Проблемът, който е засегнат в настоящето изследване за конкуренцията между множествените форми при имената от мъжки род в българския език, е изключително актуален. Текстът е част от по-цялостно изследване, което има за цел да представи особеностите на бройната форма и множественото число в контекста на случаите, когато се наблюдава замяна на едната форма с другата. Тезата, която следваме в работата, е следната: поради факта, че и обикновеното множествено число, и бройната форма при съществителните от мъжки род се дублират като средства за изразяване на множественост, очакваме контексти, в които те се заменят взаимно. Мотивация за работата ни по темата е и това, че в езикознанието конкретният проблем за конкуренцията между двете форми не се разглежда дотолкова задълбочено, а са засягани предимно въпросите коя употреба е правилна и коя не.
Задачите, които си поставя конкретният текст, са да се изведе цялостна характеристика на множественото число и бройната форма в българския език според различните мнения в научната литература; да се очертае процесът на образуването, семантиката и употребата на бройната форма и обикновеното множествено число в българския език; да се съберат различни примери, които да се обособят в конкретни групи според типовете конкуренция и да се анализират; да се покаже, че разколебаването на нормата върви и в двете посоки; да се систематизират случаите на конкуренция между двете категории.
Събрани са различни по вид примери, които показват особеностите на взаимозамяната. В повечето случаи събраният материал доказва разколебаването на нормата и в двете посоки. Примерите, които са събрани в нашето изследване, са от интернет източници и корпуси, сред които: Български национален корпус (http://search.dcl.bas.bg/), Български национален референтен корпус (http://webclark.org/), Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/), Парламентарен корпус (https://www.clarin.si/noske/run.cgi/first_form?corpname=parlamint_bg;align), Фейсбук (https://www.facebook.com/), bg-mamma (https://www.bgmamma.com/) и други.
Кратък преглед на множественото число и бройната форма при имената от мъжки род в българския език
Формулата, за представяне на множествено число в граматиките и изследванията, е сходна. Повечето от тях обръщат внимание по-скоро на формалните показатели, отколкото на семантиката. В ,,Граматика на съвременния български книжовен език“ (1983)[1], или т.нар. Академична граматика (ГСБКЕ), множественото число се представя много подробно и отчетливо.
Изследователите в ГСБКЕ разделят прегледа на множествено число при съществителните от мъжки род в две части – при едносрични и при многосрични съществителни. По правило формите на едносричните съществителни от мъжки род се образуват с окончание -ове, например: хляб – хлябове, бут – бутове, цвят – цветове и подобни (ГСБКЕ 1983: 104). Към окончание -ове авторите на Граматиката причисляват и едносрични съществителни от чужд произход, например: бал – балове, бар – барове и подобни (ГСБКЕ 1983: 105). А формите, които завършват на -й, се образуват с окончание -еве, например: бой – боеве, брой – броеве и др. (ГСБКЕ 1983: 104).
Освен тези окончания авторите описват и окончание -и, което първоначално е било окончание за всички съществителни, спадащи към старите -о- и -jo- основи. В днешно време такова окончание притежават примери на едносрични съществителни от типа на: внук – внуци, роб – роби, лъч – лъчи и много други (ГСБКЕ 1983: 104). Към окончание -и- се причисляват и едносрични съществителни, с които се означават лица според националния им или областен произход, например: влах – власи, грък – гърци, чех – чехи, швед – шведи и други (ГСБКЕ 1983: 105).
За окончание -е- има много малко примери и това са съществителните: княз – князе, кон – коне, крал – крале, цар – царе и мъж – мъже. Има и две съществителни от мъжки род, които се образуват с окончание -а-, това са: крак – крака, рог – рога. Съществуват и доста примери за образуване на множествено число при съществителните от мъжки род с окончание -ища, например: край – краища, кър – кърища , сън – сънища и други. С това окончание се образуват и дублетни форми като: гьол – гьолове – гьолища, куп – купове – купища и други (ГСБКЕ 1983: 104). В Граматиката се казва, че ,,Дублетните форми, образувани с окончание -ища, имат в повечето случаи стилистичен оттенък на разговорност, а също така някои означават увеличителност или безредност (хаотичност) на именуваните обекти, например: купища, трапища, плетища и др.“ (ГСБКЕ 1983: 104).
