Въведение
Хриси Авги (Χρυσή Αυγή) – в превод от гръцки „Златна Зора“, е партия на крайнодесни националисти с неонацистки уклон, имаща своя богата история[1], специфични принципи и позиции в гръцкото политическо пространство. Неин лидер и учредител е Николаос Михалолякос (Νικόλαος Μιχαλολιάκος). Партията е създадена през 80-те години на 20 век, но е активна в политическия живот на страната от средата на 90-те години. Участва в изборите за Европейски парламент (1994 г., 2009 г.), на националните избори (1996, 2009), на общинските – 2010 година. Изборите на 17 юни 2012 г. ѝ носят 7% и са избрани 18 депутати, като за пръв път Хриси Авги влиза в парламента. През 2014 има 9,40 % от общия вот на страната и е на трето място, а през 2015 г. на парламентарните избори отново е трета политическа сила с 6,28%. През 2019 г. се наблюдава драстичен спад – за партията гласуват едва 4,88 % на изборите за Европейски парламент и 2,93% от избирателите на националните избори, така крайнодясната партия излиза от гръцкия парламент.
Целта на настоящето изследване е да проследи и анализира политическия език на крайнодесния политически субект, в който отчетливо се очертават белезите на омразната реч и множеството от уродливите ѝ форми. Реториката на омразата имплицитно е заложена още в идеологията на Хриси Авги. Активистите от партията имат твърди позиции, които неотменно отстояват, предизвиквайки серия от събития, които отекват в обществено-политическия живот в Гърция. Те разполагат със специфичен реторически инструментариум, с обслужващи идеите им лингвистически репертоари и арсенали, които до голяма степен прилягат на една крайнодясна националистическа организация с неонацистки уклон. Оживява една остаряла реторика в ново време с типичните си семантични, лексикални, метафорични и пр. суровини, чрез които езикът на омразата тържествува и рисува грозното лице на антихуманността.
Политически език. Феноменът език на омразата
Политическият език е провокативно поле за изследване от политолози, лингвисти, психолози, социолози, реторици, журналисти и др. Чрез него се изгражда мост, който свързва субектите в комуникативния поток, за да се осъществи политическата комуникация[2]. Неговата функция не е да описва обективна реалност, а напротив – с него се създават нови социални светове, както и алтернативни несъществуващи реалности. Политическите послания зависят от историко-политическия контекст на произнасянето. Той включва повод, време, място, цел, средства, аудитория. Изключително много зависи от субективните предварителни нагласи на адресатите (техните „атитюди“ или „установки“). Всеки политик формулира вербални стимули, чрез които да предизвика определена, желана от него реакция у аудиторията. Думите тук трябва да са своеобразни медиатори на значенията, за да се разбират от реципиентите. Политическият език е един от най-силните инструменти за оказване на въздействие. Едно от най-мощните оръдия за манипулация. Чрез него достигат политическите послания, които могат да информират, да въздействат, да убедят в дадена идея и да провокират определено поведение, да инициират действия и мобилизация на симпатизантите.
Политическият език на омразата (hate speech)[3] от своя страна е езиков феномен, който набира скорост и се настанява трайно в общественото пространство и все по-често става част от политическия дискурс. Това е език, който насърчава дискриминацията на базата на расови, верски, етнически, политически, полови, възрастови и др. различия. Това е език, който провокира гневна енергия и генерира крайни, екстремистки действия. Въздействие върху аудиторията се оказва чрез емоционалните призиви, обвинения, нападки, критики, порицания и заплахи. Така се разпалват ксенофобията, расовата омраза, антисемитизмът, както и агресивният национализъм. Езикът на агресията има амбивалентна същност, той може да се определи, от една страна, като свобода на словото, а от друга, като злоупотреба с него, водеща до дискриминация и накърняване на човешката личност.
