Спортната журналистика е много популярна сфера, която има ключово значение и влияние върху социалния живот на голяма част от населението. Тясно свързана е с обработката и предаването на информация чрез пътищата и средствата за масова комуникация. Почти няма човек в национален и световен план, който да не се интересува от спорт, а той от своя страна става повод за редица национални радости и поводи за гордост. Футболът е най-яркият и най-широкоразпространен пример за това. Най-важното в спортната журналистика е познаването на актуалните събития в детайли, обективното отношение, професионализмът и компетентният изказ. От своя страна българския език е изключително динамичен и търпи редица промени, особено през последните 30 години, след 1989 година. Пътят му може да се определи като движение от типичния за социализма и началото на демокрацията – „дървен език“ до т.нар. „оварваряване“, атрактивност и силно проявена разговорност на всички равнища.
В това изследване ще проследим как се реализира речта на коментаторите на футболен мач няколко години по-късно, каква е речта на журналистите в онлайн издания и блогове и как се отразява интернет пространството върху езика на спортния журналист. Ще изследваме също и кои са факторите, от които зависи речта, както и кой от тях е с най-голяма тежест при реализирането ѝ – непреднамерността на изказването, експресивния характер, дължината на формата или събеседниците и т.н.
Обект на изследване ще бъдат някои от основните и осъвременени медийни жанрове, както и най-често срещаните изразни средства, чрез които се реализират – коментарът, анализът на журналистите и маркираността и атрактивността на изказа. Ще проследим как се развиват речевите тенденции и как зрителят днес възприема и участва в света на интернет медиите, както и каква е разликата им с останалите. Постепенно ще разгледаме речевото поведение на популярни спортни журналисти в интернет студио, онлайн видеоблог и директен коментар на футболен мач от стадиона.
Предмет на изследване неслучайно ще бъдат коментарни студиа, анализи и пряко предаване на футболни срещи между двата „гранда“ на българското първенство – ЦСКА и ПФК „Левски“. При тези събития интересът е най-голям, при коментарите емоцията е най-ярка, а темите засягат най-широк кръг от хора. Ще се проследи дали речникът им е експресивно оцветен и динамичен и доколко може да се определи като субективен – чрез лични коментари, оценки и патетично защитаване на любимия отбор. Изследването прави директно наблюдение в кой момент, по време на или след тези срещи, лицето на професионалиста журналистите бива заменено от лицето на привърженика и как се отразява върху речта. Какво се постига с това: дали красноречиво привличат вниманието и одобрението, или обратното – неодобрението и недоволството на фенската аудитория.
В изследването е приложен така нареченият хипотетичен метод на изследване, който предполга разработване на хипотеза. Хипотезата, на която се основава нашето изследване, е, свързана с идеята, че през последните няколко години маркерите на разговорността и стиличстично маркираната лексика като част от характерните особености на речта в спортния регистър, тенденциозно и все по-успешно навлизат в рамките на интернет пространството и в онлайн излъчванията. Това е най-естественият ход на техническия подем, интернет и масмедиите да намират място все по-категорично и обявено да затвърждават позициите си в ежедневието на обикновения човек.
Целите на изследването са да проследи как се реализират речевите стратегии във футболния коментар и в изказа на спортните журналисти, когато отразяват събития, анализират футболни срещи и правят извеждащи заключения на базата на лични впечатления. Едни от най-важните фактори, които пряко влияят на изказа им, са темата – обект на дискусия, емоцията, която играе роля и на катализатор при смяната на семантичното поле, и оценъчният характер на комуникативния акт. Актуалността на събитията предполага и актуален изказ, близък и достъпен за футболния привърженик.
Задачите заложени в това изследване са на базата на събрания видеоматериал да се изслушат, наблюдават и анализират характерни особености на речта на футболните коментатори. Свалени са епизоди на няколко футболни предавания, публикувани в интернет. Въз основа на направените наблюдения върху речта на спортните журналисти и описаните примери е направена типология на най-често срещаните особености.
В работата акцентът пада върху речта на видни журналисти и коментатори, които правят преки коментари, анализи и дори субективни оценки във връзка с конкретни мачове, играта и отборното състояние на двата „гранда“ – ЦСКА и ПФК „Левски“. За целта ще се направи задълбочен преглед на речта, най-вече на лексикално и стилистично равнище, като избраните материали обхващат периода на последния футболен сезон на българското първенство – 2018/2019 година и началото на новия – 2019/2020 година. Тъй като анализът е изцяло свързан с футболните коментари в онлайн и телевизионните излъчвания, следва да разгледаме накратко в какво се изразява характеристиката на устната комуникация на тези журналистически жанрове.
От десетилетия насам футболът е изключително динамичен социален феномен, който събира огромни маси от хора както на терена, така и пред малкия екран. Правени са редица лингвистични и социологически проучвания върху речта на футболните запалянковци, в частност – агитките на терена и сякаш малко по в периферията остава онази част от почитателите, които са и медиатори между събитието и зрителите – коментаторите и всички спортни журналисти. Тяхната реч е изключително интересна и е любопитно да се проследи къде застава тя на плоскостта между професионализма и „фенството“ и личните пристрастия. Когато става дума за устна форма на общуване, се предполага непреднамерена реч от по-различна когнитивна област.
Телевизионните жанрове, обект на анализ са коментар и студио. Те са основно свързани с директно (живо) предаване, с информационен, аналитичен и по съдържание спортен характер. Езикът е различен, водещ е разговорният стил, силна нужда от контакт с аудиторията, близост, непринуденост и същевременно богатство на речниковия и информационния запас. Коментарът е монологичен жанр, най-ярката форма на персонифицирана журналистика. За създаването на коментар е необходимо говорещият да изпълни шест основни стъпки: 1) подбор на тема – трябва да предизвиква обществен интерес, 2) подбор на информация, 3) изготвяне на теза, позиция, 4) аргументи – верни факти на достъпен език, 5) прогноза, 6) да се даде обществено мнение, без коментаторът активно да го насочва, т.е. да не се превръща в пропагандист. Телевизионната беседа (студио) се дефинира едновременно като „разговор, конференция, изложение, отчет, доклад“. В телевизионната битийност е последователно, монологично изложение пред камерата на знания, възгледи, преживявания, отношения със спортен характер. Тя е силно персонифицирано изложение, а водещи са винаги речта и изказа..
