Тоталитарният дискурс е основен инструмент на комунистическия режим, който до голяма степен „насажда“ и поддържа този режим. Историческите прегледи показват, че езикът на комунизма е силно формализиран и изцяло откъснат от реалността. Тоталитарният дискурс е широко анализиран от историци, социолози, политолози, философи и т.н., и е определен като специален вид език, сходен с този на пропагандата, войната, насилието и политически дискурс като цяло. Въздействието на тоталитарните режими се проявява по различен начин в различните жанрове, стилове и регистри. Най-ясно отразен, извън официалните документи, езикът на комунистическата партия е в медиите в периода 1944–1989 година – вестници, радио и телевизия. Независимо от другите две форми на предаване на информация, вестниците са основното средство за манипулация, а останалите две медии просто допълват като изговарят вече написаното. Езикът на комунизма в България, а и в останалите страни от комунистическия блок, може да се дефинира като „дървен език“, заради изкуствения си характер. Той съдържа клишета, алегории и метафори, заедно с образите, характерни за пропагандата, чиято цел е възхваляване на комунизма и заклеймяване на капитализма. Дискурсът на пропагандата се появява като необходимо средство за манипулация и политизиране на народните маси. Използва се във фундаментални сфери на човешкия живот – преса, образование, изкуство, наука и т.н., като всички те попадат под партиен контрол и цензура.
Печатът в България в периода 1944–1989 година безусловно и безкритично следва и подкрепя политическата линия на Българската комунистическа партия (БКП). Вестниците са едно от оръжията на политическата идеология и по тази причина не им се позволява никакво отклонение от линията на пропаганда. Партийната цензура не допуска мнения и публикации, които не следват приетата директива и като цяло журналистиката е мобилизирана в услуга на политическата идеология. Подобно на настоящата ситуация в България всеки журналист, който си позволи да изкаже неудобно за партията мнение бива отстраняван. Вестниците, телевизията и радиото в периода губят своята информативност и се превръщат в инструмент на органите на управление на страната.
Анализът в настоящата статия кореспондира с идеята за оформянето на специфичен стил, тясно обвързан с партийната идеология и с тенденциите за манипулация и агитация. Направен е опит за съпоставително проучване в страни със сходна тоталитарна идеология и идентичен тоталитарен режим на управление. Предвижда се да бъде направен пълен обзор на съществуващата литература, както и да бъдат осмислени интердисциплинарните връзки между науките, чийто обект е комунистическото минало. В статията се поставя акцент и се обмислят сложните манипулативни и апелативни стратегии на комунистическата реч в литературата, периодичния печат и телевизията, прецизира се и се типологизира лексиката като стилотворен фактор. В теоретичен план ще бъде направен опит за анализ на тематичната група „комунистическа лексика“ в общата лексикална система на езика.
При проучване на отделни броеве от вестник „Работническо дело“ може да се отбележи, че стилът на изказване на публични лица (политици, журналисти, активисти на управлението и т.н.), както и заглавията на първа страница, е изцяло моделиран в определени езикови канони, които да агитират и чрез тоналността си съзнателно да манипулират съзнанието. Дискурсът на Българската комунистическа партия е официален и претенциозен. Той не е създаден спонтанно, но се характеризира с висок стил, който първоначално е в писмена форма и в последствие прочетен на глас според повода. Съзнателно се търси хиперболизация и налагане на определени образи, които да създадат усещане в читателите или слушателите за незначителност спрямо партията и върховното ѝ дело, както и покровителството й над народа. Като например следните заглавия от първа страница от различни броеве на вестник „Работническо дело“:
„Неотклонно и последователно по пътя, начертан от партията“
„Верен войник на партията“
„Революцията: памет и отговорност, самочувствие и сплотеност“
„Щастието на народа и човека е висша цел на нашата партия“
„Забележителните решения на септемврийския пленум на ЦК на БКП“
„Партийните комитети –двигатели на научно-техническия прогрес“
Ако се проследи линията на манипулация и агитация в разглеждания период може да се отбележи, че независимо на какъв език или в какъв жанр е написаното (или казаното), като уточнението тук, че става въпрос за страни от комунистически блок, информацията и предаването на текста е сходно, засегнато изцяло от синдрома на „дървения език“. Тъй като страните от Източния блок са били изцяло под диктовката на СССР, то и маниерът на публично предаване на информация от всякакво естество следва съветската директива. Обикновено локалните вестници следват линията на вестник „Правда“ и други централни ежедневници на СССР както в съдържанието, така и в изказа си. Партийната цензура гарантира идеологическа пропаганда, а вестниците в целия Комунистически блок са еднакви като стил и заглавия.
