Фокус на предложеното изследване е словоредното поведение на обстоятелственото пояснение за количество и степен, коментирано от гледна точка както на граматичния словоред, така и на информационната структура на изказването. За да посочи и опише компонентите, изграждащи информационната структура на изказването, разработката борави с термините топик и фокус (за подробности относно терминологията вж. Ницолова 2001: 76; Тишева 2005: 163 и др.). Тук се използва понятието разговорна реч, разбирано като неофициална, непринудена, спонтанна форма на устна комуникация между близки хора (семейство, приятели, съседи и т.н.) в условията на ежедневното общуване. Казано по друг начин, конструкциите са извлечени от т.нар. неофициална разговорна реч (разграничението между разговорна и устна реч е изяснено отдавна и се приема тук аксиоматично). В текста е възприето разбирането на Р. Ницолова за природата на изказването като изречение, „произнесено в определена речева ситуация и в определен контекст с определена комуникативна цел“ [Ницолова 1984: 25].
Словоредните реализации на обстоятелственото пояснение за количество и степен са групирани според критерия място спрямо сказуемото. Вътрешноизреченското свързване на коментираното обстоятелство с глагола сказуемо е основно положение. Отдавна обаче е установено, че обстоятелството за количество и степен може да се отнася към друга признакова дума[1], напр. прилагателно име, наречие и др. Такова е положението в примери като: Трябва много голямо пространство[2]; Той се тъпче прекалено много за възрастта си. В тези случаи е важно на първо място положението на обстоятелствата спрямо опорния им елемент и това ще се вземе предвид при анализа. В контекста на целия изказ обаче важи положението на въпросната комплексна група спрямо сказуемото, респ. къде спрямо сказуемото стои самата пояснявана дума. Следователно във всички случаи позицията спрямо сказуемото се оказва универсален релевантен белег.
И така, в изказванията, съдържащи обстоятелство за количество и степен, са реализирани 3 възможни позиции на обстоятелственото пояснение: 1) обстоятелствено пояснение в постпозиция спрямо сказуемото; 2) обстоятелствено пояснение в препозиция спрямо сказуемото и 3) обстоятелствено пояснение в интерпозиция спрямо частите на сказуемото. Всяка от тези три групи ще бъде подплатена статистически с информация за процентното съотношение на регистрираните словоредни варианти, успоредно с което те ще бъдат коментирани и от гледна точка на информационната структура на изказването.
Наблюденията в настоящото изследване се опират на материал от българската разговорна реч с обем от 560 прости съобщителни изказвания, съдържащи обстоятелство за количество и степен. Е. Георгиева определя като характерна за него контактната постпозиция спрямо сказуемото [вж. Георгиева 1974: 50 – 51]. В ексцерпирания материал от разговорна реч най-предпочитана обаче е контактната препозиция, следвана от интерпозицията и едва на трето място се нарежда контактната постпозиция (вж. Диаграма 1).
Диаграма 1. Словоред на обстоятелственото пояснение за количество и степен
1. Обстоятелствено пояснение за количество и степен в постпозиция спрямо сказуемото
Контактната постпозиция (19,1%) е масовият случай при постпозицията на обстоятелственото пояснение за количество и степен (примерите в дистантна постпозиция са под статистическия минимум). Срещаните словоредни реализации при постпозицията в непосредствен контакт са от следните типове:
(…) + (…) + Р + Дк
Глава ме боли доста (F)//
Тия големите ги (Т) прегледах няколко пъти (F)// (енциклопедии)
(…) + Р + Дк + (…)
То туй зависи най-вече (F) от туй (Т)//
И ми се наложи да си купувам допълнително (F) такъв четец (Т)// Р… + (…) + …Р + Дк
Абе ще ги понося малко (F)//
P + Дк + Aсъгл.+ (…)
Има много (F) точни хора//
Особеното при последния от горните четири модела е, че обстоятелството много се съотнася с прилагателно име (точни), а не със сказуемото, и съответно мястото му се определя от разположението на самото прилагателно (в синтактичната роля на съгласувано определение), което пък, от своя страна, зависи от позицията на допълнението (хора). Следователно в тези случаи постпозицията на обстоятелството спрямо сказуемото не е собствена негова характеристика, а разположение, диктувано от постпозицията спрямо сказуемото на водещия елемент в словосъчетанието (допълнението). Вътре в самото словосъчетание обстоятелството много е в препозиция спрямо своя опорен елемент. Постпозицията е невъзможна, срв. конструирания пример: *Има точни много хора.
