Обект на изследване в предстоящата разработка ще бъде речта на родните политици, които използват своите профили в социалните мрежи, като трибуна. Ще разгледаме писмената политическата реч във вид на „публикация, пост“, което е на път да се обособи като нов вид медиен, речев жанр. Ще проследим най-често срещаните изразни средства, чрез които се реализира и в частност маркираността и атрактивността на изказа. Друг аспект, който ще разгледаме, е как се развиват речевите тенденции, как масата го възприема, как ѝ се отразява и как участва в типа комуникация. Постепенно ще се запознаем отблизо с онлайн речевото поведение на популярни политически фигури в техните профили в социалните мрежи и по-точно – Фейсбук.
Предмет на изследване ще бъдат публикации на действащи министри и актуални фигури в политическия живот в България. При настоящите носители на властта обикновено интересът е най-силен, емоцията е най-ярка, а темите са актуални и засягат най-широк кръг от хора. Ще се проследи дали речникът им е експресивно оцветен и доколко може да се определи като съобразен с изискванията за политическата реч в официалния регистър – чрез нивото на такт и толерантност в техните коментари, оценки и характеристики. Изследването прави директно наблюдение на явлението как социалните мрежи предразполагат към открита, крайна речева агресия в речта на политиците. И как сериозната визия на политическата фигура, бързо бива заменена с лицето на ежедневния потребител на платформата, как се отразява върху речта и как всеки политик открито злоупотребява с широкия обхват на своята власт. Какво се постига с това? Доколко принизеният зрелищен изказ привлича вниманието и доколко езиковата агресия е фактор за недоволството на обществото.
В разработката е приложен хипотетичен метод на изследване, който има за цел да разработи именно хипотеза. Хипотезата, на която се основава настоящото изследване, е свързана с идеята, че през последните няколко години маркерите на разговорността и стилистично маркираната лексика като част от характерните особености на речта в политическия регистър, тенденциозно и все по-успешно навлизат, когато те се реализират на територията на социалните мрежи и онлайн платформите като Фейсбук. Това е естествен развой на техническия подем и интернет и се превръща в основна задача на обществените личности, особено политиците, да разширяват своя обхват на изразяване, да бъдат все по-достъпни и да достигат до повече хора, а оттам и да им влияят.
Целите на изследването са да проследи как са реализирани речевите стратегии в публикациите и речта на българските политици, какъв е изказът им, когато няма камери, журналисти и официална среда, която да предполага и провокира висок езиков етикет. Едни от най-важните фактори, които пряко влияят на изказа им, са темата и емоционалната им ангажираност с нея. Емоционалното състояние и неспособността от сдържаност, играят главна роля за рязката смяна на семантичното поле и оценъчният характер в изказа на политиците. Неподправената обстановка, явно предполага и непретенциозен изказ, близък и достъпен до обществото, т.е. масовия потребител в социалните мрежи.
Задачите на това изследване са въз основна на събрания материал от публикации в социалните мрежи да се прочетат и анализират характерни особености за речевата агресия и разликите с изискванията и очакванията за политическа реч в официалния регистър. Свалени са публичните публикации от личните профили на няколко български политици. И на базата на направените наблюдения върху (не)политическата реч и описаните примери е направена типология на най-често срещаните особености.
Статията проследява актуалната политическа реч на действащи и бивши политици, ползващи се с авторитет и голям интерес в обществото. В нея акцентът пада върху речта на родните политици и техните директни, агресивни коментари и субективни оценки върху конкретни ситуации, хора или в отговор на други изказвания. За целта е направен подробен обзор и анализ на речта им, особено на лексикално и стилистично равнище, а материалите обхващат периода от последните няколко месеца – от началото на протестите и около пандемията от COVID-19. Тъй като анализът е свързан изцяло със социалните мрежи и онлайн общуването, ще разгледаме накратко каква е характеристиката на писмената комуникация в тези интернет платформи. Езиковият регистър сам по себе си е езиков вариант, който е пряко зависещ от редица фактори, като социално положение, професия и комуникативна ситуация.
Официалният регистър при устната комуникация трябва да се реализира задължително със спазване на редица норми, най-важна, сред които – правоговорната. За това свидетелстват езиковото обучение, речевата компетентност, социалният опит. Политическата реч спада към официалния регистър, или поне така е прието. Дали това свидетелстват писмените изказвания на родните политици обаче? Особено във време на протести, високо напрежение и масово негодувание? На първо време официалният регистър обикновено се реализира в официална ситуация в еднопосочна линейна комуникация, която не предполага лично изразяване на отношение, позиция или оценка. Основен белег на комуникацията в официалния регистър е предварителната подготовка и следване на строго определен сценарий (реплики), както е в други ситуации, изискващи определен езиков етикет (при запознанство, покана, представяне на непознати и пр.). Текстът/речта следва да имат логическа последователност и свързаност между всичките изграждащи го части. Официалният регистър се характеризира със строго съобразена и внимателно подбрана за конкретните цели лексика, както и със специфична терминология. С езиковата си компетентност говорещият спокойно може да демонстрира високо ниво на подготвеност и знания по определена тема, като по този начин да доминира над аудиторията. От изключителна важност е говорещият да бъде отличен оратор. Политическата парламентарна реторика е неразривно свързана с масовата култура на всеки представител на демократичната държава. „Политическото красноречие е вътрешна социална потребност на нейната обществена организация, на механизмите и средствата за поддържане на политическата активност на хората и за управлението на републиката.“, твърди Кирил Василев.
