Отношението граматически род – естествен пол може да бъде проучено при част от събирателните съществителни[1] (имена на съвкупности и прототипични събирателни). Още К. Бругман, разглеждайки природата на рода в индоевропейските езици, обръща внимание на тези названия, свързвайки ги с родовата диференциация първо с помощта на суфикси, които постепенно започват да изразяват значение за полова принадлежност и одушевеност на част от предметите в заобикалящия ги свят. Авторът застава на позицията за първоначалната функция на наставките -ā-, -ie-, (-ī-), които служат за образуване на абстрактни и събирателни съществителни (Бругман 1897: 25). Подобно е и мнението на С. Лураги, която проучва суфикса -ā- в италиански (наследен от латински), за да направи почти същото заключение. Авторката предлага хипотезата за функцията на суфикса при абстрактните и събирателните съществителни в един начален етап на словообразуването, а впоследствие граматикализиране на окончанието за среден род, множествено число на именително-винителната форма и превръщането му в маркер за завършек на склонитбен тип (Лураги 2007: 12). И двамата автори не отбелязват абсолютна връзка между абстрактни и събирателни названия, а само допускат деривационни процеси от някои абстрактни имена към събирателните.
Целта на настоящето проучване е да се определи начинът на взаимодействие между категорията род и семантичния компонент пол при тези съществителни. Може ли да се говори за родова категоризация като има предвид особената им природа? Има ли преосмисляне на събирателните суфикси като окончания за среден род, или като формални завършеци на старобългарското двойнствено число? Какво се обозначава с родовата консонантна флексия – конкретност, абстрактност или събирателност и може ли да бъде доказано наличието на общ род, съдържащ мъжки, женски и среден род, от който впоследствие се обособяват сегашните три грамеми със специфичните родови окончания?
Обект на изследването са част от събирателните съществителни имена от българските диалекти и съвременния книжовен език, при които полът на референта е указан. Такива са названията, които идват от конкретните съществителни, назоваващи роднински връзки, професии и длъжности.
В своя монографичен труд В. Петров разделя съществителните в два подкласа: имена на съвкупности и прототипични събирателни (Петров 2015: 48–49). По-голяма част от първите притежават пълна числова парадигма, ето защо те са ориентирани към периферната зона, а същинските събирателни отговорят на изискванията за произход от броимо съществително с форма за единствено и множествено число, притежават специален суфикс със значение за събирателност, който авторът нарича „суфикс класификатор“ и се намират в ядрото на лингвистичната категория събирателност (Петров 2015: 148). Особеното при тях е, че с формата си за единствено число те изразяват съвкупности, които могат да бъдат изброени единствено и само извън тази цялост, а окончанията в суфиксите могат да бъдат възприети или като родови, или като завършеци на формата за двойствено число.
Когнитивната категория събирателност си взаимодейства с определеността и рода. С формата за единствено число (singularia tantum) колективните съществителни получават и родова принадлежност според завършека на суфикса, с който са образувани. Не се наблюдава голямо разнообразие откъм деривационни наставки, както е например при конкретните съществителни. Благодарение на тях обаче могат да бъдат проследени промените в семантиката на родовите грамеми при взаимодействието на тези категории. Характерните наставки, които се откриват в думите от българските диалекти и заемките от другите езици, са -ство (най-продуктивна), -ие, -ак, -а, -оря (-уря), -ия, -ие, -ина, -ат. Флексиите им отвеждат към трите рода в български език (мъжки, женски и среден), но в част от тях функцията им не е свързана с присвояване на род.