В събрания корпус доминират първите два модела (вж. по-горе): при единия двете свободни позиции пред сказуемото най-често са заети от подлог и клитично допълнение или от допълнение и неговата кореферентна клитика; при втория модел разликата е, че плътната позиция след предиката на обстоятелственото пояснение за количество и степен измества вдясно допълнението (пряко или непряко).
Обобщаващ извод за статута на обстоятелственото пояснение за количество и степен на ниво информационна структура е наблюдението, че доминира функционирането му като самостоятелен фокус на изказването или като част от фокусиран комплекс със сказуемото.
2. Обстоятелствено пояснение за количество и степен в препозиция спрямо сказуемото
Препозицията със своите 58,7% е три пъти по-предпочитана от каноничната постпозиция [вж. Георгиева 1974: 50]. От друга страна съотношението контактна : дистантна препозиция е 3,5 : 1 (45,5% : 13,2%).
2.1. Контактна препозиция
Високата статистическа честотност на контактната препозиция на обстоятелственото пояснение за количество и степен би могла да се обясни с изискванията на информационната структура на изказването: обстоятелственото пояснение се проявава като фокус, който трябва да бъде изтъкнат допълнително чрез словоредно преместване вляво на нетрадиционно място. По този начин обстоятелството изцяло окупира ролята на комуникативно най-натоварен елемент, без да се налага да я споделя със сказуемото:
(…) + Дк + Р + (…)
Аз по цял ден (F) не си говоря със Симо//
Малкото много (F) прилича на нея//
Аз много (F) съм благодарен за тази информация//
(…) + Дк + Р
Аз повече (F) се притеснявам//
Котките много се привързват (F)//
Аз цяла нощ (F) не съм спала //
Дк + Р + (…)
Много сте близо (F) вий//
Ама много (F) се ядосах аз//
Много (F) труден стана животът//
Дк + Р… + (…) + …Р
Много трудно ще ѝ бъде (F)//
Много малък ще ми е (F)//
Малко ще ги понося (F)//
Изобщо (F) не мога да ги оправя//
Разбира се, и тук съществуват контекстово и интонационно обусловени изключения, при които фокусът пада върху друга ситактична единица (в случая – непряко допълнение), а обстоятелството е топикализирано, вж. [А – К’о приказваш ти? Скъсвахме се да играем на белот в ония години!] Б – Ний на кент купе (F) много играехме (Т).
2.2. Дистантна препозиция
Характерно за нея е, че в повечето случаи или обстоятелственото пояснение пояснява прилагателно име, изпълняващо ролята на съгласувано определение (напр. към допълнение), или между обстоятелството и предиката стои допълнение (най-често местоименна клитика), вж.:
Дк + (…) + (…) + Р + (…)
Много грамотна дупка е изкопал Здравкича//
(…) + Дк + (…) + Р
Аз по цял ден това правя//
Дк + (…) + (…) + Р… + (…) + …Р
Толкоз много имена не мога да ги запомня//
Дк + (…) + Р
Много ми е жал//
(…) + (…) + Дк + (…) + Р
Мене от крави много ме е страх//
Първият и третият пример горе илюстрират случаите на обстоятелствено пояснение към прилагателно (грамотна) и към наречие (много). И в двете изказвания единствено възможна е препозицията спрямо основния елемент, срв. с *Грамотна много дупка еизкопал Здравкича и *Много толкоз имена не мога да ги запомня.