По подобен начин са представени особеностите на множествено число в изследванията на Иван Куцаров, Петър Пашов, Руселина Ницолова, Стоян Стоянов и много други езиковеди.
Семантиката на множественото число в българския език Ницолова определя като самостойна форма, която означава разчленено множество с долна граница 2 (множеството може да е равно на 2 или да е по-голямо от 2) и без определена горна граница (Ницолова 2008: 59). При съществителните за неброими предмети Ницолова споменава мнението на Стоян Буров, че формата за множествено число означава ,,количествено неопределена веществена или абстрактна маса, напр. трици, залежи, данни“ (Ницолова 2008: 60).
Стоян Буров отбелязва в своя труд ,,Познанието в езика на българите“ от 2004 г., че ,,В съвременния български език множественото число на съществителните имена има три основни значения (без значенията в специални контексти, т.нар. ,,нестандартни“ интерпретации на формата за множествено число):
а) За неопределено множество за броими предмети, като формата сигнализира, че предметът е в количество (брой), по-голямо от единица, напр. столове, ученици;
б) За количествено неопределена веществена или абстрактна маса, напр. трици, залежи, маси. Такива съществителни са pluralia tantum ;
в) За определено множество (= 2 елемента), напр. ръце, очила (Буров 2004: 148 – 149).
Стефан Гърдев, от своя страна, също обстойно разглежда категорията число в своето изследване ,,Числото в реч“. В него той споделя два варианта за определение на значението на формата за множествено число.
Първият вариант гласи, че ,,Множествено число се употребява, за да се означи, че предметите, които са именувани с лексемата, са ,,повече от един“, за разлика от значението на единствено число, с което се означава, че предметът е един“ (Гърдев 2000: 52). А вторият вариант, който предлага за значението на множествено число, е, че ,,то се употребява, за да се означи, че предметите са много, т.е. множество, и по-точно разделно (дискретно) множество, което в някои случаи се характеризира и като неопределено (недефинирано)“ (Гърдев 2000: 52).
Гърдев продължава тезата си, като твърди, че определението, което гласи разделно множество, има синхронен характер и не отчита възможността за проява в езика и на други конкретни числа освен единствено. По-нататък в своята работа той пише, че ако в езика съществува двойствено, тройствено или четворно число, които също означават разделна множественост на предметите, то подобна дефиниция за множествено число не е способна да го диференцира еднозначно (Гърдев 2000: 52).
За първата дефиниция на множествено число – като означаващо количество ,,по-голямо от единица“, Гърдев споделя мнение, че тя също има синхронен признак, но то е построено по модел, който е съобразен с възможността за вариране на количествената стойност на множествено число, което се определя като ,,по-голямо от“. Гърдев прави и уточнение, че това определение е логически правилно само за сегашното положение в езика, когато множественото число е единственото, различно от единственото, но е недостатъчно да диференцира множествено число от двойствено например и в този смисъл е неприложимо, ако се постави в по-широк диахронен контекст (Гърдев 2000: 56).
В заключение формулира определението за множествено число като означаващо ,,по-голям брой от броя, който може да се означи с грамемата за най-голямото точно число“. А за съвременния български език, който е загубил формата за двойствено число, множественото означава ,,по-голям брой от единица“, но значението на старобългарското множествено число трябва да бъде определено като ,,по-голям брой от две“. И в заключение Гърдев добавя, че ,,определянето на множествено число като означаващо брой, по-голям от единица, по наше мнение достатъчно добре може да служи за разграничаването на броими и неброими съществителни, тъй като сравняването с единица изисква прибавянето на други единици, което е в основата на термина ,,разделно множество‘‘ (Гърдев 2000: 57). Така Гърдев излага своето виждане за множествеността, която е сложна и необятна материя.
Бройната форма на съществителните имена от мъжки род е черта, която отличава българския език от останалите славянски езици, споменава Ст. Брезински (1984: 60-68), както и много ранни изследователи на бройната форма. Следи за нейната поява са засвидетелствани още през 17 век.