Уеблогът представлява уеб страница под формата на дневник, в който често се публикуват текстове и други материали – снимки, мултимедийни произведения в обратен ред на хронологичния. Съществуват два основни вида блог: индивидуален дневник и колективен блог. Основният акцент е върху втория тип – колективните блогове. Видеоблогът в тази разработка, е свързан с верига други блогове, уебсайтове и предавания, които взаимно следят съдържанието си, постоянен обект на коментар са и действат като скрепена виртуална общност. Най-успешни колективни блогове са тези, в които колективната общност се придържа към един общ интерес или идея.
Основните предавания, върху които ще се позове анализът са т.нар. „интернет предавания“ в популярната платформа YouTube, в собствен канал, където всеки може да се включи като зрител. Първото от тях – „На ринга“ реализира беседите и коментарите си на живо и има както постоянни участници, водещ и гости – в лицата на Филип Петрунов, Лъчезар Николов – Чезари и Крум Савов. Интернет предаването като способ за предаване на информация и като медия дори има малко по-различен характер. Смятам, че този характер има положително влияние. Защо? Интернет платформата позволява достигане на повече зрители до него навсякъде в реално време или след това, тъй като то се съхранява в т.нар. канал, за който всеки зрител може безплатно да се абонира.
Следващото предаване е видеоблог и носи името „С бутонките напред“. То е популярна спортна рубрика, която стартира с началото и края на футболното първенство. Обикновено всеки епизод излиза след важен мач на ЦСКА и ПФК „Левски“ с коментар на водещите – Николай Александров и Томислав Русев. Интересното при него е, че се снима непосредствено след мачовете и коментарите се правят още на стадиона – „Георги Аспарухов“ за ПФК „Левски“ и „Българска армия“ – ЦСКА, летища при гостувания в Европа или някои софийски паркове, а дори в домашна обстановка. Любопитното и при двете предавания е, че коментаторите са обявени привърженици на един от двата отбора, т.е. имат субективно отношение. Това личи най-ясно и главно в речта им. Дискусиите често се превръщат в дебати, емоционалното настроение е разнообразно, говорещите често са провокирани и изказът е интересен и за зрителите, и за анализ.
Последният обект на този анализ е гласът на спортния коментатор. Това е неговият основен инструмент, чрез който да въздейства на зрителите. При анализ речта на футболен коментатор, може да фиксираме няколко критерия, чиято реализация е от ключово значение. На първо място е говорещият да бъде информиран с последните факти за двата отбора – нови попълнения, контузени играчи, предходни и предстоящи двубои, място в класирането, история, статистика, представяне у дома и навън, титуляри, времето (климатичните условия). Обект на анализ ще бъдат откъси от т.нар. „вечни дербита“ от последния български футболен сезон 2018/2019. Мачовете се излъчват по спортната телевизия Диема Спорт, а коментатор на мачовете е Илиян Енев.
Първото явление и характерна употреба, на което ще обърнем внимание в речта на коментаторите и спортните журналисти, е стилистичната транспозиция на категориите „лице“ и „число“. Според Р. Ницолова: „Транспозицията на една морфологична единица е употребата ѝ в контекст, който противоречи на нейното основно значение“ (Ницолова, 1986:57). Транспозициите са т.нар. граматични метафори – изразяват се в преносна употреба на местоименните и глаголните категории, като обикновено това се случва в рамките само на една категория или лице, или число. Обикновено целта за използване на 2л. мн. ч. в медийната реч (и не само) е за изразяване на съчувствие и съпричастност, за приобщаване и скъсяване на дистанцията със зрителите. Употребата е силно маркирана, заради липсата на съвпадение както по лице, така и по число.
В предаването „На ринга“ употребата на транспозиции се използва с цел да приобщи зрителската аудитория или в случаи, когато говорещият иска да се обобщи и представи себе си, участниците в дискусията и зрителите като част от голямата привърженическа част на футбола. Друга често срещана транспозиция е когато става дума за футболния отбор, в случая ЦСКА или ПФК „Левски“, но се употребява 3л. мн.ч. – те, визирайки футболистите.
1. Те на „Левски“ им трябваха, сега ще играят бараж за Евротурнирите. (Крум Савов – 13:29 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=Q_jHioo5obY&t).
Във видеоблога ситуацията е сходна – налице е транспозиция на 1 л. мн. ч., вместо 1 л. ед. ч. с цел приобщаване на зрителите към изданието, от една страна и представянето си, като част от привържениците на футболния отбор (Николай Александров – ЦСКА):
2. Да видим, стискаме палци, а пък след няколко дни вече ние, както и играчите на ЦСКА трябва да се настроиме на вълна Лудогорец – ЦСКА, защото събитията в календара на „червените“ са прекалено гъсти, което пак ви казвам, повярвайте ми, е за добро.
(https://www.youtube.com/watch?v=XJN4gY595mQ – Николай Александров – 09:15 мин.)
При прекия коментар на мач нещата стоят малко по-различно, тъй като там информацията се представя от гледна точка на директното наблюдение говорещият няма много голяма възможност да използва транспозиции. Обикновено най-често реализацията им се изразява в употреба на 1л. мн.ч., вместо 1 л. ед. ч. Все пак има такива по-редки случаи, когато има за цел да се приобщи или към зрителската аудитория, или да се представи като част от телевизионния екип или екипа на терена:
Нашият репортер Тодор Христов ще се опита да разговаря с делегата, за да разберем дали този мач ще бъде прекъснат, защото май натам вървят нещата. (https://www.youtube.com/watch?v=GBBbbXc-C0w– Илиян Енев – 02:35 мин.).