На какво ниво протича обаче реториката между съвременните политически фигури и народа у нас? Речевите „битки“ и диалозите би следвало да са основани на общочовешките разбирания за морал, но в ХХI век условията са много по-различни, отколкото тези, през V век пр. Хр., т.нар. „златен век на Перикъл“. Тогава е прието, че възниква политическото красноречие в европейските културни традиции. Първоначално в Сицилия, Сиракуза и Атина реториката възниква във връзка със съдебни искове. Влиянието на реториката по времето на Перикъл получава такъв размах в Атина, че възникват специални ораторски школи, наричани още „софистични“. Някои от основателите са Продик от Хиос, Протагор от Абдера, Хитий от Елида и Есхин от Родос. Известни преподаватели в тях били: Антифон, Тразимах, Андокид и Тизиас, както и прочутият оратор от Сиракуза – Коракс, който прави опит да въведе правила за ораторското красноречие, като написва „Указание за говоренето“. В Древна Гърция, а по-късно и в Древен Рим, красноречието става „професионална практика на политици“.
В предстоящата работа ще разгледаме и анализираме публикации, писмени речи и обръщения на български политици, в частност министри, лидери на партии, изразили позиция във връзка с настоящите протести или други актуални теми. Ще направим паралел между реторичните хрумвания на мисълта на политиците, от една страна и ще се вгледаме отблизо в речника, който се използва в интернет платформите и разликата с изискванията, които официалният регистър поставя. Ще анализираме реторически фигури и похвати в политическата среда и всекидневната, обществената и ще проследим наблюдава ли се дефицит на реторични знания и опит. Ще разгледаме политическата вербална агресия и обществените възприятия, визуалната политическа реторика в социалните мрежи и реториката и нагласите към протестите на България през 2020 година.
Терминът „политика“ произлиза от старогръцки „πολιτικός“ и означава „град“. Свързва се с умението да се управлява полиса (града) и да се реализира организиран контрол на жителите в него. Политиката сама по себе си е организиране и реализиране на определени действия, чрез вземане на решения, включващи в себе си стратегия, цел и тактика. Така е обаче на теория, на практика – не съвсем. Политиката изисква уважение към избирателите, към събеседниците, към езика, към съвременния книжовен български език и толерантен тон и отношение.
Обективизирането на процеса на високата комуникация се подчинява на основните функции на вербалното поведение в политиката. За да демонстрираме спецификите на политическата комуникация между властта и протестиращите, ще се позовем на основните функции на вербалното поведение в политиката. Те са както следва – привличане на вниманието върху политически събития; интерпретиране на възприетото чрез формиране на взаимовръзки; създаване на политически настроения; използване на думите като стимул за действия.
В посланията си политиците следват един и същи метод – като си позволяват да моделират различни проблеми на обществото, за сметка на други. Целта им често е да се премълчи или отклони вниманието от по-неудобни теми. В политическата комуникация между власт и опозиция през последните години нивото на изказванията се сведе до цинично дублиране на действителността. Основното, върху което ще се спрем е езикът на омразата в политическата комуникация. Неговото място е специфично, тъй като е използван като инструмент за промяна на общественото съзнание. Вече над 140 дни, откакто започнаха антиправителствените протести, обстановката и отношението към родните политици се изостри още повече и те сякаш тотално забравиха добрия тон. Публичната им реч е в абсолютен противовес с очакваното спазване на езикови норми, толерантност, такт и висок етикет в политическия регистър.
Езиковата агресия и шаблонната реч са сред най-тенденциозните явления, които се срещат в изказванията на българските политици. Фреквенцията на т. нар. „празни“ изкази – конструкции, са поднесени граматически коректно, но са изчерпани от съдържание и лишени от смисъл от години е обект на изследване от специалисти лингвисти и езиковеди. Притеснителна е високата степен на ниска езикова култура, която голяма част от управляващите ни демонстрират в изказванията си пред медиите и „излиянията“ в социалните мрежи. Езиковата агресия е тоталният антоним на високия езиков етикет и уважението, така нужни в речевото поведение на официалния регистър.