Появата на бройната форма се свързва със загубата на dualia tantum и преосмислянето на старите дуални форми за именително-винителен падеж, които по-късно се преобразуват в родителен. Най-рано това засяга формите за мъжки род на имената. А обичайната практика след много от числителните съществителните да получат форма за родителен падеж, също спомага за нейната поява.
В славянските езици числителните имена са нова категория, макар че хората са броели още в индоевропейско време, споделя Й. Еленски (1983: 187-217). Първоначално те са използвали пръстите на ръцете и краката си. Освен с числителните, количество се изразява и с някои съществителни, прилагателни, местоимения, също и чрез съюзите, които са синтактични средства за изразяване на количество и др. (Николаев 2001: 21). Затова твърдения от типа, че числителното означава езиково средство, изразяващо количество, би било непълно и грешно. Семантиката му е много по-дълбока. За повече информация по този въпрос вж. Николаев (2001: 21-24).
Първата кодификация на бройната форма при съществителните имена от мъжки род е в ,,Правописния и правоговорен наръчник“ от 1945 г. Кодификацията ще цитираме от труда на Лора Микова История на кодификацията на бройната форма. Тя гласи: ,,След числителни имена и след местоименията колко и няколко съществителните от мъжки род образуват множествено число на -а (-я): два стола, пет камъка, три прозореца, десет самолета и др. Изрази като два столове, пет самолети, колко (няколко) столове са неправилни“. Но ,,Когато съществителните означават лица от мъжки род, могат да запазят и след числителни обикновената форма за множествено число, особено след лични числителни форми като двама, трима и др.: двама ученика (и двама ученици), десет учителя (и десет учители), дванайсет войници (и дванайсет войника) и пр.“ (Микова 2017: 115-116). Виждаме, че тук се дават дублетни форми при съществителните за лица от мъжки род, нещо, което с времето ще се промени.
Определението в ГСБКЕ (1983) гласи, че ,,Ако съществителните от мъжки род, чиято неопределена форма в единствено число завършва на съгласен звук, се определят от числително бройно два, три, четири и т.н., приемат особена форма за множествено число, наречена бройна“ (ГСБКЕ 1983: 108). Бройната форма за множествено число на съществителните се образува с окончание -а или -я, например: билет – два билета, край – два края. Бройна форма употребяваме и след наречията колко, толкова, няколко. Пример: колко града, няколко лева и прочие. В граматиката се посочва и едно изключение от правилото, което гласи, че при възклицателни изречения, вместо бройна форма след наречията колко, толкова, няколко се използва обикновено множествено число (ГСБКЕ 1983: 108). Например: Колко билета е купил? Но: Ах, колко много билети на едно място!
Разглеждат се и някои случаи, при които се използва обикновено множествено число. Такива са употребите на обикновено множествено число при съществителни нарицателни за лица след числителни бройни, например: петдесет и пет войници, петдесет учители и подобни. Същото е положението и след мъжколични бройни, завършващи на -ина, -има, -ма, например: двама студенти, петима инженери и други. Бройна форма не се употребява и след местоименните наречия за количество на лица колцина, неколцина, малцина, например: колцина работници, неколцина ученици (ГСБКЕ 1983: 108).
Дотук става ясно, че ако в Наръчника се допускат дублетни форми при съществителните за лица от мъжки род като двама ученика (и двама ученици), десет учителя (и десет учители), дванайсет войници (и дванайсет войника) (Наръчник 1945: 30), то години по-късно в ГСБКЕ ясно се отбелязва, че при съществителни нарицателни за лица и след мъжколични бройни се използва обикновено множествено число, напр.: петдесет и пет войници, петдесет учители и двама студенти, петима инженери (ГСБКЕ 1983: 108).
Други имена от българското езикознание, които разглеждат бройната форма, са: П. Пашов, Р. Ницолова, П. Върбанова, М. Виденов, Ив. Харалампиев и др.
Употребите на бройната форма и множественото число са представени в сравнителен план в таблица 1 според различните виждания на езиковедите.