Настоящото изследване застава зад тезата, че връзката между агресията в езика и футбола се проявява на различни нива. В изказванията на говорещите присъстват определени явления, които са по-резонни за разговорната реч на привържениците, отколкото за професионалния език и речево поведение на един журналист. Значението от изучаването на речевата агресия се определя от нарастващия интерес към комуникацията и ефективната реч. Това е моментът, в който ще си позволим да разчупим анализаторската дейност и ще разгледаме говорителите освен в качеството си на журналисти и в качеството си на привърженици, заради тяхната по-експресивна реакция, както и темите свързани с любимите отбори ЦСКА или ПФК „Левски“. Ще проследим моментите на речева агресия и субективни коментари, каква е речта им и защо, каква е ролята ѝ и как се възприема от останалите участници и зрителската аудитория.
В последните няколко десетилетия българските медии играят роля на катализатор на напрежението особено преди, дори и след важни мачове, от какъвто калибър е и „вечното дерби“. Журналистите употребяват лексеми в медийния регистър, характерни за футболните тълпи и запалянковци, което ясно показва, че с тях се цели да се постигне семантично оцветяване и стилистичен нюанс на езика. Основната идея е да се скъси дистанцията със зрителите и да се приобщят, да се почувстват в среда, близка до тази на терена или сред приятелския кръг. Друг фактор, който е от значение, е непретенциозната разчупена обстановка и непреднамерената реч, които също са предпоставка за употреба им. Като обзор на всички тези изразни средства е общоприето понятието реч на омразата. То включва в себе си вулгарна и агресивна лексика – обиди, вулгаризми, цинизми и е свързана с расова, етническа, религиозна и дори футболна нетърпимост.
В коментарното студио „На ринга“ такива изказвания са нерядко срещано явление, поради емоционалния характер на темите и провокативната комуникация на говорещите. Обикновено употребата на крайните жаргонизми е в резултат от изказване, в което превес е взела емоцията, когато говорещите се изказват в качеството си и на привърженици на съответния отбор, а не само като журналисти и анализатори. В подкрепа на тези твърдения може да приведем няколко примера, които красноречиво доказват твърдението:
1. Ние не сме за управление, ние отиваме там ‘щото да си подкрепяме отбора, ‘щото го обичаме. Никой не може да ми отнеме и кой каквото и да говори и да пише дали обичам ЦСКА. Да, аз си го обичам такъв, какъвто е. Някой друг може да го обича повече, крещейки „кезеле, кезеле“ или „мезеле“ там каквото си викат.
(Лъчезар Николов – Чезари – https://www.youtube.com/watch?v=Q_jHioo5obY&t – 18:35 мин.)
Кезеле – известно съкращение, изписва се с абревиатурата КЗЛ от футболния фолклор скандиран от феновете на ЦСКА с цел обида и уронване на авторитета на ПФК „Левски“.
Употребата на такъв тип изразни средства е сравнително честа. Тя варира от типични жаргони от спортния тип изказ, до крайно недопустими определения и цинизми (КЗЛ) типични за разговорната сфера, но не и за медийната. Абревиацията е много интересен метод за създаване на словесни единици в българския жаргон, в които се преплитат метафорични и метонимични похвати.
Спрямо другия посочен пример може да обобщим, че медийни изказванията, засягащи хора на расова основа, са недопустими в медиите, независимо от характера и аудиторията ѝ, нещо повече, те дори са в разрез със Закона за радиото и телевизията на Република България:
Глава първа.
ОБЩИ ПРИЛОЖЕНИЯ
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
В подкрепа на това твърдение, ще приложа и още един пример от същото предаване на журналиста Крум Савов, чието субективно изказване красноречиво може да се възприеме като пропаганда:
2. Аз съм категоричен и явен расист, [..] и то във много отношения. Както беше казал няк‘в „От всичко най-мразим негрите и апартейда“. С‘а, аз съм в една специфична посока расист, спрямо [..] айде да не ги обощавам, но [..] арабите и циганите. Тъмнокожите не ме притесняват [..] дотолкоз много. Но тези, които дърпат цялото човечество, цивилизацията и в конкретния случай и нашата бедна, обрулена държавица назад, спъват я, унищожават я, променят ѝ демографския профил, източват социалните системи, бият, изнасилват, крадат, лъжат, ало-измами и не знам си какво… Това разсипва държавата. А пък мюсюлманската арабска инвазия унищожава Европа и Нотрдам е немалко предупреждение към християнския свят. Съгласен? И в този смисъл не се притеснявам да казвам, че съм расист. Наистина смятам, че тези не са допринесли с нищо за цивилизацията, напротив!“
(Крум Савов – 01:20мин. – https://www.youtube.com/watch?v=tkTHMHyPFPk)
Във видеоблога „С бутонките напред“ коментарите на мачовете на ЦСКА и ПФК „Левски“ са обикновено много емоционални и са наситени с множество вулгаризми, макар и поднесени с чувство за хумор. Целта е да се скъси дистанцията и оцвети изказа на коментаторите. От всички коментиращи това са най-отявлените почитатели на ЦСКА в лицето на Николай Александров и ПФК „Левски“ – Томислав Русев, затова и речта им оправдано е наситена с разнообразна стилистично маркирана лексика.
3. Глей с‘а можем да перифразираме един вицепремиер от Прехода, в зората на Прехода, който беше казал: „Е*аси държавата щом аз съм ѝ вицепремиер“. Бих казал – е*аси първенството, ако „Левски“ е първи, с тая игра от снощи.
