Словото е най-могъщият инструмент. На това ни учат от ранна детска възраст, в правотата на това убеждение се учим и ние самите през годините на съзнателния си живот. Словото ни служи във всяка сфера от нашия живот – ежедневие, професионален път, социални контакти – навсякъде. Урок номер едно за неговата силата е, че трябва да се стремим да бъдем безпощадни към него. В противен случай то ще бъде безпощадно към нас. Особено там, където речта е основната везна, чрез която се претегля стойността на един професионалист – политиката. Словото е най-важният инструмент на политика в стремежа към спечелване на последователи и оказване на влияние върху гражданите.
Стремежът за постигане на политическа доминация в повечето случаи се демонстрира чрез речи, а те от своя страна водят до нейното осъществяване. Овладяването на ораторското изкуството и усъвършенстването на политическото слово са нужни сериозна подготовка и системен труд. Липсата на предварителна подготовка най-често води до празнодумие и безсъдържателни изявления (Миланов 2021). По този начин не се печели доверието на аудиторията и не се привличат последователи. Всеки един политик със сериозно отношение към професията подготвя предварително своите речи, макар и по правило да ги произнася свободно.
Критерият за успех на оратора е в крайна сметка дали е успял да убеди слушателите в своите идеи. Основните фактори, от които зависи това, са различни. От една страна, важно е излъчването на оратора, неговото поведение, неговата компетентност и най-вече казаното да печели доверието на слушателите. От друга страна, е от изключително значение способността му да стигне до емоционалния свят на слушателите, нещо, което може да се получи само ако ораторът е емоционално свързан с темата. На трето място е изключително важна способността му да владее до съвършенство политическото говорене и да убеждава чрез силата на логично издържани аргументи. Настоящият текст има за цел да разгледа по-подробно именно това измерение – умението за политическо говорене и политическо убеждение в определени каузи и идеи.
За целите на това изследване е много важно още в началото да изясним концептуално и ясно да разграничим термините политическа коректност (политически език), политическо говорене, политически дискурс и пропаганда. Когато говорим за въздействие и власт винаги става дума за политическата функция на езика. Следователно под науката за политиката може и трябва да се разбира наука за властта, а оттук може да заключим, че езикът на политиката всъщност е езикът на властта. Тези теми са специален обект наразглеждане в трудовете на утвърдени езиковеди като М. Георгиева, Вл. Миланов, Л. Йорданова, Б. Георгиев, Н. Сталянова, Е. Крейчова, А. Ефтимова и други, затова в анализа си ще се позовем като опора на техни научни постановки.
Политическа коректност. Политически език. Политическа коректност e политически, културно-социологически термин. Той отразява установена система от рамки и правила, включително политкоректен език, който има ограничаваща функция по отношение на етически, морални съображения, както и задържаща и ограничаваща функция спрямо всяка обществена и социална изява, свързана с теми от деликатен характер. Според дефиницията на известния американски политолог и журналист Уилям Сафир „политически коректен“ означава подчиняващ се на либералните или крайнолевите възгледи по сексуални, расови и екологични въпроси. Целта на политическата коректност е свързана с това да се избягва употребата на думи и изказвания, които членовете на конкретни социални малцинствени групи биха приели за оскърбителни.
Политическо говорене. Политическото говорене е комуникация, осъществявана с цел, идея и посока. Тя се явява и част от процеса на търсене на алтернативи. Това е процес на представяне, надпревара и обясняване на идеологии, а също така и част от обществения договор. Чрез политическото говорене се осъществява и информиране, прокламиране, рекламиране на идеи, партии, политики, хора.Когато става въпрос за политическото говорене, е необходимо да се отдели място и за използването на характерен политическият речник. Той има своя специфика, изрази и употреба. В България след 1989 година думи като приоритети, прозрачност, визия за бъдещето, дискурс, плурализъм, консенсус, суверен дори и собствени имена като – Борисов, Петков, Брюксел, Страсбург, НАТО, ЕС, Европа, се наложиха като парадигма в обществения ред.
Политически дискурс. Характеризира се с разглеждане на разнообразни теми с разнообразен контекст. В голяма част от случаите се засягат идеологически аспекти, действия на правителството, законодателни предложения и близки до гражданите въпроси. Те са част от дискурсивния дневен ред както на родни политически фигури, така и на емблематични политически лидери, като всички те са си служили с този способ. Немалка част от политиците до днес използват като образец и основа за писане известни речи като „Имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг и „Кръв, труд, сълзи и пот“ от инаугурационната реч на Уинстън Чърчил. Основните характеристики, които една политическа реч трябва да притежава, са аргументация, стратегия, противоречие, ангажираност към конкретната позиция, убеждаване
Пропаганда. Тя е вид послание, което цели да въздейства на мнението или поведението на хората за някаква кауза или позиция, която облагодетелства определена група или личност. Често вместо да се използват обективни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация, за да заблуди на обществото. Например в случай, че посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва се предложи начин, който така да въздейства, че то да бъде прието. Заради тези практики думата с течение на времето добива силно негативен смисъл. Според Гарт С. Джоует и Виктория О’Донъл дефиницията за пропаганда е: „Пропагандата е умишлен, систематичен опит за оформяне на възприятията, манипулиране на познанията и директно поведение за постигане на отговор, който подпомага желаното намерение на пропагандиста“ („Пропаганда и убеждаване“ (2014).Пропагандата има широка употреба в политическата живот от 19. век насам. Тя е предпочитан способ, тъй като подпомага различни програми от политици, кандидати опозиционери, както и кандидати със специални интереси. Пропагандата се използва за подчертаване на негативите или позитивите на една идея, човек или законодателство. Пропагандата до голяма степен разчита на етоса (достоверността на оратора) и патоса (емоциите, дълбоко държаните убеждения на публиката) и използва лога (логика, разсъждения, доказателства и факти, които подкрепят един аргумент) само ако има достъп до другите две. Пропагандата разчита на емоционалните реакции и пристрастия на своята аудитория, за да генерира съгласие и действие.
