ГЕОРГИ БЪРДАРОВ
Георги Бърдаров е български учен и писател. Автор е на най-четеният български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“. Вторият му роман “Absolvo te” печели Европейската награда за литература за 2021г., която ще направи възможно преводът му на 33 езика.
Авторът води курс по Презентационно и ораторско майсторство, Президент е на Университетски клуб по петанка, дългогодишен сценарист на тв предаването „Стани богат“, луд фен на футбола, кулинарията, джаз музиката и Латинска Америка.
Г-н Бърдаров, с последния си роман “Absolvo te” и получаването на Европейската награда за литература за България Вие утвърдихте мястото си сред най-успешните и влиятелни български писателите в днешната българска литература, какво е чувството да създавате светове чрез думите и как бихте определили писателя през разбирането си за езика?
Чувството е уникално, защото живееш буквално паралелни животи. Един е през деня с работните ангажименти, а друг през нощта, когато пишеш и създаваш свой собствен свят, в който след време ще се потопят и читателите. А езика и думите са моста между мен и читателите!
Като творец, който от началото на литературната си дейност се интересува от другостта в света и разноезичието в него как смятате с какво езикът ни „държи“ в същността ни? И доколко кризите на различието са резултат от употребите на езика?
Тук можем да тръгнем още от библейската версия за създаването на езиците, когато хората се опитват да построят кула във Вавилон, за да видят Бог. Знаем, че той им изпраща множество бедствия и предзнаменования, че не трябва да го правят, но те не се отказват и тогава им размества езиците, те престават да се разбират, започват да се карат и кулата остава незавършена. Но не мисля, че проблемът е в езиците, проблемът е по-скоро в начина им на употреба, което произлиза от същността на човешката природа.
Каква според Вас е посоката на развитие на съвременния български език? Кои са най-ярко открояващите се положителни и отрицателни тенденции в него?
Самият аз не съм филолог по образование, аз съм географ, демограф и ми е трудно научно обосновано да отговоря за посоката на развитие на съвременния български език. Това, което виждам е новият жаргонен език на младите, породен от използването на технологиите още от най-ранна възраст.
В период на писане правите ли предварителни проучвания и подготовка по отношение езика на Вашите герои?
Темите, за които пиша са такива, че няма как да не правя сериозни проучвания за местата, нравите, поведението на хората, където се развива действието на романите ми. Така за първия посетих Сараево, сега териториите в Близкия изток и концлагера Аушвиц в Полша. Не правя някакви специализирани проучвания на езиците, тъй като, пак ще кажа, нямам такова образование.
Според Вас до каква степен един национален език в днешно време е „формиран“ и „формиращ“? Кой е по-голямата „жертва“ на тенденциите в глобалното общество – езикът или човекът?
Езикът, така или иначе, е жив и се променя съобразно условията в света и когато имаме такава по мащаб глобализация е нормално и езиците по света да се променят, в някаква степен да се върви към унификация или по-скоро виждаме как английският се наложи като езикът на днешното време. А иначе не можем да говорим за „жертви“, това са естествени процеси, необходимо е да се адаптираме към тях.
Ако „езикът е домът на битието“, както твърди Хайдегер, съдейки по състоянието на съвременния български език, какво е състоянието на днешното българско битие?
В известна степен тъжно и безпросветно, но след всеки мрак идва светлина – това е световният кръговрат на нещата от древността и ще бъде така, докато съществува човекът.
Като неколкократен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“, респ. с Вашите познания по практическа реторика как бихте описали и оценили днешния българин от гледна точка на езика, с който си служи? И виждате ли възможност в днешния ден книжовният български език да бъде интегратив на обществото, както това се е случвало назад в историята?
Ще започна отзад напред. В последно време българското общество е така жестоко разделено, че няма начин да се намери нещо, което да го обединява, дори и езикът. А иначе днешният българин, особено младите българи са много адекватни на съвременния свят, много бързо се учат, но и нямат избор, тъй като за тях конкуренцията е жестока. Ако в миналото си се конкурирал само с хората в твоето селище или общество, после с хората в държавата си, сега те се конкурират с връстниците си от целия свят.
Като писател имате ли отношение към диалектното разнообразие на съвременната българска езикова карта? Как гледате на отделните говори – богатство или ненужно отклонение са те във време като днешното, в което унификацията сякаш надделява над оразличаването?
Като писател не, като географ, и то доктор от География на населението и селищата, да. Диалектното разнообразие обогатява едно общество, тъй като е носител на специфичните черти на хората от отделните региони, глобализацията обаче скоро ще ги премахне и това също е естествен процес! Както всеки процес, глобализацията има позитивни и негативни страни, позитивните са много, но това е една от негативните – унификацията на езици, култури, поведенчески практики на хората от различните части на света.
Според Вас съвременният писател има ли отговорност към езика и ако има, в какво се изразява тя?
Разбира се, че има. Чрез езика той общува с читателите си и е длъжен да съблюдава езиковите норми и да се стреми да използва правилно езика, а това особено в днешния свят е огромна отговорност. Още повече писателите все още служат на една определена част от обществото като модели за подражание.
По Ваши наблюдения създаваната днес българска литература има ли силата да влияе върху формирането на езиков усет и вкус поне сред четящата аудитория? Или обратното – следва комформистки езиковите навици на обществената среда и така задълбочава кризите в нея, легитимирайки ги със собствения си престиж?
Както във всички епохи у нас, така и навсякъде по света си има качествена литература, която отговаря на високите езикови норми и възпитава любов към четенето и усет към езика. Има, разбира се, и такава, която залага изцяло на комформистките езикови навици и така се надява да бъде приета от по-широк кръг хора и по-продавана.
В днешно време мантрата за глобалния свят периодически се накъсва от компенсаторни апологии на регионалното, как се отнасяте към все още употребяваните метафори „малки езици“ и „малки литератури“? Може ли въобще да има „малък“ език и „малка“ литература“ извън статистическия смисъл на определението?
Абсолютно не, според мен. Много се дразня на подобни етикети: „обикновени“ и „необикновени“ хора, „малка“ и „голяма“ литература в зависимост от региона, където е създадена. Именно, защото света е все по-глобален разглежданите в литературата проблеми са общочовешки и могат да са релевантни за всяко място по света. А и талантливият автор може от всяка история да направи световна, стига да и вдъхне живот, да вложи емоция и предаде важни за него послания.
Списание „Съвременна лингвистика“ е ориентирано предимно към млада академична аудитория, но и към онези, които са изкушени от магията на езика и любопитни към източниците на силата на словото, бихте ли споделили Вашето послание към нашите читатели?
Няма по-голям съдник от времето, то пресява всичко и за бъдещето остават само истинските и истински стойностните неща. Стремете се да придавате смисъл и да влагате част от себе си във всичко, което правите и във всичко, което създавате!
Въпросите за интервюто подготви гл. ас. д-р Биляна Борисова