Всеизвестен факт е, че в днешно време действа закон за икономия на средствата при общуване. Ние допускаме в говорната си практика т.нар. езикови паразити, които изсушават и обедняват речта ни. Езиковите паразити са наша опора при говорене, печелят ни време и привидно (обикновено от гледна точка на самия говорещ) правят мисълта по-плавна и убедителна. Неслучайно Владко Мурдаров ги нарича патерици и досадни кръпки на речта. Те дразнят с еднообразието на словесната си форма и са „признак за принизена, езикова култура, немара към изразните възможности на нашия език“ (Христо Холиолчев). Всяка дума притежава потенция да бъде паразит или личен езиков шаблон – достатъчно е условието да се употребява безкритично, ненужно и най-вече – непрестанно.
За словесните паразити и шаблони се е говорело и се говори с открит и категорично отрицателен тон в духа на естетическия езиков пуризъм. Изглежда, че голяма част от правените по темата изследвания обхващат публичния език, по-рядко разговорната реч и съвсем рядко – младежкия съвременен говор, където именно ще срещнем езикови паразити в изобилие.
Естествено е явлението езиков паразитизъм да е най-вече характерно за по-младите представители на обществото ни. Границите между шаблона и сленга твърде често са размити. Съществената разлика обаче се корени в мотивировката на употреба. „В живота на младите съществува определен модел на говор и поведение и спазването на „нормите“ на този модел е въпрос на „право на живот“ в рамките на социалната група. Владеенето на жаргона и на дадени елементи от общуването, свързани с него и характерни само за определен кръг, „отварят вратата, вдигат бариерата“ за влизане в тази среда (Георги Армянов)“. Ако ученическият жаргон е по-скоро ориентиран към желанието (съзнателно или несъзнателно) на говорещия да се хареса, то словесният паразитизъм е резултат от езикова безпомощност, утвърдила се като тенденция поради своята повсеместност.
Невъзможно е на фона на огромното разнообразие от постоянно множащите се „патерици на речта ни“ да не изпъкнат някои специфични думи и изрази, паразитиращи в младежкото общуване. Ето и някои примери, които целенасочено съм търсила във всекидневната езикова практика.
Нека започнем със звателните форми. Звателните форми не на собствените имена, а като универсални обръщения – масово разпространени, присъщи не само за младежкия сленг, но най-вече. Това са производните на думата брат, назоваваща член на семейство: братле, брато, бате и пр.; човек, човече; редица вулгарни думи или словосъчетания. Твърде често обръщенията са лишени от адресивен характер и изпълняват функциите на емоционално наситени възклицания. Шаблонността и навикът обаче до такава степен са пропили тези форми, че те паразитират, изгубили смисъл и предназначение в речта на говорещия, който не осъзнава безпредметността да нарече събеседника си в рамките на минута три пъти (и повече) с умалителното братле (а нерядко и неучтивостта, ако разговорът се води с непознат). Тези езикови паразити са не по-малко тревожни от познатите ни нали, значи и пр. и дори свидетелстват за много по-голяма небрежност и нехайство към езика. Те повече дразнят слуха със своята еднообразност, със своя принизен, занемарен дори, разговорен характер.
В същия дух на смущаващ паразитизъм е организиран и разговор между група младежи, на който неотдавна бях неволен слушател. Онова, което прикова вниманието ми, ще цитирам дословно:
Аз, бате, съм развил такова… имунитет, няк'во… смисъл – не мога да умра, сеш’ се.
В илюстрирания пример присъстват:
- Типичното звателно клише, за което вече споменахме (бате).
- Двойна неопределеност (такова, няк'во) – показателните и неопределителните местоимения в 3 л. ед.ч. са безспорно едни от най-често срещаните средства за двусмислие и неяснота в комуникацията.
- Ненужно пояснение (смисъл) – иронията, съдържаща се в този устойчив езиков паразит, е именно в това, че няма смисъл непрестанно (или изобщо) да се пояснява смисълът на изказването по такъв груб и недискретен начин.
- Смекчен вид паразит за езикова демагогия (сеш’ се), от рода на нали, нали така, разбираш ли, който е изгубил почти изцяло демагогската си функция на усилителна частица да приобщава слушателя към позицията на говорещия и се е превърнал в безсмислен шаблон, звучащ съзаклятнически, но по един опростен, наивен начин.
Тези езикови шаблони не са част от изказването и не влияят на смисъла му, те са странични и ненужни елементи, обикновени дразнители, които единствено добавят неяснота, загрозяват и ограничават речта ни. Ако изчистим от съждението всички описани словесни „патерици“, то би придобило не съвършено ново значение, а значение изобщо, защото в тази си форма на претрупаност от безсъдържателни думи и излишни паузи, не изпълнява напълно осведомителната си задача. „Почистеното“ изречение ще звучи така:
Аз съм развил имунитет – не мога да умра.
Нерядко обаче изчистването на паразитите в изказването не води до смислово завършени резултати. Те до такава степен могат да завладеят словото, че да попречат на потока на мисълта да протече плавно и логично. Сякаш осъзнаването, че имаме готови шаблони като помощници при говорене, ни отдалечава от същината и пълноценността на речевата дейност. Словесните паразити не са единствено резултат на „безпомощност при използване на речта като средство за общуване“, те също така „естествено предизвиква(т) въпроса за качеството на неизказаните по този начин мисли“ (Владко Мурдаров). При тях се наблюдава универсализация на значенията, което обуславя и неконтролируемата им и безсмислена употреба.