Обект на нашето изследване ще бъде един от най-ярките политически жанрове – дебатът, както и основните изрази средства, благодарение, на които се реализира той – убедителното представяне на аргументи и контрааругименти, атрактивен, стегнат и въздействащ изказ. Ще проследим как се развиват речевите тенденции, присъства ли високият речев етикет или е тенденциозно заменен от речевата агресия и езика на омразата, в какво се изразяват те и как влияе това на аудиторията и на печели ли съмишленици или напротив, точно обратното. В настоящото изследване ще разгледаме речевото поведение на двамата основни кандидат-президенти – Румен Радев и проф. Анастас Герджиков по време на дебата им в ефира на Българската национална телевизия. Ще проследим и доколко са важни ораторските умения, професионалният опит и компетентността, когато става дума за дебатиране. Ще проследим успяват ли да се придържат към речевия етикет, когато насреща са редица провокиращи речеви фактори и успяват ли да се придържат политиците към образа, който се стремят или са си изградили сред своите привърженици в обществения живот.
Предмет на нашето изследване неслучайно ще бъде политическият предизборен дебат между двамата кандидат-президенти, които се явиха на балотаж през 2021 година. Дебатът беше между настоящия президент Румен Радев и неговия основен опонент проф. Анастас Герджиков. Той се проведе на 18 ноември 2021 година в ефира на Българската национална телевизия. Този дебат провокира изключително силен интерес и голям обществен отзвук. В него опонентите дебатират по социално значими въпроси, като темите засягат най-широк кръг от хора. Ще се проследи дали речникът им се придържа към официалната сфера на общуване, дали е динамичен, отговаря ли на изискванията за висок речев етикет. От друга страна, ще разгледаме дали е експресивно оцветен и доколко се срещат в речева агресия и език на омразата. Изследването прави директно наблюдение в кой момент дебатиращите изоставят и забравят за официалното поведение, за високия речев етикет и загубват себе си в спора. В кой момент дават воля на емоциите и речта им става принизена и агресивна и как се отразява това върху изказа им. Обект на лингвистичен анализ ще бъде също позволяват ли си да правят субективни коментари, оценъчни заключения, как точно защитават принципите и убежденията си. Също така и какво се цели с това: дали красноречиво да спечелят избиратели и да привлекат одобрението и интереса върху себе си, или пък точно обратното – неодобрението и недоволството на аудиторията.
Основните теми са фокусирани върху главните събития в страната и основните проблеми в обществото, в това число – здравеопазване, политика, икономика, цена на електроенергия, армия, международни отношения, (САЩ и Русия), геополитически стратегии, демографска криза, бежанска вълна, национална сигурност и отбрана и пр. Характерът на дебата е такъв, че гражданите трудно биха могли да се почувстват неприобщени или още по-малко пък равнодушни към събитията. Изборите са наистина динамично социално явление, а от там и дебатът предполага сам по себе си също динамична и разнообразна реализация на устната реч в името на спечелване одобрението на избирателите. Това е и способът както на политиката, така и на журналистиката да предава гледни точки и позиции и да привлича зрители от всякакъв тип, независимо от пола, възрастта, образованието, социалното им положение и т.н. пред екрана.
В изследването е приложен така нареченият хипотетичен метод на изследване, който предполага разработване на хипотеза. Хипотезата, на която се основава нашето изследване, е свързана с идеята, че през последните години маркерите на речевата агресия и речта на омразата, както и на моменти стилистично маркираната лексика, тенденциозно и все по-успешно навлизат в рамките на политическото общуване и в частност в политическите дебати (но не единствено там). Както вече стана ясно, основен обект на това изследване е политическият дебат, както и основните изрази средства, благодарение, на които се реализира той. Ще проследим в какви равнища се реализира съвременният български книжовен език, кои речеви стилове засяга комуникативният акт и дали и колко динамичен е изказът на кандидат-президентите, както и факторите, от които зависи това. За целта обаче е необходимо да се разгледат подробно същността на обектите и основните им характеристики, което може да се осъществи с помощта на други методи, алгоритъм на изследване, анализ и разработка на определени теоретични състояния на комуникативния акт.
Целите на изследването са да проследи как се реализират речевите стратегии във политическия дебат и в изказа на двамата опоненти – Румен Радев и Анастас Герджиков, когато представят и анализират гледните си точки, аргументират се и предоставят контрааргументи и правят извеждащи заключения на базата на лични впечатления. Едни от най-важните фактори, които пряко влияят на изказа им, са темата, която се дискутира, както и моментът, когато се намесва емоция. Тя от своя страна играе роля и на катализатор при смяната на семантичното поле. Друг важен фактор е и оценъчният характер на комуникативния акт. Актуалността на събитията предполага и актуален изказ, близък до съвременните злободневни теми, които засягат обществото.
В настоящото изследване ще работим със система от принципи и методи на организиране, провеждане и анализиране процесите и резултатите от научното изследване. Методиката в конкретното изследване е свързана с определени дейности за изпълнение – наблюдение, анализ и обобщение на теоретичния и емпиричен материал. Необходимо е да се систематизира информацията, научните правила да бъдат логически подредени, с нужната последователност. Важно е да се подчертае, че изготвянето на едно научно изследване е немислимо без определена методология, която заема мястото на теоретична основа на изследването, от една страна, и методика – практическата, от друга. Общите методи на изследване, използвани в този труд, са свързани с методите и на теоретичното, и на емпиричното. Наблюдението е общ метод на емпиричното изследване. Той се базира на непосредствено възприемане на определени обекти или явления с човешките сетива, без изследователя пряко да влияе на случващото се.
