Публичното изказване е вид аргументативен текст, който се създава за използването му при официално общуване на различни обществени места и по различни официални поводи. Целта му е различна в зависимост от комуникативната ситуация – чрез него се отговаря на потребността да се разясни или да се разреши обществено значим проблем, да се изрази отношение към въпроси от различен характер. Чрез публичното изказване говорещият запознава аудиторията с даден проблем, предоставя някаква информация за него, използва факти и аргументи за по-голяма достоверност и истинност. Но подбора на езикови средства, съобразяване с темата на изказването, подготовката и изнасянето му пред публика, изискват интелигентност, социални и ораторски умения.
Висока езикова култура, определен начин на поведение, връзка с аудиторията – това са все очаквания най-вече към политиците и представителите на изпълнителната власт навсякъде по света. България не е изключение. Публичността, която имат тези личности, и социалната роля, която изпълняват, им налага тези изисквания. Чрез словото, поведението и отношението си, те изграждат своя образ (езиков и неезиков) в обществото. Така получават заслужено одобрение, уважение и доверие от страна на народа или точно обратното – биват критикувани, осмивани и отхвърлени.
Този акт е тясно свързан с изявите и публичната реч, чрез които всяка от тези личности иска да поднесе идеите, позицията и посланията си. От тях и техните способности, не само езикови, зависи дали намеренията им ще достигнат до съзнанието на хората, които ги слушат. Те трябва да поднасят изказванията си недвусмислено, така че да бъдат разбирани по успешен начин. Така говоренето не е просто безсмислено изказване, а се превръща в изкуство – ораторско изкуство.
Основната социална роля на ораторското изкуство като устно публично общуване е да въздейства върху слушателите на подсъзнателно ниво като ги убеждава и вълнува. Известните начини на общуване са монолог и диалог – така се определят и типовете ораторски изказвания. Те са монологични, към които спадат речите, и диалогични. Президентската реч е монологично ораторско изказване, в което говорещият заема водеща роля. Във връзка с това Ив. Мавродиева пише: „Независимо какъв е комуникационният канал, какви вербални или невербални средства или знакови системи са предпочетени, какъв ораторски род и вид се използва, целите са едни и същи – въздействие върху аудиторията, промяна на мнението на присъстващите, подтикване към действие, интеракция“.
Ясно е обаче, че зад всяка една реч и публична изява не стои само говорещият. Що се отнася до политици и президенти, разбира се, зад тях стоят специалисти в областта на публичното говорене, които им дават съвети и насоки, планират всичко до най-малката подробност от поведението и речевите изяви на личността. Но независимо от добрите професионалисти, ако говорещият не притежава умението да достигне до хората умело и чрез словото, то изявата му няма да бъде успешна. Вниманието на публиката трябва да бъде привлечено, но и задържано.
Това са и причините, поради които на тази тема трябва да се обръща по-специално внимание. Има анализи и коментари върху конкретни изказвания на президентите, но не е наличен цялостен анализ върху речта по случай официалните празници. Защото видът на анализа на по-свободните изказвания, е съвсем различен от този, който се отнася за изказванията по случай официални празници. Тогава изказването е отправено към целия народ и със сигурност трябва да покрива голям диапазон от изисквания. Но преди всичко е важно да се обърне внимание на това дали една реч е искрена и цели да достигне повече хора, дори когато бива ограничавана от определени рамки, например конкретен повод. Съпоставка на изказванията на президентите на България също липсва, а тя е от съществено значение, защото така могат да се проследят тенденциите, стратегиите, езиковата култура и характерните особености на посланията, които трябва да достигнат до адресатите.
В настоящата разработка предмет са изказванията на президентите на България по повод националните празници на страната и по-конкретно – 3 март и 6 май, както и програмната реч на всеки президент, произнесена след полагане на клетва и встъпване в длъжност. Включването на програмната реч беше продиктувано от факта, че тя играе ключова роля и по същество е първото обръщение, а от него се очаква най-много. То заявява позицията и определя политиката. Ето защо анализът на тази реч е необходим, за да представи по-пълен езиковия образ на българския президент. Тя изгражда неговия първоначален държавен институционален образ. Разглеждат се техните особености, свързани с ключови аспекти в публичното изказване, колко са успешни и отговарят ли на изискването за висока езикова култура, какви са особеностите на фонетично равнище и каква е ролята им.