Настоящата разработка има за цел да проследи как се реализира езиковата агресия и в каква степен при някои български политици. Напоследък освен че се запазва тенденцията ярко да присъства обидната лексика в речта на българските политици, тя се разраства и до ниво социални мрежи, като прекрачва всякакви граници на толерантност, възпитание и такт. Политическият елит у нас задава модели на общуване, като заменя речта от съответния официален регистър, носител на високия езиков етикет с обидна, принизяваща лексика. Езиковите портрети на българските политици трудно може да се отнесат към високата речева култура. За високия речев етикет следва да се разбира, че носителят на дадения тип речева култура познава и изпълнява всички речеви и етични норми. Поради тази причина от българските политици се очаква да спазват нормите на съвременния български книжовен език и да боравят успешно с всичките му функционални стилове, свързани както с употребата на устна реч, така и на писмена. Всеки, който е носител на висока речева култура се характеризира с ясна употреба на съответния функционален стил и жанр на речта, напълно съответстващ със ситуацията, нуждите и целите на общуването. Говорещият трябва да познава и спазва реторичните похвати и правила за комуникация. Носителят на висок речев етикет е необходимо да има потребността постоянно да проверява себе си, да попълва и разширява речевите си знания, чрез авторитетна литература, а не посредством имитация на популярното и широко достъпно съдържание в социалните мрежи, телевизията или радиото.
Речевата агресия е форма на комуникация, целяща обида или умишлено причиняване на вреда и уронване авторитета на човек, група хора, организация или общество. Езиковата агресия е резултат от агресивното състояние на адресанта и обикновено има за цел да предизвика и поддържа агресивното състояние на адресата. Агресията в общуването е нарушаване както на етичните норми, така и на речевите такива. Съществуват 4 вида речева агресия. Те варират според степента им на проява и реализация на класификациите – от активна до пасивна. Първият вид речева агресия е активна, директна речева агресия, която се изразява в заплахи, разрушителни желания към определен човек или хора и призовава към агресивни действия и насилие. Вторият вид е активна косвена езикова агресия. Тя представлява разпространение на клевета и злонамерени клюки за някого. Третият вид пък се нарича пасивна директна речева агресия – изразява се в отказ на адресата да разговаря с друг човек или да отговаря на въпросите му. Последният вид словесна агресия е пасивна косвена агресия, която също се изразява в нежелание да се дадат речеви обяснения или в демонстративно мълчание. За съжаление речевата агресия е доста често срещано явление както в неофициалния регистър, във всекидневието, така и в официалния такъв, сред политическите фигури и техните изказвания.
Активната косвена речева агресия е основният вид, върху който ще се спрем и чийто прояви ще разгледаме. Интересна е нейната реализация обаче и в социалните мрежи, където комуникативната стратегия и ролята на изказа са сходни като в медийния регистър. В медийните текстове езиковата агресията е удобно средство за манипулация на масовото съзнание. По същия начин и в социалните мрежи определен предмет на разговор се представя по такъв начин, че да предизвика негативен или дори агресивен отзвук и отношение сред аудиторията. За изграждане на негативния образ и отношение в представата на аудиторията адресата може да си служи с различни способи. Злонамереното говорене обикновено се реализира чрез „залепяне“ на етикети, употреба на унизителни и уронващи престижа сравнения и асоциации, обидна лексика – вулгаризми, цинизми, и различен тип езикови нападки. Иронията също е чест похват чрез игра с името на обекта на словесната агресия, както и подробности, обстоятелства и малко известни факти за него. Социалните мрежи се превърнаха, сякаш в бягството на българските политици, бягство от отговорност и бягство от светлината на прожекторите. Заедно с това са и трибуна, където лесно може да се достигне до голяма група от хора и да им се повлияе пряко. В социалните мрежи политическият елит у нас не само затвърди речта на омразата, като начин на комуникация, но и я разшири до онлайн тормоз. Социалните мрежи са изключително благоприятна среда за развитие на речевата агресия. Липсата на контрол и последствия дават широко поле на изява на такива говорители. Фейсбук, например е една от основните медии в които живее и се развива речта на омразата. Създават се разнообразни страници, групи и публикации, които имат за цел да вменят омраза в различни социални прослойки, определена част от обществото, или хора с различно от общоприетото поведение. Според полския медиен експерт Войчех Кайтох речта на омразата е манипулация. „Обективно казано, езикът на омразата и политическата коректност са два вида манипулация, и двете езикови практики разчитат на старателен подбор на синоними и продължават стари еристични традиции. Разглеждани от лингвистична гледна точка, те са огледални отражения едно на друго. При това имат аналогични корени. Езикът на омразата не е нищо повече от език на агресивната, военна по характера си пропаганда. Насочен е към тези, които смятаме за противници – бихме искали да замлъкнат и по този начин да престанат да бъдат опасни за нас“.
Поради тази причина за език на омразата следва да се приемат всички преднамерени публични речеви прояви с агресивен характер. Като ксенофобски изказвания се характеризират всички речеви стратегии, тенденциозно мотивирани да дискриминират. За такова се приема и речевото поведение на политиците, които нападат по един или друг начин определени общности. В тези изказвания личи тяхната предварителна обмисленост и превръщането на поведението в напълно осъзната и конструирана речева стратегия.
