В настоящата статия е представен кратък честотен анализ на текста на романа „Възвишение“ на Милен Русков. Обърнато е внимание на определението на Синклер за лингвистичен корпус. Пояснено е, че в случая става въпрос за специализиран корпус, съставен от едно произведение, от което системата е извадила словоформите по честота.
Същност на честотния анализ
Синклер определя лингвистичния корпус като „колекция от парчета от език, които са избрани и подредени съгласно изрични лингвистични критерии, за да бъдат използвани като пример за езика“ (Синклер 1996). В тази дефиниция авторът посочва значението на реда и критериите за подбор на текстовете, съставляващи корпус, тъй като от тях се установяват разликите между лингвистичния корпус и всеки друг вид текстова колекция. Освен общите корпуси съществуват и специализирани корпуси. В случая става въпрос за специализиран корпус, съставен от едно произведение. Системата е извадила словоформите по честота.
За целите на настоящото изследване текстът на „Възвишение“ се приема за корпус от думи, които функционират като част от семиостилистични кодове. Целта е да се определи тяхната честотата на употреба, за да бъдат представени тези от тях, които се срещат най-често, които се отразяват най-силно на семиостичистичения план.
Корпусът е изграден от реални лингвистични данни. Отразени са някои езикови разновидности. Единицата за вземане на проби е от съществено значение за насочване на уместността на корпуса и неговата функционалност, тъй като гарантира неговата значимост. Примерната единица – дума, която е заложена в този тип изследване, определя полезността на корпуса. Тя е положена в концепцията на целия текст, за да може корпусът да се използва при анализа на лингвистичните нива на езика на сеомистилистично равнище.
При разглеждането на целия текст е невъзможно да има статистически сравними единици в корпуса, без да се прибягва до метод за нормализиране на честотата. Списъкът е изграден главно за целите на индексирането, но е подреден по честота. Той подчертава най-често срещаните думи в текста.
Направено е машинно преброяване на броя на думите и словоформите в текста, на тяхната честота. Необходимо е да бъде отбелязано, че за по-прецизното обработване на данните е използван текстът на „Възвишение“ в електронен формат както при изготвянето на машинното преброяване, така и при изваждането на цитати.
Настоящият анализ е направен с цел да проследи кои думи са най-често използвани в романа, защото всяка от тях може да бъде разглеждана като част от семиостилистичен код. За целите на анализа е използвана програмата Voyant.
Примери и анализ
Честота на употреба
- Системата има 1 документ с общо 119 447 думи и 16 258 уникални словоформи
Честотен анализ – извадени са думите с честота на употреба над 50 пъти. От резултатите става ясно, че най-употребяваната е ся – възвратната частица в тази си форма е характерна за Пловдивската книжовна школа. Подробен анализ в ролята ѝ на семиостилистичен код е направен в предишните глави. Среща се редуване с формата се, чиято употреба се оказва, че не е толкова честа, защото не попада в списъка с често употребяваните думи. Това доказва, че диалектната форма е по-употребяваната, което подпомага стилизацията на архаизацията на езика.
На челни позиции също се нарежда дума със специфична диалектна натовареност – аче (Вж. Резултати 1), чието значение се открива в речника на Найден Геров: „нар. Колкото повече. Аче ся кравай пече, по-добръ гостъ чака. (Карлово)“ (Геров 1975,16) (Gerov 1975,16). Авторът ясно посочва, че тази употреба е специфична за района на Карлово. Повече отсъства от списъка с често използваните думи. Това е още едно доказателство, че диалектните и архаични форми се срещат по-често от книжовните в текста, което влияе пряко при изграждането на семиостилистичните кодове.
Специфична форма на глаголите. Вместо казва. – кай, вместо повелителната форма кажи – кай (Вж. Резултати 2). При Геров думата кай е посочена като предлог и глагол, като е упоменато, че глаголът се използва само в повелително наклонение с частица не (Геров 1975,335) (Gerov 1975,335). В текста на Русков кай като глагол и без отрицателната частица. Тази употреба е диалектна и е специфична за югозападната част на България. В ролята на една от най-често използвана дума, кай също може да бъде разглеждане като пример за част от семиостилистичен код, чрез който се постига стилизацията на архаизацията.
