Емоцията гняв и португалската дума CÓLERA

Гневът е дефиниран като ,,една от шестте основни емоции, която се проявява в ситуация, считана за силно негативна и някой или нещо е причината за това негативно състояние. Почти винаги гневът е предшестван от истинско или въображаемо раздразнение и обикновено е придружен поне за момент от израз на лицето, при който челюстта се стяга, устните се свиват, погледът е надолу и челото се сбръчква“ (Мацумото 2009: 308). Гневът и агресията често са свързвани и се смята, че емоцията подтиква човек към агресивни действия, но не е задължително това винаги да се случва. Съществуват ситуации, в които човек се чувства гневен, без да се поддаде на импулса да действа агресивно. Някои учени считат, че контролираното изразяване на тази емоция може да се разгледа като положителна страна на гнева и го смятат за добър начин за разрешаване на конфликти (Изард, виж Плампър 2015: 144).

Още в Древността учени и философи са разсъждавали над смисъла на емоциите, тяхната функция и как се проявяват у хората – за стоиците гневът е бил безполезен по време на битка, на състезание е било грешно да се поддадеш на тази емоция, а ако не може да се понесе нещастието, то по-добрият избор е самоубийството пред гневния изблик (Кемп, Стронгман 1995: 398). Аристотел е определял гнева като резултат от несправедливостта, но е допускал, че в същото време тази емоция може да послужи за справяне с нея. Философи като Сенека и Гален са били свидетели на гневните реакции на околните, което ги е накарало да се отвратят от подобно поведение и да се стремят да не бъдат завладени от такава лудост. Същото отношение към тази емоция е имал и Аристотел, макар и да е допускал, че има случаи, в които гневът може да се окаже полезен.

Според древните философи умът и волята, която е част от него, имат ключова роля в проявяването на емоциите и най-вече на гнева. Ако човек има свободна воля, то той е отговорен за мислите и постъпките си и следователно трябва да се научи как да реагира във всяка ситуация. За да се промени, индивидът трябва да бъде търпелив и да работи върху себе си, да овладее гнева и да се старае да го контролира, да не позволява да се проявява, защото това означава, че злото ще завладее човек (Кемп, Стронгман 1995: 401). Въпреки насоките за самоусъвършенстване гневът е вземал контрол над хората. Тогава те били заклеймявани като луди или дори обсебени от демони. Според еврейския философ Маймонид, жените и децата били по-склонни да изразяват емоциите си, без значение дали са позитивни или негативни, тъй като нямали познания за етиката и морала, които са ключови за самоконтрола (Кемп, Стронгман 1995: 403).

Макар че гневът е определян като отрицателна емоция, която може да ни обсеби, подобно на зъл дух, той е и необходимо изживяване, чрез което имаме възможност да се научим да преодоляваме неразбирателствата в отношенията си с другите, ако успеем да я изразим по умерен начин. (Изард, виж Кемп, Стронгман 1995: 406).

Други теории разглеждат гнева като механизъм за самозащита, като начин за регулиране на поведението в обществото и в отношенията с останалите хора. Лемерайз и Додж се фокусират върху причините за възникването на гнева и развитието му. Например, при децата той може да се появи, както когато се поставят определени ограничения, така и в социализирането с другите, което оказва огромно влияние върху начина, по който ще се развие чувството за гняв (Стронгман 2003: 134).

В основата на голяма част от теориите, свързани с емоциите, и по-специално с гнева, се поставя връзката между аз-а и другите. Де Ривера обяснява, че за да разберем която и да е емоция, е необходимо да разгледаме обстоятелствата, в които се е проявила, като за тази цел поставя четири въпроса, които представляват избори, които човек трябва да направи в дадена ситуация (Стронгман 2003: 183):

1. То-аз: Към мен ли е насочена емоцията или към друг/друго нещо?
2. Позитивно-негативно: Какво предизвиква емоцията – привличане или отблъскване? Към себе си ли насочвам реакцията или към друг човек?
3. Удължаване-скъсяване: Емоцията свързана ли е с даване или отнемане, има ли премахване на нещо/някого или отдръпване от него?
4. Психологическо пространство: В тази точка се съдържат предходните три, тъй като всяка от тях е свързана с психологическото пространство:

а) има ли близост между участниците в разговора; б) социално признание и сравнение; и в) самосъзнание.