Политиците у нас боравят с широк спектър от стилистично маркирана лексика от шаблонни изрази, оценъчни епитети, метафори, сравнения, жаргони, неологизми, остарели и разговорни форми, перифраза на популярни изрази („хляб и зрелище“), олицетворение с анимационни герои и ирония, турцизми, съкращения, фразеологизми и пр.
Социалните мрежи все по-често стават обект на изследване, тъй като основният акцент в тях пада пада повече върху комуникацията, отколкото върху информацията, която предоставя. Виртуалното пространство трябва да се разглежда и анализира като дискурсивно поле, тъй като реализира актуалните лингвокултурни и социолингвистични ценности и практики в общуването.
Подобно на журналистите и политиците прибягват до маркетинга в социалните мрежи. Това е форма на маркетинг, в която политиците използват социалните мрежи като маркетингов, рекламен инструмент, с който да манипулират аудиторията. Целта им е да създават съдържание, за което потребителите да говорят, коментират и/или споделят в своите профили. А по този начин да разширят обхвата на своята популярност.
Любопитно е, че в другите страни по света, например, през лятото големи корпорации като „Кока кола“, „Старбъкс“, „Адидас“, „Форд“, „Хонда“, „Лего“ и др. подеха инициатива и преустановиха своите реклами в една от социалните мрежи. Идеята бе да се осъществи бойкот във Фейсбук с цел да се окаже психологически натиск за активни действия и ограничаване езика на омразата в интернет платформата. Мотивът на тези компании бе отказът да се предприемат наказателни действия срещу публикации на 45-ия президент на САЩ – Доналд Тръмп, които бяха с ярко съдържание на словесна агресия.
„Несъмнено задачата пред компаниите за борба с езика на омразата в социалните мрежи е тежка, заявяват специалистите д-р Филипа Смит и Марко Гуерини, които разглеждат случая отблизо. Те често преразглеждат политиките си за съдържанието. Във „Фейсбук“ 15 000 души са заети с проверяването на съдържание на над 15 езика. Но това отнема време и изтриването на език на омразата често не се прави достатъчно бързо и това е възмутително. Могат да се използват и алгоритми за идентифицирането на осъдително съдържание. Но това отново повдига въпроси за свободата на изразяване, защото се случват и грешки.“
За съжаление родната политическа картина не е по-различна. Речта на българския политически елит не може да се определи като авторитетна, а на моменти дори граничи с просторечието и със сигурност не буди нито уважение, нито доверие.
В предстоящата разработка следва да разгледаме подробно характеристиката на изразните средства, с които родните политици боравят в социалните мрежи и да направим своеобразна типология на най-често срещаните. Времевият участък, в който ще се ограничим е върху публикации от последните няколко месеца, заради каталитичните събития около протестите и коронавирусната пандемия. Тезата, която ще изложим е, че целта на този тип общуване, освен провокация и привличане вниманието на аудиторията (вероятно и заради наближаващите избори през март 2021-а), е също начин за словесна самозащита и едновременно с това оронване престижа на противниците.
Сред имената на политиците, на чиито публикации в интернет ще обърнем внимание са Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, Данаил Кирилов – бивш министър на правосъдието, Десислава Атанасова – депутат от ГЕРБ, Красен Кралев – министър на младежта и спорта, Илиан Тодорв – политик и областен управител на София-област, Валентин Касабов – депутат от НФСБ, Красимир Каракачанов – министър на отбраната, Цвета Караянчева – председател на парламента.
Социалните мрежи станаха неразривна част от общуването на всички и непрестанно разширява своя обхват. Огромна част от речевата продукция и потребление вече се извършва онлайн, най-често в популярните интернет платформи. В това число влизат и политическите фигури със своите профили в социалните мрежи. Тяхна основна цел на употребата на експресивен изказ е постигане на социализация и себеизява. А основна движеща сила за подбора на лексиката има тя да е съобразена с духа на общуването в определената онлайн среда. По този начин родните политици често си правят лоша услуга, като се придържат към разговорните тенденции и норми и към начина, по който се структурира и изгражда комуникацията във виртуалното пространство. Причините обикновено са две – да постигнат по-широка публичност и демонстрирайки своята речева креативност да спечелят симпатии. Затова обект на наблюдение и анализ са именно такива употреби.
Настоящата разработка застава зад становището, че връзката между речевата агресия и социалните мрежи се проявява на различни нива. В изказванията на писмените говорители присъстват определени явления, които са характерни за разговорната реч, но не и за речево поведение на политик в официална езикова обстановка. Нуждата от внимателно изследване на речевата агресия се определя от нарастващия интерес към комуникацията и ефективната реч. На базата на анализ на публикации във Фейсбук ще разгледаме политическата реч и белезите на разговорност, които носи, заради по-експресивната им реакция. Ще проследим моментите на речева агресия, субективните коментари и силно стилистично маркираната лексика. Ще разгледаме подробно също какви характеристики има речта им, защо, каква е ролята ѝ и как се възприема от останалите участници и аудиторията, до която достига.
