Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието.
Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2021, 575 С., ISBN 978-619-7433-51-7
В края на 2021 година излезе от печат книгата на Юлияна Стоянова „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието“. Авторката е известна на българската научна аудитория с дългогодишните изследвания (от средата на 80-те години), които провежда в областта на психолингвистиката. Трудът представлява интерес не само за учените в областта на лингвистиката и психолингвистиката, но и за специалисти, студенти и докторанти от други области – като психологията и педагогиката. Поради достъпния език, на който е написана, книгата е подходяща също така и за широк кръг от читатели извън научните среди. За това допринасят множеството примери, които подробно илюстрират теорията, както и краткото, но съдържателно обобщение на в началото на книгата, което цели да подпомогне читателите без филологическо образование.
Авторката запознава читателите с основите на общата психолингвистика в рамките на три глави, като основно поставя във фокус психолингвистиката на развитието. Това е особено ценно, тъй като този дял от психолингвистиката е изключително слабо познат на българската аудитория и проучванията в тази област са твърде малобройни. Психолингвистиката на развитието е разгледана конкретно в контекста на усвояването на българския език, а този процес е богато илюстриран с примери от обширна база данни с емпиричен материал. Множеството примери, включващи оригинална детска реч, улесняват усвояването на теорията от страна на читателя и надграждат научната стойност на труда, като го правят дори увлекателен. Тъй като това е първата книга, която разглежда почти всички аспекти от усвояването на българския език в ранна детска възраст, тя носи значителна стойност и представлява интерес и за международната аудитория, явявайки се справочник по темата за усвояването на един рядък език.
Главите, посветени на психолингвистиката на развитието, са широкообхватни и подробни. Представят се основните теоретични подходи и методи за изследване на езиковата онтогенеза. Преди да се пристъпи към описанието и анализите на отделните стадии на ранното езиково развитие на всички равнища на езика (фонетично, лексикално, морфологично и синтактично), специално внимание се отделя на доезиковото развитие и важни елементи от него като перцепцията на реч и упражняването на артикулационния апарат (лепет). Обсъдени са също така отношението между метаезиковото и езиковото развитие, билингвизмът, общуването между възрастни и деца, както и първите стъпки към социализация на децата.
Книгата е в обем от 575 страници и съдържа увод, деветнадесет глави, заключение, библиография, азбучен показател и анотация на английски език. Съдържанието на отделните глави е представено в следващото изложение.
Първа глава поставя във фокус проблематиката на овладяването и използването на езика от гледна точка на психолингвистиката. Дефинира се обектът на психолингвистиката и се посочват въпросите, на които тя търси отговор, свързани с характеристиките и проявленията на езика като психически конструкт. Разгледани са ключови етапи от историята на психолингвистиката и обособяването ѝ като отделна научна дисциплина. Дава се дефиниция на явлението „редундантност“, характерно за всички езици, като то се илюстрира с примери. Представени са различните видове памет. Разгледани са биологичните основи на езика. Специално внимание се отделя на въпроса доколкото езикът е явление, иманентно само на човека, или присъщо, макар и под друга форма, и на други биологични видове.
Следващите две глави с обща част на заглавията „Какво знае за езика компетентният му носител?“ обрисуват фонетичната организация на българския език, неговата морфологична и лексикална структура, семантиката му в контекста на лексиката (във втора глава) както и синтактичните му структури – фрази, изречения, надизреченски единства и семантиката в контекста на синтаксиса (в трета глава). Тези глави са особено полезни за читателите без филологическо образование. Основата на езика е разгледана не само през призмата на лингвистиката, но и през тази на психолингвистиката. Обсъждат се различни психолингвистични теории, свързани с организацията на менталния речник, перцепцията на речта, начините за извличане на лексикален материал от него, ролята на умозаключенията.
Останалите шестнадесет глави от книгата разглеждат психолингвистиката на развитието. Процесът на усвояване на първия език при децата до три годишна възраст е илюстриран с множество примери от речта на децата.
Четвърта глава представлява своеобразен увод в психологията на развитието. Маркират се основните проблеми, свързани с процеса на овладяването на първия език в ранна детска възраст. Представят се психолингвистични изследвания в областта на езиковата онтогенеза (включително такива, проведени в България) и се описват основните методи за събиране на емпиричен материал за ранна онтогенеза на езика.
Началната, доезикова фаза на усвояване на езика през първата година от човешкия живот се разглежда в глава 5. В нея са описани процесите, предшестващи еднословния стадий в езиковото развитите, които го подготвят: перцепцията на речта, упражняването на артикулация, комуникативното и когнитивното развитие.
