Целта на настоящото проучване е да разкрие с каква честота дадени типове срички се появяват в практическата употреба на българския и полския език. За тази цел видовете срички, употребявани в двата езика, са групирани според вида на съставящите ги фонеми и реда им в рамките на сричката. Освен това в анализа е извършено по-подробно разделение на фонемите в сричката не само на гласни и съгласни, но и по различни видове съгласни според звучността и мястото им на учленение. Поради това таблиците, отчитащи статистическите данни са значително по-обемни, отколкото може да се очаква при отчитане на разпределението само на гласни и съгласни. Причина за това е на първо място относително голямото разнообразие от съгласни фонеми в славянските езици. Отчитането на особеностите на звучността и мястото на учленение дава възможност за по-подробно осъзнаване на различията между фонетичните тенденции в българския и полския език, макар някои от тях да са забележими дори за хора без специална подготовка, докато други могат да бъдат изненадващи дори и за специалистите.
Статистическите данни в представените по-долу таблици засягат не речниковия състав на двата езика като цяло, а само честотата на поява на различните видове срички в речта. Изключително трудно е да се прецени, кои срички са средностатистически най-често употребявани, поради това, че дори един не твърде многоброен народ (носител на съответния национален език) включва много различни типове хора, различни типове социална среда, всеки от които носи свои собствени специфики и изразни средства, но на първо място защото подборът на думи винаги зависи не само от нормите на конкретната среда, а и от идиолекта на всеки езиков носител. Иначе казано, много важно е от какви текстове е почерпана ексцерпцията, обобщена в статистическите данни. За настоящата работа са подбрани четири откъса от литературни произведения (2 български и 2 полски), които да засвидетелстват повече речеви стилове, на които съответства по-голямо лексикално разнообразие и по-слабо присъствие на т. нар. паразитни думи. Но въпреки стремежа към стилистично разнообразие, една ограничена по обем работа не може да отчете напълно конкретните характеристики, тъй като стилът може да бъде много различен в зависимост от индивидуалността и художествения натюрел на писателя.
Анализът е мотивиран от факта, че досегашните анализи по тази тема (Bąk 1984) (Тилков и Бояджиев 1977) са концентрирани изключително към това кои срички е възможно да се образуват в дадения език. Дълбочината на тези анализи стига до разделение на гласна и съгласна, без да ги дели по място на учленение и звучност. Възможността на полския език да образува и толерира двувърхови срички, за разлика от българския, е известна на езиковедите, които са писали по въпроса, но това е твърде обща информация и затова е важно да се вземе под внимание значително по-подробно как фонетичните тенденции в езиците се отразяват върху структурата на сричката. Освен това методът за съставяне на практическа статистика не е прилаган досега върху българския и полския език, за разлика от анализите на речниковия състав на дадения език като цяло.
