Езикът е същностна характеристика на всеки народ и на всяка общност. Той е най-пряката форма на себеизявa на личността. Извън книжовната норма всеки общонароден език притежава различни формации: диалекти, жаргони и други. Речта е онази форма, благодарение на която общуваме помежду си и се отличаваме от всички останали живи същества на планетата.
Всяко поколение придава специфични особености на езика. Затова в науката се срещат определения като езика на Уилям Шекспир, езика на Иван Вазов. Точно защото творчеството на големите поети и писатели отразява конкретна историческа епоха чрез съответния етап от развитието на езика и пази духа на времето, пресътворен през силата на лексикалните и граматичните изразни средства.
Днес живеем в глобално променящ се свят. Съвременните млади хора в България, а и не само у нас, осъществяват междуличностното си общуване чрез реч , която е на границата между официалната книжовна норма и битово-делничната реч. Тази форма на общуване е далече от речевия етикет. Причината за създаването на специфична форма на разговорния език се корени в необходимостта от себеизявяване и взаимно разбиране между младите хора в среда, различна от официалната. Мисля, че може да се разглежда дори като негласен протест срещу нормите и установеностите в обществото, които особено тийнейджърите не приемат.
Неофициалната форма на общуване между младите хора в ежедневната комуникация винаги се различава от устната форма на официалния книжовен език. По-тревожен е фактът, че през последните десетилетия това неглижиране на говорната норма се пренася и в сферата на средствата за масова информация. В търсене на по-широка аудитория от зрители или читатели, особено в заглавия, се появяват разговорни изрази и думи.
Младежкото делнично общуване използва разговорни конструкции, с които се цели постигането на по-въздействащо общуване. В основата си тези езикови форми имат експресивен характер и широка синонимност. Съществено е , че са познати на цялата младежка общност. Твърде често основният смисъл на думата или израза според книжовния български език е подменен. Например: ,,дъня се“ вместо ,,излагам се“. Други подобни общопознати изрази са: бъгна се, отсвири я, изпя си всичко, да те открехна, светна ли ти, зацепи ли и много други. Изразите в езика на младите хора могат да се разглеждат като фразеологични словосъчетания. Тази разговорна форма използва огромен брой нов думи и чуждици. Езикът на младите хора е извънредно богат на емоционално оцветени езикови единици, с които боравят определени групи. От друга страна, много млади хора използват ограничен брой книжовни думи в активния речник. Прави впечатление, че мнозина не познават значението на голяма част от думите в писан текст.
Съвременният живот изисква от младите хора да развиват и притежават способността за изразяване на собствено мнение , да бъдат информирани културни участници в дискусии, да изслушват аналитично чуждото мнение, да го подкрепят или да го оспорват. За да се постигнат тези умения, е необходимо да се развива устойчиво внимание, наблюдателност, въображение , услужлива памет. И да се четат много книги, разбира се!
Работата в тази посока изисква усилията на родителите, училището , цялото общество, включително медиите и интернет като най-широко използваната медия. Езиковата култура трябва да се възпитава от ранно детство, като се обръща внимание върху всяка небрежност в речта.
Всяко поколение има свой собствен характерен език. Но езикът характеризира човека. Културата на личността се проявява чрез речта. Младите хора са активни представители на обществото. За бъдещия родител, учен, учител, общественик, лидер, за работещия в екип е важно да се изразява стилно и уместно и да предава информация на книжовен език в официалните ситуации на общуване. За да имат желаната и високо платена работа, за да се изявяват като личности с индивидуалност,с интереси, с приятелски и колегиални отношения младите хора трябва да познават и спазват нормата на книжовния български език, когато ситуациите, темите и събеседниците налагат това.