За някои учени ключът към по-доброто разбиране на емоциите и начина, по който различните култури възприемат и изразяват емоциите, се крие в езика. Анна Вежбицка вярва, че такива изследвания трябва да се основават на универсални семантични примитиви, т.е. необходимо е да анализираме емоциите независимо от културата и езика и да се опитаме да стигнем до дефинирането им като универсални единици. Вежбицка представя как би изглеждал езиковият анализ на дадена емоция, като дава пример с английския концепт anger ‘гняв’ (Вежбицка, виж Стронгман 2003: 272):

angry ‘гневен’
X чувства нещо
Понякога хората си мислят нещо такова (за някого):
 Този човек е направил нещо лошо
 Не искам това
 затова искам да направя нещо
 Бих искал да сторя нещо лошо на този човек
затова хората се чувстват зле
X мисли нещо подобно
затова X се чувства така.

Гневът се разглежда и през призмата на феминизма. В анализите върху начина, по който емоциите се проявяват при жените, е предложено обяснение за връзката между гнева и страха. При жените тази емоция трябва да се потиска, за да не изглеждат истерични, да не бъдат осмивани затова, че са показали как се чувстват, че усещат гняв. Вместо това гневното чувство се изразява чрез плач, който някои автори считат за знак на яростта. Но потискането на толкова силна емоция няма да я премахне, напротив, може да я направи още по-мощна. За сметка на това от мъжете се очаква да покажат гнева си, често под формата на агресия. Отново стигаме до идеята за правила, които се очаква да бъдат следвани в обществото, което вижда мъжете като стоящи по-високо в социалната йерархия, съответно властта, силата, а оттам и гневът, са в техните ръце, докато ролята на жените ги прави слаби и макар да изпитват същите емоции, нямат възможността да ги изразяват по същия начин. Следователно гневът ще се породи от страха, а не от притежаването на власт (Кемп, Стронгман 1995: 409-410).

Гледните точки, свързани с изразяването на емоциите при половете, са се променяли през епохите, вниманието се е насочвало не само към различията между мъжете и жените, но и към децата, към работно място, към отношенията в политиката, в спорта, в обществото. Контролът върху гнева трябва да започне още от ранна детска възраст, тъй като се смята, че освободеният от гняв човек е по-здрав и държанието му към останалите е по-добро, защото риска от яростни изблици е редуциран. С въвеждането на този метод се наблюдава преобръщане на идеите за половете и емоциите. Ако в миналото мъжете са имали свободата да изразяват емоции като гняв без да се смята, че ще бъдат осмивани или че вървят срещу установени норми в обществото, то сега се изправят пред един съществен проблем, а именно потискането на емоциите и търсене на начин, по който да се справят с него (Кемп, Стронгман 1995: 411).

1. Понятието ‘гняв’ в индоевропейските езици

ГНЯВ

ЯРОСТ, БЯС

Таблиците с думи са от речника A Dictionary of Selected Synonyms in the Principal Indo-European Languages: A Contribution to the History of Ideas, pp. 1134-1138

В повечето индоевропейски езици гневът може да бъде изразен с поне две думи, като разликата се изразявa в интензитета на емоцията – често гневът преминава в ярост. Горепосочените таблици ни дават възможността да сравним и анализираме развитието на думите за ‘гняв‘ в индоевропейското езиково семейство. Когато изследваме етимологията им, ще открием, че носят различни значения като ‘жлъчка’, ‘сърце’, ‘дим, пушек’, ‘зъл, лош’, ‘извиване’, ‘гниене’ или са свързани с ‘лудост’, с ‘психична възбуда’, която се изразява в буйни физически действия (Бък 1949: 1134-1137).

