Кръглата маса „Предвъзраждане и Възраждане: книжовници и книги“ събра историци и изследователи на българския книжовен език в интересна дискусия. Събитието, което се проведе на 29 октомври 2020 година в Пловдив позволи на лингвисти и литератори да обсъдят и представят най-актуалните си изследвания в епохата на българското Възраждане. Въпреки световната пандемия от коронавирус на кръглата маса седнаха представители от над шест университета в България. Събитието бе открито от доайена по История на българския книжовен език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ професор Диана Иванова. Непосредствено след това Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ представи доклада си „Философското мислене при българите от ХVІІ век: Петър Богдан и Марко от Чипровец“. След нея се изказа един от представителите на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ професор Найда Иванова, която представи разработките си върху „Поемата „Житие светаго Алексия человека божия“ от К. Огнянович в българското литературно и книжовноезиково развитие през XIX век“. „Имена за носители на субстанциално отношение в творчеството на Неофит Рилски“ беше темата, поставена от доцент Лъчезар Перчеклийски и Магдалина Домозетска. Непосредствено след тях Атанаска Тошева, също представител на домакините от Пловдив, изложи своите виждания върху „От ръкописите до печатния вариант на компилативната редакция на „История славянобългарска“.
След тази серия от интересни доклади и научни разработки финалът на първата част от кръглата маса беше поставен от доцент Владислав Миланов от Софийски университет „Свети Климент Охридски“, който в съвместна разработка с изтъкнатия учен професор Венче Попова разказа за „Позабравените езикословци на Възраждането“. В изключително увлекателен и ползотворен разказ, двамата учени представиха част от възрожденците, които са останали в периферията на научните изследвания, но делата и приносите им към новобългарския книжовен език са безспорни и фундаментални.
Следобедното заседание, водено от доцент д-р Владислав Миланов, тематично продължи с разработките на професор Диана Иванова върху „За писмовниците от 30-те години на XIХ век и за техните автори“, последвана от Николета Пътова от Института за литература към БАН, която говори за „Стойността на историографския разказ в един „греко-болгарский разговорник“. Кръглата маса продължи с доклада на доцент Елена Гетова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, която представи анализите си върху „Вестник „Шутош“ – технологии на културните и на езиковите контакти през Възраждането“. След нея Мария Мицкова постави за дискусия „Въпроси на глаголната морфология в диалектоложки описания от времето на Българското възраждане“. Теодора Илиева от Тракийския университет изнесе доклад върху „Падежната система в среднобългарския превод на цикъла „За серафимите“ от книга Маргарит на св. Йоан Златоуст“. Последна в присъствената част се представи докторант Маргарита Гергинова от СУ „Св. Климент Охридски“, която представи част от дисертационните си разработки върху развитието на стила и жанра на некролозите и съобщенията за смърт във възрожденския печат. Иновативните изследвания на докторант Гергинова запознаха аудиторията с проучванията й върху „Стиловите и жанрови модели в надгробното слово, некролога и съобщенията за смърт през Възраждането“ и най-вече с приносната ѝ находка относно произходът на модела на некролозите и съобщенията за смърт в българския възрожденски печат. Последва интересна и ползотворна дискусия върху изложените теми, а непосредствено след тях чрез дистанционно и онлайн участие се представиха професор Кина Вачкова от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ с доклад „За дистанционната „разговорка“ на българите през Възраждането“, професор Надка Николова от същия университет с „Взаимното писание“ – „душата на търговията“ (Правописът на „За тръговското правописанїе“, 1858 г., от Ан. Гранитски), Мариана Куршумова от ПУ „Паисий Хилендарски с „Лингвистични особености в писмения идиом на поп Йоан Петков“, Детелина Овчарова, също представител на домакините с „Авторите на двуезични разговорници от третата четвърт на ХІХ век и тяхната роля за изграждането на българската книжовна лексика“. Финалът на кръглата маса беше поставен от Петя Карамфилова от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, която говори за „Абстрактни съществителни имена в среднобългарския превод на словата на Йоан Златоуст „Против юдеите“.
Докладите, които бяха представени в рамките на кръглата маса обхванаха всички сфери от Историята на новобългарския книжовен език. Освен безспорния научен принос на разработките, кръглата маса „Предвъзраждане и Възраждане: книжовници и книги“ се превърна в средище за обмяна на идеи и опит между учени от различни български университети. Предстои всички доклади да бъдат публикувани.