Президентската реч има множество характеристики, които я причисляват без съмнение и към официалното общуване. То също има отношение към цялостното представяне на говорещия пред своята публика. Й. Тишева пише, че официалното общуване се реализира в публичните сфери и обслужва стопанската, административната, научната, медийната и някои прояви в художествената дейност (Тишева 2012: 509). Основна цел при този анализ е не само да се проследят особеностите на официалното общуване, а е да се проследи дали стъпките при създаване на публично изказване са спазени и какви добри и не до там добри практики могат да бъдат открити в речта на българските президенти.
В речта на настоящия президент на България – Румен Радев, се открива най-близо до академичните представи успешно изпълнение на редица условия за създаването на публично изказване. Това допринася за подбора на подходящи ключови думи, ясни послания, конкретни изказвания и успешно достигане до аудиторията. Всичко това е в комбинация със спазване на всички правила за поведение при публична изява. Характерно за него е говоренето, а не четенето, благодарение на което се осъществява визуален контакт с присъстващите и се отдава нужното уважение. Също така вдъхва увереност, достоверност и искреност.
За убеждаване на аудиторията в истинността на становището са използвани обективни факти и умозаключения – исторически места, събития и личности, тясно свързани със събитието. Ключови думи, служещи като примери за това са: Шипка, Руско-турската освободителна война, Паисий, Васил Левски, Бенковски, опълченци. За изпълнение на второто условие за успешност на изказването, а именно въздействие върху чувствата и въображението на слушателите, са използвани експресивни езикови средства, които да събудят техния интерес и ги мотивира за ответни действия. Примерите са следните: идеал, памет, достоен народ, човеколюбие, почит, единение, подвиг. За да са разбираеми смисълът, фактите и умозаключенията, те трябва да бъдат поднесени на разбираем за аудиторията език. В речта на Румен Радев се наблюдават близки до аудиторията примери, словосъчетания и изрази, без това да подценява по някакъв начин интелигентността на аудиторията. Те са съчетани с термини и понятия, които издигат изказването на необходимото високо езиково равнище. За завършения вид на речта се правят изводи и обобщения, които също имат цел – цялостна представа, равносметка и размисъл.
В речта на президента Радев могат да бъдат открити прости и сложни по състав изречения с различна характеристика. При внимателен анализ става ясно, че сложните изречения нямат за цел да затруднят слушащите, а напротив – те са структурирани подредено, ясно и разбираемо. Три на брой са простите изречения в началото на изказването, които се отличават с точност и конкретизация, като по този начин възприемането и осмислянето е на речта е много по-лесно:
- Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви.
- Борците за църковна независимост възродиха християнската ни вяра.
- Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата.
Между отделните изречения се прави пауза от говорещия, като краткостта и умереното темпо на говорене, дава възможност на слушащия да възприеме и осмисли силата на посланието. При сложните изречения всяко от простите в състава му може да се отдели от останалите и да се произнесе с понижаване на интонацията в края. Това показва, че в самите изречения е вложен дълбок смисъл, целящ да предаде определено послание. Отделните микроелементи от текста са смислово свързани, логично подредени, каквито са и самите изречения, които ги образуват. Употребените термини и преносни значения са адекватни и лесно разбираеми. Начинът на изказване и интонацията подтикват слушащите да се замислят над казаното, да направят изводи за себе си и да предприемат действия.