3. Обстоятелствено пояснение за количество и степен в интерпозиция спрямо сказуемото
В по-ранни изследвания, посветени на словореда на различните видове обстоятелствени пояснения[3], беше показано, че от всички обстоятелства тук интерпозицията (22,2%) е най-силно представена. Причината е, че такова обстоятелство често интензифицира предикативен признак, изразен с причастие или прилагателно, като се разполага обичайно пред него, тип: Грипът при децата е силно изразен; Аз съм му доста ядосана. Предвид на този факт интерпозитивното разположение е най-често в случаите, когато сказуемото е съставно именно и обстоятелственото пояснение се отнася към предикатива, изразен предимно чрез прилагателно име, вж.:
(…) + Р… + Д + … Р
Той беше доста груб (F)//
Аз съм леко късогледа (F)//
То не е толкова студено (F)//
Не съм много сигурна (F)//
Трябва и да не е много горещо (F)//
В долните две схеми положението е различно – много по логика се отнася към целия комплекс (много ме беше страх, много я било жал). Нормалното разположение тук е препозицията, но условията на разговорното общуване преместват много в интерпозиция – вероятно за да се подчертае фокусирането и словоредно.
(…) + (…) + (…) + Р + Дк + Р
Мен от туй ме беше много (F) страх //
Р + (…) + Дк + Р+ (…)
Било я много (F) жал за заека (F)//
Като общ извод може да се оформи наблюдението, че позициите, предпочитани от обстоятелственото пояснение за количество и степен, са преди интерпозицията, за разлика от ситуацията в книжовния език, където обичайното място за този тип обстоятелство е постпозицията. Резонно обяснение за това са факторите, влияещи върху построяването на изказванията на ниво информационна структура.
ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Наука и изкуство, 1978, (І изд. 1944).
Георгиева 1974: Георгиева, Е. Словоред на простото изречение в българския книжовен език. София: БАН, 1974.
Недев 1992: Недев, И. Синтаксис на съвременния български книжовен език. София, 1992.
Ницолова 1984: Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София: Народна просвета, 1984.
Ницолова 2001: Ницолова, Р. За контрастния фокус с частици в българския език. – В: Съвременни синтактични теории. Помагало по синтаксис. Съст. Св. Коева и др. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2001, 76–85.
Попов 1998: Попов, К. Синтаксис на българския книжовен език. В. Търново: Абагар, 1998 (І изд. 1962).
Теофилова 2016: Теофилова, С. Словоредна комбинаторика: „танцът“ на обстоятелствените пояснения в простото съобщително изказване (Върху материал от разговорна реч). – В: Паисиеви четения (10 – 11 ноември 2016 г.). Научни трудове, том 54, кн. 1, сб. А, 2016, Филология, 551–567. <https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/142/NTF_2016_54_1_A_551_567.pdf?sequence=1&isAllowed=y>.
Теофилова 2019: Теофилова, С. Словоред на простото изказване в българската разговорна реч. (Дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“). Шумен, 2019.
Тишева 2005: Тишева, Й. За системата на общите въпроси в съвременния български език. – В: Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение. Под ред. на Р. Влахова и др. София: Сема РШ, 2005, 160–182.
P – сказуемо;
Дк – обстоятелствено пояснение за количество и степен;
Асъгл. – съгласувано определение;
/ – означава всяка пауза вътре в самото изказване (необходима или ненужна);
// – отбелязва абсолютния край на изказването;
(…) – в кръгли скоби са поставени факултативните употреби на синтактичните компоненти;
[] – в квадратни скоби са изказванията, част от контекста;
(F) и (Т) – маркират фокуса и топика на изказването.
Обстоятелствените пояснения за количество и степен в примерите са болдирани, а частите, към които има обстоятелство – подчертани.