Както беше споменато, при тези съществителни се съдържа значение за единство на конкретни предмети, животни, птици, растения и хора. Моделът за отразяване на заобикалящата действителност, в която участва човекът, е проектиран и в тях. Отделните членове на семейството или лицата в дадено общество, но взети в своята съвкупност, са маркирани при колективните съществителни не просто като лица, а като лица с полова принадлежност, ето защо може да се каже, че част от тях са лични събирателни (назовават единствено и само съвкупност от лица, без оглед на пола, но предполагащи концепта мъж, жена и дете). Друга част обаче могат да се определят като половоизтъкващи лични събирателни съществителни, при които се забелязва принадлежност към един от двата пола. Според теорията на Ст. Буров при съществителните имена за лица стойност на криптотип има значението ʻмъжколичност/женсколичностʼ (Кирилова-Мангелова 2019: 2). Част от събирателните съществителни също могат да бъдат определени като мъжколични и женсколични имена, назоваващи съвкупност на лица, принадлежащи към един от двата пола или на малки същества, при които има несъвместимост с признака ʻполова принадлежностʼ, както е при съществителните имена за лица, назоваващи роднински връзки, от среден род. По-конкретно това отношение може да се открие при следните подгрупи:
- Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак роднински връзки;
- Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак професии (военни длъжности и единици);
- Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак други професии и длъжности
1. Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак роднински връзки
Тези имена са производни от конкретните съществителни, назоваващи роднински връзки, за които е характерно половоизтъкващо значение. Сходството в семантиката им ги определя като събирателни, назоваващи лица с/ без указан пол. По завършеците на техните наставки се предполага диференциране само в два рода (женски и среден), но според семантичния компонент ʻполʼ те могат да бъдат отнесени към трите рода. Такива са девойчетия, ергеня, дечоре (дечурлига), домочадие и поколение, женуря, синчина, мъжоре (мъжоря), семейство, човечество и ергенство. Същинските събирателни суфикси като -ство и -ие отвеждат към грамемата среден род, към която според граматическото правило се отнасят малки (млади) същества. Моделът е приложен при събирателните дечоре и домочадие, като първото е събирателно, чиято мотивираща дума е дете, а второто идва от чедо (в единствено число и двете конкретни съществителни са от граматически среден род с лексикално значение ʻрожбата на Хʼ). В названията наставките -ие и -оре поемат функцията за обозначаване на събирателност при малки същества (в случая деца). В думата поколение обаче семантичният пълнеж се допълва с назоваване на лица от двата пола и малки същества. Тук липсва обозначаване на конкретен пол, както е при събирателното мъжоре. Значението на лексемата е редуцирано до ʻсъвкупност на лица от мъжки полʼ. Окончанието за среден род е в противоречие със семантиката на думата, отвеждаща към конкретен пол на възрастни лица. В предбалканския диалект, проучен от Ст. Буров, думата като събирателно съществително е регистрирана като мъже. Според автора и в това колективно съществително е настъпило преосмисляне на събирателния суфикс -е в окончание за множествено число днес (Буров 2004: 256). Формалният завършек на това название говори за функция със значение за събирателност в един стар период от развитието на българския език, която еволюира към окончание за множествено число сега. Това идва да подскаже ролята на наставката -е в първоначалния ѝ облик първо, като съдържаща значение за конкретен пол (в случая лице от мъжки пол) или потискане на пола (както е в дечоре, където детето е с мъжки или женски полови белези), второ, като изразяваща събирателност в миналото, която се трансформира в показател за множественост или форма за единствено число при съществителните от среден род. Днес като книжовна се е запазила само думата домочадие, а дечоре и мъжоре се срещат в диалектите. При домочадие обаче окончанието -е може да се възприема като родово, тъй като една от мотивиращите думи тук се явява конкретното съществително чедо, което също е от граматически среден род и назовава ʻрожбата на Хʼ. При диалектните лексеми дечоре и мъжоре процесът на преосмисляне на суфикса -оре е спрял, тъй като флексията изразява събирателност, а не сингулативност и родово диференциране.