Условни обозначения на съставящите елементи на сричката в нашия текст:
V – гласна фонема. Поради значителните сходства между гласните фонеми в съвременния български и полски език, както и поради по-малкия им брой в сравнение със съгласните, те не се подразделят вътрешно според мястото на учленение.
Lb – устнен, лабиален обструент[1]
Dn – денталeн, алвеоденталeн обструент
Al – алвеолен обструент
Af – преградно-проходен обструент, африкат
Sn – носов сонант (самостоятелен или от разложена носовка)
Sl – латерален сонант
Sv – вибрантен сонант
Vl – задноезичен обструент
G – глайд/мекост на предходната съгласна
‘ – беззвучен обструент
” – звучен обструент
| Вид сричка | Български | Полски |
| V | 65 – често частица или съюз „а“, „и“; | 58 – „о“ често частица или съюз „а“, „и“ или самостоятелна сричка в средисловие; |
| VLb’ | 1 | 1 |
| VLb” | 0 | 2 |
| VDn’ | 15 | 4 |
| VDn” | 11 | 5 |
| VAl’ | 0 | 1 |
| VAl’Af’ | 0 | 2 |
| VSn | 2 | 3 |
| VSl | 0 | 1 |
| VSv | 0 | 1 |
| GV – бълг. „я“, „ю“;пол. ł + гласна | 28 | 36 |
| GVG | 0 | 5 |
| GVDn’ | 2 | 0 |
| GVDn’Al’ | 0 | 1 |
| GVDn” | 0 | 1 |
| GVDn”Dn” | 0 | 1 |
| GVAl’ | 0 | 3 |
| GVAl” | 0 | 1 |
| GVSn | 0 | 18 |
| GVSnDn’ | 0 | 1 |
| GVSnAf’ | 0 | 4 |
| GVVl’ | 0 | 6 |
| GVVl” | 0 | 1 |
| Lb’V | 33 предимно сричките па, пъ, по, пу, пе, пи; понякога и започващи с /f/; | 36 – предимно сричкита pa, po, pu, pe, pi, py; |
| Lb’VG | 0 | 2 |
| Lb’VDn’ | 4 | 4 |
| Lb’VDn” | 2 | 1 |
| Lb’VDn”Sl | 0 | 1 |
| Lb’VAl’ | 1 | 0 |
| Lb’VAf’ | 1 | 0 |
| Lb’VSn | 3 | 1 |
| Lb’VSv | 1 | 1 |
| Lb’VVl’ | 3 | 0 |
| Lb’GV | 0 | 3 |
| Lb’GVDn’ | 1 | 0 |
| Lb’GVDn’Sv | 0 | 2 |
| Lb’GVAl’ | 0 | 1 |
| Lb’GVSn | 0 | 2 |
| Lb’GVSvLb’ | 0 | 2 |
| Lb’Lb’V | 1 | 1 |
| Lb’Lb’Al’V | 0 | 2 |
| Lb’Dn’V | 3 | 1 |
| Lb’Dn’VAf’ | 2 | 0 |
| Lb’Dn’VSv | 0 | 1 |
| Lb’Dn’GV | 0 | 1 |
| Lb’Dn’Dn’V | 1 | 0 |
| Lb’Dn’Dn’SvV | 0 | 1 |
| Lb’Al’V | 0 | 5 |
| Lb’Al’VDn’Dn’ | 0 | 2 |
| Lb’Al’VAl’ | 0 | 1 |
| Lb’Al’Af’GVAl’ | 0 | 1 |
| Lb’Af’VAl’ | 0 | 1 |
| Lb’Af’GVSnAl’ | 0 | 1 |
| Lb’SnV | 1 | 0 |
| Lb’SlV | 4 | 0 |
| Lb’SlVAl' | 2 | 0 |
| Lb’SvV | 21 – най-често при представки и предлози /pr/ + гласна (пред, при и др.); | 6 – най-често при представки и предлози /pr/ + гласна (пред, при и др.); |
| Lb’SvVLb” | 0 | 1 |
| Lb’SvVDn” | 1 | 0 |
| Lb’SvVAf’ | 0 | 4 |
| Lb’SvGVSl | 1 | 0 |
| Lb’Vl’V | 2 | 0 |