Забелязва се честа употреба на показателните местоимения в специфични форми: туй, тоз, тез, таз, тая, тия, тоя (Вж. Резултати 1, Резултати 2, Резултати 3, Резултати 7). Тези форми продължават да се срещат в разговорната реч, като се срещат най-често в диалектите. Те също функционират като семиостилистични кодове, насочващи читателя към кодовете на отминалото време, за което се пази спомен в диалектите.
В Български етимологичен речник от 1979 г. срещу едно от най-често употребяваните думи прочия (Вж. Резултати 3) е посочено, че е остаряла дума, която се е употребявала като съединителен съюз, който означава заключение на всичко казано преди; като наречие – наистина, впрочем; при изброяване; в значение на следователно и др. В романа на Русков тя се среща в няколко от употребите, като по този начин функционира успешно като семиостилистичен код.
Чиляк, человек (Вж. Резултати 3) – две архаични форми, които произлизат от старобългарската дума чловѣкъ, също са едни от най-често срещаните думи. Чрез тяхната употреба се засилва усещането на архаичност в текста.
Редуване на архаична със съвременна форма – рече, рекъл, речеш с казва (Вж. Резултати 1, Резултати 8, Резултати 9). Чрез редуването на формите се подсилва стилизацията на архаизацията, защото по този начин се налага читателят често да превключва кодовете, което не му позволя да привикне към спецификата на речта, за да може тя продължи да работи като код, който насочва към миналото.
Думата от турски произход – аслъ (Вж. Резултати 7), е една от често срещаните. В Речника на Найден Геров тя е отразена като наречие от турски произход с две значения: „1. Наистина, 2. Та, да, даже“ (Геров 1974,14) (Gerov 1975,14). Употребата на турска лексика в роман, описващ период, в който България е под робство, подсилва усещането за достоверност. Тя функционира като семиостиличен код на миналото.
В контекста на цялостното разглеждане на текста не може да бъде пропуснат фактът, че на 53 позиция се нарежда името на Раковски (Вж. Резултати 4), чиито творчество и фигура изграждат основната интертекстуална връзка.
Резултати 1
Резултати 2
Резултати 3
Резултати 4
Резултати 5
Резултати 6
Резултати 7
Резултати 8
Резултати 9
Резултатите показват, че на челни позиции също се нарежда дума със специфична диалектна натовареност – аче. След нея се нарежда глагол в специфична форма кай. Забелязва се честа употреба на показателните местоимения в специфични форми: туй, тоз, тез, таз, тая, тия, тоя. Друга често употребявана дума е прочия. Често срещни са и формите чиляк, человек. Честотата на редуване на съвременната форма казва с архаичните – рече, рекъл, речеш се оказва висока. Челни позиции заема думата от турски произход – аслъ. На 53. позиция се нарежда името на Раковски.
Честотният анализ на думите в текста доказва хипотезата, че те успешно функционират като семиостилистични кодове, които изграждат специфичната кодираност на текста, която създава цялостната представа за него в контекста на стилизацията на архаизацията. Употребата на специфична лексика подпомага цялостното възприемане на текста в ролята му на художествено произведение, което въздейства на читателя с помощта на семиостличистичните кодове на лингвистично равнище.
Благодарности
Текстът на статията е част от дисертационния труд „Семиостилистични кодове в романа „Възвишение“ на Милен Русков в културен контекст“, който нямаше да бъде факт без подкрепата на Катедрата по български език на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, на приятелите и семейството ми.
ЛИТЕРАТУРА
Дачева, Г. Семиостилистика, С., 2001.
Геров, Н. Речник на българския език, С., 1974.
Русков, М. Възвишение, 2011.
Sinclair, J. A way with common words, 1999.
Dacheva, G. Semiostilistika, S., 2001.
Gerov, N. Rechnik na balgarskia ezik, S., 1974.
Ruskov, M. Vazvishenie, 2011.
Sinclair, J. A way with common words, 1999.