През последните няколко години българските политици често съвсем умишлено се стремят чрез речта си да катализират напрежението около себе си и актуалните събития в страната. Те напускат официалния регистър, като използват изрази, характерни разговорния стил, както и много шаблонни конструкции. Като обзор на всички тези изразни средства е общоприето понятието реч на омразата. То включва в себе си агресивна лексика – обиди, вулгаризми, цинизми и е свързана с расова, етническа, религиозна и всякакъв друг вид нетърпимост. Сред най-популярните реторически похвати особено личат някои фигури и тропи, като повторение, антитеза, хипербола, елипса, метонимия, метафора, игрословица, ирония, парадокс. А ролята на последните четири е да изпълнява и дестабилизираща функция върху опонентите. Това пък разкрива тяхното желание да бъде постигнато семантично оцветяване и определен стилистичен нюанс на езика. Основната цел е да приложат стандартната за политическите среди езикова манипулация, понякога и самозащита, но също и да се привлече вниманието и да се предизвика обществен отзвук. Друг фактор, който е от значение, е непретенциозната обстановка, която виртуалното пространство предоставя.
Първото явление, на което ще обърнем внимание в речта на политиците и проявата на вербална агресия е жаргонът. Политиците институционално не могат да си позволяват да обиждат, но често го правят и така слизат от високия към ниския регистър, употребявайки жаргонни изрази и сленг. Според Георги Арамянов жаргон е: „социален говор на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова промяна от книжовния език, териториалните диалекти или някои чужди езици, или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивност, дефективен граматичен строеж и свобода на употребата.“. Политиците често демонстрират и изключително цинично мислене и речево поведение, при това в комбинация с разговорни употреби. Това може да се каже, че обособява специален вид политически жаргон. Този жаргон е резултат от тотален дефицит на толеранс, такт и необходимите реторични и ораторски знания. Примерите за такъв тип лексика се срещат от години и са наистина много.
Социалният министър Деница Сачева бе публикувала в своя профил във връзка с актуални проблеми, т.нар. от нея „лирично отклонение“ със следното съдържание: „Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, Фейсбук пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам. Харесването не ме блазни, нехаресването не ме плаши“. Белезите на езикова агресия са наистина много – цинизми, жаргони, някои, от които сленг, други – чуждици. Иронията също ярко личи в перифраза на известната латинска сентенция „Panem et circenses“, означаваща „хляб и зрелища“. Употребена е от древноримския поет-сатирик Ювенал и описваща потребностите на населението на Древен Рим. Обръщенията като „политически тролове“ и „Фейсбук пехливани“, както и префикса „псевдо“ има обидна и оронваща авторитета роля, като по този начин министър Сачева демонстрира поведение, което не е присъщо за политик, камо ли за високия езиков регистър. Нарицателното „трол“ може да се приеме и за добре познат жаргон в социалните мрежи, със силно изменено значение от „митично свръхестествено чудовище в скандинавските народни поверия“ до зле възпитани интернет потребител, който публикува противоречиви манипулативни съобщения, с единствен мотив да предизвика, провокира емоционален отзвук у другите и да наруши нормалния тон на един комуникативен акт. Употребата на турцизма „пехливан“ е с метафорично и иронично значение, тъй като в буквален превод означава „герой“. Представката „псевдо“ е добре известно, че се използва за изграждане на сложни думи и има значение на „лъжлив, неистинен, мним“. Изказването завършва с антитеза, от която обаче не личат ораторски способности, каквито са очакванията за политик. В „Харесването не ме блазни, нехаресването не ме плаши“ личи силна арогантност, която никой общуващ във високия регистър не бива нито да си позволява, нито да употребява.
Ден преди началото на протестите (8 юли) в столицата, тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов скандализира политическите среди, след като „съчини“ невъобразим сценарий, посветен основно на Христо Иванов, лидер на „Да, България“. Припомняме, че именно Иванов заедно с негови съпартийници направиха опит да стигнат до плажа „Росенец“, в близост до който се намира резиденцията на почетния председател на ДПС – Ахмед Доган. Тези събития всъщност бяха катализир за започналите няколко дни по-късно простести в столицата.
„Спондж Боб Квадратните гащи (Sponge Bob Square Pants) отишъл на море да се прави на областен управител, с лодка. Лодката му дала усещането на конкистадор, заевоевател, утвърдител на собствеността ... и всякакъв там борец. Ама нямал акт за собственост, в случая Акт за публична държавна собственост. Нищо, развявал там каквото може, даже документ, че завладения имот е общинска собственост.