| Lb”V – /b/ и /v/ + | 51 | 48 |
| гласна | 0 | 6 |
| Lb”VG | 1 | 1 |
| Lb”VLb” | 4 | 5 |
| Lb”VDn’ | 2 | 3 |
| Lb”VDn” | 1 | 1 |
| Lb”VAl’ | 0 | 4 |
| Lb”VAf’ | 3 | 4 |
| Lb”VSn | 1 | 1 |
| Lb”VSl | 8 | 5 |
| Lb”VSv | 0 | 1 |
| Lb”VVl’ | 4 | 12 |
| Lb”GV | 0 | 1 |
| Lb”GVDn’ | 0 | 1 |
| Lb”GVDn’Dn’ | 0 | 1 |
| Lb”GVDn” | 1 | 1 |
| Lb”GVAl’ | 0 | 1 |
| Lb”GVAf’ | 0 | 1 |
| Lb”GVSn | 0 | 1 |
| Lb”GVSnDn” | 0 | 1 |
| Lb”GVSnAf’ | 0 | 1 |
| Lb”GVSnVl’ | 0 | 3 |
| Lb”GVSl | 0 | 1 |
| Lb”Lb’GV | 2 | 1 |
| Lb”Dn”V | 0 | 1 |
| Lb”Dn”GV | 0 | 1 |
| Lb”Dn”Lb”GVSn | 0 | 1 |
| Lb”Dn”Dn”V | 0 | 1 |
| Lb”Dn”SlV | 0 | 1 |
| Lb”Dn”SvV | 0 | 1 |
| Lb”Dn”Vl”GVSn | 0 | 5 |
| Lb”Al”V | 1 | 0 |
| Lb”Af”V | 0 | 1 |
| Lb”Af”GVSn | 1 | 0 |
| Lb”SnV | 1 | 0 |
| Lb”SnVDn’ | 0 | 1 |
| Lb”SnVSnDn’Al’ | 1 | 0 |
| Lb”SlGV | 0 | 1 |
| Lb”SlVAl’ | 6 | 3 |
| Lb”SvV | 1 | 0 |
| Lb”SvVDn’ | 1 | 0 |
| Lb”SvVSl | 1 | 0 |
| Lb”SvVVl’ | 1 | 0 |
| Lb”SvGV | 1 | 0 |
| Lb”SvGVVl’ | ||
| Dn’V | 126 – бълг. най-често членна морфема за ж.р. и ср.р. и за мн. ч.; | 33 пол. показателни местоимения, започващи с /t/; |
| Dn’VG | 1 | 4 |
| Dn’VLb’ | 3 | 0 |
| Dn’VLb” | 0 | 1 |
| Dn’VDn’ | 6 | 1 |
| Dn’VDn” | 2 | 0 |
| Dn’VAl’ | 5 | 1 |
| Dn’VAf’ | 0 | 3 |
| Dn’VSn | 4 | 7 |
| Dn’VSl | 6 | 3 |
| Dn’VSv | 10 | 1 |
| Dn’VVl’ | 1 | 9 |
| Dn’GV | 3 | 1 |
| Dn’GVSn | 4 | 1 |
| Dn’GVVl’ | 2 | 0 |
| Dn’Lb’V | 3 | 4 |
| Dn’Lb’VG | 0 | 1 |
| Dn’Lb’VDn’ | 0 | 2 |
| Dn’Lb’VSn | 1 | 0 |
| Dn’Lb’Al’VDn” | 0 | 1 |
| Dn’Lb’SvV | 1 | 2 |
| Dn’Lb”V | 0 | 3 |
| Dn’Lb”VAl’ | 0 | 1 |
| Dn’Lb”GVSv | 0 | 2 |
| Dn’Dn’V | 12 | 3 |
| Dn’Dn’VLb’ | 0 | 2 |
| Dn’Dn’VSnLb’ | 0 | 1 |
| Dn’Dn’VSl | 3 | 0 |
| Dn’Dn’VSv | 1 | 1 |
| Dn’Dn’GV | 1 | 0 |
| Dn’Dn’Lb”V | 2 | 0 |
| Dn’Dn’Lb”VSn | 0 | 1 |
| Dn’Dn’SvV | 1 | 0 |
| Dn’Al’V | 0 | 2 |
| Dn’Al’VAf’ | 0 | 1 |
| Dn’Al’VSnAf’ | 0 | 1 |
| Dn’Af’V | 0 | 2 |
| Dn’SnV | 0 | 1 |
| Dn’SnVDn’ | 2 | 0 |
| Dn’SnVSnDn’ | 0 | 1 |
| Dn’SnVSv | 1 | 0 |
| Dn’SlGV | 1 | 0 |
| Dn’SlV | 1 | 1 |
| Dn’SvV | 4 | 2 |
| Dn’SvVDn’ | 2 | 0 |
| Dn’SvVAl’ | 1 | 0 |
| Dn’SvVVl’ | 0 | 1 |
| Dn’Vl’V | 3 | 5 |
| Dn’Vl’VSn | 0 | 3 |
| Dn’Vl’SnVSnLb’ | 0 | 1 |
| Dn’Vl’SvVLb’ | 0 | 1 |
| Dn”V | 68 – най-често предлога „да“; предлог и представка „до“; | 40 – предлог и представка „до“; |
| Dn”VG | 1 | 2 |
| Dn”VLb’ | 1 | 0 |
| Dn”VLb” | 0 | 1 |
| Dn”VDn’ | 1 | 0 |
| Dn”VDn’Dn’ | 1 | 0 |
| Dn”VAl’ | 0 | 2 |
| Dn”VAf’ | 0 | 1 |
| Dn”VSn | 3 | 4 |
| Dn”VSl | 6 | 0 |
| Dn”VSv | 0 | 1 |
| Dn”GV | 0 | 3 |
| Dn”GVSn | 0 | 1 |
| Dn”Lb”V | 3 | 3 |
| Dn”Lb”VSv | 1 | 0 |
| Dn”Dn”V | 1 | 2 |
| Dn”Al”V | 0 | 1 |
| Dn”SnV | 2 | 4 |
| Dn”SnVLb” | 0 | 1 |
| Dn”SnVSn | 1 | 0 |
| Dn”SnGV | 0 | 2 |
| Dn”SnGVSn | 0 | 1 |
| Dn”SlV | 0 | 3 |
| Dn”SvV | 1 | 1 |
| Dn”SvVSn | 1 | 0 |