Суфиксът -ство, с флексия -о, при семейство, човечество и ергенство отвежда отново към съществителните от среден род, с които обаче се изразяват две значения. С думите семейство и човечество се назовава съвкупност от лица без оглед на конкретния пол. Липсва мотивираща дума за семейство, а човечество идва от конкретното име човек. Независимо от това, че е от мъжки род, в значението на съществителното човек се съдържа смисъл ʻлице от двата полаʼ. Изразената събирателност от гледна точка на указване на пола на референтите обаче е твърде условна. Названията обозначават представители от семейната общност или от общността като цяло, включваща мъж (баща, дядо, човек – мъжки пол), жена (майка, баба, човек – женски пол), дете (момче, момиче, човек – потискане на пола). Тук надделява признакът ʻлицеʼ, ето защо те могат да бъдат определени като лични събирателни съществителни, образувани със суфикс -ство и съответен родов завършек -о за среден род. Друго обаче е значението на съществителното ергенство, образувано със същата наставка. В Речника на Н. Геров думата ерген е регистрирана със значение ʻмомъкъ стигнѫлъ за жененѥʼ и ʻКойто не ся е женилъʼ (Геров 1976: 11) и маркира единствено и само лице от мъжки пол. Така съществителното ергенство може да бъде причислено към мъжколичните събирателни, тъй като в него се конкретизира съответния пол. По същия начин се разглеждат имената моминство, жено(у)ря, девойчетия, синчина (синове) и мъжоря, чиито мотивиращи думи са броимите съществителни мома, жена, девойка, син и мъж, а наставките -ина, -оря, -ия, с които са образувани (с изключение на моминство), отвеждат към женския род. И петте конкретни имена съдържат в семантиката си значението ʻвъзрастно същество (лице) от мъжки или женски полʼ, ето защо и при събирателните съществителни допълнително в смисъла е само понятието ʻколективност, съвкупностʼ на тези лица от двата пола. При същинските събирателни имена, образувани с наставка -ство, може да се отбележи и друга особеност. При част от тях се открива полова принадлежност, независимо от това, че флексията отвежда към грамемата среден род. Такива са моминство и ергенство. Назоваването на съвкупност на лица от мъжки и женски пол или на малки същества се наблюдава при названията женуря, девойчетия, синчина и мъжоря, образувани с наставките -оря (-уря), -ина, -ия. Тук обаче окончанията -а, -ʼа не са родови, а преосмислени флексии за стара форма на двойнствено число.
2. Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак военни длъжности и единици
Идващи от имената за лица, които назовават професии, длъжности и звания (степени и чинове), тези събирателни носят тяхната специфика по отношение на лингвистичното явление маскулинизация. В миналото професиите и длъжностите във военното дело са били напълно мъжки, ето защо сила, дисциплина, отговорност и отбрана, характерни за мъжете, са представени в колективните съществителни взвод, полк, батальон, гарнизон. С тях се назовава съвкупност от лица, участващи в различни военни единици, които са от мъжки пол. Погледнати от този зрителен ъгъл, тези периферни съществителни напълно припокриват граматическото правило. Консонантният завършек в случая е родов и отговаря на семантичния пълнеж ʻвъзрастно лице от мъжки полʼ. Ако се следва съвременното схващане обаче за участие в тези военни подразделения на жени, следва, че названията получават допълнително значение в своята семантика ʻсъвкупност от лица и от двата полаʼ. Изключение от правилото са думи като рота, орда, потеря, армия, артилерия, които са заемки от френски, немски (заети чрез руски език) или от турски. Окончанията -а, -ʼа по-скоро представят събирателно съществително чуждица, което не може да бъде възприето с половоизтъкващо значение ʻлица единствено от женски полʼ. Исторически само те могат да се възприемат като указващи пол (лица мъже). Днес обаче с изключение на думите потеря и орда останалите могат да се тълкуват като лични събирателни, тъй като в редовете на военните подразделения – рота, армия и артилерия – участват и жени. В тази подгрупа се включва и съществителното поделение, при което се наблюдава блокировка по отношение на семантичния компонент ʻполʼ. Съществителното от среден род предполага назоваване на съвкупност от възрастни лица от мъжки и женски пол, участващи във военното дело и то също може да бъде отнесено към личните събирателни, както семейство и поколение. Така, като се имат предвид промените, настъпили в упражняването на мъжките професии и от жени, и тук семантиката на средния род се натоварва с допълнително значение ʻвъзрастно лице от двата полаʼ, тъй като заемането на съответната длъжност се осъществява само от зрели същества с нужния ценз. Разглеждането им в този аспект е определено от екстралингвистични фактори, а при събирателните семейство и поколение се включват и възрастни, и малки същества.