2. Понятието ‘гняв’ в латински

От лат. cholera (от гр. χολέρα) произлизат фр. colère, исп. cólera и порт. cólera (Бък 1949: 1135). Португалската дума сólera, както и исп. cólera (Гомес де Силва 1985: 269), е дефинирана като един от хуморите (телесни течности) в човешкото тяло (Блуто 1712 I: 368). Обяснение за връзката между humor, ‘хумор, течност от животно или растение’ (Гомес де Силва 1985: 269) и cólera може да се открие още през Средновековието, когато се е смятало, че във всички хора е имало четири вида течности от чието съотношение в тялото е зависело психическото състояние на човек. Жлъчката, или жлъчният сок (choler) е бил причина за гнева когато е имало излишък от тази течност. Гръцката думата χολέρα е образувана въз основа на χολή ‘жлъчка’, което произлиза от ие. *ǵʰol-a ‘жлъчка’, < *ǵʰel₃-/*ǵʰolh₃ – ‘процъфтявам, блестя; жълт, зелен’ (Бейкъс 2010: 1641)[1]. Кръвта е водила до страстност; флегмата до мудност (срвн. flema); мрачното настроение, или състояние на меланхолия (срвн. melancolía), било породено от излишък на черна жлъчка, (от гр. μελαγχολία ‘мрачно настроение; черна жлъчка’, от melan-, основа на μέλας ‘черен, тъмен’, + χολή ‘жлъчка, жлъчен сок’) (Гомес де Силва 1985: 343).

Гръцкият медицински термин χολέρα е зает в латински. За кръстник на това инфекциозно заболяване се смята Хипократ. В Древността се е смятало, че болестта идва от жлъчката (гр. χολή). Първоначално в латински той означава ‘холера’, a после ‘жлъчна болест, жлъч’ изобщо. Още в народнолатинския обаче медицинският термин добива и значение ‘гняв’. Първият европеец, който дава точно клинично описание на холерата, е португалският лекар от еврейски произход Гарсия де Орта (през 1563 г. в Colóquios dos simples e drogas he cousas medicinais da Índia /Разговори за билките, лекарствата и медицински вещества в Индия/).

3. Порт. cólera

Съществителното име cólera, което, както видяхме по-горе, произлиза от гр. χολέρα и е навлязло в португалски през лат. cholera, ‘жлъчка, жлъчен сок’ (Нашсентеш 1955: 127), носи значението на ‘гняв, ярост, възмущение’ (Дренска 1996: 198), а за негов синоним се посочва ira, ‘ярост, гняв’ (Помбо 2011: 408). Разликата между двете се състои в това, че cólera се отнася до предполагаемата причина (жлъчката/жлъчния сок) за емоцията (ira) (Помбо 2011: 408). За пръв път в португалската литература думата cólera се появява в произведението Lendas da Índia, написано от Гаспар Корея (1492 – ок. 1553), в което авторът описва избухването на епидемия от азиатска холера в индийския щат Гоа (Де Резенде 1997: 150). Още през 1544 г. в романа Palmeirim da Inglaterra на Франсишко де Морайш (ок. 1500 – 1572) може да срещнем израза levantar a cólera a alguém ‘предизвиквам нечий гняв’, който според Помбо (2011: 408) е истинският превод на думите на Аристофан, преведени на френски като remuer la bile à quelqu’un. Същият автор (2011: 408) добавя, че макар и ira да се посочва като синоним на cólera, последната не може да се определи точно като проявление на силен гняв, освен когато се употребява със значението на френската дума colère, ‘яростно, горчиво чувство (към някого или нещо)’ (ФАР). В определен контекст е възможно да се срещне като ‘раздразнение, отвращение, погнуса’ (Помбо 2011: 408).