(Томислав Русев – https://www.youtube.com/watch?v=U6EHP0x8LoE – 01:18 мин.)
4. Трета смяна, Хубчев я направи некъде [..] на майната си, когато мачът вече е заминал. (Томислав Русев – https://www.youtube.com/watch?v=_jC8nxYtK-o – 02:59 мин.)
Особено важно място във футболната лексика заемат аналогиите с войната. На тази тема са посветени редица изследвания на езиковеди, сред които най-ярко се отличават тези на Владимир Досев. Според него този тип лексика е плод и на политическия маркетинг. В своята статия: „Персонален маркетинг и политическа реч“ той поставя футболната и политическата лексика на една плоскост, като аналогия с военната лексика. В нея той твърди: „В медиите спортното състезание често е представяно като военна битка. Същото твърдение се отнася с пълна сила и за политическите избори.“ Речта на футболния коментатор е доста по-особена, нейната задача е да отразява ставащото на терена в настоящия момент. Допълнително се усложнява с динамиката и напрежението в играта и успешното задържане на зрителския интерес. Според Владимир Досев това води до „прекомерен стремеж към езикова атрактивност“. Тя се постига чрез тропикализирана лексика, като някои примери трудно могат да се съчетаят с правилата за правилно общуване в медийния регистър.
За коментаторската устна реч са характерни изказвания от типа: стреля, прониза, застреля, атака, контраатака, нападение, отбрана, капитан. Според зрителската аудитория и според други изследвания, наличието на обидни квалификации и разговорни маркери се отразяват пряко и в различна степен върху схващането на журналистическата реч като образец за престижно речево поведение. Промените в нагласите и ценностите на аудиторията към различните модели на публичната реч определят и избора на езикови средства, които пък формират мястото на спортния комуникативен акт в журналистическия регистър. Изследванията на спортния дискурс сочат, че основен маркер на спортния журналистически регистър в българските медии е прекомерната тропикализация на езика. Употребата на стилистично маркирана лесксика зависи от типа дискусия, участниците, темата и степента на субективност и спонтанност на речта.
В анализираните формати изобилства от такива примери, тъй като стилистично маркираната лексика от спортния регистър автоматично се прехвърля върху медийния, посредством тематиката и субективното отношение на говорещите. Футболната страст и пристрастия личат ярко и в коментарното студио „На ринга“, и във видео блога „С бутонките напред“. Интересно обаче е, че честотата на употреба на военната лексика намалява с „отминаването“ на срещата, т.е. в „На ринга“ употребата е най-редуцирана, по средата застава видеоблога „С бутонките напред“ с коментарите, непосредствено преди мач и с най-висока фреквениця е речта на спортния коментатор. За аргументаця ще приведем последователно и няколко примера от всеки формат:
1. Последните 5–6 минути преди края на мача в Стара Загора имаше абсолютно идентично положение, ръка на защитник на ЦСКА при центриране остро... но пак имаше 3-4 метра разстояние, поне. Ръката не беше нито прилепена, нито нищо... удари футболист на ЦСКА...
(Крум Савов – 26:47 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=Q_jHioo5obY&t)
Скъсаха се от еднотипни и безплодни, в крайна сметка, атаки „червените“.
(https://www.youtube.com/watch?v=m0h6ZzlVnCY – Николай Александров)
Контраатака на ЦСКА, пуска хубав авантаж Вълокв, защото топката остава притежание на „червените“ и те вече атакуват чрез Едвин Джеси, който се надиграва един на един, Джеси, сменя посоката, удар на Джеси, Алу Соу след това, Николай Михайлов спасява. Изстрел във близкия ъгъл на Николай Михайлов.
(https://www.youtube.com/watch?v=OdT2O_UPEYo – Илиян Енев – 00:30 мин.)
От изброените примери може да се обобщи, че в резултат на военните лексеми, цинизмите и вулгаризмите, характерни за футболния език, спортните медии катализират напрежението и провокират агресия в стремежа си към акцент върху информацията чрез по-зрелищен изказ.
Подборът на лексикалните средства в медийното общуване (и не само) се осъществява и в зависимост от личния избор, който бива повлиян освен от професионалната дейност, също и от социалната среда и обществения живот. Употребата на стилистично маркирана лексика се определя в зависимост от ситуацията на общуване – време, място, предмет, задачи, цел. Тя има специализиран стилистичен статут и включва в себе си два типа лексика – разговорна и книжовна. Според функционалните си възможности и емоционалната си и експресивна същност, думите се отнасят към някои от стиловете, като именно те го изразяват. В трите журналистически формата, които наблюдаваме и анализираме, също се среща изобилие от метафорична и метонимична лексика. Чрез нея се постига атрактивност и оригинално звучене и става по-достъпна и лесно „смилаема“ за обикновения зрител. Като следваме досегашния ред на представяне, ще започнем с предаването „На ринга“. Тъй като то е с най-голяма продължителност и темите са разнообразни, често речта е стилистично маркирана, а това, както ще стане ясно, зависи от настроението, емоционалното състояние и личното отношение на говорещите:
1. Много се подигравахте на „Левски“, когато Делио Роси ги беше закопал. (Крум Савов – 11:32 мин.)
2. Аз ви казах мнението на Ярек Колаковски – прекрасно момче, много добър футболист, но не е готов за големия футбол. Думите му бяха: „Ако отиде в елитно първенство ще се счупи още от началото“, то така и стана. (Лъчезар Николов – Чезари – 22:48 мин.).
Във видеоблога „С бутонките напред“ настроението е още по-приповдигнато, субективизмът в коментарите е още по-красноречиво изразен, а фреквенцията на метафоричната и метонимична лексика тук е най-висока. От значение са и по-кратката продължителност на епизодите, които най-стегнато, точно и емоционално могат да се представят фактите чрез стилистично маркирана лексика.