Сравнителният анализ е най-главният и определящ метод, съпътстващ това научно изследване. Той представлява мисловен процес, в който цялото се разделя на съставни части, като се разглежда и анализира всяка негова страна, за да се достигне до убедително до същността му. За целта е необходимо да се събере емпиричен материал, а в конкретния случай това на наблюденията върху речта на двете политически фигури Румен Радев и проф. Анастас Герджиков. Изискванията са тя да бъде достоверна и да подлежи както на количествен, така и на качествен анализ, за да позволява възможност за сравнение. За събирането ѝ е необходимо наблюдение, проучване на политическия дебат и на начина, по който се реализира речта в него. В процеса на теоретичното изследване се извършва разчленяване на цялото по определен признак или явление, които трябва да бъдат сравними и практически ползваеми. Описанието започва с представяне същността на елемента, връзките на явлението с цялото и какви са тенденциите му за развитие. Завършва с аргументация и с примери, понякога и с заключение или извод за употребата му. Обяснението се явява продължение на описанието и цели да подкрепи твърденията, засегнати в описанието на същността, както и развитието на частта в системата на цялото. При извършване на сравнения основната цел е да се разкрият признаци на сходство или различие между общоприетите норми в анализирания вид общуване. Извършва се своеобразна съпоставка между фигурите, за да се проследи степента на реализация на комуникативния акт и фреквенцията на определени изразни средства, стилистично маркирани или немаркирани. По този начин се позволява да се обяснят различните аспекти на явленията, а резултатите се използват като предпоставка за обобщения и изводи. Ролята на обобщението е да установи сходство между анализираните явления и да оформи заключения въз основа на казаното. Генерирането на изводи е завършващият акт, до който обобщението може да стигне, като има за цел да формулира заключения, възникнали като резултат на цялостното изследване.
Важен момент, който трябва да се отбележи за същността на политическия дебат е, че той представлява сложен и многоизмерен феномен, който участва във всички форми на социалното взаимодействие. Дебатите в своята същност са комуникационна техника, която е изградена на принципа на противопоставяне на различни идеи или мнения по определена тема. Лексемата дебати произлиза от глагола спори, а той от латинската дума дебат, което означава обсъждане, борба. Целта на дебата е да изложи и направи достояние разнообразни позиции и аргументи по определена тема, за да се стигне до извод или заключение. В зависимост от своя формат дебатите се делят на два вида: официални и неформални. Официалните имат предварително установен формат, дискутират се конкретни теми и в тях присъства модератор. Неформални са тези, при които темата не е предварително уточнена, липсва модератор и свободата на аргументите взима превес. Настоящето изследване ще се фокусира върху първия вид дебат – официалния, който се реализира при предварително строго определени правила. Дебатът между Румен Радев и Анастас Герджиков е по специално изготвен регламент, който започва с 30 секунди за начало за мотивите и кондицията преди вота. Всеки разполага с еднакво време, темите са сред най-обсъжданите в страната, като и двамата кандидати имат право да си задават въпроси. Първият модул на дебата е „България днес“, като в него влизат три големи теми политика, здравеопазване и цената на живота.
Манипулацията има своето изключително ярко присъствие в политическото говорене. Под манипулация се разбира основно манипулирането на съзнанието на хората, в случая на опонента (в някои случаи и на аудиторията), което позволява действията и реакциите да бъдат предсказани и контролирани. Манипулативният дискурс включва изпращане на информация в т.нар. краткосрочна памет на реципиента. Дискурсивната обработка при краткосрочната памет включва фонетични, морфологични, синтактични и лексикални операции и могат да бъдат използвани за целите на манипулацията. От една страна, при по-отчетливо, по-бавно произношение, по-опростен синтаксис, позната тема на разговор улесняват по-доброто разбиране. От друга страна, ако говорещият цели да усложни разбирането, той прави точно обратното - говори бързо, с усложнен синтаксис, с повече неразбираеми думи и по непозната за събеседника тема. Именно заради това политиците често говорят по труднодостъпен начин, като си служат с експертен език. В други случаи, например, използват прекалено опростен език по сложни и важни теми (като експремиера Бойко Борисов). И в двата случая става дума за опит за манипулиране на аудиторията. Под манипулация обикновено се разбира комуникационна практика, при която един манипулатор „упражнява контрол над други хора, обикновено против тяхната воля и срещу техните интереси”. Според Ван Дайк в полето на лингвистиката манипулацията трябва да се разглежда като социален, когнитивен и дискурсивен феномен. Социален феномен е, защото включва злоупотреба с власт и взаимодействие между групи и обществени лица. Когнитивен феномен, защото винаги се свързва с манипулиране на умовете на аудиторията. И дискурсивно-семиотичен феномен, защото манипулацията се упражнява чрез текст, разговор и зрителни послания. Всяка една от тези три страни има ключово значение и по никой начин не трябва да бъде пренебрегвана. В политическите среди най-често се наблюдава и разпознава една обща стратегия на позитивно собствено представяне и негативно представяне на другите (опонентите), като нейната поява е най-ярка в политическата реторика по време на избори.