Виейра (1871 II: 271) пояснява, че тази емоция може да е причинена от обида или от раздразнение, възникнало в резултат на нечие действие, но е възможно да се появи внезапно като силно и яростно вълнение в душата:

Se a cólera que espuma, a dor que mora
N’alma, e destrói cada ilusão que nasce.
Tudo o que punge, tudo o que devora.
O coração, no rosto se estampasse;
(Mal Secreto, Raimundo Correia)

Превод:
Ако гневът, който разпенва, болката, която живее
В душата и унищожава всяка илюзия, която се роди.
Всичко, което пронизва, всичко, което поглъща
Сърцето, върху лицето се отпечатва[2];
(Едвам скрито, Раймундо Корея)

Vem, serenidade,
antes que os passos da noite vigilante
arranquem as primeiras unhas da madrugada,
antes que as ruas cheias de corações de gás
se percam no fantástico cenário da cidade,
antes que, nos pés dormentes dos pedintes,
a cólera lhes acenda brasas nos cinco dedos,
a revolta semeie florestas de gritos
e a raiva vá partir as amarras diárias.
(Serenidade És Minha, Raul De Carvalho)

Превод:
Ела, спокойствие
Преди стъпките на бдителната нощ
Да изтръгнат първите нокти на утрото
Преди улиците, изпълнени със сърца от газ
Да се изгубят във фантастичната сцена на града
Преди в заспалите крака на пешеходците
яростта да разпали въглени под петте пръста
Бунтът да засее гори от викове
И гневът да разчупи веригите на всекидневието.
(Спокойствие, ти си мое, Раул де Карвальо)

Виейра (1871 II: 271) добавя, че думата се използва и за определение на резки движения, които животните извършват под влиянието на гнева:

Em sua cólera, o Leão do Norte rugiu novamente e correu em direção a sua oponente. (Feliciano 2011: 339)
В гнева си Лъвът от Севера отново изрева и побягна към противника си. (Фелисиано 2011: 339)

В някои източници е възможно да се открият известни разлики в изписването на думата (chólera или kólera), като се приема, че формата, в която отсъства h, се отнася до медицинския термин за болестта бяс (Силва 1858: 400).
Cólera се среща в изрази като desafogar a sua cólera em ‘изливам гнева си върху някого’ и em um transe/explosão de cólera ‘в пристъп на гняв‘ (Дренска 2003: 109):

Aquele desejo de desafogar a cólera que acontece com as pessoas em situações difíceis coloca na boca dos torcedores as piores infâmias, (...) (Perdigão 2014)
Онова желание да излееш гнева си, което се появява в хората в трудни ситуации, кара най-ужасните неща да излизат от техните усти, (...) (Пердигао 2014)

Sem dúvida, uma destemperada e ruidosa explosão de cólera “é sempre odiosa e ofensiva” conclui, salientando que “nos importa não o homem irado, mas o homem com quem este está irado”, (...) (Félix 2010)
Без съмнение един бесен и шумен пристъп на гняв „е винаги омразен и обиден“, стига до заключение, като подчертава, че „нас ни интересува не гневният човек, а този, който го е довел до това състояние“, (...) (Феликс 2010)

Наречието colericamente ‘гневно, яростно’, е образувано от прилагателното име colérico и наставката -mente (Виейра 1871 II: 271):

Fallava-se alto, gesticulava-se colericamente, dizia-se sem rebuço o que se sentia, sem medo da policia, sem receio de comprometimentos. (Pinto 1906: 8)
Говореше се на висок глас, яростно се жестикулираше, казваше се онова, което се чувстваше без преструвки, без страх от полицията, без опасение, че се поема отговорност. (Пинто 1906: 8)