| Dn”SvVVl’ | 0 | 1 |
| Dn”SvAl”VG | 0 | 1 |
| Dn”Vl”SvVLb’ | 1 | 0 |
| Al’V | 13 | 43 – висока фреквентност на шушкавата съгласна /ʃ/; |
| Al’VLb’ | 0 | 1 |
| Al’VDn’ | 1 | 1 |
| Al’VDn” | 0 | 1 |
| Al’VAl’ | 0 | 1 |
| Al’VSn | 1 | 0 |
| Al’VSnAf’ | 0 | 2 |
| Al’VSl | 1 | 0 |
| Al’VSv | 1 | 0 |
| Al’GVAl’Af’ | 0 | 1 |
| Al’Lb”V | 0 | 2 |
| Al’Dn’V | 7 | 0 |
| Al’Dn’VDn’ | 1 | 0 |
| Al’Dn’VSn | 1 | 0 |
| Al’Af’V | 0 | 6 |
| Al’Af’VSn | 0 | 1 |
| Al’SnGV | 0 | 1 |
| Al’SnGVVl’ | 0 | 1 |
| Al’SlVDn’ | 0 | 1 |
| Al”V | 5 | 17– пол. съюзът „że“; |
| Al”VG | 0 | 2 |
| Al”VDn’ | 1 | 0 |
| Al”VAf’ | 0 | 1 |
| Al”VSn | 1 | 2 |
| Al”VSnVl’ | 0 | 2 |
| Al”VVl” | 0 | 1 |
| Al”SnV | 1 | 0 |
| Al”SvV | 0 | 1 |
| Af’V | 20 – съюзът „че“; | 27 – висока честотност на фонемите /t͡ʃ/ и /t͡ɕ/; |
| Af’VG | 0 | 4 |
| Af’VLb’ | 1 | 0 |
| Af’VAl’ | 0 | 1 |
| Af’VAl” | 0 | 1 |
| Af’VAf’ | 0 | 1 |
| Af’VSn | 0 | 5 |
| Af’VSl | 1 | 1 |
| Af’VSv | 1 | 1 |
| Af”V | 7 | 11 |
| Af”VDn” | 0 | 2 |
| Af”VAf’ | 0 | 1 |
| Af”VSn | 0 | 1 |
| Af”VSnAf’ | 0 | 1 |
| Af”VVl’ | 0 | 1 |
| SnV | 133 – винителните местоимения за 1л.; дателни местоимения, огромен речников състав с думи, съдържащи /м/ и /н/ + гласна; | 100 – дателни местоимения, огромен речников състав с думи, съдържащи/м/ и /н/ + гласна; |
| SnVG | 2 | 2 |
| SnVDn’ | 2 | 2 |
| SnVDn” | 0 | 1 |
| SnVAf’ | 0 | 8 |
| SnVAf” | 0 | 1 |
| SnVSn | 9 | 4 |
| SnVSnDn’ | 0 | 1 |
| SnVSl | 12 | 0 |
| SnVSv | 2 | 3 |
| SnVVl’ | 1 | 8 |
| SnVVl” | 1 | 0 |
| SnGV | 7 | 49 – винителни местоимения, множество думи съдържащи срички от типа палатална /м/ или /n/ + гласна; |
| SnGVG | 0 | 4 |
| SnGVDn’ | 0 | 2 |
| SnGVSn | 0 | 5 |
| SnGVSnDn’ | 0 | 2 |
| SnSnV | 2 | 0 |
| SnSnGVG | 0 | 1 |
| SnSnVSn | 0 | 2 |
| SnSvVVl’ | 1 | 0 |
| SlV | 39 – въпросителната частица „ли“; | 21 – бълг. и пол. лексика, съдържаща срички /l/ + гласна; |
| SlVG | 0 | 5 |
| SlVLb’ | 1 | 0 |
| SlVLb” | 1 | 0 |
| SlVDn’ | 1 | 0 |
| SlVDn’Dn’ | 1 | 1 |
| SlVDn” | 0 | 3 |
| SlVAl’ | 0 | 1 |
| SlVAl’Af’ | 0 | 1 |
| SlVAf’ | 1 | 2 |
| SlVAf” | 0 | 1 |
| SlVSn | 0 | 4 |
| SlVSl | 2 | 0 |
| SlVVl” | 1 | 0 |
| SlGV | 4 | 0 |
| SlGVDn’ | 4 | 0 |
| SvV | 19 – лексика, съдържаща срички /r/ + гласна; | 18 – лексика, съдържаща срички /r/ + гласна; |
| SvVLb’ | 00 | 31 |
| SvVLb” | 00 | 11 |
| SvVDn’ | 2 | 5 |
| SvVDn” | 5 | 2 |
| SvVAl’ | 1 | 0 |
| SvVAl” | 0 | 1 |
| SvVSn | 1 | 2 |
| SvVSl | 3 | 0 |
| SvAf”V | 0 | 1 |
| Vl’V | 53 – речников състав с много срички „ка“, „ко“, „ке“, „ки“; | 38 – речников състав с много срички „ка“, „ко“, „ке“, „ки“; |
| Vl’VG | 3 | 2 |
| Vl’VLb’ | 0 | 2 |
| Vl’VDn’ | 5 | 0 |
| Vl’VAl’ | 1 | 0 |
| Vl’VAf’ | 0 | 3 |
| Vl’VSn | 3 | 2 |
| Vl’VSl | 2 | 1 |
| Vl’VVl’ | 5 | 1 |
| Vl’GVDn” | 0 | 2 |