Политическото говорене на Хриси Авги е съставено преди всичко от език на омразата. Най-често това се изразява в мощно генериране на ксенофобски, антиимигрантски и антикомунистически настроения. Политическите послания на Хриси Авги до електората ѝ се свеждат най-вече до опити за разпалване на верска, расова, етническа дискриминация и пр.. Използват различни реторически стратегии, за да постигнат целите си, една от тях е прокламирането на националистки идеи, които целят да докоснат най-чувствителните кътчета на гръцката душевност. Национализмът тук е средство за пропаганда, манипулация и подклаждане на нетърпимост към всички „други“.
Част от езика на омразата е радикалният негативизъм и отричането на всичко, което не кореспондира с представите на Хриси Авги за политика и с техните политически идеи. Те разделят политическата класа в Гърция на „ние“ и „те“ и демонстрират пренебрежение, неуважение и опити за дискредитиране на политическите си опоненти, посредством реториката си. Това създава лош политически климат в гръцкия парламент и често поставя националистическата партия в изолация. Неконтролируемото използване на омразна реч води до своите последствия за партията, която постепенно намалява общественото си влияние и отстъпва от политическата сцена.
Политически лозунги на Хриси Авги
Много важно място от гледна точка на езиковото въздействие върху аудиторията играе лозунгът. Лозунгът има функцията точно, кратко и ясно да синтезира политическите идеи и цели на политическата пропаганда. Той е форма на убеждаване, съдържаща манипулативни, информационни и оценъчни комуникативни техники. Лозунгът винаги е адресиран към определена аудитория и носи определено политическо послание, което да провокира и подтиква към действие. Неговата цел е да сплотява емоционално чрез възвишен идеал и да създава съмишленици, от една страна, а от друга, да настройва срещу политическите опоненти.
Водещият лозунг на Хриси Авги, който до голяма степен се е превърнал и в техен девиз – „H Ελλάδα ανήκει στους Έλληνες“ („Гърция принадлежи на Гърците“) (виж Фигура 1), е емоционален призив за отстояване на гръцката идентичност, както и послание към симпатизантите да се обявят заедно срещу всички чужденци, които населяват тяхната територия. Искат да внушат идеята за присъща принадлежност на родината към народа ѝ и да призоват всички сънародници да подкрепят тяхната политика за „очистване“ от всички „чужди“ и установяване на чиста гръцка раса. Те претендират, че са единствените защитници на гръцкия национализъм. Стиснатият юмрук, изобразен на лозунга, създава усещане за противопоставяне, за готовност да се борят дори със сила, за да постигнат желаната цел. Този лозунг често се скандира[4] и на площадите по време на митингите на Хриси Авги.
Острото противопоставяне и дискриминация срещу имигрантите се изразяват най-точно в лозунга: „Έξω οι λαθρομετανάστες“ или „Вън нелегалните имигранти“. Лозунгът излива кипящата гневна енергия у членовете на партията, които се обявят срещу пребиваването на нелегалните имигранти в Гърция и прокламират за тяхното изгонване. Тази позиция е част от идеологията, която активистите от Хриси Авги последователно следват.
С подобни конотации е и следващият лозунг, на който ще се спрем: „Όχι τζαμί στην Αθήνα“ или на български – „ „Не“ на джамия в Атина“. Тук Хриси Авги показват категорично нежелание за религиозна свобода в рамките на държавата си. Лозунгът им открито прокламира верска нетърпимост и дискриминация. Те заплашват, че ако се стигне до построяване на джамия в столицата, ще отговорят с масови протести и няма да допуснат това начинание[5]. Целта на политическата пропаганда на Хриси Авги е да акумулира деструктивни сили у симпатизантите срещу хората с различна религия.
Това не е единственият лозунг, издигнат срещу друговерците. В центъра на Атина активистите от крайнодясната партия неведнъж организират протестни шествия, които предизвикват ескалиране на напрежение: „Който не иска Гърция и религията ѝ, да си извади паспорт и да ходи в Азия“.