Според Иванка Мавродиева „политическото ораторство се осмисля като фактор за изграждане на партийна, политическа, институционална и държавна идентичност и за разпознаваемост пред различни публики. При политическото говорене е характерно обясняването на негативните ситуации в страната и кризите, като основно обектът, върху който пада вината е другите – предишните управляващи, други правителства, икономическата криза и пр. Ван Дайк твърди, че тази стратегия може да бъде реализирана в структурата на всички дискурсивни нива. Подборът на лексикалните средства в политическото общуване (и не само) се осъществява и на базата на личния избор, повлиян освен от професионалната дейност, както и от социалната среда и обществения живот. От страна на липса или наличие на допълнителни нюанси към семантиката, думите се разделят на две различни равнища – функционално-експресивно и функционално стилистично. Групирането на лексиката според функционално-експресивните им характеристики се реализира от наличието или липсата на конотация. Най-общо може да отбележим, че денотация назовава, а конотацията – оценява явленията. Следователно лексиката в книжовния български език се дели на два вида – при липса на конотация е налице немаркирана лексика, неутрална и при наличие на конотация – стилистично маркирана лексика, т.е. емоционално експресивна. Употребата на стилистично маркирана лексика се определя от ситуацията на общуване – време, място, предмет, задачи, цел. Тя има специализиран стилистичен статут и включва в себе си два типа лексика – разговорна и книжовна. Според функционалните си възможности и емоционалната си и експресивна същност, думите се отнасят към някои от стиловете, като именно те го изразяват.
Интересно впечатление в политическата лексика прави присъствието на аналогиите с войната. Тези аналогии обичайно са характерни повече за речта в спортната сфера и журналистика и в частност във футболната, но ето, че се можем да ги открием и на места, където речевият етикет трябва да е далеч по-висок. Според Владимир Досев този тип лексика е плод и на политическия маркетинг. В своята статия: „Персонален маркетинг и политическа реч“ той поставя футболната и политическата лексика на една плоскост, като аналогия с военната лексика. В своята статия той твърди: „В медиите спортното състезание често е представяно като военна битка. Същото твърдение се отнася с пълна сила и за политическите избори“. Аналогиите с войната са обект на изследване и на проф. Радка Влахова: „Войнствената бойна лексика, която отключва съответния асоциативен поток, залива цялото медийно пространство. Най-трайно тя се е настанила обаче като че ли в спортните рубрики. От една страна, спортът е състезание, съперничество, стремеж за надмощие, което провокира съпоставката на състезанието с битка. Спортното състезание е проекция на битката и аналогията е оправдана. От друга страна, именно поради състезателния характер пълното изместване в лексикалното поле, с което се представят военни действия, е неуместно и, бих казала, опасно.“ (Влахова 1999:139). Интересно е как в хода на общуването спокойно можем да поставим знак за равенство между речта на футболните коментатори, например и речта на политическите оратори. В крайна сметка обаче колкото и специфична да е речта на двете страни, задачата им е една и съща – успешното задържане на зрителския интерес. Според Владимир Досев понякога това води до „прекомерен стремеж към езикова атрактивност“. Нещо повече, тя се постига чрез повишено ниво на тропикализирана лексика – метафорично преосмислени лексеми, хиперболи, сравнения и клишета, някои от които трудно могат да се съчетаят с правилата за правилно общуване в политическия регистър (в медийния също).
В политическата устна реч са характерни изказвания от типа: водим битка, на първа линия, разделителни линии, атака. Употребата на стилистично маркирана лексика зависи пряко от типа дискусия, от участниците, темата и степента на непреднамереност, субективност и експресивност на речта. В политическото говорене това обикновено се случва, когато актът на манипулиране е успешен и опонентът се е подвел на провокацията и не умее да контролира отговорите си. В политическите дебати не липсват такива примери, тъй като стилистично маркираната лексика става част от политическия регистър, посредством манипулиране, тематиката и субективното отношение на говорещите. При политическото говорене често специфични случаи се представят за общовалидни. В основата на тази техника е сумирането, обобщаването и преувеличаването на отделни факти. При липса на конкретен аргумент се бяга в общото. Обобщаващите изводи често са колкото очевидни, толкова и погрешни. Интересно обаче е, че честотата на употреба на военната лексика се увеличава с навлизане в сърцевината, същността на дебата. Тоест в началото подобни пример почти липсват, но колкото повече дебатът между двамата опоненти се задълбочава, толкова френквенцията на употребата им е по-голяма За да докажем твърдението ще приведем последователно и няколко примера:
1. В щатите, където… те са на светлинни години от нас, говорят в момента за битка с корупцията. Ако те смятат да водят битка с корупцията, какво остава за нас – ние трябва да водим два пъти повече. Анастас Герджиков 49.43
2. Хората масово одобряват, хората казват „Благодарим ви, че престанаха да ни мачкат, за да търгуваме гласове – Румен Радев 14.45
3. Имахме видеоконферентна връзка с президентите от формата Б-9, това са източноевропейски държави с президента Байдън И когато всички рецитираха, че проблемите на нашия регион са свързани основни с хибридните атаки на Русия и тук ние не трябва да отричаме в никакъв случай заплахата и трябва да отстояваме нашия суверенитет. 49.55 Румен Радев
4. Току-що видяхме четирите партии, които се опитват да намерят общите неща, а не разделителните линии между тях, за да съставят правителство. Това е пътят. Това е пътят и това е моят главен упрек, господин Радев. Очаквайки президентските избори вие на два пъти провокирахте политическата криза, вместо да я предотвратите. Вие имахте интерес от това да се разделим. Всички тези разделителни линии бяха причинени и от Вас. Анастас Герджиков 52.12
5. И със това, което предишното правителство склони и реално капитулира пред Брюксел и на практика обрече нашата въглищна енергетика е, че то прие месец декември 2020 година, предишният премиер Планът готови за 55% намаляване на емисията. Това подлага нашата въглищна енергетика на изключително голямо изпитание. Румен Радев 01.06.05
6. Господин Герджиков, Вие казахте, че ще бъдете обединител. Как ще обедините мафията с жертвите на мафията? Насилниците на Вашите студенти със студентите? Хората с изпразнени шкафчета с тези, които си напълниха на техен гръб шкафчетата?
