Граматиката като наука и търсенията на граматиците в Древния Рим имат дълга и интересна история, като първите трудове в тази посока възхождат към второто столетие пр. Хр. Разбира се, граматиката не възниква случайно, а се развива върху благоприятната почва на много от идеите на древногръцките философи и се използват най-добрите постижения на гръцката култура, литература и философия, което способства и за бързия ѝ разцвет в Римската империя. Филолозите в Древния Рим прилагат към системата на латинския език принципите на александрийската граматична традиция и превеждат (или по-точно – калкират) почти всички гръцки термини на латински. От друга страна, небивалият разцвет на ораторското изкуство и внимателното вглеждане в смисъла на словото се дължат и на факта, че граматиката в тогавашното схващане се възприема като вид изкуство. Без съмнение всички посочени обстоятелства се превръщат в катализатор за възникването и утвърждаването на изключително интересни идеи в лингвистиката от онзи период, които и до днес поразяват с проникновеността и задълбочеността си.
Марк Теренций Варон е може би най-известният сред римските граматици от онази епоха и Квинтилиан неслучайно го нарича „най-ученият сред всички ерудирани римляни“. Това може да се обясни и с произхода му, тъй като той се причислява към сенаторското съсловие, и при управлението на Помпей Велики е член на сената, а по-късно – управител на провинция. Личността на Варон впечатлява съвременниците му с енциклопедичните знания, които сенаторът притежава, и съвсем естествено той е смятан за един хората, допринесли изключително много за възхода и утвърждаването на древноримската култура. Доказателство за това е и фактът, че Юлий Цезар му възлага да създаде и организира работата на първите библиотеки в империята.
Историците на езикознанието смятат, че Варон е автор на повече от 400 произведения. Сред тях се отличава например трудът му „За латинския език“, който е посветен на Цицерон и се състои от двадесет и пет книги, които са в пълно съответствие с Питагоровото учение за числата. Това съчинение на Варон привлича вниманието и на филолозите класици, тъй като то дава интересни сведения за влиянието на родния му диалект върху латинския език, но съдържа и интересни разсъждения за законите, институциите и икономиката на Древния Рим. Както отбелязва М. Китова-Василева, предполага се, че „За латинския език“ има връзка с трактата „За древността на буквите“, от който до наши дни е запазена малка част (вж. Китова-Василева 2012: 161).
Това произведение на Марк Теренций Варон разглежда произхода на думите и съответните им етимологии, като дискутира и проблеми на морфологията, синтаксиса и стилистиката. За отбелязване е например, че Варон схваща склонението като единство между словоизменението и словообразуването и е убеден, че склонението е необходимо и полезно за всеки език. Той различава естествено склонение (т.е. словоизменение), което изхожда от законите на аналогията, и произволно склонение (т.е. словообразуване), което отделният индивид като говореща личност сам може да формира. Варон, както и древногръцките граматици, обръща особено внимание на обединяването на думите в части на речта и извежда четири класа думи – име, глагол, причастие и наречие, а също така разделя думите на изменяеми и неизменяеми. Обособяването на посочените части на речта се различава от тези у някои философи на Древна Гърция например, но това най-естествено може да се обясни с особеностите на двата езика – старогръцкия и латинския.
За съжаление, от наследството на Марк Теренций Варон е запазено твърде малко. Открит е трактатът му „Селското стопанство в три книги“, който той пише на 80-годишна възраст и в който разяснява начините за обработване на земята, за отглеждането на едрия рогат добитък, на птиците и рибите. За останалите му произведения сведенията са твърде откъслечни.
Несъмнено една от най-ярките личности на древния свят, споменът за която и до днес остава жив, е Марк Тулий Цицерон – римският държавник, адвокат, философ и писател, който завладява Римската империя с изключителното си ораторско майсторство. Той е автор на повече от 100 речи, като голяма част от тях са се запазили и до наши дни. В своите трактати, някои от които философски, Цицерон подробно и безпристрастно излага ученията на водещи философски школи от онова време. И тук връзката между древногръцката и древноримската античност се открива съвсем осезателно, защото и двата му трактата – „За държавата“ и „За законите“ – са написани по модел на Платоновите „Държавата“ и „Закони“. Останало незавършено, произведението „За законите“ по всяко вероятност е замислено като допълнение към „За държавата“. Предполага се, както твърди М. Китова-Василева, че трудът се е състоял от шест книги, но до нашето съвремие са достигнали само три, първата от които е завършена изцяло (Китова-Василева 2012: 164). Цицерон е обезглавен по заповед на Марк Антоний, който не може да му прости „Филипоките срещу Марк Антоний“, а главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум.