Прилагателното colérico е образувано от съществителното име cólera и наставката -ico и е обяснено със значение на ‘яростен, раздразнен, разгневен‘ (Виейра 1871 II: 271). Използва се и като определение за холеричен човек (Блуто 1712 I: 369):

O colérico gosta de fatos concretos, precisos, exatos e atua com seriedade. (Inácio 2012: 39)
Холерикът обича конкретни, ясни и точни факти и действа сериозно. (Инасио 2012: 39)

Помбо (2011: 408) дефинира думата като ‘atacado de cólera‘ (букв. ‘атакуван, нападнат от гняв‘) и добавя, че тя се употребява, за да се опише човек, склонен към гняв, с холеричен темперамент.

Os coléricos, por exemplo, mais ligados ao elemento fogo, têm tendências a se ‘provocarem’ uns aos outros. (Costa 2017: 21)
Холериците, например, които са свързани повече с елемента огън, са склонни да се провокират помежду си. (Коща 2017: 21)

Глаголът colerisar-se е обяснен със значение на ‘разгневявам се’ (Виейра 1871 II: 271), encolerizar(-se) ‘дразня (се), ядосвам (се)’ (Блуто 1712 III: 417) и ‘сърдя (се), разгневявам (се)’ (Дренска 1996: 311). Помбо (2011: 37) определя encolerizar-se като ‘достигане до крайната степен на гнева (ira)’ и глаголът представя идеята, че емоцията се проявява в резултат на обида или провокация. Encolerizar-se, заедно с irar-se и irritar-se, се срещат в изрази, в основата на които е заложена идеята за Господ и гнева, който изпитва когато вижда хората да извършват грехове (Помбо 2011: 37):

e eu devo repetir-lhes o que já lhes disse muitas vezes: que Deus não pode encolerizar-se jamais, porque é superior a todas as paixões humanas. (Sóler 2005: 261)
И трябва да ви повтарям това, което съм ви казвал много пъти: Бог никога не може да се разгневи, защото е над всички човешки страсти. (Солер 2005: 261)

‚É esta a ira de Deus?‘: Apocalipse vira tema central em lançamentos da nova ficção brasileira (Gabriel 2021)
‘Това ли е Божият гняв?’: Апокалипсисът отново като централна тема в премиерите на новата бразилска художествена литература (Габриел 2021)

Encolerizado, от encolerizar(-se) носи значението на ‘раздразнен, ядосан, разгневен’ (Блуто 1712 III: 417) и ‘довел до гняв, в състояние на/ изпълнен с гняв’ (Помбо 2011: 408) :

As pessoas estão nas ruas, encolerizadas, sem saber para onde vão. (Gabriel 2016)
Хората са на улицата, разгневени и без да знаят накъде отиват. (Габриел 2016)

Темата за същността на емоциите е будила интереса на хората от древни времена и продължава да бъде обект на изследвания и до наши дни. За да разберем по-добре която и да е от тези емоции, е необходимо да разгледаме историята на думата, с която я назоваваме. В настоящия текст беше изследвана етимологията на порт. cólera, ‘гняв‘, проследи се семантичното развитие и се анализираха причините за възникването на емоцията и нейните проявления. Представени са накратко значенията на думите за ‘гняв, ярост‘ в други индоевропейски езици, което дава възможност да се сравнят средствата, с които се изразява емоцията, както и да се направят по-задълбочени изследвания върху етимологията на гнева, които биха могли да разкрият допирни точки в начина, по който различните култури го възприемат и предават чрез собствения си език.

Думата cólera в португалски език и нейните производни не са претърпели семантичен развой, запазено е изходното значение на латинския етимон. Проследените фразеологизми потвърждават системната ѝ употреба в различни контексти. От факта, че думата cólera не е претърпяла значим диахронен развой, освен очакваните фонетични промени, можем да съдим за историческата важност на тази емоция.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бейкъс 2010: Beekes, Robert S. P. Etymological Dictionary of Greek (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series; 10), with the assistance of Lucien van Beek. Leiden, Boston. 2010.