Тук можем да отворим скоба и да споменем и няколко конкретни израза на вулгаризъм, свързан с насилие:
7. Вас Ви представя бившият министър на вътрешните работи, който ръководеше министерството, докато бяха бити вашите студенти. Как да нямате нищо общо с тези хора? Румен Радев
8. Моята цел е да обединя не битите и биячите, не корумпираните и честните, моята цел е да обединя всички български граждани около важната цел – да излезем от кризата, в която ни вкарахте. Анастас Герджиков 01.13.49
Тези изрази обаче биха могли да се нарекат вулгарни дотолкова за това, че не са допустими в официалния стил на речта, тъй като демонстрират и напомнят насилие. Но не изразите са вулгарни, колкото самия акт на насилие, за който се говори и припомнят те в конкретния случай. Според зрителската аудитория, както и според редица други изследвания, наличието на обидни квалификации, жаргони и разговорни маркери се отразяват пряко, макар и в различна степен върху схващането на журналистическата реч като образец за престижно речево поведение.
Както е известно полисемията е свойство на думите да приемат разнообразни значения и да ги съхраняват устойчиво в езика, спрямо случаите им на употреба. Така се обогатява и обновява речниковата система на българския език и това е тенденциозно и непрестанно явление. Възможността за преносна употреба е най-главният и важен фактор, който полисемията притежава. Преносно употребените лексеми обаче не са характерно явление за високия езиков етикет и официалното общуване. Досега анализирахме семантичното поле, свързано с военната лексика в политическото говорене. Следващата употреба е от страна на метафорично и метонимично преосмислената лексика. Фреквенцията им е разнообразна заради разнообразието в естеството на разговора. По време на дебата говорещите прибягват до метафори обикновено, когато говорят за нещо негативно, когато целят да извадят на преден план недостатъци и слабости на опонента си. Поради тази причина дори изравняват метафоричното говорене и хиперболизираното. Прави впечатление дори, че заради високата фреквениця на употреба, някои от тези думи са се превърнали в устойчиви фрази или синоними. Чрез метафоричната лексика се постига атрактивност и оригинално звучене.
1. Президентът не е архитект на коалиции, президентът създава условия да протече този дебат по най-добрия начин. Румен Радев 06.25
2. Аз не се занимавам с политическо инженерство, нито с партийно строителство. Аз поканих Кирил Петков и Асен Василев да участват в служебния кабинет, мога да гарантирам, че те бяха много добри министри. Те разкриха редица слабости на предишното управление, редица порочни схеми, решиха да скочат в партийната политика, това е тяхно право и тяхна отговорност. 08.15
3. За мене най-важното е обаче да говорим за правила и за принципи, не да се вторачваме в Тримата големи, както обикновено, защото съдии има на всички нива. Анастас Герджиков 18.46
Тази метонимия често се използва за отбелязване на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд – тримата големи в съдебната власт. Изразът е взет от историята, където с това прозвище „тримата големи“ са популярни Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на Втората световна война.
4. Абсолютно съм съгласен, но преди да хукнем да спасяваме демокрацията в други страни, нека погледнем българската демокрация, която е на командно дишане от доста време, там трябва да съсредоточим нашите усилия. Румен Радев 46.45
5. Първо не трябва да спекулираме с инфлацията. Инфлацията се вихри навсякъде по света и в САЩ, и във всички европейски страни отбелязват рекордна инфлация. Румен Радев 36.51
6. Проблемът е, че предишните управляващи хвърлиха всички малки потребители точно във вихъра на кризата на свободния пазар без да имат достатъчно обяснение какво да правят. Румен Радев 41.13
7. Към Русия обикновено прибягват „давещи се“ политици и се вкопчват в нея, много са спекулациите по отношение на Русия. Румен Радев 43.08
8. Диалогът Европейския съюз-Русия наистина е нарушен, той е в критично състояние, затова и канцлерът Меркел и президентът Макрон настояваха да има среща на върха Европейския съюз-Русия, не се състоя, а президентът Джо Байдън започна да води диалог с президента Путин през главата на Европейския съюз. Мисля, че това не трябва да го допускаме. Румен Радев 43.30
9. Крим е украински. Това какъв флаг се вее над него няма никакво значение, защото всеки път, в който някоя страна анексира територия върху анексираната територия тя забива своя флаг. Анастас Герджиков 44.43
10. Общата ни позиция към отношенията с всички Велики сили трябва да простичка. Ние трябва да отстояваме нашия национален интерес и национално достойнство и трябва да го правим наистина с гръбнак. Анастас Герджиков – 49.10
11. Напротив! Явно може би не сте следили новини, не сте следили средства за масова информация. Аз говоря за обединение от години. Аз говоря за обединение от началото на своя мандат. Но обединение около ценности, около принципи, срещу мафията, срещу шкафчетата, срещу ин хаус процедурите, срещу източените магистрали. Обединение за нашето бъдеще и за нашите деца, да. Но няма как да се обединим с всички, които източват обществения ресурс. Това няма как да стане. Това означава замазване на проблемите… Румен Радев 52.35
12. Не виждам как ще постигнете това, господин Радев след като Бойко Рашков днес е насъскал хората срещу турското посолство с фейк нюз. Всичко, което е показвано днес е лъжа. Анастас Герджиков 54.20
13. Вече десетилетия в България парите купуват съвести, парите купуват безнаказаност, парите купуват гласове. Има дни през годините, в които всички имаме шанса да имаме равен дял в избора на бъдеще на родината - този ден е 21 ноември. Румен Радев 01.23.30
Следващата лексикална особеност, която ще разгледаме, е хиперболизирането в политическите дебати. Основната цел, заради която се използват хиперболи, е привличането на внимание на събеседника или аудиторията върху дадена ситуация или акцентиране на определени детайли от същността ѝ, като едновременно с това се създаде силно преувеличена представа за нея. Хиперболата нарушава, т.нар. постулат на истинност, но това не представлява пречка за общуването, тъй като неправилният пряк смисъл на изказването провокира рецепиента да търси скрит смисъл и да го възприема като съдържащ оценката на говорещия. Оценката определено се изразява чрез пределни стойности. Хиперболите се делят най-общо, от една страна, на качествени и количествени – според обекта на хиперболизиране и от друга на максимизиращи и минимизиращи – според посоката и търсената крайност в оценката. Качествените хиперболи често демонстрират подчертана склонност към изразяване на негативна реакция на говорещия, слушащия или на трети лица. Обикновено средствата, с които се изразяват, са употребени в тяхната най-висока и крайна степен: умирам, падам, до устойчиви фрази и фразеологизми – става ми лошо, изпадам в ужас, потъвам в земята, дойде ми до гуша и т.н.