Следващият лозунг изразява негодуванието на Хриси Авги срещу задържането[6] на нейните лидери и е реплика към политическите опоненти (виж Фигура 2) – „Όχι φυλακές για τους Εθνικιστές – H Ελλάδα θα νικήσει!“ („Не на затвор за националистите, Гърция ще спечели“). Лозунгът е с цел да се внуши несправедливостта, която според тях е акт, насочен не само към членовете на партията, но и към гръцкия народ като цяло. Пропагандата е, че задържаните отстояват националистическата идея и се борят за благото на гръцката държава, а задържането им е кощунствено дело, ощетяващо народа им. Това е един вид апел, който цели приобщаване на масите към каузата – да се освободят политическите дейци от Хриси Авги.
В края на синтактичните конструкции на лозунга φυλακεσ – εθνικιστεσ (филакес-етникес) се наблюдава употребата на реторическата фигура – хомойотелеутон[7]. Хомойотелеутонът е синтактично обусловен, представлява повтаряне на една и съща глаголна флексия в края на последната дума. Това създава специфична ритмизация, която прави лозунга лесен за запомняне. Хриси Авги използват тази манипулативна техника, за да окажат въздействие върху аудиторията при информационен и времеви дефицит. Тя се използва и в рекламните спотове, в песните за рекламиране на определени продукти и пр.
Тук се забелязва и друг реторически похват във втората част на фразата: H ΕΛΛΑΔΑ ΘΑ ΝΙΚHΣΕΙ ( И Елада та никизи). Тя е отчетливо неритмична, което е в контраст с първата фраза. В средновековната стилистика това е похватът на т.нар. „отслабване“ или „парамитиа“[8]. Целта е да се намали впечатлението, което създава използването на манипулативната техника хомойотелеутон.
Девизът на партията : „Аίμα, τιμή, Χρυσή Αυγή“ („Кръв, чест, Хриси Авги“)[9] отново е емоционално маркиран като целта му е да провокира патриотично чувство, да сплотява съмишлениците, които са част от една общност с общи идеи, ценности и етническа принадлежност. Тук отново се въздейства на подсъзнателно равнище чрез римизираното слово (τιμή – Αυγή), което се запомня лесно и е отлично за скандиране.
Политически език в ораторските изяви на Хриси Авги
Освен в лозунгите, силен израз на трупана гневна енергия към имигрантите, мюсюлманите, евреите, политическите опоненти, се наблюдава и в политическите изказвания на Хриси Авги.
Показателно за омразата и нетърпимостта към имигрантите са заплахите и жлъчните изказвания на членове от Хриси Авги – „ще ги правим на сапун“; „вървете по дяволите“, „готови сме да отворим фурните“[10]. Подобни емоционално маркирани изрази са показателни за най-висша степен на антихуманност и незачитане на човешките същества. Чрез този език се рисува грозното лице на омразата в нейните ужасяващи форми.
Именно по тази линия политическият език на Хриси Авги се доближава до хитлеристката пропаганда, която прокламира антисемитизъм и най-висша степен на омраза[11] през 30 г. на XX. Ясно се усеща приемствеността между изказванията на активистите от Хриси Авги и нацистките лидери.
Хитлер пропагандира идеите си, използвайки езика на омразата, който ескалира и е вербален стимул за действия на аудиторията. Политическите послания са ясни, те целят радикално противопоставяне на расово равнище, което да премине във физически действия. Езикът тук е мощен инструмент, чрез който се запалва искрата на гнева, омразата и деструктивните човешки емоции и сили.
Именно приемствеността с нацисткото говорене на равнището на пропагандата свързва Хриси Авги с националсоциалистическото движение на Хитлер. Ораторските изяви на гръцката националистическа партия отекват в политическото пространство със силно изявения си агресивен национализъм, егоцентризъм, нетолерантност и враждебност към политическите опоненти. Техният език е образен и емоционално маркиран с негативни конотации. Чрез него изразяват цялото си презрение, гняв, негативизъм и цинизъм. Това може да се усети в една от речите на Н. Михалолякос в парламента[12].
Тук наблюдаваме едно силно емоционално говорене и остър политически език, който има агресивна доминанта. Михалолякос обвинява и порицава политическите си опоненти, заплашва ги, че ще сезира конституцията, претендира, че мерките спрямо Хриси Авги са незаконни. Езикът му е силно конфронтативен, изразява цялото му озлобление и обида. Агресивното му говорене цели да акумулира действие, да инициира отмъщение за посегателството върху партията му.