Шеста глава обобщено представя отделните стадии при началното овладяване на първия език според броя на думите, произнасяни от децата, съответно: еднословен, двусловен и трисловен. Специално внимание е обърнато на еднословния стадий. Тъй като в този стадий децата говорят, използвайки изказвания само от една дума, често се налага комплексна интерпретация на имплицитния смисъл на посланието, скрито зад тази дума, която психолингвистиката назовава с термина „богата интерпретация“..
Седма глава разглежда явлението „телеграфна реч“, или изпускането на служебни думи и морфеми в детските изказвания в продължение на няколко месеца. Обръща се внимание също така на вариациите между децата по отношение на скоростта и стила на овладяването на езика.
Осма глава обръща внимание върху комуникацията между възрастни и деца и ролята на речта на възрастните към децата в овладяването на езика. Поставя се акцент върху българските езикови форми и структури, които се използват в тази комуникация и подпомагат детското езиково развитие.
Следващите девет глави описват конкретните процеси на овладяване на фонетиката, лексикологията, морфологията и синтаксиса на българския език, в процеса на усвояването му като първи език.
Развитието на фонетиката е разгледано в глава 9, в която са представени най-важните теории и изследвания в областта на овладяването на фонетичните контрасти, прехода между лепета и първите думи, и вътрешната репрезентация на думите. Подробно са описани процесите на усвояване на българската фонемна система. Обръща се внимание на връзката между звуковото и останалите езикови равнища.
Овладяването на лексиката в ранна детска възраст е представено в глава 10. Разглежда се връзката между дума и понятие, привеждат се данни за количествения и качествения състав на ранния речник. Отделя се внимание на явления, типични за този период на езиковото развитие: погрешно използване на думи поради прекомерно разширяване или стесняване на смисъла им, създаването на детски оказионализми, етимологизиране и езикова игра.
Следващите четири глави представят ранното развитие на българската морфология. Отделено е внимание на някои основни проблеми в този процес. Усвояването на имената (съществителни, прилагателни, числителни) е разгледано в глава 11., а на персоналния дейксис и местоименията – в глава 12. Глава 13. представя усвояването на глаголната система: спрежение, темпорална система, дейктично понятие за време, поява на несвидетелски форми, на възвратни глаголи, на форми за повелително наклонение. В тази глава се дискутира и един от най-важните проблеми в процеса на усвояването на първия език в ранна детска възраст – появата на свръхгенерализации, свързани с усвояването на морфологичните парадигми. Глава 14 описва усвояването на неизменяемите думи (наречия, предлози, съюзи, частици).
Овладяването на синтаксиса на българския език се представя в следващите три глави. Глава 15. разглежда развитието на простото изречение. Проследени са начините за изразяване на синтактична зависимост в детските изказвания – съгласуване и предложни връзки в имената и в глаголната група, прилагане, управление и словоред. Глава 16. е посветена на усложняването на простото изречение. Отделя се внимание на синтактичното отрицание и на страдателните конструкции. Глава 17. представя развитието на сложните изречения, като акцентът е върху съюзните връзки – съчинителната връзка в простото и сложните съчинени изречения, и подчинителна връзка в сложните съставни изречения. В тази глава се коментира началото на формиране на дискурсна компетенция.
Глава 18. разглежда комуникативно-прагматичното развитие, и по-конкретно овладяването на съобщителни, подбудителни, пермисивни и въпросителни изказвания.
Последната, 19-та глава, обсъжда един от най-важните въпроси в психолингвистиката на развитието: Как са разположени във времето метаезиковото и езиковото развитие? Дали протичат успоредно, или едното следва другото? На базата на анализите на български данни за ранно езиково осъзнаване се стига до заключението, че метаезиковото и езиковото развитие протичат едновременно, като метаезиковото развитие играе ключова роля на система за обратна връзка и контрол през ранния етап на усвояване на езика. В тази глава са разгледани също така билингвизмът и неговото влияние върху езиковото развитие. Обсъжда се и социализирането чрез езика до 3-годишна възраст.
В заключение би могло да се обобщи, че изданието е от ключово значение за българската читателска аудитория. На учените, студентите и докторантите, занимаващи се с проблеми в областта на лингвистиката и психолингвистиката, за пръв път се представя цялостен курс, който включва както най-съществените въпроси на общата психолингвистика, така и на психолингвистиката на развитието. Същевременно, бидейки достъпно и увлекателно написана, книгата представлява интерес и за широк кръг от читатели без филологическо образование – психолози, педагози, логопеди – както и за родители, които желаят да научат повече за езиковото развитие на децата си.