Таблица 1: Систематизация на употребите на бройната форма и множественото число според разгледаните български езиковеди
| Бройна форма | Множествено число |
| При нелица след числителни два, три, четири и под., и след наречията колко, колкото, толкова, няколко, например два стола, няколко чувала и пр. | При нелица след наречията колко, толкова, няколко и др. в изречения, които изразяват възхищение, учудване и под., например Ах, колко много билети на едно място! (ГСБКЕ 1983: 108) |
| Като самостоятелна, без да следва числително име, при ,,административен финансов подстил“, например Сумата да се изплати в лева! (Пашов 2015: 71). | При съществителни нарицателни за лица след числителни бройни, например: петдесет и пет войници, петдесет учители (ГСБКЕ 1983: 108) |
| След числителното хиляда в случаи като: хиляда автомобила (Ницолова 2008:69) | След мъжколични бройни, завършващи на -ина, -има, -ма, например: двама студенти, петима инженери и други (ГСБКЕ 1983: 108). |
| Когато между числителното или думата за количество стои определение от типа на: Искам да спомена само два-три интересни факта от биографията на актрисата (Върбанова2020: 30). | След колцина, неколцина, малцина, например: колцина работници, неколцина ученици и др. (ГСБКЕ 1983: 108) |
| След дузина, стотици, хиляди, милиони, които не са числителни имена, например една дузина моливи, стотици трактори и пр. (Пашов 2015: 71). | |
| При изрази, разкъсани от предлози, например няколко от старите водопроводи, два чифта кренвирши, три броя чаршафи (Ницолова 2008: 67). | |
| Когато числителните и местоименията за количество се свързват със съществителното посредством спомагателни глаголи съм и ставам, напр. Два са трудните въпроси (Ницолова 2008:69). |
Анализ на данни
За аналитичната част на изследването стъпваме върху употребите, които са показани в таблица 1 на работата. Тук накратко ще представим по няколко примера от всяка точка на цялостното изследване. За целта ги разделяме в три отделни точки: 1. Конкуренция на бройна форма и множествено число при съществителни нарицателни за лица, 2. Конкуренция на бройна форма и множествено число при мъжколични форми и 3. Конкуренция на бройна форма и множествено число при нелица.
1. Конкуренция на бройна форма и множествено число при съществителни нарицателни за лица
По правило в такива случаи, където след числителното следва съществително нарицателно за лице, се налага употребата на обикновено множествено число. В редица телевизионни предавания, новини, парламентарни речи и прочие сме чували всевъзможни изключения от тази норма. В обикновената речева практика това е нещо, което дори не прави впечатление на никого от комуникаторите в общуването. В онлайн средите те отново са налице, ето и някои от примерите, които открихме със следните съществителните за лица: ученик, специалист, последовател.
Един от най-срещаните примери е ученик. От него има изключително много употреби, при които се среща конкуренция между двете множествени форми. В езикознанието често се говори за дублетни форми на съществителните ученика и ученици.
1. Вече работим от седем години, имаме 180 ученика, които изучават китайски език, успешно завърши и първият ни випуск.
(Интернет, https://www.bg-mamma.com/?topic=1092940, 14.05.2021)
2. В един клас има 23 ученика. Всички от точно седем ученика от тях имат по-малко от 4 бонбона, а точно 18 - повече от два бонбона. Колко ученика от този клас имат повече от три бонбона?
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=842485.msg31742925#msg31742925, 14.05.2021)
Използвахме известен български сайт, в който ежеминутно се публикуват различни видове информация. Това е място за всякакви въпроси от страна на родители, учители и др. Прави ни впечатление, че първото изречение е публикувано от учител по китайски език, което предполага висока езикова култура и на българския. Второто изречение се пише от майка, която търси помощ за детето си в четвърти клас, навярно по математика. Това означава, че или авторите на учебниците не зачитат бройната норма, или майката преразказва неправилно условието на задачата. И в двата случая пренебрегването на нормата е очевидно.
В различните области има различни специалисти. В своя коментар майката, която обсъжда даден проблем с останалата аудитория, използва няколко пъти бройната форма за лица вместо обикновеното множествено число. Това не е единичен случай, много често се срещат примери конкретно с това съществително.