В речта на президента Росен Плевнелиев се забелязва, че освен изреждането на исторически събития и места и „скриването“ му зад тях, Росен Плевнелиев по никакъв начин не успява да въздейства емоционално на своите слушатели чрез ключовите думи. Приповдигнатия тон, често наподобяващ неовладяна емоционално реч, отблъсква, отколкото печели вниманието. Изказванията са претрупани с исторически факти, твърдения, места и събития. Използвани са за подкрепа при извеждането на умозаключение, но то се губи в потока на изреждане на конкретни исторически събития. Изреченията са сложни и често смисълът в началото предполага един аспект на размисъл, а в края вече е друг. Термините и понятията са едно до друго и се получава разминаване между очакваното – да звучи интелигентно, и резултата – да няма яснота в изказването. При наблюдение се установява също, че за Плевнелиев е характерно четенето, а не говоренето. Това не прави добро впечатление, буди съмнения и недоверие. Останалата част от изискванията за поведение са спазени – поздрави, обръщения, адекватност.
И в двете речи по повод националните ни празници – 3. март и 6. май, лесно откриваеми послания, изведени на преден план, няма или са трудно откриваеми. Изброени са всички исторически събития със символно значение, както и са представени факти, които да внушават достоверност, но подтик към гражданите към актуален момент липсва. Косвено е прокарана идеята за „пример с историята“. Миналото да бъде урок за настоящето. Но преразказ на исторически събития не означава послание. То трябва да бъде ясно изведено, за да се улови и да се разбере.
Фактите и умозаключенията трябва да бъдат поднесени на разбираем за аудиторията език, но при тази реч това не е изпълнено до край. Има умозаключения, които са ясни и конкретни и биха достигнали до слушащите, но те не се забелязват, тъй като са между другите, които объркват и подтикват към пренебрежение. Правят се изводи и обобщения за това какво човекът прави днес. В речта за 6 май говори в множествено число, което обединява него и народа и властта. Но не и за това каква е ситуацията, в която се намира българската армия по онова време. Не са засегнати въпроси относно проблемите, разрешаването им и включването и на гражданите в мисията за подобряване състоянието на армията. Примери за това са:
- Днес се прекланяме пред българските бойни знамена…
- Народът пази спомена за своите смели и храбри чеда.
- Възстановяването и поддържането на хилядите войнишки паметници изразява нашата почит към тези, които загинаха, за да ни има
В ролята си на президент Росен Плевнелиев спазва етикета, поздравява официалните гости в последователен ред и поведението му е адекватно спрямо ситуацията. Като недостатък може да се определи четенето на речта, която губи интереса на слушащия още в началото. Липсва искреност, липсват думи и изрази, които да подчертаят личната връзка на говорещия с речта, от което изключително силно си проличава и липсата на авторство. Приповдигнатият тон създава обратен на желания ефект да се достигне емоционално до хората. Схематично са разположени фактите в аргументативната част, на която е трудно да се определи краят. Частично са спазени условията за успешно публично изказване, което извежда на преден план неумението публиката да бъде заинтригувана, подтиквана към размисъл и оценка.
За публичните изказвания на Георги Първанов е характерен стремежът да се достигне до повече хора и повече умове да бъдат събудени по важни въпроси. Нарича нещата с истинските им имена и не скромничи в изказванията си. Директен, прям и истински, както с думите си, така и с действията си. Изреченията са средни и дълги по дължина, но са структурирани последователно и логически и замисълът не се губи из редовете. По този начин и самите послания са формулирани отчетливо и могат да достигнат до слушащия. Опит, висока езикова култура, гъвкавост и динамика се наблюдават в речта на Георги Първанов.
За въздействие върху чувствата и въображението на слушателите се откриват експресивни езикови средства, които събуждат интереса и ги мотивират за ответни действия: Нашата свобода не е случаен исторически подарък, подчертава Георги Първанов в словото си. Първанов споделя убеждението си, че българската свобода е извоювана. И е станала възможна, защото делото на апостолите, прословутата кървава песен на априлската епопея привлече общественото внимание. Това обществено внимание трябва да го има и днес.
В речта за 3. март са разбираеми смисълът, фактите и умозаключенията, поднесени са на достъпен за аудиторията език и благодарение на това се правят изводи и обобщения: Добронамереният и верен прочит на нашата история ще покаже, че в нея има много конфронтация и омраза, които са изцедили силите на нацията в трудни моменти, но в същото време има сплотяване и конструктивизъм около националните идеи и ценности. Заедно с това призовава към размисъл – в момент на бушуваща световна икономическа криза, трябва да се прочете вярно историята, за да се прояви у всеки българин необходимата зрялост, мъдрост и отговорност.