Блуто 1712: Bluteau, R. Vocabulario portuguez e latino, aulico, anatomico, architectonico, bellico, botanico, brasilico, comico, critico, chimico, dogmatico, dialectico, dendrologico, ecclesiastico, etymologico, economico, florifero, forense, fructifero... autorizado com exemplos dos melhores escritores portugueses, e latinos ; e offerecido a el rey de Portugal, D. João. Pelo padre D. Raphael Bluteau. 1712 – 1728. Vol. I, III.

Бък 1949: Buck. C. D. A Dictionary of Selected Synonyms in the Principal Indo-European Languages: A Contribution to the History of Ideas. The University of Chicago Press, 1949, pp. 1134-1138.

Виейра 1871: Vieira, D. Grande diccionario Portuguez; ou, Thesouro da lingua Portugueza. Porto : Em Casa dos Editores Ernesto Chardron e Bartholomeu H. de Moraes, 1871-1874. Vol. 2 < https://archive.org/details/grandediccionari02vieiuoft/page/270/mode/2up >.

Габриел 2016: Gabriel, R.S. Renato Janine Ribeiro: „o protagonismo do Judiciário não é saudável à democracia“. В: електронно издание Época. [последно посещение на страницата: 03.04.2022 г.] < https://epoca.oglobo.globo.com/tempo/noticia/2016/03/renato-janine-ribeiro-o-protagonismo-do-judiciario-nao-e-saudavel-democracia.html >.

Габриел 2021: Gabriel, R.S. ‘É esta a ira de Deus?’: Apocalipse vira tema central em lançamentos da nova ficção brasileira. В: електронно издание O Globo. [последно посещение на страницата: 01.04.2022г.] < https://oglobo.globo.com/cultura/livros/e-esta-ira-de-deus-apocalipse-vira-tema-central-em-lancamentos-da-nova-ficcao-brasileira-25224279 >.

Гомес да Силва 1985: Gómez de Silva, G. Elsevier’s Concise Spanish Etymological Dictionary. Elsevier Scientific Publishing Company. 1985.

Де Ваан 2008: De Vaan, M. Etymological Dictionary of Latin and the other Italic Languages. Koninklijke Brill NV, Leiden. 2008.

Де Карвальо 1955: De Carvalho, R. Serenidade És Minha. Poesia I. 1955 < https://www.escritas.org/pt/t/2385/serenidade-es-minha >.

Де Резенде 1997: De Rezende, J.M. O Cólera, A Cólera. В: Linguagem Médica. Vol. 26(1), January – June 1997, p. 149-153 <https://revistas.ufg.br/iptsp/article/view/17377/10410>.

Дренска 1996: Дренска, М. Dicionário português-búlgaro. Португалско-български речник. София: Карина М. 1996.

Дренска 2003: Дренска, М. Българско-португалски речник. Dicionário búlgaro-português. София: ИК ,,Светулка 44“.

Инасио 2012: Inácio, S.R.L. Tipos de Temperamentos e a Utilização do Marketing Pessoal no Ramo Acadêmico, dentro das Universidades da Capital de São Paulo. В: Revista de Ciências Gerenciais, Vol.16, No.24. São Paulo, 2012, p. 39 [последно посещение на страницата: 01.04.2022г.] < https://cienciasgerenciais.pgsskroton.com.br/article/view/1938/1841 >.

Кемп, Стронгман 1995: Kemp, S. Strongman, K. T. Anger Theory and Management: A Historical Analysis. – В: The American Journal of Psychology, Vol. 108, No. 3 (Autumn, 1995), University of Illinois Press pp. 397-417. <https://www.jstor.org/stable/1422897?read-now=1&seq=19#page_scan_tab_contents >.