3. Назначени са му поне седем специалиста, които да работят с него
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=782134.msg28283717#msg28283717, 15.05.2021)
В този случай квантификаторът и съществителното са свързани директно и не са разкъсани от други части на речта – например прилагателни или предлог. Също така изглежда, че не им влияят други езикови фактори, доколкото смятаме, че употребата на страдателен залог не влияе за избора на множествена форма. Това означава, че друга употреба, освен обикновено множествено число, би била грешка.
В последните години се наложиха някои много активни и модерни професии. Това са влогърите, блогърите, инфлуенсърите, различните модели и консултанти за красота, здраве, хранителни режими и др. Всичко това се случва най-често в социалните мрежи, а за да бъде един инфлуенсър успешен, той трябва да има изключително много последователи. Ние попаднахме на пример, който гласи:
4. Buzzfeed показват два от нейните клипа през 2009 и 2010, което ѝ печели повече от милион последователя.
Както и:
5. Когато умира през юли 2010 г., тя има 4962 приятеля във Facebook и повече от 56 хил. последователя в Twitter.
(Интернет, https://www.clarin.si/noske/run.cgi/first?iquery, 16.05.2021)
И в двете изречения виждаме, че след числителните е употребена грешна множествена форма. В повечето изрази от четвъртото и петото изречение отново нямаме особени фактори (извън двете срещания след израза ‘повече от…’), които да налагат тази употреба, но явно, щом веднъж писателят на новината я е объркал, му звучи по-благозвучно да продължи и нататък с нея. Т.е. това е системна, а не случайна грешка. Това са една малка част от примерите, които постоянно ни заобикалят чрез медии, сайтове, радио, жива връзка и т.н.
В четвъртия пример се наблюдава грешка при употребата на бройна форма вместо множествено число (два от нейните клипа), тъй като виждаме, че числителното и съществителното не са директно свързани, а изразът е разкъсан от предлог и местоимение. В такъв случай се употребява обикновено множествено число, но явно връзката е била направена с числителното, без да се отрази наличието на предлог.
2. Конкуренция на бройна форма и множествено число при мъжколични форми
Конкуренцията на бройната форма и множествено число не прави изключение и при мъжколичните числителни имена (двама, трима, четирима и т.н.), при които редица езиковеди са категорични, че след тях бройна форма е недопустима. Срещат се обаче и такива употреби. В една от статиите в Уикипедия, под която пише, че е редактирана последно през 2020 г., ясно се вижда, че има пример, в който нормата не е спазена. Такива примери, в които се употребява ту множествено число, ту бройна форма, са много.
6. След дълги и мъчителни усилия, с помощта на правителството, той и неговите привърженици успяват да доведат от Софийско-Пловдивския викариат в Северна България петима свещеника-българи.
(Интернет, https://bg.wikipedia.org/wiki/, 15.05.2021)
На друго място попадаме на текст, който прелива от примери на допуснати грешки:
7. Огранович раняват трима моряка: двама леко и един – Порфирий Осипенко – смъртоносно. С прибирането си в своята каюта, Николски долага в щаба за случката; оттам последва предложението да се изпрати стотня казаци за усмиряване на възможния бунт.
По-надолу в същия текст:
8. 14 офицера, 11 кондуктора и тримата гардемарини не могат да разчитат на поддръжка на голяма част от екипажа, следователно кръвопролитието е безсмислено.
(Интернет, https://www.clarin.si/noske/run.cgi/view?q, 15.05.2021)
В пример 8 се вижда, че авторът веднъж прилага бройна форма неправилно, а след това използва обикновено множествено число правилно, което показва, че хората приемат и двете норми наравно, без да си дават сметка кога и как да ги приложат. Но все пак може да се предположи, че използването на мъжколична форма (тримата) е повлияло за спазването на правилото.
Няма как да пропуснем и още един много разпространен пример, който е актуален, тъй като е от 2021 г.
9. В училищата, за които говоря трима учителя си разпределят предметите в 5-7 клас ( преди в 5-8) клас. Ясно е, че няма как трима учителя да имат квалификации за всичките предмети.