По отношение на езиковите паразити, носещи повсеместен характер, да вземем за следващ пример думите страшно, адски, супер, жестоко и пр. Те, както и по-горе разгледаните, са плод на лични наблюдения, но и „страшно“ типични за модерните млади хора. Тези думи са заживели двойствен живот в езика ни и отдавна употребата им се е наложила в редица индивидуални речникови фондове като паразитна. Отличават се с краткост, шаблонност и силна експресивност, а експресивността е именно водеща в речта на младежите. Тези езикови средства „се разпространяват „адски“ бързо и някои от тях вероятно ще затлачат с неприятни двусмислици езика ни“ (Стефан Брезински).
Натоварена с двояк смисъл е и думата просто, която ще срещнем като паразит в речта на близки и познати, на обществени личности и най-вече сред тийнейджърските разговори. От една страна, чрез нея се означават понятни представи, нямащи значение на сложност. От друга, просто е един от най-честите езикови паразити – употребата „вероятно е мотивирана от основната представа на говорещия за елементарността, разбираемостта и популярността на реалиите, за които той говори” (Владислав Миланов). На пръв поглед натоварването на думата с второто, разговорно значение не изглежда твърде смущаващо от езиково гледище. Прекалената употреба на просто обаче носи силен отрицателен оттенък, превръщайки думата в паразит. Честото присъствие на просто в речта поставя под въпрос, първо, убедителността – подчертаването на простотата на едно изказване може да бъде в наш ущърб. Второ, важността – щом е толкова просто, струва ли си да се обсъжда.
Не е изненадващо, че много от разговорите на младите хора са действително твърде опростени поради силно изразеното предпочитание към словесни паразити. Самите говорещи не се вълнуват особено от тази смущаваща страна на социалните си прояви и усилено подчертават „простичкия“ облик на речевите си конструкции чрез най-добрия възможен способ – просто.
А свързани с опростяване на изказа са някои словесни особености от чат общуването, навлезли в реалната говорна практика. В началото започнахме с явлението езикова икономия – връх на тази икономия са различните съкращения (основно от английски) в речта на тийнейджърите. Ще чуем нз вместо не знам (или идк), оки вместо добре и редките, но все повече набиращи популярност изрази тбх (to be honest) вместо честно казано, бтв (by the way) вместо между другото и пр. Ще чуем редица неологизми, имащи еквиваленти в езика ни, и такива без (или с частичен) еквивалент – кръш (crush), криндж (cringe) и пр.
Речник, богат на такива думи и изрази, не е признак за оригиналност и креативност в никакъв случай.
Но не липсват и паразитни неологизми в младежките говори, чиято употребата е мотивирана от познатия стремеж за изпъкване и събуждане на впечатление. Мой познат например беше развил навика да злоупотребява с конкретен неологизъм и обикновено използвайки формата му на страдателно причастие – афектиран/а. Той сякаш си създаваше умишлено ситуации, за да вмъква в речта си въпросната дума, а нерядко и хората, на които приписваше тази душевна нагласа, всъщност ни най-малко не притежаваха белезите на афектираност. В речевия фонд на друг познат дълго време присъстваше неологизмът респективно. Това е разновидност на езиковите паразити – шаблонен паразит, претендиращ за интелигентност поради характера си на чуждица. Такива думи поначало имат място в речевата практика, но се превръщат в шаблонни паразити, когато употреба им се зачести. В тези случаи те също са белег за словесна безпомощност.
Но може би най-красноречивият пример за езикова безпомощност е учудващо разпространеният и може би най-любим на тийнейджърите израз и да. Езиков паразит, който изпълнява функцията на универсален заместил на всяка една дума, на всяка неизречена мисъл, която сме имали намерения да изразим, но в последния момент по една или друга причина не сме. Особено характерно за този израз е, че има претенции да звучи обобщаващо, замаскирвайки неспособността за завършване на изказването, а всъщност независимо от съобщителната си конотация винаги увисва във въздуха с цялата тежест на недоизказването и неувереността на говорещия.
Истината е, че всяка речева трудност е преодолима. Познаването на езика, боравенето с неизчерпаемото му богатство е ключът към овладяването на всякакви словесни ситуации. Твърде често (и с неоснование) се подценяват речевите фактори като интонация, сила на гласа, увереност, ударение върху определени места от изказването и пр., които могат да изиграят съществено значение за постигането на комуникативните цели на говорещия. Нужни са, следователно, паразитни думи, когато езиковият усет е принизен, а индивидуалният речников фонд – ограничен.
Тбх, езиковите паразити са просто ужасни спънки за разгръщане на пълния потенциал на езика, респективно и на естетическите му качества, в смисъл – ограничете употребата им, нали разбирате, поведете своята лична пуристична война и… да.
БИБЛИОГРАФИЯ
Армянов 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем. Наука и изкуство.
Брезински 2003: Брезински, С. Езиковата култура, без която (не) можем. Хермес.
Димитрова 1999: Димитрова, С. Езикова демагогия. Наука и изкуство.
Миланов 2001: Миланов, В. За паразитната употреба на думата просто. – Българска реч.
Мурдаров 2001: Мурдаров, В. 99 езикови съвета. Просвета.
Холиолчев 2017: Холиолчев, Х. Словесни шаблони и паразити в речта. – Българска реч.