Не днес на този стадион в Запорожие, а второто полувреме в София трябваше да бъде натиснат докрай педала. (Николай Александров – 04:08 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=zUZYeGZ4mdQ)
Стамен Белчев ми харесва, защото има треньори, които изповядват все още така наречения по-романтичен футбол, с повече комбинации, с повече подавания, на мен този футбол, от такива треньори ми харесва, дори със по-скромни отбори, то си им личи. (Томислав Русев – 01:53 мин.)
„А“ група отново има боксова круша, Ефбет лигата има боксова круша [..] … тоест каквито оценки да дадем за „Левски“, минаваме през този от „Витоша“ е страшна трагедия, не може дадеш реална оценка. (Томислав Русев – 06:50 мин.)
(Примерите може да проследите тук – https://www.youtube.com/watch?v=xnCWn-EgGiM)
При прекия коментар на директен мач на „вечно дерби“ (и не само) с най-висока честота на употреба са, разбира се, метафорично и метонимично преосмислената военна лексика. Ние обаче ще фокусираме вниманието си основно върху няколко по-различни примера:
1. Това е краят! „Левски“ спечели срещу ЦСКА с един на нула след автогола на Перейра, в добавеното време на първата част. Скъпоценни три точки за тима на Георги Дерменджиев и „Левски“ се изравнява с ЦСКА като точки... (Илиян Енев – 07:04 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=OdT2O_UPEYo)
2. Центриране на Тиаго, удар и два на нула за ЦСКА. Евандро е точен... Още веднъж изпълнението на Тиаго, никой не покри Евандро, Райнов се опита да го спре, но беше закъснял, нямаше какво да направи Николай Михайлов.
(Илиян Енев – 08:08 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=ntfmB_KIlNk)
В медийното пространство и в частност в спорната журналистика, фразеологизмите също намират своята широка употреба. При работата с фразеологизми е важно да се отчита тяхната специфика като маркери на културния код на даден колектив. Характеризират се с образност и експресивност. Най-общо те функционират като образни синоними на стилистично немаркирани думи. Могат да се разгледат като верабализирана система от идеи, асоциации и образи. В това е и смисълът им – да представят отношение, оценка, емоция чрез образността. Употребата на фразеологизми може да се съотнесе до една от основните тенденции в езика – езиковата икономия. Законът за езиковата икономия представлява стремежът на човек да предаде максимум информация чрез минимум езикови средства. За носителите на езика е много по-лесно да характеризират дадена ситуация с употреба на фразеологизъм, вместо с дълго обяснение.
В предаването „На ринга“ заради експресивния и анализиращ характер на формата, често се случва да срещнем фразеологизми, с цел постигане на атрактивност на изказа, изразяване на емоционална оценка и езикова иконимия.
А сега като не вземаме трансфери, к‘во прайме? Само продаваме футболисти и сме цъфнали, та вързали. (https://www.youtube.com/watch?v=DnslI0xm18w – Лъчезар Николов – Чезари – 22:40 мин.)
В спортния влог „С бутонките напред“ обстановката е сходна. Тук коментарите и оценките са още по-субективни, изказът е още по-експресивен, а това се отразява върху фреквеницята на фразеологизмите.
1. От УЕФА дори тези неща не им пука, те не им дреме... […] Тях ги интересува от груповата фаза нататък, така че както се казва и на арменския поп да се оплачат „червените“ кел файда, жалко.
(Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=zUZYeGZ4mdQ – 09:15 мин.)
В преките коментари на футболните срещи сравнително по-рядко се срещат фразеологични словосъчетания. За коментаторската реч е характерна високочестотната употреба на заемки, пряко свързани с футболната терминология. Интересно е да се проследи систематичното отношение на синонимия (взаимозаменяемост) във футболната лексика при единици от чужд и домашен произход. Лингвистичните изследвания в тази област посочват някои заемки и препоръчват ограничаване в употребата им, за сметка на българската лексика, която би звучала така: ъглов удар – корнер, 11-метров наказателен удар – дузпа, нарушение – фаул (в устната реч дори фал), странично хвърляне – тъч и пр. По отношение на краткостта им обаче Законът за икономия на езика е категоричен и безпощаден. Затова те са тенденциозно наложени и се употребяват като синоними, без задължителен превес на българския вариант.
Сравнението е един от любимите и често използвани похвати на спортните журналисти, когато демонстрират своята експресивност. В речта на българския футболен коментатор, то също има своето специално място. Сравнението е стилистична фигура, която се използва за съпоставяне на на пръв поглед несвързани категории и различни обекти. Основната цел на говорещите е стремежът към атрактивност на речта, привличане на вниманието и скъсяване дистанцията със зрителите. Сравнението е един от най-лесните начини за постигане на образност и хумор, както и аудиторията да бъде провокирана, разсмяна, а от там и спечелена.
Видовете сравнения са с най-различен характер: с поведението и характеристиката на животни – основната идея е както израз на възхищение, чрез качествата и уменията на някои животни, така и обратното – чрез слабостите им се постига осмиване и ирония.
1. Този мач, щях да кажа клишето на коментаторите по телевизиите, най-добре да бъде забравен. Не, той няма да бъде забравен, такива мачове се помнят, когато те бият като куче на „Герена“ с 0:4, т‘ва не бива да се забрави и такива неща не бива да се прощават. (
https://www.youtube.com/watch?v=ksjhEWLBQlU – Томислав Русев – 07:00 мин.)
Друг вид сравнение е с популярни имена на личност и обекти, станали нарицателни за определени качества, недостатъци и характеристики. По този начин обстановката се представя по-атрактивно и образно. Често срещани са сравнения с природни и културни забележителности, сгради и т.н.
