Интересни езикови недоразумения

1. Прелюдия

Страхът на коректорката от грешка

Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения ѝ некролог ще има досадна грешка. И тя няма да може да я поправи. Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки. Това си мисли докато лежи в тъмното и прехвърля всички възможни места на сгрешаване. Непълен член в „Животът е само миг…“ Изпусната запетая в „Не се забравя човекът, раздал обич и топлина…“, „И“ вместо „Й“ във „вечен покой“ или, не дай Боже, сбогом със „З“. Последното особено я ужасява, сърцето ѝ започва бясно да прескача и…

„Сбогом, сбогом…“, това бяха последните ѝ думи насън, повтаря мъжът ѝ на другата сутрин, докато поръчва некролога:

Живота е само миг… Не се забравя човека раздал обич и топлина. Вечен покои. Збогом.

2. Безстрашните

Има ли още хора, които си дават сметка какво е правописна и пунктуационна норма? Като казвам хора, имам предвид обикновените граждани на страната. Онези, които работят в хранителни магазини, аптеки и пр. Това че са „обикновени“ обаче не им дава право да не си дават сметка. Езиковото ниво е един от най-ниските критерии, които човек трябва да покрива. Колко процента от масата народ покрива този критерий?

В следващите няколко страници ще ви дам примери за това с какви „осведомителни бележки“ се сблъскват хората ежедневно, без да им прави впечатление. Повечето хора биха сметнали подобно „коригиращо“ поведение за дребнавост, но това е минимумът, който трябва да бъде спазен, ако искаме да постигнем нещо повече от това, с което разполагаме днес. Наричам неграмотността на народа „безстрашие“, но се боя, че то вече се е превърнало в безразличие.

1. „Във магазина се влиза по един човек“

Бях останала с впечатлението, че м.ч. (масовият човек) се е научил да пише съюза „във“, когато думата след него започва с „в“ или с „ф“, но тази бележка, залепена на няколко места по цялата витрина на един магазин за плодове и зеленчуци, ме убеди в обратното.

Разбира се, има вариант и за логическо ударение, но нека бъдем реалисти – колко пък да е логическо това ударение в плод и зеленчук?

2. „за Бъдни вечер магазина предлага

- питки с късмети
- баници
- ошав
- сухи чушки
- плодове“

След цялата тази „изчерпателна информация“ можем поне да кажем, че Бъдни вечер е написано с главна буква, което направо си е похвално.

Една от най-често срещаните граматични грешки е пропуснатият определителен член. И тази година „ТОЙ ще предложи“… М.Ч. не разбира употребата на пълен и кратък член, това е и причината масово да се греши.

Като се има предвид „безразличието“ към „а“ и „ът“ може би пунктуационното оформление на съобщението е най-малкият проблем. При изготвянето на подобен тип рубрика се очаква да има двоеточие след „предлага“ и точка и запетая след всеки един от продуктите, които се изброяват.

3. „ПРЕГЛЕДИТЕ В КАБИНЕТА Се извършват след като пациента е минал през регистратура за въвеждане на неговото ЕГН или ЛНЧ“

Като все още сме на тема „определителен член“, в тази столична поликлиника са разбулили тайната за употреба на „а“ и „ът“. След намесата на синьото мастило, което заличава за момент срама от грешка, можем да бъдем обнадеждени (поне за миг), че светлина има в края на тунела.

4. „СЪОБЩЕНИЕ във връзка с Епидемичната обстановка и усилените мерки, Ви уведомяваме че входа ще се дезинфекцира всеки ден. …“

Светлината рязко угасна, но преди нея замря и пунктуацията, която така или иначе не я броим за „човек“.

Запетая има – нека се отбележи този напредък – лошото е, че не е на правилото място. Правилното ѝ поставяне се очаква да бъде преди „че“.

Ред е на „тъмнината“ – „Ви уведомяваме, че ТОЙ ще бъде…“

Защо „Епидемична“ е с главна буква ли? Вероятно искат да придадат важност, вероятно…

5. „Лица над 65 годишна възраст могат да пазаруват в интервал от: 8:30 ч.-10:30 ч.“

Тук нещата са почти розови, стига да бяха сложили един дефис, с който да свържат „65“ и „годишна“. Правилното изписване е 65-годишна. Когато числителното име е изписано с цифри, се пише дефис между числото и името.

6. „Уважаеми пациенти, моля да имате впредвид, че здравните служители се обслужват с предимство и ви молим за разбиране.“

Признавам, че преди да видя тази „осведомителна бележка“ само в речта съм чувала „впредвид“, но дойде денят, в който успях и да го прочета.

За м.ч. правилната форма на „предвид“ е с добавен префикс „в“. Истината е, че тази дума не може да функционира с „в“ и тя НЕ функционира с него.

Запетаята, която трябва да затвори подчиненото изречение, също липсва.

7. „Моля, Уведомявайте персонала ако снимката която правите е за санаториум и ТЕЛК!“

Да поговорим малко и за запетайките, които трябва както да отворят, така и да затворят подчиненото изречение.

Правилното изписване на този текст би трябвало да изглежда така – „Моля, уведомявайте персонала, ако снимката, която правите, е за санаториум и ТЕЛК!“

М.Ч. не обръща внимание на пунктуацията в своята писмена реч, защото не разбира както смисъла, така и функцията ѝ!

3. Да оставим завесата…

Ще ми се да не спусна завесата на това „представление“. Ще ми се да оставя една малка светлина в центъра на сцената през нощта, за да омилостивя злите духове. Ще ми се хората повече да се впечатляват от речта и правописа си, да държат езиковата си култура на едно прилично ниво, защото след външния вид, първото нещо, което прави впечатление, е изказа на човека.

Започнах представянето на езиковата си бележка с една от свръхкратките истории на Георги Господинов. Страхът е голямо нещо и колкото повече бягаш от него, толкова по-бързо той ще те настигне. Рано или късно най-големият страх се сбъдва. Нека да не се страхуваме от грешката, а от безразличието, което влагаме, след като бъдем коригирани. Оставям завесата отворена, а светлината винаги е била там, в центъра, просто трябва да я видиш.