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=1293826.msg42246259#msg42246259, 15.05.2021)
В две последователни изречения е допусната една и съща грешна употреба – трима учителя. За разлика от предходния пример, тук мъжколичната форма не е подействала като коректив. Виждаме, че и в двата случая се използва неправилната употреба на бройна форма след мъжколично числително, която е недопустима. И колкото по-скорошни са избраните изречения, толкова повече се усеща разколебаване в нормата.
Много изследователи смятат, че след като съществителното е употребено с мъжколично числително, то грешки не могат да бъдат допуснати в никакъв случай. Това обаче не се оказва точно така. При справка в различни корпуси и сайтове, които ни дават възможност за доказване на изложените от нас хипотези, се вижда, че грешни употреби има.
10. Ами аз отдавна поддържам връзка с двама консултанта по кърмене, знаят всичко и така, но все пак кой може да знае кой крем или помпа ще ми свършат точната работа.
(Интернет, https://www.bg-mamma.com/?topic=758877.msg27944365#msg27944365, 18.05.2021)
Пример 10 също е доказателство за конкуренцията между двете множествени форми, без значение дали съществителното е придружено от мъжколично числително, местоимение за количество, или обикновено числително.
3. Конкуренция на бройна форма и множествено число при нелица
На базата на събрания материал до този момент стана ясно, че без особени езикови фактори и влияния конкуренцията между множествените форми е налице. Разколебаване на нормата се среща както при съществителните нарицателни за лица, така и при съществителните за нелица. Тук ще представим няколко примера, за да онагледим изследваните езикови явления. За разлика от употребата на съществителните нарицателни с числително или мъжколично числително име, при нелица се имат предвид повече фактори, които налагат едната или другата употреба.
По правило бройна множествена форма се употребява в съчетание с числителни имена и местоименията като колко, толкова, няколко и пр. В следващия пример това обаче не стои точно така.
11. По принцип имам нередовен цикъл, но последните пет месеци ми идва на 22-ро число.
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=734543.msg26211817#msg26211817, 19.05.2021)
В случая имаме най-обикновено съществително, което е придружено от нумератив без никаква разкъсаност или дистанция в словореда, за да се предполага множествено число.
12. Има потенциал за подобна сцена, ама за нея ще трябва скок във времето, защото ако гледаме обективно, то в близките няколко месеци подобно нещо няма да е реално.
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=1075036.msg37712758#msg37712758, 19.05.2021)
Както след обикновеното числително име, така и след местоимението за количество има грешка във формата за множественото число. Онлайн източникът bg-mamma е изключително богат на такива примери, тъй като в него си кореспондират хиляди жени, майки, които споделят за всякакви проблеми свързани с месеците – бебе, цикъл, болести и подобни. Затова виждаме, че формата се е превърнала в доста използваема и без наложената по правило употреба с бройна форма. Разбира се, тук може да има и друго обяснение. То е отново с аналогия по отношение на думата ден (напр. два дена, два дни). Един вид дублетността се пренася и при другите думи за време.
Друг пример, в който грешката вероятно се дължи на аналогия с формата книги и бройната форма не е използвана, а трябва, е следният:
13. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници , статии, публикувани в България и чужбина.
(Интернет, https://www.clarin.si/noske/run.cgi/view?q, 19.05.2021)
Както се вижда в примера, първа е употребена множествената форма за съществителното книга, което е в женски род. После идва неправилната от гледна точка на кодификацията, но пък вокално схождаща си с първата дума словоформа учебници. Не трябва да пренебрегваме и ролята на последващото съществително от женски род - статии - с което формата учебници също вокално се съотнася. Затова може да се направи извод, че сгрешената форма следва логиката на линейния контекст, а не на граматическото правило.
При изрази, в които числителното или местоимението за количество е разкъсано от предлози, съществителни и т.н., въпреки че имаме наличие на нелице, се употребява обикновена множествена форма, но в практиката отново невинаги нещата стоят така.
Използват се и двете форми.
14. Иска ми се да използвам няколко от тези цвята едновременно.