Като основи, върху които е положена невербалната стратегия на Георги Първанов, се считат сдържаност, умереност и балансирана дистанцираност, благодарение на която говорещият спазва етикета и показва уважение към слушателите. Жестовете и мимиките са често използвани, когато трябва да се маркира значимостта на дадено твърдение. Погледът на говорещия се задържа върху присъстващите на събитието, защото той не чете речта си, а я изговаря. Това показва неговата предварителна подготовка и отношение към това, което казва и отправя като послания.
В речта за 6 май обръща внимание на основните въпроси, които имат значение за избирателите. Създава контур на точките за говорене и ги следва. Изреченията са кратки и са свързани с ключово съобщение. Говорителите дават приоритет на това, което ще заинтересова хората наред с това, което е значимо и важно. От добрия оратор зависи да разбере не само какво има значение, а какво е запомнящо се. Като държавен глава Георги Първанов показва уважение към народа. Подбира изразните си средства подходящо и предава посланията си успешно. Всяка негова реч има както различни, така и общи характеристики.
Петър Стоянов се отличава със стратегиите за убеждаване, изградени на основата на директни изказвания – ясно заявяване на целта на речта, изведени аргументи, без клишета и празнословия. Откровеното говорене се превръща в характерна за стратегията му особеност. Невербалната комуникация в рамките на неговото управление претърпява промени. Остават противоречиви и мненията относно въздействието на Петър Стоянов върху гражданите чрез своята публична реч. Смелостта, силната воля за промяна и категоричността в изказванията си прави впечатление в началото. При кандидатурата за втори мандат заема отбранителна позиция и стратегията му се променя.
Силната воля на Петър Стоянов е неоспорима. Наред с това обаче е необходимо нещо повече, за да може волята да предизвика действия, а действията резултати. И това е словото. Характерно за президента е откровеното говорене. Управлението му във време на промени изисква от него да бъде искрен, директен. Във всеки случай основното му оръжие е моралният авторитет. Ключовите думи, които могат да бъдат открити като част от публичните изказвания, са – България, реформи, събрание, тогава, сега, български народ, отчайващо, живот, право, оставка, партия, избори, политиците, управляващи, граждани, президент, заедно, и др. Те насочват и към най-голямото предизвикателство, открило се пред Петър Стоянов, а именно преосмислянето на перспективите на българите, преобръщане на светогледни идеи, граждански позиции и нагласи.
Стратегиите за убеждаване са изградени на основата на директни изказвания – ясно заявяване на целта на речта, изведени аргументи, без клишета и празнословия. Скромността на Желю Желев липсва, но се учеща борбеност и готовност да се изпълнят всички поставени цели. Използвани са прости и сложни изречения, логически свързани и подредени с конкретно предназначение в изказването. Термините са свързани изцяло с целите на политиката, която води Петър Стоянов. Текстът на всяка една реч е предварително подготвен и създаден с умисъл – да въздейства и да подтиква към действие. Посланията са ясно изведени, което прави всяко изказване успешно. Резултатите от масовата реакция на народа, а и на властта, е знак, че те са стигали до съзнанието на всеки и са осмислени и разбрани. Те са насочени изцяло към действия, които дават резултати след известно време, след като заема отговорната позиция:
- По искане на президента Стоянов, назначеният от него служебен кабинет подава официално молба за членство на България в НАТО. Също така, Петър Стоянов играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като категорично подкрепя Алианса;
Като противоречиви могат да бъдат разглеждани мненията относно въздействието на Петър Стоянов върху гражданите чрез своята публична реч. Смелостта, силната воля за промяна и категоричността в изказванията си в началото на своя мандат и заемането на отговорната позиция, създават усещането за стабилност. По този начин хората се доверяват на правилната преценка и че думите ще се превърнат в действия на по-късен етап. За това спомагат изградените стратегии на основата на добър подбор на езикова средства, ключови думи и структура на изказването. При кандидатурата за втори мандат са изминали пет години. Голям процент от целите са изпълнени, други не са. Но стратегиите и поведението са се променили и издават друга емоционална нагласа и отношение към силата на словото и невербалната комуникация. Това изиграва и роля в нагласите на хората към президента. Въпреки всичко обаче е несъмнен успехът на Петър Стоянов в реализиране на всички отправени послания, ключови за развитието на България като част от Европейския съюз.