1. Т‘ва е пълен крах. Българският бизнес загива в момента. Анастас Герджиков 38.31
2. Разбира се, че е опасно да въведем президентска република в държава като нашата, с крехка демокрация. Анастас Герджиков 17.47
3. Искам да се обърна към българските граждани и да Ви гарантирам, че България не може да каже „Да“ преди да се прекрати нарушаването на човешките права на българите в Северна Македония, преди да се изпълнят Копенхагенските критерии за членство в ЕС, преди да се спре системната дебългаризация в продължение на десетилетие, да се унищожава българското културно и историческо наследство и да се фалшифицира, да се изкорени езикът на омразата в учебници, това, което споменахте господин Герджиков, в учебници, в надписи на музеи, в държавни медии и институции, в Македонската академия на науките. Румен Радев 26.52
4. Един директор в момента на болница прави процедура по ЗОБ, избира някаква фирма, тя е тази с най-добрата цена. Идва Ковид, тази фирма започва да извива ръцете на директора и му казва: „А сега ще ти продам три пъти по-високо, отколкото сме подписали в договора“ и човекът казва: „Нито имам тези пари да ви платя, нито пък искам да съм отговорен пред институциите, които ще ме проверяват след това защо сме вдигнали цената три пъти“. Анастас Герджиков 33.20
5. Колкото до случая с „Магнитски“ това е съвършено различен случай. Случаят „Магнитски“, „Панама пейпърс“ всички сигнали дошли или от Европейския съюз, или от Щатите, или въобще от вън, са позор за нас. Ние трябва сами да си хващаме проблемите, сами да си ги решаваме, да установим върховенство на закона, да установим със съдебна реформа това да се прилагат законите, трябва да намерим начин сами да си решаваме проблемите с корупцията.
Количествените хиперболи от своя страна имат голямо разнообразие, но всички се обединяват от факта, че представляват схеми, които съдържат и хиперболизират стойности за обем, размер, тегло, разстояние време и броя на предмети и лица. Според руския езиковед Л. П. Крисин хиперболата е възможна благодарение на наличието на езиково съзнание на говорещите за представата за известна норма на признак, действие или състояние. Отклонението от тази норма провокира говорещия да си служи с хипербола, за да привлече вниманието на събеседника. Количествените хиперболи могат да се изразят чрез най-разнообразни начини: пространствени наречия – постоянно, винаги, непрекъснато, вечно и т.н; числителни и съществителни, които обозначават неопределено голямо количество – милион, куп, сума, дузина и т.н. прилагателни; местоимения – всеки, всичко, всички, нищо, никой, никакъв; глаголи; синтактични конструкции, представляващи запълващи схеми с предлог – с, върху, на и пр. В кандидатпрезидентския дебат между Румен Радев и Анастас Герджиков има много такива примери:
1. Аз вярвам, че ще има и през цялото време на кампанията повтарях, че моята главна цел, най-спешното за България е да има редовно правителство и работещ парламент. Анастас Герджиков 3.15
2. Още от първите консултации, при първия ни успех, редовно повтарям и подканвам партиите да намерят пътя на диалога, на разбирателството, на консенсуса, така че ние трябва да имаме редовно правителство. Румен Радев 3.25
3. Ето сега, мисля, че този път трябва да бъде извървян и най-важното – трябва да се търси компромисът. Ако няма компромис, направен от всяка една от партиите, поканени да вземат участие в тази коалиция и този път няма да сполучим и мисля, че това добре се разбира от всички партии вече. Румен Радев 5.36
4. Според мен е нужен друг подход и, за съжаление, той е изцяло от страна на Република Северна Македония. Единственото, което иска българската държава в една политика, която е доста последователна, е да се спазва договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Това означава – вътре има описани всички неща, които искаме… Анастас Герджиков 23.35
5. Така че всички тези неща, залегнали в договора, си имат причина и смисъл и затова на мен ми се струва, че трябва да настояваме на спазването на договора, още повече, че има пълен консенсус по тази тема. Има консенсус сред политическите сили, има консенсус сред обществото, има рамкова позиция на Народното събрание по тази тема. Всички сме единодушни и аз съм част от това единодушие. Анастас Герджиков 25.03
6. Оплакват се навсякъде в Европа. Това, което направи правителството е най-голямата компенсация в Европа, 110 лева, а за малките още 30 лева – 140 лева. Румен Радев 38.38
7. Аз съм съгласен с това, което казахте, защото аз го твърдя вече цял месец, непрекъснато публично. Отношенията с Русия трябва да са прагматични и в никакъв случай не бива да се делим на русофили и русофоби. Това е едно политизиране на отношенията с една голяма страна със сериозна икономика. Анастас Герджиков 44.05