Какво значение има, ударил едно танго на камъните с охраната – напълно достатъчно и вдъхновяващо! Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната – и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани. Ех, защо не успяха да се втурнат в неговия сценарий... Язък, казано на Бг. Ся един по-нисък генерал от мен ще остане неудовлетворен: нема жертви, геройството остава съмнително.
Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна – нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания, напротив, отзад навсякъде промишлени цистерни. Съмнителна е тая „резиденция“, ако е на „почетния Председател“, да го ожалиш, Прокопиевата далеч по-фешън.
Не беше красив и достоен спектакъл, а правно нещастен: явно Квадратните гащи е слушал некъв нищожно избран софийски общински съветник уж наказателноправен експерт, вместо да чуе вярната Надежда Йорданова, тя щеше да му обясни разликата между плажна ивица и морски камъни, ама нейсе.
Анимация да става, Инспектор ДюДю и той набира сила, една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира, Конфуций ряпа да яде.“
„Въображението е по-важно от знанието“, гласят думите на Айнщайн. Чрез вербална, макар и писмена картина, говорещият пресъздава неща, които по-лесно може да се възприемат и да повлияят пряко на аудиторията. Използването на анимационни герои е нагледен пример за това. Вероятно подходът на Данаил Кирилов към анимацията е мотивиран и от факта, че той многократно бе отъждествяван с образа на друг анимационен герой. Заради физическата си прилика бе наричан от опонентите си Барни Ръбъл от популярния анимационен филм „Семейство Флинстоун“. Във вируталното пространство комуникацията се реализира въз основа на конкререн личностен модел на поведение и самоизява, който задава и употреба на определени езикови средства. Такъв е и случаят с онтологичната метафора, в която Христо Иванов е изравнен с образа на Спондж Боб Квадратни гащи. Логиката е свързана с характера на анимационната продукция, в която героят е гъба, която живее под водата в ананас. Данаил Кирилов демонстрира ниска езикова култура и слаби ораторски умения, след като прибягва до популярни телевизионни образи, а не до реални, авторитетни лица, които биха били далеч по-полезни. В конкретния случай може да заключим, че стремежът да се покаже с оргиниален изказ и да привлече вниманието на аудиторията, не винаги е най-добрата стратегия и често отблъсква потребителите с подобна комуникация. Отзвукът след написването на публикацията бе именно такъв. Дори премиерът Бойко Борисов, дни след публикацията, забрани на Данаил Кирилов да публикува в социалните мрежи и в частност в личния си профил във Фейсбук.
Публикацията е достатъчно лексикално стилистично оцветена, затова ще я разгледаме по-подробно. На първо място се забелязват нарицателните „конкистадор“ и „завоевател“, които са иронично употребени, но въпреки това ярко личи връзката им с агресивната, военна лексика. Чуждицата „конкистадор“ не е случайно употребена, тъй като също означава завоевател, но определен тип – за испански войници, пътешественици и изследователи, които между XV и XVII век завладяват голяма част от Америка и островите в Тихия океан, разбира се, по вода.
Изразите „всякакъв там борец“ и „развял там каквото може“ имат силно принизяваща функция. Съпредседателят на „Демократична България“ всъщност заби българското знаме на брега край резиденцията на Ахмед Доган, за да демонстрира, че земята е със статут на публична държавна собственост, а не частна територия. Бившият правосъден министър обаче, характеризира действието на Христо Иванов с омаловажаващото „развял там каквото може“. От друга страна пък в публикацията си определя начина, по който охранителите от НСО (Национална служба за охрана) изблъскват Иванов от плажа с „ударил едно танго на камъните с охраната“. В последващите редове може да се забележи как пасивната речева агресия се заменя от активна такава, т.е. открит призив към насилие: „най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама уви“.
Публикацията продължава с одобрително мотивирана лексема за охранителите, които продължават с все същата „морска“ тематика: „браво на охраната – и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани“. Интересно явление в политическата реч е и употребата на фразеологизми. Предметът на фразеологията изучава устойчиви фразеологични словосъчетания от думи, както и тяхната семантика, етимология, употреба и фреквенция. Фразеологизмите са общоизвестни в определен речеви колектив особено в битовата сфера. Поради тази причина политиците прибягват често до тях, тъй като вярват, че разговорният изказ е най-прекият път да достигнат до масовия потребител. Семантиката им е резултат от преосмислено първоначално значение, което е и предпоставка за възникване на фразеологизма като нова единица. Всеки фразеологизъм обикновено е наситен с голяма семантична оцветеност. Функционират като образни синоними на стилистично немаркирани думи. В това се изразява и смисълът им – да представят отношение, оценка, емоция чрез повърхността, на която са изградени – образността. Фразеологизмът „хващам се на въдицата“ е със значение – „оставям се да бъда излъган, подведен; вярвам в някаква хитро скроена измама“. Друг фразеологизъм в публикацията на Кирилов е „ряпа да яде“ във финалното „Конфуций ряпа да яде“ в случая е иронично употребено, със значение „с по-малки възможности в сравнение с Конфуций“. Както е известно Конфуций е китайски мислител и философ, който е повлиял мисленето на хората от монголоидната раса, наричан „учител на 10 000 поколения“.