2. Ще търсим чудесата там, ясно е на всички в Страсбург – „Локомотив“ Пловдив, точно това е страната, където българите са в страната на чудесата, като Алиса. (https://www.youtube.com/watch?v=lmZgKwkphss – Томислав Русев – 01:53 мин.)
Образност се постига и чрез сравнения при изграждане на портрет. При описателните сравнения се изграждат физическите характеристики, умения или липса на такива на футболисти, треньори, дори положения и т.н. Всичко може да е обект на сравнение от спортните коментатори: начин на игра, физически данни и т.н.
3. Защо примерно треньора вкара Божинката? Този човек в момента, в който влезна в игра, той отигра ли една топка? Той подтичваше като някакъв ветеран от мача Бистрица с Лудогорец.
(Лъчезар Николов – Чезари – 40:39 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=Q_jHioo5obY)
4. Ами, 18-ти номер от „Дунав“ изведнъж там се свлече, се хвана за бъбрека, сякаш току-що пакистански контрабандисти на бъбреци са му отнели единия бъбрек и той се свлича на земята, хвана се тука...
(Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=m0h6ZzlVnCY – 08:36 мин.)
Интересен е случаят с т.нар. „политически некоректните“ сравнения, в които присъстват редица стереотипи от обществения живот и езика. На определен социален колектив или националност се приписват различни общоприети качества или недостатъци. Начинът, по който тези сравнения ще бъдат възприети, зависи индивидуално от зрителите, тъй като често са на границата на политическата коректност и някои зрители биха ги сметнали за обидни и накърняващи авторитета. Често целта не е такава, а напротив – постигане на атрактивност и изразяване на експресивност при отразяване на спортното събитие.
5. Съдията се държеше така, сякаш, той е швейцарец да уточня, сякаш има някоя украинска любовница, по този начин съдеше за българския и украинския тим.
(Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=XJN4gY595mQ – 04:18 мин.)
Последният тип сравнения, които спортните журналисти често употребяват са свързани с професионални характеристики, звания, определена професия, занаят, призвание, дори и благороднически титли и т.н.
6. Украинците бяха изпуснати като рибар, който хваща голям сом, голям шаран и точно преди да го хване, преди да го хване с мрежичката... да го прибере и рибата се изплъзва, откача се от кукичката, или дори още по-наивен пример бих дал докато е вече в ръцете му го изпуска, защото ЦСКА изпусна Зоря Луганск.
(Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=XJN4gY595mQ – 00:58 мин.)
Следващата лексикална особеност, която ще разгледаме, е хиперболизирането. Основната цел за използване на хиперболи е привличането на внимание на събеседника или слушателя върху дадена ситуация или акцентиране на определени детайли от нея и едновременно с това да се създаде силно преувеличена представа за нея. Употребата на хиперболизирани изрази отново пряко зависи от характера на предаването и степента на експресивност в речта на говорещите. Тя е свързана със субективното им отношение и обикновено се използва, както за привличане на внимание, така и за изразяване крайна степен на оценка. Коментарното студио „На ринга“ е със средна честота на употреба, за сметка например на влога „С бутонките напред“. Във видеоблога голяма част от коментарите се правят непосредствено след мач, а това, както и темата, е от ключово значение за емоционалното състояние и речта на говорещите.
1. Ама ‘айде понеже сега си ироничен, кажи ми кои мачове „Лудогорец“ взе със съдии в Европа, че аз не се сещам? [...] Е, те са толкова двеста хиляди и от преди 20 години, че не ги помниш. (Крум Савов – https://www.youtube.com/watch?v=DnslI0xm18w – 48:23 мин.)
Поради факта, че коментарът се прави непосредствено преди края на мача, във видеоблога, емоцията се отразява пряко върху речта на говорещите, които освен в качеството си на спортни журналисти се изразяват прямо и като привърженици на съответния отбор. Това е и определящо за по-високата фреквенция на редица интересни хиперболи, които му придават експресивна окраска и атрактивност.
1. Хубчев лъга, че […] Както […] ‘айде да не говора, ще спра до тук […] Щях да кажа както Люпко излъга за хиляда неща, ама там да не се бъркам. Люпко, когато беше на „Герена“ говоря, сега си е в ЦСКА.
(Томислав Русев – 07:09 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=_jC8nxYtK-o)
2. От толкова много центрирания днес от страна на „червените“, то половината мач Турицов отдясно скъса се да центрира, центрира, центрира. Този накрая влезе, други, тоя – центрирания, центрирания... Как тая топка не отиде в Гюргево не ми е много ясно? (01:50 мин.)
Пет минути по-късно имаш положение, Кристиян Малинов първи път шутира – не успява, ами след това подай я, бе, момче, подай я бе. Този Тони Уот е в най-чистата позиция, когато някога в цялата си кариера е изпадал, бе. Той никога там по онези дърводелски шотландски девизии не е изпадал в такава ситуация. (https://www.youtube.com/watch?v=m0h6ZzlVnCY – Ники Александров – 06:11 мин.)
Следващото езиково явление, което ще разгледаме са елипсите в речта на спортните журналисти. Елипсата е характерен похват за художествения стил и представлява изпускане на дума или израз, който следвайки пътя на логиката се подразбира. Той е специфичен метод, с който говорещият си служи, за да изрази най-добре своята мисъл, чувство или да изгради образ. В основата на това явление е заложена идеята за Закона за икономия на езикови средства. Тя се основава на едно изключително свойство на езика – излишеството. Според този закон от речта изпадат езиковите елементи, чието значение лесно се подразбира от контекста. Главно е схващането и възприятието, че езиковата дейност се характеризира със стремеж към икономия на енергия при общуването.
В онлайн предаванията „На ринга“ и „С бутонките напред“ те се осъществяват естествено в хода на комуникативния акт и могат да се обяснят като стремеж към бягство от прекалена обстоятелственост. Ролята на елипсите в този формат има и експресивна функция, която се реализира с нетърпението на говорещия да направи субективен коментар, което пряко зависи от темата и обсъждания проблем.
