Сборникът с доклади от Климентовите четения за млади изследователи е резултат от провелите се през 2016 г. и 2017 г. конференции и включва текстове от тематичното поле на медиевистиката. Книгата представя както изследвания, посветени на личността и творчеството на патрона на Четенията, така също и изследвания, засягащи по-широк ареал от научни интереси.
Сред изследванията, занимаващи се с въпроси за живота и дейността на Климент Охридски са докладът на Кристиян Ковачев Култът към свети Климент Охридски в периода на Средновековието, в който той успешно изпълнява, зададената в началото на изследването си задача: „да проследи изграждането на култа към свети Климент Охридски“, като започва от наличните за светеца извори, през появата на образа му върху стенната живопис, текстовете – агиографски и химнографски, митовете и последвалите след смъртта му „предложения той да стане патрон на манастири“.
На творчеството на Климент са посветени и двата текста на Мария Антонова-Вапцарова: Представата за Църквата в поучителните слова на св. Климент Охридски (от 2016 г.) и Поучителните слова на св. Климент Охридски между Западната и Източната църква (от 2017 г.). В първото изследване е откроена темата за Църквата в поучителните слова, като се проследява нейното значение за празненствата и обредите, а във второто въз основа на текстове от Йоан Златоуст и Августин Блажени и техните прояви в контекста на Охридската книжовна школа.
Друго тематично ядро можем да обособим около изследванията на Амбър Иванова, посветени на света Текла: Метафрастовото житие на св. Текла (BHG1719) у Агапий Критски (1641) и у Йосиф Брадати (1743) и Метафрастовото житие на св. Текла през късносредновековната епоха: първо критическо издание на Йосифовото житие от 1743 г. В първия доклад са разгледани преписите на превода на Житието на св. Текла от Йосиф Брадати и са темпорално маркирани и с установени разминавания помежду им, направена е и съпоставка между Дометафрастовото, Метафрастовото и Агапиевото житие на св. Текла, както и между Йосифовото и Агапиевото. Вторият доклад представлява „критическо издание“ на българския превод на Житието на Текла въз основа на ръкопис № 688 от Националната библиотека, наречен Михаилов сборник от 18 в.
Част от докладите гравитират около сходна темпорална рамка, което позволява да разгледаме една епоха през различни тематични точки. Изследването на Борис Илиев Житието и патеричният разказ като жанрови модели през XIV в. изключително точно характеризира двата жанра, като поставя определени признаци, по които те да бъдат обследвани, засягайки повествователя, стилистиката, структурата, персонажната система и рецепцията.
Текстът на Яна Якимова Моят поглед върху езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий също попада в тази темпорална рамка, но се концентрира върху лингвистичен аспект, като излага мненията на изследователите относно този така дискутиран в медиевистиката въпрос и припомня, че без оглед на това дали е налице конкретна езиково-правописна реформа, или не, не трябва да се пренебрегва значението на Патриарх Евтимий, който оставя важна следа в литературата със своите текстове.
На езиковедска тематика е изследването и на Симеон Стефанов Върху лексиката на житие на св. Екатерина, писано на народен хърватски език от периода XIV–XVв. В него се изяснява произходът на избраната лексика от народен хърватски език към език от областта Сплит-Зарад-Шибеник, а след това и темпоралното рамкиране на текста и неговата „диалектна атрибуция“.
На лексикално равнище се разгръща изследването на Александра Димитрова „Misericordia” от Сенека към Августин – континюитет и преосмисляне на владетелската добродетел, в което проследява етимологията на посочения термин, връзката му с „clementia“, значенията на които са съответно „милосърдие“, „състрадание“ и „снизходителност“, и употребите му при Сенека и Августин.
Докладът на Пламена Костова Житието на св. Аморийски мъченици в състава на Супрасълския сборник представя текста в исторически и функционален план. А текстът на Десислава Узунова Цикълът „Чудеса Богородични“ на Агапий Ландос в български ръкописи от XVIIIв: допълване на сбирката с други текстове изследва допълненията към цикъла и принципа, който те следват.
Към историческия дял са и изследванията на Христин Лалев Външнополитически предпоставки за възникване на Видинското царство на цар Иван Срацимир, който проследява резултатите от развилата се през първата половина на XIVв политическа ситуация и навлизащите отвън влияния. Както и текстът на Деница Петрова Разказът за нападенията срещу Цариград в славянската книжнина, в който проследява и описва преписите му. Другият текст на авторката е Сръбски летопис в ръкопис № 293 от Националната библиотека в София, в който разглежда отделните части на ръкописа и значението, което носи.
Впечатление прави и подходът на Николай Желев във Влиянието на Хердер върху словашкото възраждане, да разгледа един период от славянската история през погледа на немския философ. Текстът на Михаела Павлова Мотивът за любовта в лириката на Сафо превръща в свой обект на изследване един от най-силно застъпените проблеми в литературата – любовта – и я представя в различните нейни аспекти в лирическите произведения на Сафо.
Ориентиран към периода на миналия век, разказът „Китка диви ягоди“ се превръща в обект на вниманието на Гергана Жекова и служи за основа при изграждането на нейното изследване Разказът „Китка диви ягоди“ от Сава Василев – една история за посичането на греха и вината, където проследява мястото на разказа в цикъла „На лов за кучета“ и фолклорните мотиви и техните вариации, застъпени в него.
С оглед на разнообразната тематика на докладите, поместени в Сборника, посветен на Климентовите четения за млади изследователи, може да се каже, че той представлява един микросвят на необятната медиевистична наука, който, предвид, че е наречен Том 1, дава надежда за реализиране на една поредица, която ще надгражда и допълва във времето неизследваните все още въпроси.