Дървеният език на тоталитарния дискурс се използва, за да се преименува реалността, която не обслужва идеологията му в клишета. Често срещно явление е да се налага оценка на отрицателни събития, която да ги трансформира в положителни. Например Пражката пролет, когато в медиите на официалната пропаганда на целия комунистически блок, нахлуването на СССР и окупацията на Чехословакия през 1968 година е описано като победа. Събитията не са отразени обективно, а чрез специфична лексика и клишета се говори за „братска помощ, „идеи на ленинизма“, „единство“, „капитализъм“, като идеята е да се премоделира фокусът на събитията и в съзнанието на читателя да остане само чистотата, правотата и величието на Партията. Някои от заглавията, поместени в „Работническо дело“ по темата са „Силата е на страната на социализма“, както и „Защитата на социализма в Чехословакия е наше общо дело!“ Интересно е да се проследи линията на положителни и отрицателни заглавия във вестниците от Комунистическия блок. Положителните заглавия са задължителни, когато се представят новини от родината, от родния прогрес и производство, но по отношение на новините от чужбина е от изключително значение коя страна е представяна. Тоналността в текстовете за комунистическите страни е положително или неутрално. Тук винаги се използват клишета като братска, дружба, социализъм, общо дело и т.н. Капиталистическите страни обаче са представени с пейоративни конотации и тук използваните клишета са: враг на държавата и народа, буржоазна идеология, капиталист, фашисти и т.н. Среща се в заглавията конструкции от типа – Бедност в страна на изобилие, Експлоатация на хора и т.н. Като цяло капиталистическия свят е представян като свят на престъпност, икономическа криза и липса на морал.
Езикът на текстовете за „грозния“ капиталистически свят е по-жив и по-близък до разговорния език от този за идеалното комунистическо битие. Френската изследователка Франсоаз Том обяснява разликата в регистъра като защитен механизъм на комунистическата идеология. Яркият изразителен език, изпълнен с елементи от разговорната реч е по-убедителен и по-агресивен от патетичния и като цяло положителен официален регистър. Локалните проблеми ще се представят с пренебрежима критика, като освен това обикновено отразяват маловажни събития като – работници, които се оплакват, че прасето е родило с две прасенца по-малко от миналата година, или че са валяли дъждове, които са унищожили някаква част от изобилната ни реколта, предприятия, които се оплакват от липса на работна ръка и т.н.
Повечето анализатори на тоталитарния език акцентират върху позитивния и патетичен характер, който прониква в пресата на Комунистическия блок и особено в нейните заглавия. Позитивността обаче не е част от оценката и категориите за реалност, които Строят налага. Думите, изграждащи съзнание и реалност като Октомврийска революция, Партията, Знаме (задължително означаващи само Комунистическата партия), маси или хора (използвано за работническата класа), борба, дружба, памет са натоварени със специфичен идеологически смисъл и конотации, които да водят към върховната идея.
Същото важи и за най-често срещаните епитети като съветски (съветска наука, съветска жена, съветска република), народни, социалистически (социалистическа надпревара, социалистически конкурс), комсомол (комсомолска сватба, комсомолска чест) които са предназначени не за дефиниране, а за оценка.
Лингвистичният израз на напредъка се проявява в прекалената употреба на думи като увеличаване, подобряване, развитие, повишаване, движение напред, процъфтяване, хоризонти, перспективи. Други чести форми от този тип са по-бързи, изпревариха времето, лозунги от типа „Петилетката за три“ и други.
Една от много модерните думи на идеологията е слава, която се появява в различни семантични полета. Едно от тях е честването на официални събития и годишнини. Въвеждат се всички политически събития с прилагателното славен, един от задължителните реквизити на тоталитарния дискурс. Прилагателното славен или съществителното име слава има обществен и политически отзвук – славни болшевики-ленинисти, слава на Парията, Славен Октомври и т.н. Безсмъртието също е сфера на реалността, която формира основна част от комунистическия дискурс. Обезсмъртяването на личности, събития и идеи присъства в заглавията на тоталитарната преса. Често се представят по хиперболичен начин с клишето завинаги жив. Срещат се заглавия във всички вестници от тоталитарния блок като „Нека славните идеи да живеят вечно в паметта на народите!“, „Загиналите за родината си са живи завинаги, „Вечен като самия живот“ – заглавие на статия на първа страница за Георги Димитров.
Дървеният език на официозите, наблюдаван през заглавията на вестниците е изграден чрез разнообразни идеологически и манипулативни лексикални похвати и интонация. Той е специфична лексикална система, съставена от абстрактни понятия и оценъчни конотации, от контекстуални и идеологически речникови единици, метафори, алегории и други похвати на стила, чиято цел е да прикрива реалността и да обслужва тоталитарната пропаганда. Този абстрактен стил на писане и съобщаване на реалността се налага чрез езикови клишета. Въпреки заклеймяването на езика на партийния дискурс след 1989 година, следите му остават в определени текстове, независимо че повечето метафори и устойчиви фрази от официозите на Партията се използват в подигравателен и десакрализиращ контекст. И все пак тоталитарният дискурс се появява в нови форми и в различни прояви, което дава основателна причина да се проследят неговите корени, стратегии, идеология и източници.
БИБЛИОГРАФИЯ
Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата, изд. Сема РШ, София, 2000
Bock-Coté, M. Le Multiculturalisme comme religion politique, Paris, éditions du Cerf, 2016.
Breton, P. La Parole manipulée, Paris, La Découverte, 1997.
Dewitte, J. Le pouvoir de la langue et la liberte de l’esprit. Essai sur laresistance au langage totalitaire, Paris 2007
Thom, F. La Langue de bois, Paris Julliard, 1987.