Поетът Луций Акций е смятан за първия значителен римски филолог. В центъра на неговото творчество са предимно трагедиите, като той придава на драматургията нова значимост и я издига на непознати дотогава висоти. Автор е и на две пиеси на римска тематика. Акций не взема участие в политическия живот на Империята, като предпочита да се отдаде на литературата и по този начин да запази независимостта си. Филологическите интереси водят Акций до идеята за необходимостта от реформа на правописа. По сведенията на латинските граматици той е взел под внимание както принципите на старогръцката ортография, така и правописните норми на други италийски езици. Стават крилати думите му „Спокойно ме мразите, докато само се страхувате от мен“, които по-късно като свое мото възприема Гай Цезар.
Марк Верий Флак остава в историята като учител и граматик, живял при управлението на Октавиан Август. В центъра на педагогическите прийоми на Верий Флак е стремежът му да накара учениците си да се съревновават помежду си, като на най-изявените той подарявал ценни книги. Доказателство за популярността и високата оценка за дейността на Флак е фактът, че самият Август му възложил да обучава внуците му. Може да се твърди, че той е развил значителна научна и литературна дейност, като изработва календар за римските празници по поръчка на гражданите от град Пренесте, но за съжаление, до наши дни са се запазили само някои мраморни отломъци.
Най-известното му произведение е речникът „За значението на думите“. В трудовете на други писатели се срещат цитати от изгубени произведения на Марк Верий като например „За неясните изрази у Катон“, „За правописа“ и „Делата на етруските“. За съжаление, сведенията за творчеството му са твърде оскъдни и не дават повече информация за личността на автора.
Сред ярко изявените древноримски мислители и писатели е и Авъл Гелий, който е известен като привърженик на архаичния привкус в римската литература. Сведенията за живота му не са много, но може да се смята, че има африкански произход, като най-напред учи в Рим, по-късно заминава за Атика, където се отдава на философски занимания и литературна дейност. Единственото му произведение е „Атически нощи“, което съдържа 20 книги, но е ценно с това, че чрез него до нас са достигнали цели откъси от отдавна изгубени произведения на над 250 писатели. Авъл Гелий е смятан и за автор на понятието „класически писател“, от което по-късно възникват и термините класически и класика.
Бурните исторически повратности няма как да не окажат влияние върху всички проявления на социалния и културния живот в тогавашния свят. С разпадането на Западната римска империя в края на IV в. в нов филологически център се превръща Константинопол, столицата на Източната римска империя. Тук в началото на VI в. се появява забележителната 18-томна латинска граматика „Учебник по граматика“, чийто автор е Присциан. В монументалния труд от близо 1000 страници латинският ерудит систематизира и обобщава схващанията на своите предшественици. Първите 16 тома са посветени на фонетичната организация на езика, на словообразуването, на склоненията на имената и спреженията на глагола, а последните два – на синтаксиса. Присциан започва да се занимава и с морфемен анализ, като разработва особен подход, наречен interpretatio („тълкуване“), в който се открива идеята на съвременното езикознание за наличието на два плана – план на изразяване и план на съдържание.
Друг виден представител на древноримската античност е Елий Донат, който е един от най-прочутите граматици на своето време и учител по риторика. Негов ученик е свети Йероним, преводачът на Библията на латински. Най-известното му произведение е „Граматика“, съставено в две части, като първата е по-кратка, под формата на въпроси и отговори, и посветена на начинаещите в тази област. Втората, обхващаща три тома, разглежда проблемите на фонетиката, метриката и стилистиката.
Макар и накратко, представените дотук автори очертават основните посоки на философските и филологическите търсения на най-ярките умове в Древния Рим. Убедено може да се твърди, че дремноримската лингвистична традиция е в основата на съвременното европейско езикознание, като надгражда постигнатото от древните гърци, и дава насоки за по-нататъшното развитие на науката за езика за столетия напред.
БИБЛИОГРАФИЯ
Китова-Василева 2012: Китова-Василева, М. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (от древността до края на Ренесанса). София, 2012.