Данаил Кирилов намесва също и обидни оценъчни епитети, свързани с физиката на други лица: „Ся един по-нисък от мен генерал ще остане неудовлетворен...“, визирайки генерал Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“, заедно с Христо Иванов.
Кулминацията в ироничното изказване на Кирилов излиза наяве с изречението „Язък, казано на Бг.“, което осмива двете страни на конфликта – Ахмед Доган, почетният председател на ДПС и лидерите на „Демократична България“ – Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов. Първо заради разговорния турцизъм „язък“ със значение „жалко, за съжаление“ и жаргонното неуважително съкращение на България – „Бг“, характерно за разговорната обстановка в социалните и някои печатни медии.
Жаргонът, като езиков способ, се среща наистина често в речта на родните политици. Той е специален лексикален пласт, изграден от думи и е носител на по-ярка емоционално-експресивна натовареност. Неговата същност е дефективна – липсват собствени граматични особености и непълнота в лексико-семантичните полета. Заради това не представлява самостоятелна езикова подсистема на българския език. Изследователите поставят като най-съществена причина за създаването на жрагона игровия характер, като пренебрегват по един или друг начин социалните и психически особености, лежащи в неговата основа. За да се приеме твърдението е необходимо носителите на жаргона целенасочено да търсят и създават думи заради самата забава от тяхната употреба (или както е в случая обида, подигравка насочена към други политически лица). Основен е стремежът със средствата на езика да се маркира по-емоционалното възприемане на света, да се нарекат нещата с нови имена, като се разчупят наложени и остарели граници и забрани, или пък се заявява противоположно становище на говорещия. Обстановката в един разговор или изказване, когато основната тема са намесени противопоставящи се в идеите си политици или дори народа винаги предизвиква определени настроения, напрежение и речево поведение.
Примери за жаргони в настоящата публикация е разговорната форма „нюню“ в дадения абзац: „Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна – нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания...“. Жаргонната употреба на „нюню“ означава „нещо малко, дребно, невзрачно“ и отново има за цел да принизи действията на политиците-опозиционери. И продължава с отново иронично направен паралел: „Съмнителна е тая „резиденция“, ако е на „почетния Председател“, да го ожалиш, Прокопиевата далеч по-фешън“ – към частен имот на Иво Прокопиев (собственик на „Икономедиа“, издател на „Дневник“ и „Капитал“) в местността „Буджака“, Созопол. На първо място ролята на изполваните кавички е с преносно значение, т.е. и те имат омаловажаваща функция и второ, същата цел има и другият жаргонен израз – „по-фешън“ – „по-модерен“, от англ. “fashion – мода“. По-надолу срещаме и разговорното наречие „нейсе“ със значение – „както и да е; така да бъде“, изразяващо съгласие или в случая иронично примиряване с фактите.
Друго любопитно е, че пресъздавайки историята, Данаил Кирилов използва преизказно наклонение, за да изрази и породи недоверие и неубеденост в достоверността на случилото се.
Въпросът за езиковата евиденциалност е представен в българския език като морфологична хиперкатегория, която се разделя на четири отделни евиденциални субкатегории. Съвременната двустепенна матрица на маркираност противопоставя всяка от тях по два показателя: пряка/косвена оценка на говорещия във връзка с информацията за действието и оценка на субекта в изказването като субективно/несубективно отношение към изказаното действие. В този тип евиденциална позиция се използват изказвания в минал темпорален план, които показват неубеденост и недоверие към случилото се. След експлицитни глаголи, които се употребяват в контекста на идеална дейност ренаративът (единично маркиран преизказен модус) и в минал план изразява оценка, различаваща се от достоверното излагане на събитията. Причината е, че маркирането на информация от чужд източник се поема от глагола за идеална дейност и отбелязването на „несвидетелственост“ като значение на ренаратива тук е безпредметно. Примери за това са употребените глаголни форми „отишъл“, „развявал“, „ударили“, „да го били набили“, „много се били подготвяли“ и пр.
В речевата агресия, която личи в изказването следват оценъчни епитети като „нещастно правен“ и „нищожно избран софийски общински съветник“, характеристика отправена към други съмишленици на Христо Иванов.
Публикацията завършва с нова доза онтологични метафори и олицетворения с друг анимационен герой „инспектор Дюдю“, детективът от популярното анимационно филмче „Пинко розовата пантера“, визирайки президента на Република България Румен Радев. Накрая подигравателно са намесени и магически сили чрез метонимичното споменаване на стъклена сфера, върху която обикновено се вещае бъдещето: „една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира“, като има предвид съпругата на държавния глава Десислава Радева.