Каква титла, какви 5 лева? От всичките дербита – 3 точки [..] 4 точки от 4 хикса? (Крум Савов – 07:32 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=DnslI0xm18w)
Той ли е, да не ги бъркам там, кой от Шотландия, кой от Ирландия, кой от [..] Плимут, то – големи [..] юнаци.
(Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=m0h6ZzlVnCY – 06:33мин.)
Друг е случаят с елипсите при спортния коментар на мач. Той като жанр от публицистичния стил съдържа основните му функционални характеристики – официалност на речта, логичност, точност и последователност, стремеж към икономия и стегнат изказ, стандартност на комуникацията, образност и експресивност. Нуждата от елипси е речта е по-голяма, заради динамичния характер на играта и емоционалността, понякога и драматичност. Интонацията има определяща роля при елипсите – чрез нея коректно и логично се „попълват“ изпуснатите думи.
1. „Сините“ атакуват, удар от дистанция – над вратата...
(Илиян Енев – 01:43 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=ntfmB_KIlNk)
2. Али Соу опита да продължи към Жоржиньо – Жоржиньо в наказателното поле, Жоржиньоо – Николай Михайлов спасява с една ръка – Жоржиньо пропуска. Добре отигра положението Жоржиньо, беше изпуснат от защитата на „Левски“ – Николай Михайлов спаси.
(Илиян Енев – 05:48 мин. – https://www.youtube.com/watch?v=OdT2O_UPEYo).
От гледна точка на емоционалната страна в речта специално място заема употребата на междуметия. Те са аморфни, незименяеми думи, които изразяват чувство или силна емоция. Те нямат номинативно значение, често зависят от интонацията на говорещите и се характеризират със самостойно ударение, често по-силно от останалите лексеми. Те имат точно, фиксирано и красноречиво лексикално „значение“, свързано с конкретното емоционално състояние, което всъщност изразяват. Тяхното значение се формира на базата на представата за конкретни звуци и чрез това по-специфично значение речта става по-атрактивна и експресивна. В медийните формати също се срещат междуметия, като те маркират емоционалния характер на изказването. В предаването „На ринга“, заради честите дебати, междуметията се използват за изразяване на противоположно становище или за постигане на по-голяма образност. Като цяло употребата им не е толкова постоянна, но това зависи най-вече от емоционално-експресивното състояние на говорещите и от дискутираната тема.
1. Галиш ги по главичката, стоят със лапичките, верни на господаря, джафкат, радват се. Господарят им казва „Я вижте тоя“ – брррр, се нахвърлят с к‘вото и да се сетят, с обиди и така нататък.
(Лъчезар Николов – Чезари–https://www.youtube.com/watch?v=DnslI0xm18w – 09:48 мин.)
Във видеоблога „С бутонките напред“ заради краткостта на епизодите и експресивния характер на коментарите води до още по-висока фреквениця на междуметията. С тях се постига образност и атрактивност на изказа, като най-често изразяват несъгласие, възмущение или ирония.
1. Но ми се иска някой да влезе като Гара Дембеле на времето. Влиза и дум-дум-дум-дум-дум-дум и до Нова година вкарва 20 гола, ей така искам някой да влезе, иначе даваме им време, к‘во да ги прайме, то и да не им дадеме време, те са си там.
(Томислав Русев – https://www.youtube.com/watch?v=U6EHP0x8LoE – 04:48 мин.)
Да те подхвана на любимата ми тема, която аз пак така съпреживях с продажбите на Каранга, на Мауридес, на кой ли не. Така част от „червените“ фенове тогава: „Уау, страшна сделка направихме“ чичо Пешо от Петрич и бай Гуньо от Добрич са много щастливи, че примерно ЦСКА е продал каранга за 2–3 мил‘она и вероятно очакват някакви проценти и дивиденти да отидат при тях. (Николай Александров – https://www.youtube.com/watch?v=jbzLxUKWIqw – 01:23 мин.)
В прекия коментар междуметията не са често явление, те се употребяват обикновено като израз на изненадата на коментатора. При прякото предаване речта е спонтанна и при по-интересни положения, центрирания или голове се случва говорещият да не може да скрие емоциите си и естествено да внесе в изказа си междуметия.
1. Ооо, много красиво изпълнение на Станислав Костов! Заслужава аплодисменти това, което направи Станислав Костов, с гръб към вратата, вижте как отклони топката, за да я изпрати в десния ъгъл на Витаутас Черняускас. Много технично и красиво.
(Илиян Енев – https://www.youtube.com/watch?v=zN-drkVZl7E – 07:41 мин.)
2. Иванович максимално затруднен, може и тук ЦСКА да се възползва... Ооо, какъв гооол! 4 на 0 в полза на ЦСКА и какво изпълнение, какво изпълнение, наистина уважаеми дами и господа. Когато гледаме европейски мачове сме свикнали да виждаме европейски голове. (https://www.youtube.com/watch?v=X65thPeOB8o – 03:27 мин.)
Футболът винаги е бил всеизвестен и силно значим социален феномен, който събира много хора, независимо от възраст, пол, националност и обществено положение. Спортните медии са естественото продължение на този феномен. От известно време насам се забелязва този стремеж към медиен маркетинг на журналистите – да прехвърлят същия дух, експресия и усещане от терена върху екрана. Това, обаче, не се възприема негативно, въпреки схващането, че работата на журналиста е да бъде максимално обективен в своето отношение и оценка. Напротив, именно обективните заключения на фона на субективните коментари, провокират интереса на потребителите. Участниците заявяват своите футболни предпочитания и това предизвиква реакцията, което е достатъчно. Неслучайно анализираните епизоди са свързани с ЦСКА и ПФК „Левски“, от тях най-ярко личи експресивността и изобилието на стилистично маркирани средства. В жанровете речта на журналистите се реализира така, че максимално да успее да приобщи зрителя към дискутираната тема.
