ред.
Материалът, включен в първия том на Идеографския диалектен речник, показва, че при номинация на по-общи понятия се използват по-малък брой лексикални единици, докато при „вѝдовите“ се наблюдава разнообразие на номинационни единици. Например за топъл южен вятър се използват названия абл`ановеца, ар`апина, балкандж`ия, б`анчанин, б`елият, белом`орац, бл`агио, в`еселко, горн`як, план`инец, развиг`ор, снего`яд и др.
В книгата „Лексикалното богатство на българските говори“ са подчертани тематичното многообразие, системният характер и вътрешната организираност на диалектната лексика, която включва голям брой несъществуващи в книжовния език названия, чийто начин на образуване откроява неограничените възможности за словотворчество на народа. Процесът на сближаване с лексикалния състав на книжовния език е неизбежен, но бавен и продължителен.
При студиите „Съществителни имена с формант -ник/-ик в българския език“ и „Диалектни глаголи, мотивирани от съществителни имена“ се дава приоритет на функцията на словообразувателния формант, без да се пренебрегва основното схващане за относителната стабилност на словообразувателната система. Като характерни особености на словообразуването се извеждат суфиксацията при имената и засилването на апозиционните структури при съществителните с модел ски-писта, гост-диригент. В труда „Словообразуването в българския език“ се извежда изходното схващане, че като езикова проява, обусловена от сложното взаимодействие на вътрешноезикови и екстралингвистични фактори, словообразуването играе съществена роля за обогатяване на лексиката, а називната функция на думата като езиков знак обуславя връзката на словообразуването с теорията на езиковата номинация.
Книгата „Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български език“ като първо монографично проучване на семантиката на българските глаголи, образувани от имена. Приложена е методика за изследване семантиката на производната дума чрез разкриване на отношението формална структура – словообразувателно значение – функциониране в речта. Многозначността при деноминалните глаголи е представена като резултат от многократното използване на деривационния модел. Проследена е връзката между изграждането на семантичния обем на производните глаголи и запазените имплицитно изразени семантични компоненти. Диференциацията на признаците ’потенциалност’ и ’оказионалност’ като израз на специфичното във формалната и семантичната структура на реализираната производна дума допринася за изясняване ролята на словообразувателната норма. Изследванията обосновават тезата, че ако искаме да бъдат разкрити системните отношения в диалектната лексика и да се откроят тенденциите в нейния развой, словното богатство на даден диалект следва да се проучи в неговата цялост, а не да се разглеждат обособени по някакъв принцип отделни части. Като най-постоянен и най-активен участник в колектива, чийто състав се променя през годините, осъзнавах този речник като принос с капитално значение не само за българистиката, но и за славистиката като цяло. Включените в него словообразувателни диалектизми, мотивирани от диалектни думи, предлагат сведения за деривационните процеси и модели в българските говори – напр. от диалектните глаголи гълч`а, д`умам, прик`азвам със значение ’говоря’ са мотивирани прилагателните галчел`ив, думл`ив, приказл`ив, които се вписват в системата на говорите, създавайки интересни връзки и отношения.
Представените в една речникова статия и обединени около заглавната дума, различните названия на един и същ предмет или явление разкриват същественото за диалектите наличие на различна на извънезиковата действителност и нейната вербализация. Когато тези названия са производни думи, създадени чрез избор на различен ономасиологичен мотив, отразен в словообразувателното им значение, те разкриват деривационния потенциал на диалектите.
Предстоящо е издаването на следващия том на Българския идеографски диалектен речник.
Следва ...