Емоционалните призиви за обединение на патриотите също имат своя функция в дискурса. Целта е да се внуши идеята, че всички патриоти могат да се припознаят в партия Хриси Авги. Дори законът им принадлежи – „конституцията е в ръцете на патриотите на Гърция“. Ясно личи желанието за осъществяване на идентификация с народа и се подчертава принадлежността към една общност.
Заканата, че „един милион гърци“ ще се опълчат срещу тях всъщност е реторичен похват, чрез който да мобилизират симпатизантите си, да ги стимулират да се опълчат на статуквото. Михалолякос преминава в директни заплахи към политическите опоненти: „Ние ще ги изгоним от политическия живот“. Това изказване е показателно за откритата конфронтация и нетърпимост към политическите противници, които той третира като врагове. Използването на първо лице множествено число всъщност показва ангажирането към каузата, опит за създаване на съратничество.
Сугестивна и емоционално маркирана с отрицателни конотации е метафората в изречението – „Да спрат с тези хитри мисли, защото ще отворят портите на ада“. Това е директна заплаха за съпротива, за остро противопоставяне, което заплашва да доведе до негативни последствия. Метафората е пример за мощна ескалация на кипяща гневна енергия. Чрез нея лидерът на Хриси Авги иска да убеди политическите си опоненти, че е готов на всякакви действия, на крайности дори, за да защитава партията и идеите си.
Михалолякос претендира, че неговата партия е единствен защитник на националистическата идея. Той заявява готовност за борба, дори за саможертва в името на идеала – „гръцките националисти са готови на всичко и на затвор дори“. Това е и кулминацията на изказването.
Полемичността става устойчив модел на поведение, използван от членовете на партия Хриси Авги срещу политическите опоненти. Особено ясно това се усеща в политическата комуникация, която протича под формата на диалог. Активистите на партията често залагат на полемиката като „спор заради самия спор“, тъй като отстояват позициите непреклонно с идеята на всяка цена да наложат тезата си. Има и фрапантни случаи, в които полемиката дори преминава във физическа саморазправа. Показателно е участието на И. Касидиарис в сутрешния блок на телевизия „Антена“[13] няколко дни преди парламентарните избори в Гърция на 17 юни 2012 г. По време на този телевизионен дебат говорителят на Хриси Авги излива чаша с вода върху опонентката си, депутатката от Гръцката Комунистическа Партия Лиана Канели и впоследствие зашлевява шамар на водещата. Тук действието отстъпва на разума и е неадекватно спрямо общественото положение на личността. Този случай отеква в медийното пространство на Гърция и е показателен за това докъде може да доведе неконструктивният диалог. Касидиарис се оказва неспособен да отговори вербално на своите опоненти и подчертава тази слабост, използвайки невербални актове на психологическо и физическо насилие. Той демонстрира надменно и арогантно поведение, което е продукт на цялата политика на Хриси Авги – обявяват срещу всичко и всички, ако не изповядват техните ценности и не поддържат техните позиции.
За реториката на омразата и тук с пълна сила важи определението на проф. Максим Мизов, че тя е „симптом и олицетворение на политико-нравствено безсилие, прикриващо се зад превърнатите форми на публично демонстрирана вербална дързост, наглост, арогантност, бруталност и цинизъм…“[14].
Заключение
Политическият език на крайнодясната партия Хриси Авги е ярък образ за омразна реч, която е устойчив феномен в тяхното политическо говорене. С ясните си политически послания, формулирани посредством езика на омразата, те въздействат върху аудиторията си от симпатизанти, у които се е насъбрал гняв и разочарование от статуквото. Чрез ораторските си изяви Хриси Авги успява да засили този гняв и да го мултиплицира, което довежда до екзалтирани и радикални действия. Акумулирането на деструктивна енергия носи своите последствия и оставя тревожни следи в гръцкото обществото. В крайна сметка злоупотребата със словото достига своя праг на търпимост – постепенно Хриси Авги губи голяма част от привържениците си и бива изтласкана от гръцкия парламент.