Корея 1948: Correia, R. Mal Secreto – В : Poesias completas. Org. pref. e notas Múcio Leão. São Paulo: Ed. Nacional, 1948. Vol. 1, p.16 <https://www.escritas.org/pt/t/12347/mal-secreto >.

Коща 2017: Costa, E.M.G. Saúde na Educação: Indícios de Congruências entre Salutogênese e Pedagogia Waldorf. Sorocaba, São Paulo: University of Sorocaba. 2017, p. 71 .

Стронгман 2003: Strongman, K.T. The Psychology of Emotion : From Everyday Life to Theory. Chichester: Wiley, 2003.

Мацумото 2009: Matsumoto, D. The Cambridge Dictionary of Psychology. Cambridge: Cambridge University Press, 2009, p. 38.

Нашсентеш 1955: Nascentes, A. Dicionário Etimológico da Língua Portuguesa. Rio de Janeiro: Livraria Académica. 1955, p. 127.

Пердигао 2014: Perdigão, L. História do Futebol Alagoano. Editora CEPAL, 1 January 2014

< https://books.google.bg/books?id=t64wDQAAQBAJ&pg=PT84&lpg=PT84&dq=desafogar+a+c%C3%B3lera+em&source=bl&ots=E_NXBdpVDM&sig=ACfU3U0WkXLcmuvQJdSVlBbRwcpzCSZksQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi5n-G8_u30AhXsRvEDHSluBnYQ6AF6BAgZEAM#v=onepage&q=desafogar%20a%20c%C3%B3lera%20em&f=false >.

Пинто 1906: Pinto, F.C. O Agitador. Lisbon: Livraria Central de Gomes de Carvalho. 1906, p. 8 < https://purl.pt/37558/2/ >.

Плампър 2015: Plamper, J. The History of Emotions. An Introduction. Oxford: Oxford University Press, 2015.

Покорни 1959: Pokorny, J. Indogermanisches etymologisches Wörterbuch. 1959. Bern: Francke.

Помбо 2011: Pombo, R. Dicionário de Sinônimos da Língua Portuguesa. 2nd edition. Rio de Janeiro: Academia Brasileira de Letras, 2011 <https://www.academia.org.br/sites/default/files/publicacoes/arquivos/cams-10-dicionario_de_sinonimos_da_lingua_portuguesa-para_internet.pdf>.

Силва 1858: Silva, A.M. Diccionário da Língua Portugueza, 7th Edition, Vol. 1 (A-E), Lisbon: Typ. de Antonio José da Rocha, 1858, p. 400 < http://docvirt.com/docreader.net/DocReader.aspx?bib=bibobpub&pagfis=12519 >.

Солер 1909: Soler, A.D. Memórias do Padre Germano. Federação Espírita Brasileira – FEB, 1st Edition, 20 May 2015 p. 261 .

ФАР: Френско-английски речник. Cambridge French – English Dictionary (FED). < https://dictionary.cambridge.org/dictionary/french-english/colere >.

Феликс 2010: Félix, L. Adam Smith: Autodomínio e Falso Autodomínio (o Medo e a Cólera). June 2010. [последно посещение на страницата: 03.04.2022г.] < http://www.esdc.com.br/CSF/artigo_2010_06_Adam_Smith_Medo_e_Colera.htm >.

Фелисиано 2011: Feliciano, A. O Leão do Norte. Vol. 1. Raleigh: Lulu Enterprises, Inc., 2011, p. 339 <https://books.google.bg/books?id=N7t7AwAAQBAJ&pg=PA339&lpg=PA339&dq=a+c%C3%B3lera+do+le%C3%A3o&source=bl&ots=-LHp_TV0Tm&sig=ACfU3U0c2d5V4vJYD1cwSk7F2fcjk6zBXQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwigkrvW893zAhXGsaQKHYy_BtYQ6AF6BAgVEAM#v=onepage&q=a%20c%C3%B3lera%20do%20le%C3%A3o&f=false>.