При излъчвания с аналитичен характер, изводът е, че речта се характеризира като спонтанна, за това и на моменти експресивна и силно въздействаща върху обикновения зрител. В коментарното студио „На ринга“ от ключово значение за речевите особености са дължината на епизодите и фактът, че предаването е с обзорен и аналитичен характер. Затова речта е с най-ниска степен на експресивност, за сметка на останалите два жанра. Обикновено динамиката на речта стриктно следва динамиката на играта, но тук повишената емоционалност възниква като резултат на провокативния характер на речта на участниците. Тяхната основна цел е чрез стилистично маркираната реч да придадат необходимата образност и да предизвикат опонента в събеседването или дори зрителя.
Още по-интересен е случаят с видеоблога „С бутонките напред“. Коментарите са непосредствено след мач, което предполага изказът да бъде огледален на резултата и показаната игра, т.е. силно стилистично маркирана, пряко отражение на емоционалното състояние на говорещия. Комуникацията има два плана – един, който се доближава до аналитичния характер, където по-специално място има семантичното поле, и втори – с по-централен отзвук към привърженическата емоция. Видеоблогът е свързващо звено и медиатор между другите два жанра. Стилистично маркираната реч и субективното отношение са хитър журналистически и маркетингов ход за провокиране на реакция – одобрение или неодобрение в „живите“ формати. Емоцията от терена може да бъде пренесена в коментара само чрез истински привърженик и компетентен журналист, като и двете се реализират в лицето на Николай Александров и Томислав Русев.
В прякото предаване на футболен мач, речта на коментатора се характеризира като най-динамична, експресивно натоварена, но и най-стилистично издържана. Интересното е, че сходните положения по време на игра водят до сходен начин на изразяване, а оттам и до редица повторения, което се счита за недостатък. Друга важна особеност е, че тенденцията за двуликия образ на коментатора – като журналист и привърженик бавно и сигурно си проправя път и в това медийно поприще. Специфичното обаче е, че тук не се възприема положително от зрителите и е белег на непрофесионализъм. Следователно изискваната обективност в речта на коментаторите и употребата на умерено количество маркирана лексика е резултат от напрегнатото общуване, свързано с неизвестния развой на играта. Колкото речта е по-динамична и онагледява пряко онова, което се наблюдава, то толкова по-стилистично издържан и професионален се изисква да бъде изказът.
Последните десетилетия показват, че пътят към тенденциозно стилистично разчупване на езиковата рамка е постоянен и необратим процес. За сметка на това при направените наблюдения върху речта на спортни журналисти от последните седмици и месеци, доказват, че той не се реализира еднакво и навсякъде. Там, където традициите съществуват по-дълго, е необходимо повече време, за да бъдат успешно обновени.
БИБЛИОГРАФИЯ
Армянов 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем. София, 1989.
Влахова 1999: Влахова, Р. Агресивността в езика на медиите. – В: Медиите и езикът. София, 1999, с. 139–143.
Георгиева, М. За неезиковата природа на междуметията. сп. „Българска реч“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISSN 1310-733X; С. 2018. кн. 2. с. 51–59.
Граматика на съвременния български книжовен език. Т.II. Морфология, София, 1998.
Гецов 2000: Гецов, А. Езикови манипулации в спортната преса, Велико Търново, 2000.
Досев 2008а: Досев, Вл. Футболна лексика и фразеология в съвременния български. Дисертационен труд, защитен на 30.10.2008 г. пред СНС по славянско езикознание. Решение на ВАК от 10.12.2008 г.
Досев 2008б: Досев, Вл. Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии – В: Проблеми на социолингвистиката IX. Агресията на уличния език. Международно социолингвистическо дружество. София, 2008, с. 220–225.
Досев 2010: Досев, Вл. Речта на футболния коментатор (лексикални особености). Сб. от Осма национална конференция „Проблеми на устната комуникация“ с тематичен блок, посветен на 10-годишнината на в. „Янтра днес“, Велико Търново, 5–6 юни 2008 г. Научна редакция: проф. д-р Христина Станева, доц. д-р Анелия Петкова, доц. д-р Мария Илиева. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, книга 8, 2010, с. 97–104.
Досев 2014a: Досев, Вл. Комуникация и медийна манипулация. Варна: Издателство „Наука и икономика“. Икономически университет – Варна, 2014.
Досев 2014б: Досев, Вл. Манипулативната роля на метафорите в медийния дискурс. Варна: ИК „Стено“, 2014, с. 144.
Досев 2017: Досев, Вл. Непознати приятели, познати неприятели. – В: Обществени комуникации 7, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2017, с. 230–242.
Досев 2017: Досев, Вл. Персонален маркетинг и политическа реч. – В: Маркетингът – опит и перспективи. Сборник с доклади. Международна научна конференция посветена на 20 години от създаването на катедра Маркетинг при Икономически университет – Варна, България, 29–30 юни 2017.
Ефтимова 2018: Ефтимова, А. Регистри в журналистическия дискурс. София, 2018.
Колев 2018: Колев, Д. Словообразувателни особености на новата субстантивна лексика от областта на спорта в българския и чешкия език. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, БАН, София, 2018. https://philol-forum.unisofia.bg/slovoobrazuvatelni-osobenosti/.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.
Пашов 1989: Пашов, П. Практическа българска граматика. София, 1989.
Dosev 2008: Dosev, Vl., Football Lexis and Phraseology in Contemporary Bulgarian. – In: The Linguistics of Football. Language in Performance band 38 Narr Francke Attempto Verlag CmbH+Co.Kg Tuebingen 2008, 63–71.