Първия демократично избран президент и под влиянието на новото време, президентът Желю Желев предизвиква положителните отзиви от страна на българските граждани. В представата на мнозинството българи той е останал като честен, земен и скромен човек. По действията му хората съдят за него, че не се изкушава от властта, а я преобразува в изпълнението на конкретни цели. С действията си е успял да извоюва своя авторитет и запазва достойнството си. Използва езикови средства, близки до народа, които да бъдат разбираеми и да не създават дистанция. Покрива основните изисквания за публично говорене и посланията изпълняват целта, за която са предназначени.
Коментари изтъкват, че за президента Желев властта е била средство човек да бъде близо до своя народ, да го разбира и да му служи. Много често е даван за пример пред българските съвременни политици, да следват моралните принципи, които той е задавал и следвал. В представата на мнозинството българи той е останал като честен, земен и скромен човек, който така и не се е изкушил от властта, а напротив. С действията си е успял да извоюва своя авторитет и е запазил достойнството си до края на своя живот.
Ключовите думи, които са обособени като група думи, можещи да се открият във всяко едно публично изказване, са – революция, Великото народно събрание, демокрация, аз, сега, трябва, икономика, система, Републиката, развитие, сили, народна подкрепа, Конституцията, реформи, маса, хиляди, общество, социалното, търсене, самостоятелност, програма, края, въпроси, ще, СДС, възможно, закон, стопанство, прехода, парламентарна, демократично, процес и т.н. Те се отличават от ключовите думи, които откриваме в речите на президентите след 2002 г. Насочват към основните проблеми, възникнали след 1989 г. и които трябва да бъдат преодолени с настъпването на новото време. Загатват размисли както за миналото, така и за настоящето, в което трябва да се вземат решения за по-добро бъдеще. Народът е ключовата дума, отправната точка на президента за изграждане на добри стратегии.
Стратегиите за убеждаване са свързани с използването на езикови средства, близки до народа, които да бъдат разбираеми и да не създават дистанция. Самият той е скромен, не се издига на пиедестал след като заема отговорната си длъжност и остава сред хората. Използването на различни по състав изречения не е било с конкретна цел в изказването, но със сигурност текстът на всяка една реч е бил подготвен и създаден с умисъл. Посланията са ясно изведени, което предполага успешност на изказването – то е стигало до съзнанието на всеки човек с идеята да бъде осмислено и разбрано.
Единствената фонетична особеност, която не се наблюдава при останалите президенти, но е характерна за устната реч на Желю Желев. Това е така нареченото меко говорене. Свързано е отчасти с факта, че родом той е от Шумен, а шуменският говор е част от мизийските говори. Особено добре той се пази в областта Съртовете, която се намира на изток, в селата Кàспичан, Кюлèвча, Маркòвча и пр. Като типичен мизийски диалект той пази най-добре старите им характерни особености, част от които се откриват в програмната реч на президента:
- Ятов изговор – под ударение пред твърда сричка ’а (б’ал, гул’àм, л’ап, л’àтọ, с’àнкạ, ср’àдạ), пред мека сричка широко е (бềли, голềми, бềше, врềме, недềл’а, сềме, лềбен, срềден), а без ударение ’ạ (вр’ạменà, д’ạцà, л’ạбар, cp’ạдъ̀).
