През месец октомври 2019 г. излезе юбилейният сборник „Рада и приятели“, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Радка Влахова. Той беше представен официално на 8 октомври 2019 г. в препълнената Заседателна зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“ пред колеги, приятели и студенти на юбилярката. Специфичният жанр на сборниците, отбелязващи годишнини, от една страна, включва и „узаконява“ уважението на авторите участници към юбиляря, а от друга страна, изобразява „биография на едно поколение, биография на една гилдия“, както заяви самата проф. Р. Влахова в своето благодарствено слово.
Имаме възможността да държим тази ценна книга в ръцете си благодарение на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Тя е с обем 589 страници и работата по нейното съставяне е резултат от сътрудничеството между трима езиковеди – проф. д-р Елена Хаджиева (СУ), проф. д-р Светла Коева (БАН) и доц. д-р Атанас Атанасов (СУ). Със свои научни статии са взели участие 54 учени от областта на филологията, философията и историята от СУ „Св. Климент Охридски“, БАН, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, РУ „Ангел Кънчев“, УАСГ, Икономически университет – Варна, Университета в Триест, Италия. Повечето от изследователите са утвърдени и авторитетни имена в България и чужбина, а други са в началото на своя професионален път.
Сборникът се състои от въвеждаща почетна част, в която са поместени поздравителните адреси, четири научни части и пълна библиография с публикациите на проф. д-р Радка Влахова. Началото посреща „гостоприемно“ читателя в пространството на сборника. Чрез спомените си за първи срещи и признания за гордост от близкото дългогодишно познанство с проф. Влахова нейните колеги приятели ни подаряват много ценни, много свои моменти и впечатления. Заредени с усмивка от срещата с Човека Рада, вече можем да продължим към „Словото на учителя“ – първата научна част, чието специално обособяване в началото е свидетелство за приемствеността в науката и жест на признателност от Ученика към Учителите. Тук са включени статиите на безспорни авторитети в българската лингвистика и непреходни учители – акад. проф. д.ф.н. Михаил Виденов („Езиковата политика на акад. Стефан Младенов“), чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев („Нужна ли ни е джендърната лингвистика?“), проф. д.ф.н. Василка Радева („Заети думи и лексикално богатство на езика“), проф. д.ф.н. Стефана Димитрова („Няколко позабравени страници от историята на фонологията“), чл.-кор. проф. д-р Стоян Буров („Концептуализация и граматическо число на веществените съществителни имена в българския език“), проф. д.ф.н. Иван Буюклиев („Езиково съзнание у православните славяни“). Втората част „Езикознание“ е тематично и количествено най-мащабната. В нея се разграничават три подраздела – „Граматика“ (единадесет статии), „История на езика, диалектология, лексикология“ (осем статии) и „Приложна лингвистика. Език и култура“ (четринадесет статии). В общо тридесет и трите текста авторите разглеждат актуални теоретични и практико-приложни проблеми от различни дялове и направления на езикознанието. Една от статиите – „Nomen est omen: in honorem проф. д-р Радка Влахова“ (Красимира Колева) в подраздел „История на езика, диалектология, лексикология“ – заслужава да бъде спомената отделно, тъй като носи по-лично послание. Инспирирана от конкретния повод – 65-годишнината на проф. Влахова, тя преминава през комплексно проучване на името Радка Влахова и прераства в културно-антропологичен анализ. Останалите текстове са, както следва, в подраздел „Граматика“ – „Семантични особености на предложните фрази в предикативна позиция“ – Атанас Атанасов, „Степенуване на относителните прилагателни имена в съвременния български език“ – Биляна Кирилова Радева-Гезенчова, „Умозаключителните форми в български: морфологични и синтактични характеристики“ – Екатерина Търпоманова, „Как действа деепричастието на стила на научния текст?“ – Катя Грозева Исса, „Дубитативът в съвременния български език в типологически аспект“ – Красимира Алексова, „Синтактичен когнитивен код“ – Мариана Георгиева, „Аргументност и фразеологизация“ – Мария Тодорова, „Отново за предикативните изречения“ – Светла Коева, „Субкатегоризационни отношения в сравнителен план между български и английски“ – Светлозара Лесева и Ивелина Стоянова, „Българският резултативен футур и неговите чешки функционални еквиваленти“ – Стилиян Стойчев, „Семантика и синтактична функционалност при някои глаголи за перцепция“ – Христина Кукова; в подраздел „История на езика, диалектология, лексикология“ – „Средновековни граници и съвременни диалектни изоглоси: южнобългарски акцентни иновации“ – Валентин Гешев, „Словообразувателни типове nomina agentis в „Речник на българския език“на Найден Геров“ – Емилия Македонска, „Nomen est omen: in honorem проф. д-р Радка Влахова“ – Красимира Колева, „Прояви на формална вариантност при някои термини и терминоелементи в различни терминологични системи“ – Кристияна Симеонова Симеонова, „Специфични особености на българския език, отразени в речта на българи от Северна Гърция в наши дни (Употреба на кратката форма си на възвратното местоимение)“ – Лучия Антонова-Василева, „Наличие и липса в славянските езици“ – Маргарита Младенова, „Произход и номинационни особености на названията за музикални инструменти и музиканти в българските диалекти“ – Марияна Витанова, „„Диплографiя или какъ ся дрьжять търговскы книгы“ (1850) от братя Караминкови – предварителни бележки“ – Надка Николова; в третия подраздел „Приложна лингвистика. Език и култура“ – „Извори. Електронна библиотека за българисти, слависти и балканисти“ – Андрей Бояджиев, „Влиянието на интернет комуникациите върху езиковите практики, мисленето на младите хора и общественото мнение“ – Антония Замбова, „Концептуалната опозиция богат-беден в езиковото съзнание на българина“ – Ваня Зидарова, „Усвояване на словореда на местоименните клитики в обучението по български език като чужд“ – Венера Матеева-Байчева, „За изучаването на фразеологичните значения в началния етап на обучението по български език като чужд“ – Весела Шушлина, „Манипулативна употреба на концептуални метафори в политически текстове“ – Владимир Досев, „Новата политическа реч“ – Владислав Миланов, „За етикетните речеви единици (сравнение между български и английски език)“ – Дейвид Мосъп, „Рожденият ден в дискурса на българската съвременност“ – Димитрина Игнатова-Цонева, „“Много мило от Ваша страна““ – Елена Хаджиева, Рени Манова, „От местопрестъплението: България“ – Ивелина Савова, „Преводът на специализирани текстове и изисквания към подготовката на бъдещите преводачи“ – Надежда Сталянова, „Аспекти на визуализация като метод в обучението по български език като чужд“ – Радослав Спасов, „Проучване на практиката на педагогика на езика у нас“ – Тодор Шопов. „Литературознание“ е третата част на сборника. Деветте статии въвличат с вещина в Българското и Чешкото възраждане, в българския и чешки авангардизъм, в историята на българския театър до Първата световна война. Калина Бахнева отделя внимание на мултикултурализма, неизменно свързан с диалектическото противопоставяне между Аз и Другия, като проследява различни философски и политически мнения от древността до наши дни. Друг интересен текст, предложен от Н. Чернокожев, изследва потенциала на изобразяваща български сюжет картина и съпътстващия я текст като средство за образователно въздействие в немскоезичния свят. Този дял е формиран от следните статии: „Като две капки вода (За един биографично-литературен сюжет)“ – Ани Бурова, „Лудостта и философското мислене (Н. К. Семков и П. Берон в творчеството на Ив. Вазов)“ – Ани Илков, „Граматика на художествения свят“ – Биляна Борисова, „Някой, който е никой. За едно неразбирателство в „Мечо Пух““ – Валери Стефанов, „Мултикултурализъм? „Доброто винаги е диалектическо…““ – Калина Бахнева, „За театъра и за живота, в който всички сме актьори“ – Милена Кирова, „Земя и живот – показвани и разказвани“ – Николай Чернокожев, „Паратекстът и жанровото съзнание през Възраждането (наблюдения върху „Спомени от цариградските тъмници“ на Светослав Миларов)“ – Паулина Т. Стойчева, „Патриотизъм и космополитизъм в чешката литература от края на XVIII и началото на XIX в.“ – Славея Димитрова. Последната, четвърта част е озаглавена „Философия и история“. Тематичните полета, към които ни отвеждат съставящите я четири статии, са политология („Демокрация и обществено мнение“ – Даниел Смилов), социология („Градът в българския преход“ – Майя Грекова), етика („Сурогатно майчинство: преосмисляне на понятията брак, родителство, бащинство, майчинство“ – Недялка Видева) и история („“Феноменът Котел“ – изключение или модел?“ – Пламен Митев). В края на сборника е поместена изготвената от д-р Рени Манова подробна библиография на трудовете на проф. д-р Радка Влахова.
В благодарственото си слово тя заяви, че вярва в предопределеността на житейските срещи и определи сборника „Рада и приятели“ като „този търпелив лабиринт от линии, който беше начертан от вашите текстове, всъщност чертае образа, който аз искам да имам“.
Проф. д-р Радка Влахова е известен учен езиковед. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1977 г. и втора специалност „Новогръцка филология“. В периода 1982-1997 г. е редовен асистент в Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в същия университет. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Начини за предаване на чуждо изказване в съвременния български книжовен език. Едносубектна и многосубектна реч“, през 1997 г. става доцент по морфология и синтаксис на българския език, а от 2014 г. е професор. Гостува като лектор в ПУ „Паисий Хилендарски“, Бургаския свободен университет, Лайпцигския университет в Секцията по теоретична и приложна лингвистика (1985-1989), Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия в програмата BULGARICUM (1995-2000), Университета в Утрехт, Холандия (1999). По програмите за преподавателска мобилност TEMPUS и ERASMUS от 2001 до 2006 г. преподава в университети в Италия, Германия и Гърция. Научните й интереси са насочени както в областта на класическата граматика – морфология, синтаксис, семантика, така и в съвременни лингвистични направления и теории – прагматика, лингвистика на текста, компютърна лингвистика, вербални комуникативни стратегии. Автор е на три монографии – две са на български език, третата е на немски и в съавторство със Зигрун Комати, няколко студии, многобройни статии, езикови бележки, обзори, хроника. Включва се активно в колективи за написване на редица учебници и учебни помагала за началното и средното училище. Освен безспорните научни постижения, които има, проф. д-р Радка Влахова участва и в административните структури на университета. От 1999 до 2007 г. е ръководител на Катедрата по български език, ФСлФ, СУ „Св. Климент Охридски“, а в периода 1999-2006 г. е зам.-декан на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Проф. Р. Влахова е уважаван и ценен научен експерт. Била е член на СНССЕ към ВАК, участва в десетки процедури по защити на научни степени и присъждане на научни звания, член е на редакционните съвети на редица издания.