Последното езиково явление, което ще разгледаме в президентските дебати, е и фразеологията. Тя се занимава с устойчиви фразеологични словосъчетания от думи, със семантиката им, етимология и честота на тяхната употреба. Всеки фразеологизъм е общоизвестен в определен речеви колектив (най-често в битовата сфера), като най-характерната му особеност е, че е устойчива езикова единица със собствено, специфично и единно значение. При изследването на фразеологизми е важно да се отчита тяхната специфика като маркери на културния код на даден колектив. Семантиката им е резултат от преосмислено първоначално значение, което е и предпоставка за възникване на фразеологизма като нова единица. Всеки фразеологизъм обикновено е наситен с голяма семантична оцветеност. Характеризират се с образност и експресивност. Най-общо може да се каже, че те функционират като образни синоними на стилистично немаркирани думи. Фразеологизмите могат да се разгледат и като верабализирана система от идеи, асоциации и образи. В това се изразява и смисълът им – да представят отношение, оценка, емоция чрез повърхността, на която са изградени – образността. Разделят се на две основни групи – разговорни и книжни, според схващането на същността им.
В медийното пространство и в частност в президентските дебати фразеологизмите също намират своята употреба. Тя се свежда основно върху речта на кандидат-президентите. Употребата им често се случва като резултат от провокация на политическите противници. Обикновено в такъв момент се случва да бъде прескочен добрият тон и се прибягва до използването им е с цел постигане на атрактивност на изказа, изразяване на емоционална оценка, отношение и спестяване на езикови средства.
1. Господин Радев, слезте от облаците, стъпете на земята, обиколете малко страната не със свитата си, питайте хората там, където ходите какво виждат, какво прави полицията? Анастас Герджиков 14.21
2. Вие между другото споменахте Иван Гешев и ме обвинихте, че аз не съм върнал указа и не съм го задържал, по-точно, указа за неговото назначаване, както президентът Петър Стоянов. Напротив! Аз този филм съм го играл. Румен Радев 21.58
3. Аз не съм съгласен с тази розова картина. Първо, достатъчно е да видим броя на починалите и най-вече колко са затруднени болниците, за да се убедим, че не сме излезли от кризата и че тази криза е много тежка и че тя можеше да е много по-лека, ако бяха взети мерки навреме. Анастас Герджиков 29.50
4. Аз затова Ви призовах да слезете от облаците, не са така розови нещата. Аз не си измислям всичко, което казах. Анастас Герджиков 32.57
5. И на края какво да кажа, всички тези мерки са измислени ей така, на масата на бързо. Не искате ли да направим един дебат по темата, ама ако може не сега, а миналия август? Защото както изпуснахме нещата с ковид кризата и сега се чудим какво да правим, това става и в момента. Септември като не направихме нищо с компенсациите и въобще за това да осигурим различни начини да се справим с проблема, след 3 месеца ще го усетим и там, ще видим колко са фалиралите предприятия, ще видим инфлацията и ще се хванем за главата. Анастас Герджиков 40.06
6. Диалогът Европейският съюз – Русия наистина е нарушен. Той е в критично състояние. Затова и канцлерът Меркел и президентът Макрон настояваха да има среща на върха Европейският съюз – Русия. Не се състоя, а президентът Байдън започна да води диалог с президента Путин през главата на Европейския съюз. Мисля, че това не трябва да го допускаме. Румен Радев 43.26
7. В щатите, където те са на светлинни години от нас, говорят в момента за битка с корупцията. Ако те смятат да водят битка с корупцията, какво остава за нас, ние трябва да водим два пъти повече. Анастас Герджиков 49.43
Употребените фразеологизми имат своето широко разпространено значение. Идеята е чрез маркерите на разговорността в официалния дискурс изказването да достигне най-бързо и ярко до зрителя, като едновременно цели да уязви опонента в политическия дебат. Интересен момент е призивът на Герджиков към опонента му да престане да витае из облаците и да слезе на земята сред хората. На това Румен Радев отговаря, че отдавна е направил това, тъй като професията му е била сред облаците и ежедневно е сред хората. Фразеологизмът слизам от облаците, стъпвам на земята е със значение – спирам да мечтая, да се рея из облаците. С фразеологичното словосъчетание този филм съм го гледал или този мач съм го играл пък се означава нещо, което вече е минало и сега се предлага отново. Фразеологизмът розова картина е близък по значение с розова светлина, а значението е виждам някаква надежда. Изразът ей така на масата, на бързо е сходен с фразеологизма на бърза ръка, който е със значение – правя нещо бързо, за кратко време, дори некачествено. Другият фразеологизъм хващам се за главата има две значения. От една страна, значението му е изпадам в силна тревога или недоумение, защото не зная как да се справя с нещо неприятно, свързано със затруднения, а от друга – смайвам се, слисвам се от нещо, което не съм очаквал. Чрез употребата на тези фразеологични словосъчетания идеята е стилът да се доближи до разговорния (колоквиализация). В тях ясно личи повишената експресивност и оценъчната им структура. Друг пример на фразеологично словосъчетание е през главата на Европейския съюз, което означава без знанието и разрешението на някого, в случая на Европейския съюз. С фразеологичното словосъчетание на светлинни години пък се отбелязва нещо на много голямо разстояние или нещо, за чието постигане ще отнеме много време и усилия.