3. Събирателни съществителни за съвкупности на лица по социален признак други професии, длъжности и звания (степени и чинове)
Полова принадлежност, изразена (или не) граматически, може да се открие и в други събирателни съществителни като епископат, братство, монашество, духовенство, масонство. В тях суфиксите, със съответното окончание -о, отвеждат към мъжки и среден род, но половата принадлежност е маркирана по два начина. Първият е типичният – кореспондиращо родово окончание на семантичен компонент пол, а вторият е несъответствието между флексия и лексикално значение, при които второто е определящо. Първият модел може да бъде представен със съществителното епископат. В тази дума мотивиращо се явява конкретното име епископ, което и в миналото, и сега назовава лице от мъжки пол. В останалите събирателни се наблюдава противоречие при родовата диференциация според семантичния пълнеж. Мотивиращите думи при тях са брат (братство), монах (монашество), масон (масонство) и духовник (духовенство). При думата братство се осъществява допълнителна метонимична операция (трансформация), чрез която се придобива значение ʻрелигиозна община, съюзʼ, в който участват лица мъже с обща религиозна принадлежност и убеждения. И в трите събирателни се съдържа значение ʻлица от мъжки пол, упражняващи типично мъжка професия или притежаващи съответния санʼ. В съпоставка с названията за професии и длъжности във военното дело, при тези имена липсва препратка към лица жени. Идеята за равноправие между двата пола, която определя изпълняването на една и съща длъжност от мъже и жени, се реализира само в някои области на обществения живот. Консервативността в областта на религията и убежденията на обслужващите я не позволя пробив в нейните структури. На ръководните постове и по-високи санове се ръкополагат мъже, ето защо и тълкуването на тези събирателни от среден род е свързано със значението ʻсъвкупност на лица от мъжки полʼ. Сходна е ситуацията и при колективните имена жречество, болярство, еничарство, тъй като исторически е засвидетелствано, че тези лица са били от мъжки пол. Препратката към средния род при съществителното еничарство би могла да се свърже и с думата дете и момче (във времето на османското владичество момчета християни, са вземани насилствено от родителите си, помюсюлманчвани са и са обучавани за нуждите на турската войска), като по този начин названието се доближава до домочадие и дечоре откъм флексиен завършек и семантика при назоваването.
Проучването на събирателните съществителни и техните окончания в суфиксите, от гледна точка на граматическите и семантични промени, благоприятства по-доброто разбиране на засвидетелстваната лексика в диалектите и в книжовния български език. Това дава възможност допълнително да се определят кои лингвистични и екстралингвистични фактори въздействат върху тях и ги натоварват с различни смисли. Анализът конкретно на колективните названия за лица спомага проследяването на природата на суфиксите, каква е първичната им функция и облик, по какъв начин еволюират и се развиват сега.
Окончанията -е и -о в суфиксите -ие и -ство отвеждат към средния род и представят различни проекции в неговата специфика. Основно наставките могат да бъдат описани като суфикси с древен произход, водещи началото си от праславянския период и запазващи автентичния си вид в диалектите. От една страна, събирателните съществителни, образувани с тях, съдържат значение на обобщеност при назоваването, без указване на конкретен пол на лицата, ето защо те могат да се определят като лични събирателни с генерично значение (семейство, човечество, потомство, поколение, домочадие). От друга страна, те се реализират и с конкретно, половоизтъкващо значение, ето защо могат да бъдат възприети като мъжколични/женсколични колективни названия (ергенство, моминство, монашество, жречество, мъжоре, дечоре). Ако анализът на съществителните имена за лица, назоваващи роднински връзки сочеше наличие на общ род, включващ в себе си мъжки и женски род и противопоставящ се, или кореспондиращ на средния род (Кирилова 2019: 4), то изводите от проучването на тези съществителни клонят към хипотезата за съществуващ общ род (мъжки, женски и среден род) от който постепенно се обособяват трите грамеми с характерните родови окончания. Този факт подкрепя хипотезите на К. Бругман и С. Лураги, според които в един начален етап от създаването на родовата система първо се появяват абстрактните и събирателните съществителни (употребата например в старобългарски на суфикса -ство е за образуване и на двата вида съществителни). Последвалите лингвистични процеси при тях определят появата на конкретните същетсвителни, които притежават граматически род, а при някои съществителни имена за лица и физиологичен пол.