| Vl’Lb”V | 5 | 0 |
| Vl’Lb”VSv | 1 | 1 |
| Vl’Dn’V | 0 | 2 |
| Vl’Af’V | 0 | 1 |
| Vl’Af’VG | 0 | 1 |
| Vl’SlV | 1 | 0 |
| Vl’SlVDn’ | 0 | 1 |
| Vl’SlVSn | 0 | 2 |
| Vl’SlVVl’ | 1 | 0 |
| Vl’SlGVAl’ | 1 | 0 |
| Vl’SvV | 4 | 2 |
| Vl’SvVG | 2 | 0 |
| Vl’SvVAl’ | 0 | 1 |
| Vl”V | 19 | 12 |
| Vl”VDn’ | 5 | 0 |
| Vl”VAl’ | 0 | 1 |
| Vl”VAf’ | 0 | 1 |
| Vl”VSn | 0 | 2 |
| Vl”GV | 0 | 3 |
| Vl”GVDn’ | 2 | 2 |
| Vl”Lb”VSv | 0 | 1 |
| Vl”Dn”V | 0 | 2 |
| Vl”Al”VAf’ | 0 | 1 |
| Vl”Af”V | 0 | 1 |
| Vl”SlV | 2 | 0 |
| Vl”SlVDn” | 1 | 0 |
| Vl”SvV | 1 | 2 |
| Vl”SvVLb’ | 1 | 0 |
| Vl”SvVDn’ | 2 | 0 |
Представените в таблицата статистически данни са взети от 4 различни откъса на литературни текстове – два полски и два български. И на двата езика единият от текстовете е преводен, а другият – оригинал, а общият брой на прегледаните срички е по 1052 на език. Общо 2104.
- Хитър Петър, от Сава Попов 1998г., 16-17стр. Полуфолклорен литературен стил, в който присъстват повече турцизми, отколкото в съвременния разговорен език.
- Пет фентъзи разказа от Дж. Р. Р. Толкин. Преводно издание от 2010 г. 90–91стр., повествователен стил.
- Wszystkie Świństwa Świata – криминален роман на полската журналистка Йоланта Мокшинска, 2015 г.,160–161 стр. Ненатоварен повествователен стил с разговорен, но не силно жаргонен речеви стил.
- Pachnidło – Парфюмът от Патрик Зюскинд, 89–90 стр. Преводно издание от 2015 г., оригиналът е от 1985 г., по-малко разговорна реч и повече чуждестранни имена.
Между българския и полския език тук има както много прилики, така и много разлики. И в двата езика върху фреквентността на сричковите варианти влияе както лексиката, така и граматиката и затова наблюдаваме най-редовно да се появяват срички според морфологичната им функция. Разбира се, узусът и стилът също играят важна роля, освен от това какви думи ще се употребяват, много зависи и от сферата и стила на текста, но основно в българските текстове най-честотните срички са Dn’V (предимно членната морфема и възвратните местоимения се, си) и SnV (често винителни и дателни местоимения, но и много редовно просто срички, части от често употребявани думи, напр. мога, малък и мн. др.) Повечето от тях са срички, които присъстват в езика винаги, независимо от стила, винаги са градивен елемент на лексиката. В полския език разнообразието от срички е по-голямо и честотата им на появяване в речта, макар пак да е много различна, е малко по-близка до това, което можем да наречем изравнен брой срички. Въпреки това и в полската реч сричките SnV също са на първо място по честота, там обаче само те са далеч по-честотни от останалите сричкови варианти, без да делят първото място с други типове. Те са с 20% по-ниско фреквентни, в сравнение с българските.
