Бихте ли споделили с читателите на нашето списание най-ярките спомени от гимназиалните си години?
През 60-те години на миналия век посещавах едно от двете класически гимназии в родния си град, Венеция. Спомням си, че се заинтересувах от изучаването на езика, като с изненада забелязах сходството на много думи от старогръцки и латински език, които изучавах и за които се знаеше, че не произлизат една от друга. Това разпали интереса ми към историческото изучаване на езика.
Кога и как разбрахте, че лингвистиката е вашата професионална област?
В университета в Падуа, където се записах да уча класически езици с вече ясното намерение да се специализирам в историческа, диахронна лингвистика. Там открих синхронното изучаване на езика, преследвано в структурната лингвистика от XIX век и генеративната теория на езика на Чомски, която отвори нови и изключително интересни перспективи. Оттогава оставам верен на генеративната теория на езика.
Според вас какво е бъдещето на лингвистиката от световна гледна точка? Какви са настоящите тенденции?
Трудно е да се каже как ще се развие областта, но мисля, че двете основни тенденции в лингвистиката днес - формалното генеративно изучаване на езика, възникнало от Ноам Чомски в края на 50-те години, и описателно-типологичният подход към езиците на света, възникнал от Джоузеф Грийнбърг приблизително по същото време, ще се сближат и може би за първи път ще установят единна теория за езика, споделяна от общността на изследователите. Но това ще изисква няколко години.
Смятате ли, че езиковата картина на света, специфична за различните народи (подобно на случая с морфологията), оказва влияние върху синтактичните структури на различните езици? Например, смята се, че конструкциите с нулево подлог, типични за славянските езици, изразяват нежелание за поемане на отговорност. Може ли генеративният синтаксис да отговори на подобни твърдения?
Това е много малко вероятно, защото вербалните инфлексии все още недвусмислено показват личностните характеристики на нулевите (местоимените) подлози (например, ne go haresvam „Не го харесвам“). Всъщност, възможността един език да има нулеви подлози е формално граматическо условие и като такова не може да бъде свързано с никакви екстралингвистични фактори. Глаголните флексии трябва формално да разграничават поне 3-4 лица, въпреки че това е необходимо, но не и достатъчно условие.
Благодарение на ползотворното ви сътрудничество със съпругата ви проф. Кръпова вие се запознахте с българския език. Кои от неговите специфични явления заслужават да бъдат изследвани според вас?
Българският език е завладяващ език за лингвист, който трябва да изучава подробно, поради синтактичните му тънкости. Сред другите бих искал да изброя няколко граматически явления, които са получили значително внимание от много международни учени, но които все още се съпротивляват на пълното разбиране; например така наречената broina forma, клитичната секунда (която е подобна, макар и не идентична, на проклитическия/енклитическия синтаксис на древните романски езици), остатъците от крайни структури на главата, както във вътрешния ред между собствени и общи съществителни имена в комбинации като например mart mesec „март“, наред с mesec mart, или осем часа „8 часа“, или червен цвят коса „червена коса“ наред с коса червен цвят и коса цвят червен).
Има ли мълчалива „битка“ между синтаксиса на зависимостта и генеративния синтаксис на Н. Чомски? Какво е вашето мнение? Какво е отношението ви към тези „конфликтни зони“ между зависимостта и конституентността? Има ли компромис между тези научни парадигми?
Мисля, че както конституентността, така и зависимостта трябва да бъдат представени във всяка синтактична теория. Така че в този смисъл не би трябвало да има конфликт между двата подхода, които всъщност се допълват взаимно. Конфликтът възниква в по-общите, философски предположения, които често съпътстват теориите. Генеративната теория на Чомски предполага съществуването на вродена универсална граматика (т.нар. тесен синтаксис), която е в основата на всички езици (но същото предположение се прави и от традиционните учени) и е съществена част от когнитивния състав на човешкия ум. Повечето теории за зависимостта не го правят.
Как бихте описали вашата теория на неспециалист?
В рамките на генеративната теория моят собствен проект е да открия и опиша подробно фината структура на изречението и на неговите основни фрази (по-специално номиналната фраза). Преследвам този проект, като сравнявам генетично несвързани езици. Това начинание понякога се нарича „картографски проект“ в лингвистиката на Чомски.
Какви са вашите пожелания към читателите на списание „Съвременна лингвистика“?
Важно е да се сравняват различни подходи към изучаването на езика, за да се формира собствено мнение относно теорията, която предоставя най-добрите аналитични инструменти за езиковата област, която човек иска да изследва. Няма априори начин да се реши, освен да се изпробват и да се разберат какви са последиците от всеки от тях.
Въпросите са подготвени от: проф. Петя Осенова, доц. Красимира Чакърова и доц. Владислав Миланов