При несъщинските събирателни съществителни, образувани със суфиксите -оря (-уря), -ия, -ина, окончанията -а, -ʼа не са свързани с родовостта. Тези названия днес се откриват в диалектите и флексиите им отразяват стара форма на двойственото число.
За спецификата и природата на тези събирателни говори и съпоставянето им с колективните названия, назоваващи птици и животни като ято, орляк, стадо, гълъбе, рояк. Днес ято се свързва с конкретното съществително птица, орляк – с орел, стадо – с животно, гълъбе отвежда към съществителното гълъб, а рояк – към вид насекомо (пчели, оси, муки и т.н.). В тези събирателни обаче няма половоизтъкващо значение, независимо от това, че при конкретните съществителни за животни съществува еднаква триродова парадигма (орел/орлица/орле, гълъб/гълъбица/гълъбче), както е при названията за лица. За разлика от тях при биволя и воловя се наблюдава половоизтъкващо значение ʻживотно от мъжки полʼ, но тук окончанието -ʼа отново се свързва с форма за двойнствено число. Всичко това идва да покаже степента на развитие на суфиксите със събирателно значение. Някои от тях остават като суфикси, чиято флексия представя форма за старо множествено число, други се преосмислят в родови окончания за среден род при конкретни съществителни или в окончания за мъжки род, с които се образуват названия на „стандартни или конвенционални съвкупности от хора“ – полк, взвод, батальон (Буров 2004: 272), а трети участват в образуването на прототипични (същински) събирателни имена. Следвайки проучванията на езиковедите на тези названия – тяхната специфика и поведение, може да се твърди, че в един ранен етап от развитието на родовата система в българския език събирателните съществителни също са изиграли важна роля при родовата категоризация, ето защо и досега те провокират големия интерес у езиковедите да бъдат проучени в различни аспекти.
БИБЛИОГРАФИЯ
Буров 2004: Буров, Ст. Познанието в езика на българите . Велико Търново: Фабер [Burov, St. Poznanieto v ezika na balgarite . Veliko Tarnovo: Faber].
Бругман 1897: Brugman, K. The Nature and Origin of the Noun Genders in Indo-European Languages. New York: CHARLES SCRIBNER’S SONS.
Граматика на старобългарския език 1993. София: Издателство на Българска академия на науките [Gramatika na starobalgarskia ezik 1993. Sofia: Izdatelstvo na Balgarska akademia na naukite].
Кирилова-Мангелова 2019: Кирилова-Мангелова, В. Природа и поведение на граматическия род при съществителните имена за животни. Под печат [KirilovaMangelova, V. Priroda i povedenie na gramaticheskia rod pri sashtestvitelnite imena za zhivotni. Pod pechat].
Кирилова-Мангелова 2019: Кирилова-Мангелова, В. Съществителни имена за роднински връзки и отношението между граматически род и естествен пол. Под печат [Kirilova-Mangelova, V. Sashtestvitelnite imena za rodninski vruzki I otnoshenieto mezhdu gramaticheski rod I estestven pol].
Лураги 2007: Luraghi, S. Grammatical change in Indo-European Languages. // Workshop on Indo-European Linguistics at the XVIIIth International Conference on Historical Linguistics, Montreal , 3-13.
Петров 2015: Петров, В. Събирателни имена в българския език. Велико Търново: Жанет 45 [Petrov, V. Sabiratelni imena v balgarskia ezik. Veliko Tarnovo: Zhanet 45].
Валентина Кирилова–Мангелова, преподавател в Департамент за езиково и специализирано обучение, МУ – Плевен, 5800 Плевен, ул. „Св. Климент Охридски“ №1,
Valentina Kirilova–Mangelova, Lecturer at Department of Language and Specialized Training, Medical University – Pleven, 5800 Pleven, „St. Kliment Ohridski” str, N1,