На второ място по честотност в българската реч са сричките V (само гласна, връх, без начало и кода), GV (често в думите, особено членувани прилагателни имат /ja/, някои думи и /ju/, освен това я може да бъде възклицание или винително местоимение за женски род в трето лице, ед.ч.). Също така Lb’V и Lb” като срички, съставящи думи са много редовни (па, пъ, по, пу, пе, пи, ва, въ, во, ву, ве, ви). Dn”Vе изключително често, поради това, че много български думи съдържат /d/ + гласна, както и да конструкцията в българската граматика и нерядко срещания предлог до. Към втората категория спадат и сричките SlV, като много редовни части от думи – /l/ + гласна. И с приблизително такава честотност са Vl’V, тъй като при изграждането на голям брой от думите в българския език участват славянските словообразувателни морфеми ка, ко.
Полската реч има сходни характеристики с българската по отношение на V, GV, Lb’, Lb”, Dn”V и Vl’. Българският език има редовна употреба на съюзите „а“ и „и“, глагола „съм“ в 3л. ед. ч., както и при много думи, като „очи“, „изоставен“, „ама“, или чуждици като „хаотичен“. Полският не го превъзхожда по срички, състоящи се само от гласна фонема, но малко изостава от него (само със 7), поради наличието освен на същите части на етимологично идентичните съюзи, а и на редовно употребявания предлог „о“. За срички от типа GV, типичните за полския език окончания за минало време, женски и среден род (ła, ło), дават на полския език преднина макар българският да му отстъпва с малко (думи като ютия, приятел, ханджия, и най-вече членувани прилагателни от мъжки род в позицията на пряко допълнение, напр. нормалния). Разликите в Dn”V, се дължат на това, че полският език няма т.нар. да-конструкция, но има далеч по-честотни представки /d/ + гласна и /z/ + гласна, като domyślić się, odebrał, zacząć. Разбира се, и в двата езика редовно се употребява предлогът „до“. Също в полската реч към втората категория трябва да добавим Al’V и SnGV. Al’V се появява често, заради високата фреквентност на фонемата /ʃ/ и /ɕ/ (szydło, siła и мн. др.). Полската реч има и далеч по-фреквентни случаи на палатални /м/ и /n/ и често се срещат срички от типа SnGV (mie-, nie-, mia-, niąи др.)
Останалите срички в речта и на двата езика се появяват периодично, но далеч по-рядко от горепосочените най-редовни видове. Всъщност честотата им зависи както от историческото словообразуване на езиците, така и от морфологията и до голяма степен от самия речников състав (съответно и от всеки фактор, влияещ на речниковия състав).
Като обща тенденция може да се каже, че големите различия се дължат основно на три неща:
- На историческата фонетика. Сричкообразуванено, което е породено от най-различни верижни реакции при дадено езиково явление, всяка фонетична промяна (каквото и да я е причинило) бива повлияна сричката по един или друг начин.
- На речниковия състав – лексиката, домашна или заета, е пряко влияещият фактор на горепосочената статистика. Затова всички социолингвистични фактори, които променят лексиката, косвено променят и сричковата статистика.
- На узуса – явлението, което се променя непрекъснато. И всяка ситуационна особеност и причина дадена дума да бъде употребена променя честотата на появяване на дадени срички.
ЛИТЕРАТУРА
Jolanta Mokrzyńska. Wszystkie Świństwa Świata. Katowice: Sonia Draga, 2015.
Patrick Süskind. Pachnidło. Warszawa: Świat Książki, 2015.
Piotr Bąk. Gramatyka języka polskiego. Warszawa: Wiedza Powszechna, 1984.
Попов, Сава. Хитър Петър. Пловдив: Издателска къща „Хермес“, 1998.
Тилков, Димитър, и Тодор Бояджиев. Българска фонетика. София: Наука и изкуства, 1977.
Толкин, Дж. Р. Р. Пет фентъзи разказа. Прозорец, 2010.