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=1210852.msg40677365#msg40677365, 19.05.2021)
В изречението става дума за цвят на боя и съвсем спокойно може да се каже ,,няколко от тези цветове‘‘, тъй като те са много. Но в същото време между няколко и цветовете има дистанция. Вероятно именно тя повлиява за появата на грешката.
Един от случаите, в които се употребява бройната форма, е след думата хиляда. Но и тук в практиката има изключения.
15. От хиляда километри се усети.
(Интернет, https://www.bgmamma.com/?topic=674311.msg22767901#msg22767901, 19.05.2021)
Правилно е да се каже ,,хиляда километра‘‘, но и в тези случаи има конкуренция и разколебаване на нормата. Това объркване може да се дължи на близост с употребата на обикновено множествено число след думата хиляди.
Срв. хиляди километри.
Посочените примери по-горе в изследването са малка част от цялостното изследване, а и от езиковите явления, които ни заобикалят.
Дублетност при бройна форма и множествено число
До този момент в работата си разгледахме някои проблемни конструкции, които се допускат от хората по отношение на книжовноезиковата норма при общуване, писане и др., с оглед на това да надникнем как се възприема нормата и доколко се спазва тя. Трябва да кажем, че примерите не са ограничени до определен стил на общуване, а включват различни области или стилове, като политически, финансов, разговорен, медиен и др. Стана ясно, че макар и да няма официално дублиране на някои форми, то практиката показва, че това е реалност в устната комуникация, а включително и в писмената, която отразява устната. Такъв именно е представеният материал.
Има няколко форми, които са официално дублетни. Това са дена, дни, сина синове. През 2011 г. Иван Иванов прави статистика на различни езикови стилове и източници на формите от този тип, като се вижда, че в някои случаи стойностите са изключително близки и има разколебаване в книжовноезиковата норма. Той поставя различни квантификатори към съществителните и така проследява голям процент от употребите им както в писмен, така и в разговорен стил. Изводите от направената статистика показва, че в повечето случаи при дублетните форми употребата на обикновеното множествено число надделява. Иван Иванов отбелязва, че бройната форма се използва по-широко в разговорния стил на общуване (Иванов 2011).
Към момента, ако се проследят със сигурност стойностите за дублетните форми, те ще са още по-изравнени откъм употреба. Изключително често се използват и двете.
Използваме квантификатора два, за да проследим честотата на употреба в няколко корпуса.
С два дена в Българския национален корпус[2] излизат 1248 примера, а с два дни – 8585. В Българския национален референтен корпус[3] примерите с два дена са 33, а с два дни – 1043. Използваме Парламентарния корпус и Уикипедия от портала на CLARIN.SI (https://www.clarin.si/noske/run.cgi/corp_ info?corpname=classlawiki_bg&struct_attr_stats=1&subcorpora=1), където с два дена откриваме 173 примера, а с два дни – 1089. Въпреки че резултатите изглеждат с драстична разлика, това съвсем не е така, тъй като наличието на употребата и на двете множествени форми е очевидна и в разговорната реч. Дори тук стойностите да показват, че по-употребявана е лексемата дни, на нас ни се струва, че в разговорния стил дена е по-употребявана форма, просто не са засвидетелствани всички форми. Ще представим всеки един резултат от дублетните форми в табличен вид за по-голяма прегледност.
Таблица 2.
| Два дена | Два дни | |
| БгНК | 1248 | 8585 |
| BTB | 33 | 1043 |
| Clarin.si | 173 | 1089 |
Нека проверим каква е ситуацията и с другата дублетна форма сина/синове. Отново задаваме мъжколичното числително двама, за да отброим употребите. В БгНК с двама сина има 261 форми, а с двама синове – 157. В BTB с двама сина употребите са 25, а с двама синове – 54. Статистиката от тези два корпуса е интересна, тъй като показва разногласие, но и близък резултат на употребата. В CLARIN.SI с двама сина се срещат 709 примера, а с двама синове – 166 примера. Тук пък повече се предпочита бройната форма, отколкото обикновеното множествено число след съществителното нарицателно син. Разликата между корпусите е очевидна, а разногласията може би идват от това, че изразите са използвани в различни контексти и стилове. Например в парламентарния корпус на CLARIN.SI очакваме повече разговорна реч, отколкото в корпусите с писмени текстове. Затова и се среща тенденцията в по-разговорния стил да се предпочита употребата на бройната форма като сина, отколкото формата за множествено число синове, но при множествените форми на дена и дни резултатите са противоположни.