- Липса на съгласна х
- Член за м. р. -о под ударение и -у без ударение
- Гласна и вместо ъ под ударение след мека съгласна: àс седѝ (седя), спѝ, държѝ, мълчѝ, вървѝт (вървят), лежѝт, мълчѝт
Примерите, които се откриват, посочват смекчаване на съгласна в позиция пред гласните е и и. На по-късен етап, когато Желев навлиза в света на политиката и все по-често се налага да изнася речи пред многобройна публика, тази фонетична особеност започва да изчезва. Не напълно, но в голям процент. Това означава, че той е успял да я овладее. От програмната реч примерите са следните :
- дад’е, решаван’е, основнит’е, д’емокрацията, год’ина, стан’е, ср’едствата, постигн’ем, целит’е, ид’еали, особен’о, всичкит’е, противор’ечи, щ’е, привлекат’елна, бъд’е, н’ескромността, д’екември, млад’ежи, б’еше, чл’ен, момент’и, студ’ентския, вод’ещи, президент’и,пром’ен’ено, в’еч’ерта и т.н.
Тъй като това е първата по рода си програмна реч, тя е предварително подготвена и написана на хартия. По време на нейното изнасяне притеснението и вълнението дават своите резултати и президентът свежда поглед към написаното за по-голяма сигурност и спокойствие. Изказването е съобразено с аудиторията, използвани са термини и понятия, които показват ерудиция, подготовка и готовност. Покрива основните изисквания за публично говорене и посланията изпълняват целта, за която са предназначени. Това означава, че програмната реч е първата успешна стъпка към изграждането на образа на Желев като президент на България.
В различните периоди, президентите избират различни стратегии, начин на структуриране на публичното изказване и използване на различни езикови средства. Като най-успешен в посланията, мислите и идеите си и в тяхното предаване на аудиторията, се определя Румен Радев, следван от Георги Първанов, Желю Желев, Петър Стоянов, а след него Росен Плевнелиев. Този начин на говорене и поведение зависи от много фактори – каква е обстановката в страната в чисто социален и политически план, какви са отношенията между президента и представителите на Министерския съвет, но най-вече само и единствено от конкретната личност. Как се отнася тя към силата на словото, как го използва, притежава ли висока езикова култура и как се отнася към себе си и към околните – с уважение, искреност, човечност или по друг начин. Като най-успешен в спазването на книжовните норми и откъм използването на подходящи езикови средства, термини, понятия, се определя Румен Радев, Георги Първанов, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, а след него Желю Желев.
Езиковата равносметка след всеки направен анализ на публична реч на политик или представител на изпълнителната власт ни потвърждава тенденцията да се обобщават изводи за все по-ниската езикова култура на говорещите лица и неспособността им да предадат мисли, чувствата и идеите си извън себе си. Силата на словото бива пренебрегната от тези лица и затова ключовите думи, около които човек може да работи, са клишета, неуместни езикови средства, беден речник, незаинтересованост, липса на отношение към проблема. Това от своя страна води до лишени от информативност послания и емоционална наситеност изказванията на президентите на България в някои от случаите. Разбира се, има изключения, като речите на президента Румен Радев. Те не са просто речи, а послания, които събуждат желание за размисъл и докосват емоционално слушащия.
Стигне ли се до владеенето на езика на това ниво, проблемите един по един ще започнат да изчезват и статистиките ще се променят, ще показват други резултати. Словото винаги е било и винаги е висше средство за общуване, което не се ли използва по правилния начин би означавало, че притежателят е загубил част от способността си да живее пълноценно.
БИБЛИОГРАФИЯ
Александрова, Д., Основи на реториката, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София, 2013. с. 94.
Mавродиева., И. 11.04.2016 г., „Реторика и дигитален свят: нонсенс или мисията задължителна“. Извлечено на дата 03.09.2019 г. от: http://www.newmedia21.eu/analizi/retorika-i-digitalen-svyat-nonsens-ili-misiyata-zadalzhitelna/.
Mиланов, В. Сталянова, Н., Езикови портрети на български политици и журналисти, част 2. София, 2014.
Mиланов, В Сталянова, Н.,., Езикови портрети на български политици, част 1. София, 2012.
Тилков, Д., Бояджиев, Т. Българска фонетика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2013.
Тишева, Й. За някои особености на официалното общуване. Тенденции и предизвикателства в развитието на икономиката. Сборник доклади. Т. 4. Издателство „Наука и икономика“. Варна, 2012.
Stalyanova, N., Kreytchova, E. The Power of Public Speech, Парадигма, 2017.