В заключение на казаното дотук може да отбележим, че все по-категорично и отчетливо се утвърждава мястото на разговорните маркери в официалното общуване, в частност в политическия дискурс. Разчупването на общоприетата рамка също е често явление, което за съжаление, е знак за неособено висока езикова култура и липса на ораторски способности, както и на психологически контрол и лесно поддаване на манипулация. Нещо повече, неоспорим факт е, че през последните десетилетия се наблюдава все по-засилена тенденция към разчупване на рамката и отърсване от т.нар. „дървен“ език, стремеж към по-атрактивно звучене и ясно различимо лично отношение на говорещите към обсъжданите теми или събития.
Политическите дебати като форма на общуване, сблъсква на основни разбирания и идеи, винаги е привличал интереса на голяма част от обществото. От известно време насам се забелязва стремежът на политиците да представят не себе си като добри оратори и умели дебатьори, а напротив да уронят престижа на опонента си, да го уязвят и да убедят аудиторията, че убежденията му не са правилни и така да спечелят общественото одобрение и гласове. Най-лесният и ефективен път, разбира се, е чрез определена реализация на речта в конкретната комуникативна ситуация. Става дума за отдалечаване от високия езиков етикет, използването на маркирана лексика. Голяма част от политиците, както и в настоящия пример, си служат със стилистично маркирана реч – особени метафорични и метонимични пренасяния, хиперболи, фразеологични словосъчетания, жаргони и пр. Интересно е, че това не се възприема негативно от зрителите и в повечето случаи е печеливша стратегия. Това обаче далеч не е най-добрият подход в реализацията на официалното политическо общуване, предвид изискванията, които изначално поставя този стил на общуване. В повечето случаи този метод провокира до най-висока степен интереса на избирателите. Участниците гласно заявяват своите предпочитания и изтъкват недостатъците в аргументацията на своите опоненти, това автоматично предизвиква реакцията на зрителите, което е повече от достатъчно. Това е масова стратегия при печеленето одобрението на избирателите. Когато опонентът бъде провокиран и се поддаде на манипулацията, в отговор също започва да си служи с метафори, хиперболи и пр. Заедно с това се наблюдават и известни отклонения от високия езиков етикет, като в изказа им се наместват всякакви примери на разговорни маркери, жаргони, понякога нотки на подигравателно отношение и силна ирония. В стремежа си да звучи убедително и аргументирано опонентът бърза да отговори, повлиян от емоциите и рискува да изгуби контрол над ситуацията, чрез което се постига точно обратният ефект, аудиторията обикновено губи както уважение, така и интерес и насочва вниманието си към друг.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1975: Андрейчин, Л., Стоянов, Ст. Граматика на българския език. София, 1975.
Ангелова 1990: Ангелова, И. За повторението като особеност на разговорната реч. Съпоставително езикознание, XV, 1990, № 2, с. 49–55.
Армянов 1995: Армянов, Г. Български жаргон. София, 1995. Граматика на съвременния български книжовен език. Т.II. Морфология, София, 1998.
Димитрова 1989: Димитрова, Ст. Лингвистична относителност, София, 1989.
Димитрова 2004: Димитрова, Ст., Алмалех М., Стаменов М., Карагьозова Сн. Език и манталитет (Към въпроса за методологията на изследването) – В: Език и манталитет, София, 2004.
Досев 2017: Досев, Вл. Персонален маркетинг и политическа реч. – В: Маркетингът – опит и перспективи. Сборник с доклади. Международна научна конференция посветена на 20 години от създаването на катедра Маркетинг при Икономически университет – Варна, България, 29–30 юни 2017.
Ефтимова 2017: Ефтимова, А. Двойственият език в медиите. Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София, 2017.
Миланов 2020: Миланов, Вл. Езиковата агресия в политическата и в ученическата реч. Български език и литература, кн. 3/2020 г., стр. 175-188; ISSN (print): 0325-9313, ISSN (online): 1314-8516.
Миланов, Вл. 2020: Миланов, Вл. Рецепцията на българската политическа реч от студенти чужденци. Чуждоезиково обучение, issue:4, 2020, pages: 3-18, ISSN (print): 0205–1834, ISSN (online): 1314–8508. https://bel.azbuki.bg/bulgarian/sadarzhanie-na-sp-balgarski-ezik-i-literatura-2020-g/sp-balgarski-ezik-i-literaturaknizhka-3-2020-godina-lxii/, https://foreignlanguages.azbuki.bg/languages/sadarzhanie-na-sp-chuzhdoezikovoobuchenie-2020-g/sp-chuzhdoezikovo-obuchenie-knizhka-4-2020-godina-xlvii/.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.
Сталянова, Н. 2021: Речта в съвременното българско общество. Парадигма, 2021 г.
Стоянов 1999: Стоянов, Кр. Езикова престижност и езикови манипулации. – В: Медиите и езикът. София, 1999, с. 85–92.
Тишева, Й. За езиковите регистри в устното общуване. Езикът и културата в съвременния свят. ИК „Знак 94“. Велико Търново, 2012, 460-468.
Хъдсън 1995: Хъдсън Р.Д. Социолингвистика. София, 1995.
Цанков 1996: Цанков, К. Социолингвистика и речев етикет. Велико Търново, 1996.