Таблица 3.
| Двама сина | Двама синове | |
| БгНК | 261 | 157 |
| BTB | 25 | 54 |
| Clarin.si | 709 | 166 |
Ще направим справка и на няколко примера, които хората също употребяват почти дублетно. Интересно е съществителното човек, което има няколко форми за множествено число – хора, люде, човеци и суплетивната несамостойна форма за множествено число души, както и човека. В книжовноезиковата практика се срещат и двете. Нека отново надникнем в корпусите, където е засвидетелствана тяхната честота на употреба. В БгНК суплетивната форма души с квантификатор двама е употребена 4777 пъти, а в същия сайт фразата двама човека е употребена 78 пъти, което представлява огромна разлика. В BTB с двама души има 324 примера, а с двама човека 2. В CLARIN.SI двама души се среща 567 пъти, а двама човека се среща 54 пъти. Справката при тези примери показва, че по-предпочитана е суплетивната форма души, но не можем да отречем, че се чува и обратното, макар и с по-малко вариации.
Таблица 4.
| Двама души | Двама човека | |
| БгНК | 4777 | 78 |
| BTB | 324 | 2 |
| Clarin.si | 567 | 54 |
Заключение
В заключение от представения ексцерпиран материал, става ясно, че конкуренцията между двете множествени бройни форми е налице. Изследването ни едва ли ще провокира хората да употребяват бройна форма и множествено число спрямо книжовната норма или ще премахне изцяло бройната форма, но се надяваме да помогнем за изясняване на тенденциите, които се наблюдават в езиковата практика в съвременния живот.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 1984: Брезински, Ст. Бройно множествено число при имената. Оригинална особеност на българския език. В: Славистични изследвания. Т.V. Сборник, посветен на IX международен конгрес на славистите, София, 1984.
Буров 2004: Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Велико Търново: Фабер, 2004.
Виденов 2020: Виденов, М. Езиковедски ситнежи. София: Захарий Стоянов, 2020.
Върбанова 2020: Върбанова, П. Как се пише? Основни правила за езикова грамотност. Второ издание, София: БГ Учебник, 2020.
Гърдев 2000: Гърдев, Стефан. Числото в реч. Функционално – семантичен анализ на квантификацията в българската книжовна разговорна реч. Русе: Лени-Ан, 2000.
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2, Морфология. София: БАН, 1983.
Еленски 1983: Еленски, Й. Българската бройна форма от славянско гледище. В: Трудове на ВТУ ,,Кирил и Методий“, филологически факултет, Т. XVIII, кн. 2. София, 1983.
Иванов 2011: Иванов, Иван. Колко дявола се събират на върха на иглата, или за бройната форма при названията на свръхестествените същества. София: Българска реч, Т. XVII, кн.2, 49-57, 2011.
Куцаров 2007: Куцаров, Иван. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.
Микова 2017: Микова, Лора. История на кодификацията на бройната форма. София: БАН, 2017.
Николаев 2001: Николаев, Боян. Българските числителни. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“, 2001.
Ницолова 2008: Ницолова, Руселина. Българска граматика. Морфология. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“, 2008.
Пашов 2015: Пашов, Петър. Българска граматика. 2-ро изд. [1991], Пловдив: Хермес, 2015.
Стоянов 1999: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. Фонетика и Морфология. Велико Търново: Абагар, 1999.
Харалампиев 2006: Харалампиев, Ив. Бъдещето на българския език от историческо гледище
Електронни източници:
БгНК: http://search.dcl.bas.bg
Парламентарен корпус: https://www.clarin.si/noske/run.cgi/first_form?corpname=parlamint_bg;align=
Bg-mamma: https://www.bg-mamma.com/
BTB: http://webclark.org/
Facebook: https://www.facebook.com/
Wikipedia: https://bg.wikipedia.org/wiki/