Критическа христоматия по история на българската литература от Освобождението до Първата световна война 1878–1014. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2019 г.
След 1989 година, когато идеологията престава да диктува подборки и интерпретации, както и да налага йерархии, новите прочити на литературата, новите христоматии стават наложителни. В тази тенденция се вписва и „Критическа христоматия по история на българската литература от Освобождението до Първата световна война (1878–1914)“ със съставители преподавателите по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Биляна Борисова и д-р Кристина Йорданова. Христоматията се явява допълнение към учебника по история на българската литература от този период на проф. Милена Кирова и към Атласа на българската литература 1878–1914 г. Стилното оформление на корицата предполага обещаващо издание.
Целите на Критическата христоматия, както са заявени в Предговора, включват запознаване с историята на българската литература от времето на Освобождението до Първата световна война, свързана с непосредственото критическо мислене върху литературните процеси и явления; създаване на представа за дейността на влиятелни критици на времето; разширяване на познанията за литературната история с възгледи и разбирания, които очертават профила на тенденции, автори и направления в литературния живот. Безспорно идеята за съставяне на Христоматия, която събира представителни критически статии, предговори, бележки, беседи, манифести от посочения период, останали встрани от популярните достъпни издания и все още недигитализирани, е много добра. В нея се откриват текстове на знакови имена от българската литература и критика като Иван Вазов, Пенчо Славейков (представен с цели четири заглавия), Симеон Радев; на изявени критици за времето си, но маргинализирани в близкото минало като Д-р Кръстев, Александър Балабанов, Андрей Протич, както и на чужди творци като Георг Адам. Винаги обаче остава отворен въпросът за подбора – дали това са „най-говорещите“ на незапознатия читател текстове, дали от тях ще си набави нужната и достоверна информация за процесите и ясна картина за общото състояние на литературата. Наистина в Христоматията липсват важни и незаобиколими статии като тази на Димо Кьорчев „Тъгите ни“ или на Боян Пенев „Първата драма на Яворов“, които по начало са леснодостъпни, но съществува вариант да се посочи къде могат да бъдат открити. Ключовият текст на Владимир Василев „Мотиви из нашата любовна лирика“, който също липсва в подбора, обаче не се открива лесно във виртуалното пространство. Върху тези въпроси би могло да се помисли, ако се предвижда електронно издание на Христоматията. За всеки текст са добавени бележки в края на книгата с кратка информация къде е публикуван, кой е авторът, как се вписва в контекста на българската литература.
Идеята за фототипно издание е защитена от съставителите – „да се запази визуалната достоверност на публикуваните текстове, а с това и да се даде възможност на читателя да усети духа на времето чрез езика, стила и оформлението на всяка една от публикациите“. По този начин е избегнато и идеологическото редактиране, манипулиране и цензуриране на статиите от периода на социалистическия реализъм. От друга страна, този тип представяне сериозно би затруднило съвременния студент поради правописа и непривичния стил. За разбирането на архаизмите и чуждиците съществува нужда от множество обяснителни бележки под линия. Основният проблем остава свързан с редакторско-коректорската практика на времето, която не е била на много високо равнище и текстовете изобилстват с грешки, включително фактологични. Дори още в съдържанието изпъква грешка в името на Димо Кьорчев – вписан като Димитър Кьорчев с текста „Индивидуализмът в нашата литература“ от социалистическото списание „Общо дело“. Но Христоматията е свързана не само с литературата и литературната теория, а изисква познания и по история на езика, което я прави мултидисциплинарна по насоченост. Така че за студентите филолози, културолози, балканисти, а и по-широки читателски кръгове, това издание е несъмнено полезно. То подпомага по-прецизните картографирания на литературни процеси и културния живот през забележителните десетилетия около предходното краевековие.