Подборът на лексикалните средства в общуването във виртуалното пространство (и не само) се осъществява най-вече в зависимост от личния избор. Той бива повлиян, както се забелязва по-малко от професионалната дейност, отколкото от социалната среда и мотива да се привлече внимание и да се провокира отсрещната страна. Употребата на стилистично маркирана лексика се обуславя от ситуацията – време, място, предмет, задачи и цел. Тя има специализиран стилистичен статут и включва в себе си два типа лексика – разговорна и книжовна. Според функционалните си възможности и емоционалната си и експресивна същност, думите се отнасят към някои от стиловете, като именно те го изразяват. В онлайн публикациите, които анализираме, се среща изобилие от метафорична и метонимична лексика. Речта им е изключително стилистично маркирана, а това зависи от настроението, емоционалното състояние и личното отношение на говорещите. Чрез нея се постига атрактивност и оригинално звучене и става по-достъпна и лесно „смилаема“ за обикновения човек. Но така политическите фигури слизат от високия регистър, към ниския. Тази амплитуда между двата регистъра обаче свидетелства за ниската им езикова компетентност. Макар че едновременно с това се представя и като търсен ефект, който политиците използват като параван, за да скрият дефицита на ораторските си умения.
БИБЛИОГРАФИЯ
Армянов, 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем, „Наука и изкуство“, София, 1989. [Armyanov, G. Zhargonat, bez koyto ne mozhem, “Nauka i izkustvo“, Sofia, 1989.]
Миланов, Сталянова 2014: Миланов, В. Сталянова, Н., Езикови портрети на български политици и журналисти, част 2. София, 2014. [Milanov, V. Stalyanova, N. Ezikovi portreti na balgarski polititsi I zhurnalisti, chast 2. Sofia, 2014.]
Миланов, Сталянова 2012: Миланов, В. Сталянова, Н. Езикови портрети на български политици и журналисти, част 1. София, 2012. [Milanov, V. Stalyanova, N. Ezikovi portreti na balgarsi politici i zhurnalisti, chast 1. Sofia, 2014.]
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008. [Nitsolova, R. Balgarska gramatika. Morgologiya. Sofia, 2008.]
Пашов 1989: Пашов, П. Практическа българска граматика, София, 1989. [Pashov, P. Prakticheska balgarska gramatika, Sofia, 1989.]
Тишева 2012: Тишева, Й. За някои особености на официалното общуване. Тенденции и предизвикателства в развитието на икономиката. Сборник доклади. Т. 4. Издателство „Наука и икономика“. Варна, 2012, 509–514. [Tisheva, Y. Za nyakoi osobenosti na oficialnoto obshtuvane. Tendentsii i predizvikatelstva v razvitieto na ikonomikata. Sbornik dokladi. T.4. Izdatelstvo “Nauka i ikonomika“. Varna, 2012, 509–514.]
Тишева 2012: Тишева, Й. За езиковите регистри в устното общуване. Езикът и културата в съвременния свят. ИК „Знак 94“. Велико Търново, 2012, 460–468. [Tisheva, Y. Za ezikovite registry v ustnoto obshtuvane. Ezikat i kulturata v savremenniya svyat. IK “Znak 94“. Veliko Tarnovo, 2012, 460–468.]
Тишева 2013: Тишева, Й. Езиковите стандарти, езиковите регистри и медийната комуникация. // Реторика и комуникации, 2013, бр. 9. (електронно списание, достъпно на адрес http://rhetoric.bg – http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2). [Tisheva, Y. Ezikovite standarti, ezikovite registry I mediynata komunikatsiya. // Retorika i komunikatsii, 2013, br. 9. (eletronno spisanie, dostapno na adres http://rhetoric. bg – http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2).]
Хинкова, 2013: Хинкова, С. Външнополитическа реторика и нагласи в протестите в България през зимата на 2013 г. // Реторика и комуникации, 2013, бр. 10 (електронно списание, достъпно на адрес: http://rhetoric.bg – Външнополитическа реторика и нагласи в протестите в България през зимата на 2013 г.
[Hinkova, S. Vatreshnopoliticheska retorika I naglasi v protestite v Balgaria prez zimata na 2013 g. // Retorika I komunikatsii, 2013, br. 10 (eletronno spisanie, dostapno na adres: http:// rhetoric.bg – http://rhetoric.bg/външнополитическа-реторика-и-наглас).]
Цветкова, 2009: Цветкова, М. Всяка комуникация е и манипулация. // Медии и обществени комуникации. Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама, бр. 3, септември 2009. [Tsvetkova, M. Vsyaka komunikatsiya e i manipulatsiya. // Medii I obshtestveni komunikatsii. Nauchno elektronno spisanie za medii, PR, zhurnalistika, biznes komunikatsiya i reklama, br. 3, septemvri 2009.]